28
Сря, Фев
27 Нови статии

Бразилия – най-подходящият посредник за прекратяване на войната в Украйна?

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

След началото на руско-украинския конфликт през февруари 2022 станахме свидетели на възраждането на идеологията на неприсъединяването в целия т.нар. Глобален Юг, което силно изненада западните чиновници и политици.

САЩ и съюзниците им изглеждат доста объркани от отказа на много държави от Африка, Азия и Латинска Америк да се присъедят към антируските санкии и да доставят оръжие на Украйна. Неутралитетът на редица латиноамерикански страни бива определян от тях като „срамен” или даже като „морален провал”. Някои на Запад дори твърдят, че в повечето случаи неутралитетът на региона застрашава основаващия се на правила световен ред.

Бразилия, която е най-голямата държава в Латинска Америка и има богат дипломатически опит, се оказа в центъра на вниманието, именно заради позицията си относно Украйна. Докато САЩ обещават да подкрепят Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо”, бразилският президент Луис ИнасиуЛула да Силва настоява за постигане на примирие и мирно разрешаване на конфликта, а някои от откровените му заявляния провокираха протести във Вашингтон. Но именно защото Бразилия отказва да застане зад една от страните в украинския конфликт, тя разполага с най-големи възможности да се изяви като честен посредник в него.

Лула започна да работи за постигането на мирно споразумение непосредствено след като отново пое президентския пост в страната през януари 2023. По време на посещението си във Вашингтон през февруари, той предложи на президента на САЩ Джо Байдън Бразилия да създаде т.нар. „клуб на мира“ – група от страни, които да улеснят мирните преговори между Русия и Украйна, в която биха могли да влязат възходящи сили като Китай, Индия , Индонезия и Турция.

През март пък се проведе 30-минутен видео разговор между Лула и украинския президент Володимир Зеленски, който потвърди, че Бразилия наистина гледа сериозно на този въпрос. Лула използва възможността за да се опита да внуши на Зеленски спешната необходимост от разрешаване на конфликта чрез преговори. Малко по-късно, през април, в Москва се появи бившият бразилски външен министър и основен съветник на Лула - Селсу Аморим, който – в нарушение на всички протоколи – беше приет от самия руски президент Владимир Путин. В хода на европейската си визита, Аморим се срещна и с главния съветник по външните работи на френския президент Еманюел Макрон. Самият Макрон също изглежда заинтересован от започването на преговори за прекратяване на конфликта.

Срещата на Аморим с Путин не доведе до някакви ясни резултати, а и самият Аморим призна, че нито една от страните все още не е готова да седне на масата за преговори. Все пак, личната среща на Аморим с Путин, както впрочем и неотдавнашното посещение на руския външен министър Сергей Лавров в Бразилия, показват колко сериозно гледат в Москва на предложенията от бразилското правителство.

Априлското посещение на Лула в Китай позволи на Бразилия да продължи посредническите си усилия. Двете страни публикуваха съвместно изявление, в което се съгласяват, че „преговорите са единственият жизнеспособен изход от кризата в Украйна“. Въпреки че китайското мирно предложение от 12 точки, публикувано през март, предлага пълно прекратяване на огъня без изтегляне на каквито и да било руски войски от Украйна – перспектива, срещу която яростно се противопоставят Съединените щати и съюзниците им – едночасовият телефонен разговор на китайския президент Си Дзинпин със Зеленски миналата седмица изглежда показва, че пробивът в това отношение все пак е възможен.

Досега външната политика на Бразилия целеше постигането на деликатен баланс между позициите на Запада и тези на Русия. Така, на 23 февруари, вместо да се въздържи от гласуване по резолюцията на Общото събрание на ООН, изискваща Русия да се изтегли от украинската територия, както направиха другите членове на БРИКС - Китай, Индия и Южна Африка, Бразилия гласува „за”. (В групата БРИКС влиза и Русия, която гласува против резолюцията). Но го направи едва след като внесе в резолюцията поправки, призоваващи за пълно прекратяване на огъня в Украйна. По други въпроси Бразилия застана на страната на Москва – например, когато гласува в подкрепа на внесената от Русия резолюция в Съвета за сигурност на ООН за разследване на атаката в Балтийско море срещу газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток“ 2 през септември миналата година. Единственият друг поддръжник на мярката беше Китай.

