25
Вт, Юни
7 Нови статии

Процесът на "деуестърнизация" или продължаващият възход на Глобалния Юг

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Лидерството на Запада се оспорва вече в продължение на три десетилетия, паралелно с ускоряването на процеса на глобализация. В тази връзка войната между Израел и ХАМАС за пореден път очерта не само икономическата, но и идеологическата линия на разлом между Запада и държавите от така наречения „Глобален Юг“.

Нека разгледаме историята на понятието "деуестърнизация". Всеки знае какво е да си дезориентиран. Но какво точно означава да си „деуестърнизиран”?

Международната реакция на кървавата атака на ХАМАС срещу Израел от 7 октомври демонстрира дълокото разцепление, съществуващо днес в света. Докато западният лагер, в широкия смисъл на това понятие (т.е. Северна Америка, Австралия, Европа, Япония и т.н.), подкрепен от Индия и шепа други страни, включително Аржентина, Сенегал и Монголия, решително осъди тази агресия, голямото мнозинство държави от Юга отказаха да осъдят агресора, ограничавайки се с призиви за деескалация. Това представлява сериозен проблем за Съединените щати, които са исторически съюзник на Израел, както и за Европейския съюз, защото „този конфликт за пореден път води до дистанциране от Запада или дори до неговата изолация” – както твърди известният политолог Бертран Бади.

От гледната точка на Глобалния Юг, конфликтът в Украйна е елемент от сблъсъка между Русия и Запада. През последните трийсет години икономическата глобализация беше съпътствана от нарастваща политическа и икономическа активност на държавите от „Глобалния Юг”. Така определят групата страни, акцентиращи върху сътрудничеството по линията Юг-Юг, които, преди всичко, вече не са склонни да се съобразяват с позициите на западния лагер. Така, създадената през 2011 организация БРИКС, която обединява Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, реши преди няколко месеца да се разшири, включвайки пет други държави от „Юга”: Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Етиопия и Иран (Аржентина също трябваше да стане част от групата, но след като властта в страната беше поета от непредсказуемия краен популист Хавиер Милей, това няма да се случи – б.р.). Всички те се стремят да проектират геополитическо и икономическо влияние, в частност, като се опитват да „заобиколят” всемогъщия долар в международната си търговия.

„В държавите от Юга е налице сериозна динамика, те искат да утвърдят собствената си идентичност и да се възползват от изгодните последици” – посочва в тази връзка Бертран Бади. Въпросните страни действат в съответствие със своите интереси, което обяснява и прехода им от неприсъединяване към многостранно сътрудничество.  По този път вървят Индия и Бразилия например. Ето защо „Глобалният Юг” смята за логично да осъди руската инвазия в Украйна, защитавайки принципа за суверенитета, но в същото време отхвърля западните санкции против Русия, която си остава важен икономически партньор на Юга. Нещо повече, за някои от тях Русия запазва аурата на някогашния СССР, който подкрепяше движенията за деколонизация през 1950-те и 1960-те години. Освен това, те смятат, че украинския конфликт е преди всичко сблъсък на Русия със Запада. А днес осъждат двойните стандарти на Запада по отношение на Украйна и на Газа.

В интервю за интелектуалното списание на аналитичния център Terra Nova, френският антрополог Морис Годелие отговаря на въпроса „дали е възможна модернизация без уестърнизация?” по следния начин: „в миналото демокрацията беше една от трите основни характеристики, определящи същността на Запада, наред с капитализма и християнството”. Всъщност, западният експанзионизъм, започнал с португалските, а след това и с испанските мореплаватели, най-известният от които е Колумб, не приключва днес, а още през 1936, когато Италия колонизира Етиопия (последното колониално завоевание на Запада).

Краят на западната доминация

Първоначално, техническото и военно превъзходство на Запада се утвърждава в сферата на икономиката с развитието на индустриалния капитализъм през ХIX и ХХ век. Според Бертран Бади: „концепцията за Запада, зародила се през 1054 в резултат от „Великия разкол” между църквите на Изтока и Запада (великата схизма между православието и католицизма), продължи да бъде пренаписвана и трансформирана, но при това до голяма степен загуби притегателната си сила”. Накрая, сред претенциите на Юга към Севера е отказът да бъде приета западната хегемония, включително доминираните от западните държави организации като НАТО. Бади посочва също, че е налице „стремеж Югът най-сетне да получи достъп до глобалното управление”.

Но, както отбелязва икономистът Жан-Жозеф Буайо: „ако светът наистина се деуестърнизира, това става най-вече в демографско отношение, тъй като днес само 15% от осемте милиарда жители на планетата живеят в западните държави”. В края на ХХI век 40% от човечеството ще живее на африканския континент. Буайо обаче смята, че „развитието на местната идентичност и самоутвърждаването в държавите от Юга има приоритет пред неприемането на Запада”.

Резултатите от анкетата, осъществена от Иван Кръстев, Тимъти Гартън Аш и Марк Ленърд за Европейския съвет за международни отношения сред гражданите на 21 държави (11 европейски, плюс САЩ, Китай, Русия, Индия, Турция, Саудитска Арабия, Южна Африка, Индонезия, Бразилия и Южна Корея), позволяват да получим по-детайлна представа за деуестърнизацията на света.

Анкетата показва, че западните държави гледат по-песимистично на собственото си бъдеще, отколкото индийците, индонезийците и дори китайците. В глобален мащаб обаче, Западът запазва привлекателността си: само 5% от гражданите на незападните държави биха предпочели да живеят в Китай, ако имаха такава възможност, в сравнение с 56%, които биха избрали САЩ или някоя държава от ЕС. Този показател е още по-висок в Турция (71%), Бразилия (68%), Южна Африка (65%) и Саудитска Арабия (62%).

Политологът Бруно Тертре също смята, че изправен пред предизвикателството към западното лидерство, Западът все още има какво да предложи на останалите. В октомврийския брой на списанието Le Grand Continent той посочва, че не толкова Западът преживява упадък, колкото останалият свят се намира във възход. Тоест, все още сме далеч от това, да преминем от „деуестърнизация” към формирането на постзападен свят.

 

* Авторът е френски външнополитически анализатор, редактор в Le Monde