Ще намери ли Европа заместител на руския газ?

Започналата на 24 февруари 2022 руско-украинска война усложни още повече ситуацията с газовите доставки за страните от ЕС. Причината е, че Русия е основен доставчик на газ в Съюза. И в добавка - 1/4 от руския газ за Европа преминава транзитно през преносната мрежа на Украйна.

Почти веднага след началото на войната ЕС наложи мащабни икономически санкции на Русия. Те не включват забрана за покупка на руски газ и нефт, но стратегическият курс на Брюксел е към намаляване на енергийната зависимост от Москва. На 8 март 2022 Европейската Комисия обяви план, според който ЕС трябва да стане независим от руските енергийни доставки до 2030. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен мотивира решението така: „Трябва да станем независим от руските нефт, газ и въглища. Просто не можем да си позволим да разчитаме на доставчик, който ни заплашва. Трябва да действаме сега, за да смекчим ефекта от растящите енергийни цени, да диверсифицираме газовите си доставки за следващата зима и да ускорим прехода към чиста енергия“ (1). Плановете на ЕС са още до края на 2022 да намали доставките на газ от Русия с 2/3. В следващите няколко години Брюксел залага на действия в две основни направления – диверсификация на газовите доставки чрез внос на повече неруски втечнен и тръбопроводен газ и намаляване на използваните обеми природен газ чрез замяната му с биометан и водород, посредством изтласкването му от електроенергийната сфера за сметка на вятърни и слънчеви централи, както и чрез повишаване на енергийната ефективност.

Доколко реалистични са тези планове на ЕС? Замяната на газа с други енергийни източници и повишаването на енергийната ефективност са сюжети, които остават извън темата на тази статия, в която ще анализирам възможностите за алтернативни газови доставки за Европа. В таблицата по-долу са събрани данните за потреблението и собственото производство на газ в ЕС през второто десетилетие на нашия век.

Таблица. Производство и потребление на природен газ в ЕС (2011-2020), в млрд. куб. м

Източник: BP Statistical Review of World Energy, 2021, p.36, 38; https://www.bp.com/content/dam/bp/business-sites/en/global/corporate/pdfs/energy-economics/statistical-review/bp-stats-review-2021-full-report.pdf

Вижда се, че потреблението е на сравнително постоянно ниво, докато собственото газово производство на ЕС намалява драстично – с около 2,5 пъти за десетилетие. В следващите десетина години може да се очаква леко намаляване на консумацията заради увеличаващия се капацитет на мощностите за възобновяема енергия и евентуално заради навлизането на водорода и различни газове, произведени на биологична основа. На фона на намаляващото собствено  производство, може да се прогнозира, че нужните обеми на внос на природен газ ще останат сравнително непроменени. Тогава, откъде могат да дойдат количествата, които да заменят руския газ?

В класацията на страните с най-големи газови запаси в света, на първо място е Русия с 37,4 трлн. куб. м (19,9% от световните запаси) , следвана от Иран с 32,1 трлн. куб. м (17,1%), Катар – 24,7 трлн. куб. м (13,1%), Туркменистан – 13,6 трлн. куб. м (7,2%) и САЩ – 12,6 трлн. куб. м (6,7%). ЕС разполага с едва 0,2% от световните запаси. Малко по-различно изглежда класацията на най-големите производители на газ. За 2020 САЩ убедително са на първо място с 914,6 млрд. куб. м (23,7% от световното производство), следвани от Русия с 638,5 млрд. куб. м (16,6%), Иран – 250,8 млрд. куб. м (6,5%), Катар – 171,3 млрд. куб. м (4,4%), Австралия – 142,5 млрд. куб. м (3,7%) и Норвегия – 111,5 млрд. куб. м (2,9%). Китай държи 8,6% от световното газово производство, което е без значение за европейския пазар, защото китайците са нетен вносител на газ и не изнасят (2). Важна е и класацията на най-големите износители на газ, защото понякога голямото собствено производство не е гаранция за висок експортен капацитет, какъвто е случаят с Иран. През 2020 на първо място по износ на газ в света е Русия, следвана от САЩ, Катар, Норвегия и Австралия.