Бразилската външна политика съвсем не е „неясна” и „нерешителна”, както твърдят някои, а по-скоро олицетворява т.нар. „активна необвързаност”. Латинска Америка е подложена на натиск от страна на великите сили да вземе страна в сегашната втора студена война между САЩ и Китай, но „активната необвързаност” диктува регионът да се съсредоточи върху собствените си интереси, а не върху тези на другите.

„Активната необвързаност” представлява своеобразно продължение на движението на необвързаните, което е изключително популярно през 60-те и 70-те години на ХХ век, но в същото време се различава от него. Основаното през 1961 движение, водено от лидери като Джавахарлал Неру от Индия, Гамал Абдел Насър от Египет и Кваме Нкрума от Гана, осигури политическа платформа за постколониалните държави, борещи се с предизвикателствата на развитието и необходимостта да съхранят крехкия си суверенитет в тогавашния двуполюсен свят. Днешната „активна необвързаност” не е движение, а външнополитическа доктрина, възникнала на фона на това, което Световната банка определя като „преместване на световното богатство“ от Северния Атлантик към Азиатско-Тихоокеанския регион и съпътстващата го демонстрация на сила от страна на възходящите държави от Глобалния Юг

„Активната необвързаност” не означава неутралитет или поддържане на равна отдалеченост от великите държави. Тя по-скоро има динамичен характер. Това означава, че по някои въпроси (като демокрацията или правата на човека) страните от Латинска Америка могат да заемат позиции, по-близки до тези на  САЩ и Запада, докато по други (като международната търговия) позициите им ще са по-близки до тези на Китай. Това, което те със сигурност няма да направят, е да застанат еднозначно на една от страните. Разбира се, реализацията на подобна стратегия изисква изключително внимателна и умела дипломация, оценяваща същността на всеки проблем преди да се вземе решение, как да се реагира. Което е много по-трудно, отколкото да следваш указанията отвън, както се очаква да правят „присъединилите се” (към западния или руско-китайския блокове) държави. Такава позиция обаче, осигурява на развиващите се нации по-голямо влияние в отношенията им с великите сили. В това отношение Бразилия действа много далновидно: тя постоянно търси нови възможности на международната сцена, вместо пасивно да приема нейните реалности.

Освен това, активната необвързаност” акцентира върху необходимостта от регионално сътрудничество и многостранен подход. В това отношение Бразилия може да се похвали с отлични резултати в миналото както в Латинска Америка, така и извън нея. През 80-те години например, тя помогна за създаването на Групата от Рио, а през 2008 - на Съюза на южноамериканските нации. В рамките на Глобалния юг Бразилия изигра ключова роля във форума Индия-Бразилия-Южна Африка, създаден през 2003, групата БРИКС и групата Г-20 на страните износителки на селскостопански продукти. Същото може да се каже за диалога между Африка и Латинска Америка и диалога между Арабския свят и Латинска Америка, инициирани от Лула по време на първите му два президентски мандата.

Що се отнася до Украйна обаче, засега посредническите усилия на Бразилия се сблъскват със сериозни пречки. Двете враждуващи страни не са склонни да седнат на масата за преговори, а западните държави предпочитат да критикуват усилията на Бразилия като „наивни” - в най-добрия случай, или като „повтаряне на руската и китайска пропаганда“ - в най-лошия. Тези трудности накараха някои да припомнят лансираната по време на втория презиентски мандат на Лула съвместна инициатива на Бразилия и Турция от 2010 с цел да накарат Иран да ограничи ядрената си програма. Бразилия искаше да убеди Запада да отмени частично санкциите срещу Техеран, ако Турция предложи гаранции за безопасно боравене с ирансккия обогатен уран. Сделката обаче се провали заради поредния пакет американски санкции срещу Иран.

