Потребителски рейтинг: 5 / 5
През последните месеци Африканският Рог постоянно привлича вниманието на експертите и медиите. Така, малко след подписването на споразумението между Етиопия и самопровъзгласилата за независима държава Сомалиленд (бивща Британска Сомалия, която официално все още е част от Сомалия), което трябва да осигури на Адис Абеба излаз на море, в региона се случиха още важни събития.
Специално внимание сред тях заслужава подписаният в края на февруари 2024 договор между Турция и федералното правителство на Сомалия. Формално, то потвърждава ангажимента на Анкара да продължи да подпомага сомалийската армия за да може гарантира сигурността на морските граници на страната. На практика обаче, тази очевидна стъпка към институционализиране на съществуващите контакти между Турция и правителството в Могадишу изисква по-задълбочен анализ, особено в контекста на повишаването на напрежението в региона и, в частност, на отношенията между Етиопия и Сомалия. На първо място, възниква въпросът, дали това споразумение за военно и икономическо сътрудничество бележи качествен скок в отношенията между двете страни или, напротив, би следвало да се разглежда само като поредната стъпка в последователно осъществяваният процес на сближаване между Анкара и Могадишу?
Истината е, че сегашното дипломатическо и военно сближаване между Турция и Сомалия е резултат от продължителен процес, чието начало беше поставено още пре 2010, когато турски военни инструктори започнаха да обучават своите сомалийски колеги, принудени да се противопоставят на постоянната заплаха от терористичната ислямистка група „Ал-Шабаб”, а Анкара започна да реализира в страната редица програми за хуманитарно сътрудничество. Турските политици традиционно обясняват интереса си към задълбочаване на приятелските отношения и подкрепата за правителството на Сомалия като проява на панислямското сътрудничество и взаимопомощ – един добре звучащ, но доста фалшив "параван". Както често се случва в политиката, инструментите за проектиране на „мека сила” и програмите за хуманитарна помощ в никакъв случай не се ръководят от чист алтруизъм. Демонстрирайки пред света желанието и способността си да участва активно в живота на някои от най-уязвимите държави на планетата, Турция се утвърди като един от регионалните силови центрове и в същото време си изгради положителен имидж в очите на другите развиващи се държави Освен това, превръщайки се в ключов военен и хуманитарен партньор на федералното правителство на Сомалия, Анкара, по подразбиране, си осигури възможност да упражнява решаващо икономическо влияние в страната, включително чрез установяване на контрол върху критичните и активи. В същото време, изборът на Сомалия като „демонстративен партньор“ се обяснява не само с общата религиозна идентичност и културната близост, но и с изключителната слабост на сомалийската държавност: многобройните предизвикателства и заплахи, в комбинация с с липсата на алтернативи, правят Могадишу непретенциозен в избора на партньори и съюзници, като дори и малките инвестиции могат да направят благоприятно впечатление на фона на разрухата, царяща в страната.
В резултат от над десетгодншното двустранно сътрудничество Турция се сдоби с поне два ценни сомалийски актива. Така, през 2017 в Могадишу беше изградена най-голямата турска военна база в чужбина, а през 2020 беше подписан 14-годишен договор с турската Albayrak Group за управление на пристанището на сомалийската столица. В резултат от това Турция материализира присъствието си в региона и въпреки че портът на Могадишу отстъпва по своето значение и капацитет на пристанищата на Джибути, Бербера и Босасо, този успех илюстрира нагледно прякото участие на Анкара в редица международни процеси, далеч извън собствения и регион. Все пак, трябва да се отбележи, че Обединените арабски емирства също присъстват в Сомалия заедно с Турция, като участват в обучението на правителствените сили и, както изглежда, вече са създали собствена военна база в Джубаленд.
От друга страна, споразумението за военно и икономическо сътрудничество между Турция и Сомалия, подписано в края на февруари 2024, едва ли следва да се тълкува като начало на двустранно сътрудничество в областта на сигурността: както вече споменах, подобни двустраннни контакти и практики съществуват от 2011 насам и са само формално консолидирани чрез множество допълнителни споразумения. В същото време, политическото значение на споразумението, подписано в разгара на кризата в Сомалиленд и намерението на Етиопия да си осигури излаз на море през тази самообявила се за независима част от Сомалия, изисква допълнителен анализ. Институционализирането на съществуващите отношения в областта на военното сътрудничество не се случва „изневиделица“. То по-скоро предвещава нов етап във взаимодействието между двете държави, които преди, по различни причини, предпочитаха да не афишират степента на взаимния интерес и ангажираността си една с друга. Сега обаче, другите външни играчи, които имат интереси в региона, получават ясен сигнал, че Анкара и Могадишу са готови да започнат открито да си взаимодействат и да формират стратегическо партньорство в областта на сигурността на фона на ескалиращата политическата нестабилност в района на Африканския Рог.
*Българско геополитическо дружество
