20
Пон, Май
23 Нови статии

Разпадането на „американския свят” и морализаторската политика на САЩ

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През април станахме свидетели на поредните мрачни седмици за администрацията на Байдън, за Съединените американски щати и за световния мир. Бразилия, която разполага с най-голямото население, икономика и територия в Латинска Америка, укрепва взаимодействието си с Китай, а нейният президент Луис Инасио Лула да Силва обеща да изгради нов световен ред, съвместно със Си Дзинпин, и призова Европейския съюз и САЩ да спрат да доставят оръжия на Украйна.

Междувременно, индийското ръководство предупреди, че Китай възнамерява да разположи военен пост за прихващане на остров Голям Коко, който се намира в Бенгалския залив и принадлежи на Мианмар. На свой ред, Саудитска Арабия, която преди няколко седмици заговори за установяване на дипломатически отношения с Израел, засилва сътрудничеството с Русия в областта на добива на петрол, а сега се опитва да разговаря с ХАМАС. А една суданска военна фракция, подкрепяна от руската частна военна компания "Вагнер", се бори за властта в тази трета по големина държава в Африка.

В същото време американските политически стратези и майстори на маскировката правят всичко възможно, за да представят хаотичния колапс на доминирания от САЩ свят като триумф на прогресивната външна политика на Вашингтон. Бившият държавен секретар по финансите Лари Съмърс обаче, се придържа към различна и по-убедителна гледна точка. Коментирайки нарастващата самота на Съединените щати в света, той споделя: „Мой познат - гражданин на една развиваща се държава, ми каза следното: „докато Китай строи летища, от САЩ получаваме само нравоучения”. Когато администрацията на Байдън напусне Белия дом, това все още би могло да се промени. Преди година Фердинанд Маркос-младши (син на съюзник на САЩ от студената война и филипински диктатор, чието сваляне през 1986 беше приветствано от американските демократи като важно събитие в световната история) зае мястото на баща си, удържайки съкрушителна победа в едни неособено честни избори. Естествено демократическото лоби беше ужасено. Шестима сенатори от Демократическата партия, включително трима членове на Комисията по външни работи, изпратиха писмо до държавния секретар Антъни Блинкен, предупреждавайки го, че САЩ следва подкрепят демокрацията и върховенството на закона, като приоритет. Всъщност, основната им препоръка за „обуздаване” на филипинския лидер беше същата, която чуваме почти всеки път, когато тава въпрос за отношенията на Америка с една или друга държава: повече препоръки и нравоучения, а когато това не сработи, приложете санкции. За щастие, този път американската администрацията не се оказа чак толкова глупава. Въпреки че Филипините са в дъното на Глобалния индекс на свободата на Freedom House и в горната част на списъка на Transparency International с корумпирани държави, те разполлагат с ключова стратегическа позиция в региона. Помощта на Филипините е абсолютно необходима за успеха на усилията да не се допусне Китай да атакува Тайван. След като успокои лобистите на Демократическата партия, предпазвайки ги от необмислена намеса в отношенията с Манила, екипът на Байдън убеди президента Маркос-младши да предостави на САЩ достъп до четири нови и стратегически важни бази на филипинска територия. По-късно двете страни проведоха и най-голямото съвместно военно учение от 30 години насам. Което определено бе много по-добро от онова, което администрацията на Байдън постигна, изнасяйки пламенни назидателни лекции на престолонаследника на Саудитска Арабия. Впрочем, когато наскоро държавният секретар Блинкен посети Виетнам, той също реши да се въздържи от излишни проповеди, избягвайки да критикува Комунистическата партия на Виетнам, чиято политика никак не се харесва на лобито на демократите. Очевидно Блинкен е осъзнал, че укрепването на коалицията от държави, които се противопоставят на китайската хегемония в Индо-Тихоокеанския регион, е в интерес на САЩ.

През 1964 държавният секретар на президента Хари Труман (1945-1953) - Дийн Ачесън, коментира по следния начин мястото на морала и етиката във външната политика: „Моралистите, които се стремят да базират външната ни политика единствено на етични и морални принципи, се заблуждават и заблуждават другите по същия начин, както го правят и съвременните последователи на Макиавели, изграждайки нашите външни отношения, без въобще да вземат предвид тези принципи“. Според Ачесън, американската политика по време на Студената война, чиято цел е да спре разпространението на съветската тирания е била високо морална. Днес Китайската комунистическа партия действа като експанзионистка сила. Нейните безгранични амбиции застрашават свободата в света. Интересите и ценностите на Америка ни карат да се борим срещу тези амбиции, независимо, че се стремим да предотвратим нова катастрофална война на великите сили.

Твърде много самозвани борци за демокрация в САЩ искат Америка да изразходва цялата си дипломатическа енергия за нравоучения и морализаторски пози. Те предпочитат проповедите и санкциите, вместо да се опитат да изградят многостранна коалиция за ограничаване на китайската експанзия. Проблемът им обаче не е, че са прекалено добродетелни. Те просто мислят твърде малко и твърде повърхностно за това, какво изисква тази добродетел. Една високоморална външна политика често се нуждае от прагматизъм. За да се победи нацистка Германия, беше необходимо да се създаде коалиция с не по-малко опасния Съветски съюз. А когато президентът Никсън провеждаше политика за установяване на приятелски отношения с маоистки Китай, където по онова време бушуваше ужасна „културна революция”, той се ръководеше от необходимостта да се изправи срещу по-сериозната заплаха, в лицето на Съветския съюз. След Студената война много американци смятаха, че глобалният морален напредък е изместил националната сигурност като основна цел на американската външна политика и, че прагматичната пресметливост е проява на морално малодушие. Това обаче са просто илюзии, които не се потвърждават от нищо. Америка има нужда от приятели точно сега, само че кой обича постоянно да го мъмрят и упрекват?

 

* Авторът е професор по международни отгошения в Колежа Бард, щат Ню Йорк, както и в Йейлския университет, анализатор на "Уолстрийт джърнъл"