Възможностите на САЩ

САЩ са първата държава, изникваща в съзнанието на европейците, когато търсят заместител на руския газ. Американците са също толкова въвлечени в конфликта с Русия, както и ЕС, т.е. и те се стремят да намалят зависимостта на Европа от руския газ. В последните няколко години САЩ претърпяха удивителна енергийна трансформация като се превърнаха от нетен вносител в износител на природен газ (преди всичко на LNG с танкери).

На 25 март 2022, след среща в Брюксел, президентът на САЩ Джо Байдън и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обявиха, че са се договорили в рамките на 2022 страните от ЕС да получат допълнително 15 млрд. куб. м американски газ. Предполага се, че думата „допълнително“ означава, че тези 15 млрд. куб. м ще се добавят към базата от 22 млрд. куб. м, колкото е бил износът от САЩ за ЕС през 2021. Тук обаче трябва да се подчертае, че в САЩ с енергиен бизнес са занимават само частни фирми. Правителството на страната не произвежда, не втечнява и не изнася природен газ. То не може да нареди на нито една частна компания къде и колко газ да продава. ЕК пък не купува газ, с това се занимават търговските компании от страните членки на ЕС. Някои от тях да държавни, други са частни. Затова договорката между Байдън и Фон дер Лайен трябва да се разглежда само като израз на намерения. Администрацията във Вашингтон би могла да съдейства за увеличаване на газовия износ към Европа само индиректно – чрез облекчаване на регулациите за добив на газ и за строеж на експортни терминали и чрез ускоряване на процеса на издаване на разрешителни. Като краен вариант е възможно да бъдат дадени някакви данъчни облекчения за фирми, изнасящи газ към Европа, но това е малко вероятно и засега дори не е обсъждано.

Иначе капацитетът на САЩ за износ на газ расте стремително през последните години. През 2021 той достига средно 275 млн. куб. м на ден, което прави около 100 млрд. куб. м годишно. Увеличението спрямо 2020 е 50%. Износните терминали са работили със 102% от номиналния и 89% от пиковия си капацитет, което означава, че няма много резерви за увеличение, ако не бъдат въведени в експлоатация нови експортни мощности (3). През декември 2021 САЩ са изнесли 7,7 млн. т LNG (10,6 млрд. куб. м), с което излязоха на първо място в света, изпреварвайки Австралия и Катар. Това е удивително постижение като се им предвид, че първият танкер с втечнен газ бе натоварен в американски терминал преди по-малко от 6 години – през 2016. Американската Администрация за енергийна информация прогнозира, че с добавката на новите износни мощност, експортният капацитет на страната в края на 2022 ще достигне 393 млн. куб. м дневно, което прави над 140 млрд. куб. м годишно (4) – число, което е съпоставимо (макар и по-малко) с обема на износа на „Газпром“ за ЕС. 

Трябва да се има пред вид обаче, че Източна Азия е основната дестинация за американския втечнен газ. 35% от газовия износ на САЩ отиват към три държави – Китай, Южна Корея (за всяка от тях по 34 млн. куб. м дневно) и Япония (28 млн. куб. м на ден) (5). През 2021 най-голям е ръстът на износа към Китай и причината за това е, че властите в Пекин намалиха още през 2019 вносното мито за американския газ от 25% на 10%. Впоследствие китайски компании сключиха дългосрочни договори за внос на газ от САЩ. Износът на американски LNG за страните от ЕС и Турция през 2021 е 93,4 млн. куб. м дневно или около 34 млрд. куб. м годишно. Експортът за Европа обаче е много неравномерно разпределен през отделните месеци. Той нарасна рязко през последното тримесечие на 2021 като през декември достигна пиковата стойност от 190 млн. куб. м на ден (6). Причината е ясна – в края на 2021 цените на европейските газови хъбове надвишиха тези на пазара в Източна Азия.

