Двата „черни лебеда” – глобалната пандемия и руско-украинският конфликт, поставиха планетата на ръба на исторически прелом.
Възможно ли е в света на „свободната глобална търговия”, породена от феномена на глобализацията, когато държавите доставят своите стоки на разстояние от десет-петнайсет хиляди километра, да бъдат съкратени вредните въглеродни емисии и да се гарантира стабилността на глобалната верига на доставки, при това на приемлива цена? Или, след като част от водещите държави на планетата продължават да поставят в центъра на дневния ред на световната икономика такива понятия, като „глобални климатични промени”, „въглеродни емисии”, нулеви емисии” и „зелена революция”, дали те ще продължат да купуват стоки от страни, които по редица причини на могат да си позволят същите приоритети или пък просто не възнамеряват да им обръщат внимание?
В момента се сблъскваме със своеобразен „синдром на лицемерието” в глобален мащаб. Водещите държави се готвят „да се затворят в себе си” за да могат да удовлетворят потребностите си и – под влияние на тежките и непоправими последици от пандемията и военния конфликт – светът ще премине от „напълно свободната” и осъществявана в глобален мащаб международна търговия към търговия между отделните региони (intra-regional trade) и доставки само за разположените в близост държави. Възможно е в съвсем близко бъдеще светът да се разпадне на две големи групи От едната страна ще са държавите членки на „лигата на високите стандарти”, ориентирани към такива цели като „чиста околна среда”, „нулеви въглеродни емисии”, „всеобхватни човешки права”, „зелена енергия” и „устойчиво развитие”, а от другата – държавите членки на „лигата на ниските стандарти”, акцентиращи върху „евтиното производство на всяка цена” и отхвърлящи тезата за безалтернативността на „устойчивото зелено развитие”.
Възможно е светът да еволюционира към „многополюсен модел”, основан на наличието на различни „центрове на сила”, разполагащи със сериозна икономическа, политическа и военна мощ, и на международна икономико-политическа система, притежаваща глобални стандарти, в която такива понятия като „климатична сигурност”, „продоволствени и водна сигурност”, „зелена енергия”, „нулеви въглеродни емисии” и „устойчиво развитие”, се възприемат като общи ценности. Възможно е обаче, бъдещият свят да се състои от изолирани блокове, т.е. глобалните стандарти ще изчезнат и всеки такъв блок ще създаде свои, собтвени стандарти, ограждайки се от останалите с дебели разделителни линии. Дали ще съумеем да преодолеем дълбоките си различия и глобалните и регионални сътресения и постшокови синдроми, породени от пандемията и руско-украинския конфликт? Ще можем и да убедим света да работи и да се бори за едно „общо бъдеще”, т.е. да не се отказва от такива ключови международни платформи като Г-20?
Следващите две години до голяма степен ще преминат в търсене на отговорите на всички тези въпроси. Както посочват експертите на Световната търговска организация (СТО): „Военният конфликт между Русия и Украйна може задълго да раздели световната икономика на два блока. Затова, „международната система, основаваща се на правила” е от толкова голямо значение и би могла да изиграе важна роля за преодоляването на отрицателните последици от сегашната криза”. На свой ред, колегите им от Международния валутен фонд (МВФ) отбелязват, че „Сценарият, свързан с формирането на отделни блокове, придържащи се към различни стандарти и почти нетъргуващи помежду си, означава катастрофа и дългосрочен риск за световната икономика”. Ето защо, на Организацията на обединените нации, формулирала 17-те цели на устойчиото развитие, Световната бонка, МВФ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), СТО и света, като цяло, се пада изключително важната задача да защитят и усъвършенстват възприетите глобални ценности, глобални стандарти и глобални правила, както и да гарантират, че светът няма да се откаже от тях.
*Авторът е представител на Турция в ОИСР, бил е декан на Medipol Business School в Истанбул, анализатор на Sabah