Потребителски рейтинг: 5 / 5
В редакционна статия на излизащото във Великобритания арабско издание Rai Al Youm се твърди, че "опасенията на Европа във връзка с прекратяване доставките на руски газ и търсенето на алтернативи могат да поставят Алжир пред необходимостта да избира между Русия и Запада".
Според експертите, Алжир би могъл да компенсира липсата на руския газ за някои европейски държави, включително Италия, Франция, Испания и Германия. Ще припомня, че последната, която получава 55% от необходимия и природен газ именно от Русия, се готви да придобие дела на италианската компания Edison в алжирското находище Reggane Nord, оценяван на около 100 милиона долара.
Както е известно, Алжир е най-големия производител на газ в Африка и седмия в света, но остарялата му инфраструктура и нарастването на вътрешното потребление са сериозна пречка пред увеличаването на неговия износ.
Европейската активност
В момента в Алжир работят няколко чуждестранни енергийни компании, включително италианската Eni, френската Total Energies и норвежката Equinor. Страната доставя в Италия около 21 млрд. куб. м газ годишно, а Русия - почти 29 млрд. куб.м. През 2021 италианската Eni постигна споразумение с алжирската Sonatrach за увеличаване на газовите доставки, като очакванията са през 2023-2024 да бъдат получени допълнително до 9 млрд. куб. м годишно.
Според агенция Bloomberg, Алжир е най-големия износител на газ за Италия и Испания и третия най-голям газов доставчик на ЕС след Русия и Норвегия. Тоест, той би могъл да помогне за смекчаване на сегашните сътресения на газовия пазар на Стария континент.
Германската петролно-газова компания Wintershall Dia, която работи в Алжир от 2002 насам, също е сред участниците в проекта Reggane Nord за разработване на шест газови находища и 19 сондажа с общ обем на добива около 2,6 млрд. куб. м годишно. Очаква се реализацията на проекта да продължи до 2041. В тази връзка вицепрезидентът на Wintershall Dia Томас Рапун изтъква, че "компанията ни винаги е била активен партньор в осъществяването на проекта Reggane Nord и се радваме, че ще продължим сътрудничеството в тази сфера".
Междувременно отново се затовори и за реанимирането на проекта за тръбопровода MidCat, който трябваше да свърже газовите мрежи на Испания и Франция и би могъл да намали зависимостта на Централна Европа от руския газ.
Трудният избор на Алжир
Газовата криза в Европа и войната в Украйна не само привлякоха отново вниманието на ЕС към Алжир, но и поставиха страната пред трудния избор, дали да предпочете сътрудничеството с Русия или това със Запада.
Както е известно, САЩ, Франция, Италия и Германия активно търсят алтернативи на руския газ. На свой ред, Москва използва 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения с Алжир за да изпрати там външния си министър Сергей Лавров. Той потвърди намеренията на Русия да продължи да разширява приятелските си отношения със северноафриканската държава и в същото време се опита да убеди домакините си да не увеличават газовите доставки за Западна Европа.
Ще припомня, че през септември 2021 Алжир и руският "Газпром" подписаха договор за сътрудничество в сферата на проучването, добива, транзита, преработката и продажбата на природен газ. Двете страни разработват съвместо находището Ел-Асел, като очакванията са, че то ще влезе в експлоатация през 2025.
На свой ред, Украйна се опитва да пресече тези руски планове. За целта, украинският външен министър Дмитро Кулеба проведе наскоро телефонен разговор с алжирския си колега Рамтан Ламамра, по време на който двамата са обсъдили перспективите за развитие на взаимноизгодни връзки в различни сфери.
Непосредствено след посещението на Лавров, в Алжир се появи и американският държавен секретар Антъни Блинкен, който - както твърдят западните медии - се е опитал да упражни натиск върху местните власти да увеличат доставките на газ в Европа. Между другото, това беше първото посещение на държавен секретар на САЩ от 22 години насам.
Както посочва в тази връзка алжирският енергиен експерт Махма Бузиан, руско-алжирските отношения имат дълга история. Алжир, в частност, е третия най-голям купувач на руско въоръжение, като през последните години е закупил от руснаците оръжие за над 11 милиарда долара. Според Бузиан: "Русия се опитва да задържи цената на природния газ и координира действията си с Алжир. Всяко увеличаване на газовия добив в която и да било страна е свързано с производствения и капацитет, но днес много сериозно влияние върху световната газова индустрия оказва дефицитът на инвестиции, което налага определени ограничения".
Между чука и наковалнята
Въпреки очакванията на европейците, експертите в сферата на енергетиката не очакват, че Алжир е в състояние да спаси Европа и да я освободи от сегашната и зависимост от руския газ.
Така, според британския енергиен специалист Джордж Закман, Алжир не може да изнася по-големи обеми природен газ, въпреки че разполага с внушителни запаси от този енергоносител.
На свой ред икономическият анализатор Сирил Федерсхофен подчертава, че в момента Алжир се намира в доста трудна ситуация. Ако страната реши да се превърне в основния доставчик на енергоносители в Европа, това ще се отрази негативно на отношенията и с Москва. Според него: "Все още не е ясно, как алжирският газ би могъл да стане алтернатива на руския. В момента в Алжир е налице стагнация на износа заради липсата на инвестиции в петролно-газовия сектор и непрекъснато нарастващото вътрешно търсене".
Професорът по политология и международни отношения в Алжирския университет Хюсеин Кадри пък смята, че дипломатическият натиск, на който е подложена страната му след началото на войната в Украйна и газовата криза, я е поставил "между чука и наковалнята". В тази връзка, той посочва, че: "Алжир би могъл да стане алтернатива за Европа, но само след като получи много сериозни инвестиции, тъй като в момента наличните енергийни възможности на страната не и позволяват да замени руския газ в краткосрочна перспектива".
*Център за анализи и прогнози в енергийната сфера