И така, през 2022 износът на американски втечнен газ към Европа ще нарасне, но недостатъчно, за да доведе до изпълнение на целта за намаляване вноса на руски газ в ЕС с 2/3. Обявените от Байдън и Фон дер Лайен 15 млрд . куб. м допълнително за 2022 могат да бъдат достигнати, макар и не заради политическата воля на Вашингтон и Брюксел, а заради пазарната конюнктура. Но 15 млрд. са само 9-10% от обема, осигурен от „Газпром“ за ЕС през 2021. През 2023 г. не са очаква въвеждането в експлоатация на големи нови мощности за износ на втечнен газ от САЩ. Неизбежното повишаване на търсенето в Европа обаче ще стимулира американските предприемачи и е много вероятно в средносрочен план – до 4-6 години в САЩ да заработят нови експортни терминали, което да допринесе съществено за приближаването на ЕС до целта за отказ от руски газ до края на десетилетието.

Възможностите на Катар

Европа обръща поглед и към другия голям играч на глобалния пазар на втечнен природен газ – Катар. В териториалните води на тази арабска страна е разположено най-голямото газово находище в света – т.нар. Северно поле. То се намира в Персийския залив между Катар и Иран, като иранското му продължение се нарича Южен Парс. Предвид географския фактор, катарският газов износ се реализира предимно по море с танкери. Катар започва добив от Северното поле през 1990 и е най-големият износител на LNG в света от 2006 до 2019. Макар че катарските нефтено-газови находища са национализирани още през 70-те години на миналия век, страната води умерена политика на ресурсен национализъм и привлича реномирани западни инвеститори. Държавната компания „Катар енерджи“ има мажоритарен дял във всички газодобивни проекти, но в повечето от тях си партнира с американската Ексон Мобайл. С течение на времето страната навлиза във всички ниши на бизнеса с втечнен газ. Днес „Катаргаз“, дъщерна компания на „Катар Енерджи“, притежава най-големия флот от газови танкери в света. Съдовете са общо 45 като са поръчани още 100 нови за общо 19,2 млрд. долара. Капацитетът на три големи южнокорейски и една китайска корабостроителници е резервиран за строеж на танкери за Катар до края на 2027 (7). Освен това „Катар енерджи“ развива международна експанзия в сферата на търговията с LNG. Тя е собственик на 70% от един от най-големите проекти за износ на LNG в САЩ - терминалът Golden Pass, който трябва да заработи през 2024 с капацитет от 2,5 млн. т годишно, за да достигне до 16 млн. т през 2026.

В момента на два етапа се реализира проект за съществено нарастване на газовия добив от катарското находище Северно поле. Предвижда се производственият капацитет да нарасне от сегашните 77 млн. т годишно до 126 млн. т до 2027. Това е увеличение с 64%. Първите нови мощности ще започнат да влизат в експлоатация още през първото тримесечие на 2025 (8).

Катар продава своя LNG предимно по дългосрочни договори като цените са обвързани с нефтените котировки. В последно време обаче „Катар Енерджи“ се ориентира към по-гъвкава търговска политика като внимателно опитва да интегрира и котировките на регионалните хъбове в Източна Азия при формирането на ценовата си формула. От края на 2020 компанията създаде търговско подразделение, което трябва да оперира на глобалния пазар и да диверсифицира рисковете чрез комбинация от продажби на физически обеми газ и търговия с фючърси.

Вашингтон се опитва да пренасочи по-големи обеми катарски газ към Европа. Разговори между САЩ и Катар по този въпрос започнаха още преди операцията на Русия в Украйна. Американците разчитат на своите силни геополитически позиции в района на Персийския залив и на съюзническите си отношения с Доха, за да накарат Катар да помогне на Европа. Това обаче едва ли може да стане веднага. Катар продава на спот пазара и по краткосрочни договори само 10-13% от своя втечнен газ, което прави не повече от 14 млрд. куб. м годишно. При това 3-4 млрд. от тях и сега отиват в Европа. Максималният допълнителен обем катарски газ, който може да стигне до европейските пазари през 2022, е не повече от 10 млрд. куб. м. Останалата част от катарския износ е резервирана с дългосрочни договори, които едва ли могат да бъдат нарушени.

