09
Чет, Фев
16 Нови статии

Мирният план на Ердоган за Близкия Изток

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Както изглежда, след проточилата се почти десетилетие "студена война", Турция се ориентира към помирение със съседите си от Близкия Изток. Анкара вече нормализира отношенията с ОАЕ, Саудитска Арабия и Израел. Беше направена първата стъпка и за подобряване на отношенията с Египет, а следващата в този списък очевидно ще е Сирия.

В началото на 2000-те, т.е. през първите години от управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), нейният стратег и външен министър Ахмет Давутоглу лансира формулата за добросъседски отношения с всички заобикалящи Турция държави - "нула проблеми със съседите". И чак до началото на т.нар. "Арабска пролет", правителство на Реджеп Тайип Ердоган стриктно следваще тази стратегия. През 2009 страната изведе на качествено ново ниво отношенията си с Ирак, Сирия, Гърция и Русия, а Анкара отмени визовия режим с Таджикистан, Албания, Ливан, Йордания и Либия. Именно през този период страната започна да реализира и т.нар. "футболна дипломация", т.е. опитите за нормализиране на връзките с Армения. Като цяло, тази концепция и положените за реализацията и усилия се оправдаха. Приятелските отношения със съседите, опората на НАТО в сферата на сигурността и курсът към евроинтеграция създаваха условия за растеж на турската икономика. През първите десет години от управлението на ПСР, БВП на Турция нарасна почти четири пъти, а износът и над три пъти.

Преломът в резултат от "Арабската пролет"

Започналата през декември 2010 "Арабска пролет" внесе сериозни корекции във външнополитическия курс на Анкара. Идеологически близката до ислямистите от "Мюсюлмански братя" партия на Ердоган подкрепи смяната на режимите в Тунис, Египет и Либия, както и действията на опозицията в Сирия. Революцията в арабските страни обаче, разтревожи монархиите от Персийския залив, както и Израел. Саудитска Арабия и ОАЕ разглеждаха ислямистите като заплаха за своите монархии. Разпространението на "Арабската пролет" из целия регион стана реалност, след като примерът на Тунис беше последван от падането на режимите в Египет и Либия. За да спре тази "чума", Саудитска Арабия прибягна до финансови спекулации, провокирайки изкуствена криза в Египет. Благодарение на това, през 2013 местният президент ислямист Мохамед Мурси беше свален от армията, начело с фелдмаршал Абдел Фатах ас-Сиси. Веднага след идването на Ас-Сиси на власт, Саудитите активно започнаха да инвестират в египетската икономика, получавайки в замяна от Кайро островите Тиран и Санафир в Червено море. Събитията в Кайро не доведоха до дипломатически конфликт между Анкара и държавите от Залива, но поставиха началото на охлаждане в отношенията им. Турската подкрепа за ислямиста Мурси в Египет, който се придържаше към радикална позиция по палестинския въпрос, както и за ислямистите в Сирия, навреди сериозно и на турско-израелското партньорство.

По отношение на Сирия, Анкара и монархиите от Залива първоначално бяха от една и съща страна на барикадата, поставяйки президента Башар Асад "извън закона". Лигата на арабските държави изключи Сирия от редовете си, а Ердоган заяви, че Асад следва максимално бързо да подаде оставка. Саудитите и катарците пък, активно финансираха сирийската въоръжена опозиция.;

След 2015, когато правителството в Дамаск получи въоръжената подкрепа на Русия и започнаха кръвопролитните боеве за Алепо, приключили с прогонването на опозицията оттам, както и от Хама, Хомс и Дераа, сунитските монархии ограничиха активността си по "сирийското направление". В същото време, след четирите военни операции, осъществени от Турция ("Щит на Ефрат", "Маслинова клонка", "Извор на мира", "Пролетен щит"), сирийската въоръжена опозиция изцяло премина под контрола на Анкара.