В резултат от това на Запад решиха, че Бразилия се нагърбила с непосилна задача и не би трябвало да се ангажира с подобни амбициозни проекти извън собствените си граници. Всъщност, изводът от случилото се беше съвсем друг. Предвид сегашното

състоянието на иранската ядрена програма, през 2010 САЩ пропуснаха отлична възможност да постигнат сделка, която, макар да не е перфектна, изглеждаше достатъчно добра. Вместо това Вашингтон саботира усилията на Бразилия и сега си плаща за това. Истината е, че честното посредничество на неутралните държави по сериозните международни въпроси има много предимства.

Поуките от бразилската инициатива относно Иран следва да се използват и в сегашната ситуация в Украйна. Ако в рамките на Глобалния Юг има държава, която подхожда идеално за ролята на посредник между Севера, Юга, Изтока и Запада, това е именно Бразилия, чиито силни дипломатически традиции и способности за формиране на коалиции я поставят в уникалната позиция да продължи напред с енергичните усилия за постигане на мир в Украйна. Както посочва в тази връзка анализаторът на „Форийн Полиси” Хауърд Френч: Бразилия е „голямо, мултирасово общество с разнообразна икономика и изобилие от мека сила, но без история на екстериториални завоевания и без амбиции за доминация над останалите“. Тези качества се подсилват и от факта, че в момента страната се ръководи от такъв опитен и уважаван лидер като Лула. Ключова следваща стъпка на Бразилия трябва да стане привличането на Индия (чийто външен министър Субраманям Джайшанкар през тази година изигра ключова роля за поддържането на реда в Г-20) към „клуба на мира”.

Както е известно, на 6 април Лула направи изявление, предлагайки на Украйна да се откаже от претенциите си за Кримския полуостров, който Москва присъедини през 2014, а пък Русия да се оттегли от териториите, които овладя 2022 (което означава, че тя може да остане в Донбас и други области, които преди това контролираше в Източна Украйна.) Още на следващия ден обаче, говорителят на Министерството на външните работи на Украйна отговори в Туитър: „Няма правна, политическа или морална причина Украйна да отстъпи дори сантиметър от земята си. Всички посреднически усилия за възстановяване на мира трябва да се основават на зачитане на суверенитета и пълното възстановяване на териториалната цялост на Украйна”.

В крайна сметка, дали преговорите ще се случат, ще зависи от това, доколко Западът има интерес да сложи край на тази трагична война или предпочита тя да се води толкова дълго, колкото е необходимо, „за да отслаби окончателно Русия“, както заяви министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин през април 2022. Засега Украйна твърди, че не възнамерява да отстъпва територии, но това може да струва скъпо на нейния народ и на икономиката и. Точните оценки се разминават, но според изтеклите документи на разузнавателното управление на Департамента по отбраната на САЩ, чиято истинност се отхвърля от Русия и Украйна, до момента загубите на Киев варират между 124 500 и 131 000 души.

А да не забравяме и, че Украйна претърпя и огромни икономически загуби. През 2022 нейният БВП е намалял с 29,1%, докато спадът на руския БВП е само с 2,1%. Освен това Русия има три пъти по-голямо население от Украйна, а през 2021 икономиката й е била 15 пъти по-голяма от украинската. Прогнозите на МВФ за 2023 сочат, че руската икономика ще се представи по-добре от тази на Германия, като нейният БВП ще нарасне с 0,3%. С други думи, западните санкции нямат почти никакъв ефект. А една от причините за това е, че руската търговия с Глобалния Юг процъфтява.

Фактът че войната в Украйна върви към задънена улица, в крайна сметка,  е свързан и с икономиеската стабилност, като в това отношение Русия има превес. Тоест, бразилската посредническа инициатива за скорошно прекратяване на конфликта може да се окаже възможност за спасяване на Украйна, а не „наивно и погрешно начинание”, както смятат мнозина на Запад.

 

*Авторът е чилийски дипломат от кариерата, професор в Школата за глобални изследвания към Бостънския университет и във Федералния униеверситет Флуминензе в Рио де Жанейро, анализатор на „Форийн Полиси”