В средносрочен план обаче ситуацията с износа на газ от Катар изглежда доста по-различно. Според изчисления на консултантската компания Platts Analytics, в момента има 62 млн. т (85 млрд. куб. м) годишно катарски газ, който ще излезе на пазара до 2027 и все още не е резервиран от купувачи с дългосрочни договори (9). Този обем се получава от сбора на очакваното разширение на добива от Северното поле и капацитета на терминала Golden Pass в Тексас, който също ще бъде продаван от катарците. В следващите 4-5 години изтичат голяма част от дългосрочните договори на Катар за износ на газ и някои от тях сигурно няма да бъдат продължени. Това е още един шанс за европейските страни да намерят заместител на доставките от Русия.

Със сигурност Източна Азия ще остане основната дестинация на катарския газов износ, но Доха няма нищо против да диверсифицира експорта си като в следващите години увеличи доставките за Европа. Катарците обаче поставят три условия за това. Първо, европейските клиенти да се задължат да не препродават катарския газ. Второ, „Катар Енерджи“ държи на дългосрочните договори и не иска да играе на спот пазарите в Европа. И трето – ЕК да прекрати разследването на търговските политики на Катар в ЕС, което започна през 2018 (10). Последното условие е най-лесно изпълнимо – през февруари т.г. Брюксел вече даде знак, че ще се откаже от това разследване. Забраната за препродажба на катарския газ противоречи на принципа на свободната търговия в ЕС, но не е невъзможно да се намери решение и на този въпрос.

Първата европейска страна, която предприе стъпки за осигуряване на дългосрочни доставки на катарски газ, е лидерът на ЕС Германия. На 20 март 2022 германска делегация, водена от министърът на икономиката Роберт Хабек, бе на посещение в Доха. Той се срещна с емира на Катар и обяви, че двете страни започват дългосрочно енергийно партньорство. Заедно с Хабек в Доха бяха и представители на големи германски фирми от сферата на енергетиката. Те са започнали преговори за сключване на конкретни договори за доставка на катарски газ (11). В момента Германия няма нито един терминал внос на втечнен газ, но още в края на февруари 2022 бе обявен строежът на две такива съоръжения.

Другите възможности

Южният газов коридор на ЕС е най-новото трасе за доставки на тръбопроводен газ в Европа. Той идва от голямото азербайджанско находище Шах Дениз (12). През 2021 в ЕС (Гърция, България и Италия) са продадени 8,2 млрд. куб. м азербайджански газ като за 2022 се предвижда незначително увеличение – до 9,1 млрд. куб. м. Това е съвсем близо до пълния капацитет на Трансадриатическия газопровод (10 млрд. куб. м годишно). Азербайджан има и други, по-малки газови находища, но те едва ли могат да дадат увеличение на износа към Европа с повече от 5 млрд. куб. м годишно. И то не веднага, а след няколко години. Съвсем малък обем газ може да бъде пренасочен към ЕС в резултат на договорената през ноември 2021 тристранна сделка между Туркменистан, Иран и Азербайджан. Тя предвижда по 1,5-2 млрд. туркменистански газ да бъде доставян в Иран, а иранците от своя страна да изпращат същия обем в Азербайджан. Плановете за строеж на Транскаспийски тръбопровод, който да изведе по-големи количества туркменистански газ до Баку и оттам до Южния газов коридор, засега не са особено напреднали.

Северноафриканският регион е традиционен износител на газ за Европа. Три-четири газопровода свързват находищата в Алжир и Либия с Италия и Испания. Предвид огромните проблеми със сигурността, Либия не би могла да осигури допълнителни обеми газ за ЕС. След започването на войната в Украйна алжирската държавна нефтено-газова компания Сонатрак обяви 5-годишна инвестиционна програма на стойност 36 млрд. евро, но тя едва ли ще даде скорошен резултат. От октомври 2021 Алжир спря износа на газ по тръбопровода Магреб-Европа, тъй като не можа да се разбере за преносните тарифи с Мароко, която е транзитна страна. Така че вместо увеличение, през 2022 вероятно ще има намаление на газовия износ от Северна Африка за ЕС (13). Африканската страна с най-големи газови запаси е Нигерия, но плановете за строеж на тръбопровод Нигерия-Нигер-Алжир и от там до Европа поне засега изглеждат абсолютно нереалистични.

