20
Пон, Май
23 Нови статии

Бавната икономическа смърт на Европа

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Наскоро най-големият в света химически концерн BASF съобщи, че свива производството си в Европа, закрива редица предприятия в Германия и съкращава почти 2600 работни места. Според ръководството на немския химически гигант, сред причините за това е скокът на цените на енергоносителите, пропускайки обаче редица други, не по-малко важни фактори.

Например, че заради прекалената бюрократизация и космическите данъци, европейският пазар вече не е конкурентоспособен на глобално равнище. Очевидно, европейските клиенти трябва да разчитат, че занапред необходимите им химикали ще бъдат доставяни от Китай, Южна Корея и САЩ.

BASF е германска компания, но на практика е по-стара от самата Германия. Тя е основана през 1865, т.е. шест години преди Германия, която се обединява едва през 1871. В много отношения BASF олицетворява изобретателността на европейската икономика през ХIХ век и тъкмо поради това може да послужи като своеобразен камертон за сегашната ситуация в Стария свят и неговото бъдеще през ХХI век.

През периода от ХVII до XIX век Западът успя да постигне световно господство. Но, ако се вгледаме по-внимателно в тези три века, ще видим, че те са изпълнени с войни, колизии и безредици. През онзи период са осъществени покушения срещу неколцина президенти на САЩ, води се Гражданската война в Америка, убит е руският цар Александър II, а Западът е разтърсен от масови работнически вълнения.

Въпреки всичко обаче, това е време на стремително развитие. Населението нараства, производството се разширява, а иновациите масово навлизат във всички сфери. Прогресът напредва с гигантски стъпки. Само за някакви си сто години е заложена основата на съвременния свят. През 1831 Майкъл Фарадей открива магнитната индукция. През 1846 Юстус фон Либих открива метаболизма на растенията. През 1865 Джеймс Кларк Максуел описва феномена на електромагнетизма. В рамките на едва трийсет години човечеството започна да разбира физическия свят в достатъчна степен за да произвежда електроенергия и изкуствени торове и да създаде безпроводникова връзка.

Кипящата обществена енергия на Запада му осигурява глобално господство. Това става възможно благодарение удължаването на „срока на годност” и разширяването на „производствената мощност” на най-ценния от всички ресурси – хората. С развитието на медицината и повишаването на хигиенните стандарти се увеличават и производителността на живота, както и раждаемостта.

В резултат от нарастването на числеността на населението обаче, подходящите за обработка земеделски земи започват да не достигат. Именно тогава на помощ идва германската компания. Със средства на BASF Фриц Хабер, Роберт Льо Росиньол и Карл Бош поставят основата за производството на изкуствени торове. Откриването на „процеса на Габер-Бош” в началото на ХХ век позволява на селскостопанския сектор за изхранва постоянно нарастващото население на планетата.

Някога Европа беше „сърцето” на иновациите и развитието. Защо обаче, днес толкова много индустриални гиганти прехвърлят производството си другаде? Защото в момента Европа бива изоставена не само от BASF и германската химическа промишленост, на която доскоро се възхищаваха всички. Автомобилният концерн Volkswagen също обяви наскоро, че в бъдеще основната част от производството му ще бъде прехвърлена от Германия в САЩ.

При това тази напаст не засяга само Европа. САЩ отчаяно се опитват да намалят зависимостта си от Азия, но стана ясно, че не им достига квалифицирана работна сила за да възстановят производството си: от няколко десетилетия насам Америка спря да инвестира в собствената си индустриална база.

На пръв поглед, Европа и САЩ продължават да са най-силните икономики в света. Само че през ХVI век и Китай е изглеждал недостижим за останалите, преди да навлезе в продължителен период на упадък. Повечето икономически тенденции  не обещават нищо добро за Запада.

Да вземем например, производството на енергия. Потребителите, от Калифорния до Копенхаген, вече се сблъскаха с високите цени. И, което е още по-лошо, държавните институции – например Комисията за ядрено регулиране на САЩ – закриват атомните електроцентрали навсякъде, докъдето се доберат. Междувременно, през миналата 2022 Обединените арабски емирства, които доскоро презрително определяхме като „държава-бензиностанция”, изградиха третия си ядрен реактор за последните десет години.

А, какво да кажем за възобновяемата енергия, която постоянно ни се рекламира като панацея за проблемите с климата и скоковете в цените на традиционните енергоносители? Дори ако оставим настрана общоизвестните проблеми на вятърната и слънчева енергетика, като честите прекъсвания, новите електроцентрали не се изграждат с темпове, достатъчни за гарантиране на необходимата на нашето общество енергия. За да изгради вятърна електроцентрала по британското крайбрежие в района на Норфолк, компанията Boreas трябваше да представи на властите екологична оценка в обем от 13 275 страници. Както отбелязва Сам Димитриу от организацията „Да променим Британия”, това е със 144 страници повече от събраните съчинения на Лев Толстой, плюс седемтомния опус на Марсел Пруст „В търсене на изгубеното време”. За да постигне поставените цели в рамките на „зеления преход” до 2030, на Германия ще се наложи да изгражда по 43 футболни игрища със слънчеви панели и 1600 термопомпи на денонощие, както и по 27 сухопътни и четири морски вятърни електроцентрали на седмица. Безмислено е да обяснявам, че това е принципно непостижимо.

Западът се самозалъгва. Внушават ни, че новият „зелен курс” и иновациите в сферата на акумулаторните батерии като по чудо ще решат всичките ни проблеми. Ако имахме жизнените сили на предшествениците си от ХIХ век, може би щях да повярвам в това. Само че ние я нямаме.

Нито една цивилизация няма „идеални исторически моменти”, но някои периоди ни изглеждат такива постфактум. А главният въпрос, който следва да си зададе лидерът на която и да било държава е: накъде вървим, нагоре или надолу? Впрочем, по отношение на по-голямата част от Европа подобен въпрос изглежда напълно излишен. В момента сме свидетели на бавната икономическа смърт на Стария континент.

 

* Авторът е доцент в Катедрата по икономика и политология на Университета Уебстър във Виена, анализатор на Spiked