Далеч по-остра беше конкуренция между Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет, от една страна, и Турция - от друга, в Либия и Катар. В гражданската война в Либия, Рияд, Доха и Кайро подкрепиха фелдмаршал Халифа Хафтар, докато Анкара заложи на т.нар. Правителство на националното съгласие. Саудитите финансираха Либийската национална армия, а ОАЕ и Египет и доставяха въоръжение. В началото на 2020, когато Ердоган изпрати турски военни в помощ на Триполи, в отговор египетският парламент одобри резолюция за военна интервенция в Либия. Така Турция и Египет се оказаха на ръба на пряк военен сбълъск, в в който на Анкара щеше да се наложи да се конфронтира също със Саудитска Арабия и ОАЕ. Освен това, ОАЕ и Египет бяха подкрепени от европейска коалиция, включваща Франция, Гърция и Кипър, опитваща се да блокира усвояването на газовите находища в Източното Средиземноморие от Турция. В тази връзка, ОАЕ дори изпрати свои изтребители F-16 на гръцкия остров Крит.

Кризата се задълбочи още повече след блокадата на Катар през 2017. Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет са опитаха да задушат катарската икономика, обвинявайки Доха, че спонсорира "Мюсюлманските братя". На свой ред, Турция изпрати свои военни в Катар и подпомогна страната с продоволствени стоки. Както е известно, едно от 13-те поставени на Катар условия за премахване на блокадата беше прекратяването на военното сътрудничество с Турция и закриване на турската военна база в страната. Две години по-късно, още масло в огъня на турско-саудитската конфронтация наля случаят с журналиста Джамал Хашоги. В отговор на призива на Ердоган за предаване на убийците на опозиционният саудитски журналист на международен трибунал, Рияд наложи ембарго на турските стоки. В резултат от кризата, търговията на Турция със Саудитска Арабия се срина от 12,7 млрд. долара, през 2015, до 9,4 млрд., през 2019.

Нормализацията

"Студената война" между Турция и арабските държави се проточи над десет години. Междувременно, избухналата през 2020 пандемия от коронавирус, ерозира икономиката на Турция и съседите и. В тази връзка турският финансов министър Берат Албайрак предупреди, че БВП на страната няма да успее да постигне целевия показател от +5%. От април до юни 2020 брутният и продукт намаля с 11%. Реалните последици от коронавируса обаче, Турция усети две години по-късно. През есента на 2022 инфлацията в страната достигна 80%. И макар че турското правителство се опитваше да успокои обществото, посочвайки, че растежът на БВП е 7,6%, а обемът на износа е достигнал рекордни показатели, икономиката на страната очевидно се нуждаеше от стимулиране. В същото време, вземането на заеми от европейските и американски банки изглеждаше опасно, предвид негативното отношение на Джо Байдън и ЕС към Ердоган. Освен това, Вашингтон и Брюксел наложиха санкции на Турция, заради действията и в Сирия и Либия. Тоест, запазването на напрежението и конфронтацията със съседите, при наличието на все по-ограничени ресурси, поставяше под въпрос постиженията на Анкара в Либия, Сирия и Катар. Именно това накара правителството на Ердоган да стартира процес на нормализация на отношенията с арабските държави.

През май 2021, делегация на турското Външно министерство посети Кайро, където проведе политически консултации с египетските си колеги. Като жест на добра воля, Анкара забрани излизащите в страната египетски медии, свързани с "Мюсюлмански братя". Стартиралият тогава процес на нормализация достигна логическия си завършек в края на ноември 2022. Именно тогава, Ердоган, който пристигна в Катар за откриването на Световното първенство по футбол, се срещна за първи път и стисна ръката на египетския си колега Ас-Сиси. Очевидно, разногласията във връзка със смъртта на Мурси, за която Анкара обвиняваше египетските власти, както и турската подкрепа за "Мюсюлмански братя", остават в миналото. Според турския външен министър, Анкара и Кайро могат съвсем скоро отново да назначат посланици в двете страни (както е известно, след военния преврат в Кайро, Турция и Египет едновременно обявиха посланиците за "персона нон грата"). Освен това двете страни възнамеряват да подпишат споразумение за демаркиране на морските граници.