Макар че има вторите най-големи газови запаси в света и не е далеч от Европа, Иран също не може да облекчи газовата криза в ЕС в краткосрочен и средносрочен период. Страната все още е под тежки американски санкции. Инвестициите в нефтено-газовия сектор в последните години са незначителни, особено остро се чувства липсата на западни технологии. Иран има голямо газово производство – 251 млрд. куб. м през 2020, което е значително повече от целия внос на ЕС от Русия. Въпреки това свободни обеми за износ няма, тъй като вътрешното потребление на 84-милионната държава е огромно. Единствената страна, за която сега Иран изнася газ, е Турция като договорът изтича през 2026 и не е сигурно, че ще бъде подновен (14). Все пак, ако бъде подписано ново споразумение за контрола над иранската ядрена програма в близко време и санкциите срещу Техеран бъдат вдигнати, в дългосрочен план Иран би могъл да увеличи газовото си производство и да реализира износ за Европа. Но това едва ли може да стане преди 2030.

ЕС би могъл да разчита на увеличаване на доставките на газ с 10-15 млрд. куб. м през 2022 за сметка на повишаване на добива в Норвегия, Великобритания и евентуално в Нидерландия. Това е възможно при максимално натоварване на добивните мощности и при условие, че някои от тях няма да излязат временно от строя заради планов ремонт.

Тоест, общата сметка показва, че до края на 2022 ЕС би могъл да замести до 1/3 от газа, който сега получава от „Газпром“.  Трябва да се има предвид, че капацитетът на всички терминали за внос на LNG в ЕС е около 160 млрд. куб. м годишно и през 2021 около половината от него е бил натоварен. Сметката става още по-сложна, ако вземем предвид факта, че 20% от вноса на втечнен газ през 2021 (около 16 млрд. куб. м) също идват от Русия, макар и не от „Газпром“, а от консорциум, начело с частната руска компания „Новатек“. Ако трябва да се търси заместител и на това количество, общият руски износ за ЕС няма как да намалее дори и с 1/3 през 2022.

От своя страна Русия също не би могла да пренасочи своя газов износ към Китай и други азиатски държави и да се откаже от европейския пазар. Сега „Газпром“ изнася за китайския пазар по газопровода „Силата на Сибир“. По него през 2021 са минали 16,5 млрд. куб. м (според други данни 11 млрд. куб. м), което е под 10% от износа на руския газов гигант за ЕС и Турция. По договор от 2025 по „Силата на Сибир“ трябва да преминават по 38 млрд. куб. м годишно – обем, който може и да не бъде достигнат.

Газовите потребности на Китай ще растат, но важното е да се познава географията на руските находища - износът за европейския и за китйския пазар се захранва от газови полета, разстоянието между тях е над 2500 км и те не са свързани помежду си с тръбопровод. Газът за Европа тръгва основно от полуостров Ямал, който е в най-северозападната част на Сибир, а за Китай - от находищата Чаядинско и Ковыктинско в руския Далечен Изток. При посещението на Путин в Пекин през февруари 2022 бе подписан договор за увеличаване на руския газов износ за Китай с още 10 млрд. куб. м годишно. Новите обеми обаче също няма да дойдат от Ямал, а най-вероятно от остров Сахалин, който е в Тихия океан. Русия се опитва да убеди Китай за строежа на втори газопровод между двете страни с капацитет от 50 млрд. куб. м годишно, който вече да тръгва от Ямал, но засега без особен успех. Плановете на Москва са новото съоръжение да минава през Монголия. Но само разстоянието от Ямал до монголската граница е над 3000 км, а оттам до китайските крайбрежни райони има поне още 2000 км. При новата геополитическа ситуация Русия сигурно ще бъде още по-настоятелна за строежа на „Силата на Сибир-2“, но дори и китайците да се съгласят, новия тръбопровод може да компенсира по-малко от 1/3 от евентуалната загуба на европейския пазар от страна на „Газпром“.

По-различна е ситуацията с втечнения руски газ, който сега се доставя в Европа. Ако ЕС се откаже от него, той би могъл да бъде пласиран в Китай и други страни от Източна Азия. Това пък може да доведе до пренасочването на същите обеми катарски газ от азиатския към европейския пазар. Друго възможно разместване под напора на геополитическите фактори би могло да се случи, ако Турция започне да купува повече руски газ и намали доставките на суровината от Азербайджан. Тогава освободените обеми азербайджански газ също могат да тръгнат към ЕС.

Заключение

Общият извод е, че в Европа и донякъде в Азия започва пренареждане на пластовете в газовата търговия, което може да доведе до сериозни пазарни сътресения. Не е ясно какво ще се случи с руския газ от Западен Сибир, ако ЕС се откаже от него. Изваждането му от пазара би довело до дефицит и до по-високи цени в глобален мащаб.

Бележки:

1. REPowerEU: Joint European action for more affordable, secure and sustainable energy. European Commission Press release, 08.03.2022; https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_1511 2. BP Statistical Review of World Energy, 2021, p.34, 36; https://www.bp.com/content/dam/bp/business-sites/en/global/corporate/pdfs/energy-economics/statistical-review/bp-stats-review-2021-full-report.pdf
2. U.S. exported record amounts of liquefied natural gas in 2021; US Energy Information Administration, 28.03.2022; https://www.eia.gov/todayinenergy/detail.php?id=51818&fbclid=IwAR22NPJdHhw7LBdoUDP7F5RPpXvO-qYluRj1sSTFtHX2gth9FUYXo6doBEA
3. US becomes world's top exporter of liquefied natural gas. CNN, January. 5, 2022; https://edition.cnn.com/2022/01/05/energy/us-lng-exports/index.html
4. U.S. exported record amounts of liquefied natural gas in 2021; US Energy Information Administration, 28.03.2022; https://www.eia.gov/todayinenergy/detail.php?id=51818&fbclid=IwAR22NPJdHhw7LBdoUDP7F5RPpXvO-qYluRj1sSTFtHX2gth9FUYXo6doBEA
5. Ibidem
6. Qatar orders six new vessels for LNG expansion. Argus medis, 07.11.2021; https://www.argusmedia.com/en/news/2271450-qatar-orders-six-new-vessels-for-lng-expansion
7. QP customers angle for more flexible LNG contracts in evolving market. S&P Global, 24 June 2021; https://www.spglobal.com/commodity-insights/en/market-insights/latest-news/natural-gas/062321-qp-customers-angle-for-more-flexible-lng-contracts-in-evolving-market
8. Ibid.
9. Kozhanov, N. Qatar is not short-term savior, but it may still play a role in strengthening EU energy security. Middle East Institute, February 7, 2022; https://www.mei.edu/publications/qatar-no-short-term-savior-it-may-still-play-role-strengthening-eu-energy-security
10. Germany seals gas deal with Qatar to reduce dependence on Russia. Al Jazeera, 20.03.2022; https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/germany-seals-gas-deal-with-qatar-to-reduce-dependence-on-russia?fbclid=IwAR19KyJVB5GLnpqiHHd22Pl-PApzdG_fK0_S_H9fsz5YJIJfz_0G2QGch2o
11. По-подробно за Южния газов коридор виж: Димитров, Пл. Южният газов коридор и разместването на геоенергийните пластове в Европа. Геополитика, 2020, бр. 6.
12. Europe looks to Africa to fill natural gas gap. Deutsche Welle, 04.03.2022; https://www.dw.com/en/europe-looks-to-africa-to-fill-natural-gas-gap/a-61017873?fbclid=IwAR1GPYc88XQaEJXMQEs-dxWmMNTPF_-P_aFcIzzyH-9i0GsEd86NECrBkYU
13. Shokri, Umud. Iran has a long way to go to export natural gas to Europe. Middle East Monitor, 22.03.2022; https://www.middleeastmonitor.com/20220322-iran-has-a-long-way-to-go-to-export-natural-gas-to-europe/?fbclid=IwAR3U3bzekK7w_MDyQxC02bCJy7x0rD_esrGSN7jGJS9JzWPKOKHLCQK2pCM

* Българско геополитическо дружество