Подобряването на отношенията с ОАЕ съвпадна с изострянето на финансовата криза в Турция. През ноември 2021, за първи път от девет години, по покана на Ердоган, в Анкара се появи престолонаседникът на ОАЕ принц Мохамед бин Заид Ал-Нахаян. Двете страни подписаха споразумение за взаимодействие в девет сфери, както и за привличане на 10 млрд. долара инвестиции от Емирствата. Шест месеца по-късно,  Турция беше посетена и от саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман. Според турската агенция Anadolu, двете страни „подчертаха решимостта да поставят начало на нова ера на сътрудничество в двустранните отношения, включително в политическата, икономическата и военната сфера, както и в областта на сигурността”. Анкара подкрепя Рияд за провеждането на световното изложение Expo-2030, а Саудитска Арабия обяви, през ноември 2022, че ще вложи 5 млрд. долара в турската Централна банка.

Своеобразна кулминация на новия курс на Ердоган за помирение с арабските съседи на Турция стана Сирия. Както е известно, от 2011 насам, турският президент твърдеше, че сирийският му колега е нелегитимен. През последната година обаче, Ердоган направи няколко изявления, показващи, че е склонен да прекрати бойкота срещу Асад. Първо, по време на последната среща на върха на Шанхайската организация за сигурност (ШОС), той заяви, че не би имал нищо против да се срещне със сирийския президент в Самарканд, а след срещата с Ас-Сиси, даде да се разбере, че отношенията между Анкара и Дамаск могат да бъда възстановени, подобно на тези с Кайро.

Ползите за Анкара

Ако нормализацията на отношенията със Саудитска Арабия говори за сериозна трансформация на турската външна политика, възстановяването на тези с Египет и Сирия е истинска сензация. И двата процеса обаче, имат своето рационално обяснение. Така, в случая със Саудитска Арабия и ОАЕ става дума за пари. Мултимилиардните инвестиции на двете монархии биха повишили привлекателността на турския пазар за чуждестранните капитали и ще забавят срива на лирата. В случая с Египет и Сирия, Анкара очевидно е осъзнала, че следва да се съобрази със съществуващите реалности. Турция не е в състояние да смени режима в Кайро, а ако продълж да подкрепя египетските „Мюсюлмански братя”, рискува да загуби поредния пазар за пласмент на своята продукция и инвестиции, освен това влошава отношенията си с държавите от Залива, подкрепящи президента на Египет – Ас-Сиси.

Много по-успешна е турската политика в Сирия. Там турската армия контролира обширни територии в северната част на страната. В същото време, подпомагайки опозицията, Анкара не е в състояние да свали режима в Дамаск, подкрепян от една регионална (Иран) и една световна (Русия) сила. Основният приоритет на турската политика в Сирия си остава борбата с кюрдските въоръжени групировки „Сили за защита на народа” (YPG) и „Партия на демократичния съюз” (PYD). През март 2022 турската армия влезе в открит сблъсък с армията на Сирия в Идлиб, но конфликтът беше бързо потушен след намесата на руския президент Путин.

Сътрудничеството с Русия, двете договорености с нея (относно Идлиб и зоната на река Ефрат), както и т.нар. „формат Астана”, са сравнително добра основа за евентуалното възстановяване на дипломатическите отношения между Анкара и Дамаск. Както е известно, интересите на Асад и Ердоган относно противопоставянето на подкрепяния от САЩ кюрдски сепаратизъм съвпадат.Тоест, „руският” и „кюрдският” фактори могат да създадат необходимите условия за възстановяване на отношенията между Турция и Сирия. Освен това, Анкара е наясно, че арабските държави възнамеряват скоро да възстановят сирийското членство в Арабската лига, т.е. режимът в Дамаск е на път да преодолее изолацията си.

Всъщност, възстановяването на връзките на Турция с арабските държави не е нещо изключително, по-скоро става дума за връщане към стратегията за „нула проблеми със съседите”. Анкара предприема сходни действия и в отношенията си с Армения и Израел. В тази връзка ще припомня, че през март 2022, за първи път от 15 години насам, посещение в Турция направи израелският президент, а Анкара пусна самолетна линия до арменската столица Ереван.

 

* Авторът е университетски преподавател, експерт на RIAC