Потребителски рейтинг: 5 / 5
Европейският наратив за американската политическа сцена се промени драстично, след като Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Всъщност, може да се каже, че всички на Запад внезапно се умълчаха.
Интензивната кампания в Европа в подкрепа на продължаването на управлението на демократите беше прекратена и както изглежда в момента тече активна подготовка за следващите стъпки, тоест как да се действа предвид новата политическа реалност в Съединените щати. Ако изборите бяха завършили с минимална разлика между конкурентите, мандатът на Тръмп вероятно щеше да бъде поставен под въпрос, но ситуацията е различна и се усложнява допълнително от факта, че републиканците поемат контрола и над двете камари на Конгреса на САЩ.
Интересно е да се отбележи, че от всички европейски играчи най-реалистичен, почти неутрален, подход избра Украйна, която в продължение на много месеци преди изборите заявяваше, че въпреки добре известната позиция на Тръмп е готова да продължи ползотворното сътрудничество с Вашингтон, без значение кой ще спечели президентската напревара. И този подход се оправда, тъй като Киев не се опетни с подкрепа за демократите и Камала Харис, за разлика от много други европейски правителства, които дори не се опитаха да скрият своите предпочитания. Дали обаче това ще накара Тръмп да смекчи позицията си спрямо Киев? Ще видим скоро, но идеята му за прекратяване на въоръжения конфликт възможно най-скоро вероятно няма да се промени значително.
Всички помнят, как Тръмп помпозно обяви, че ще прекрати въоръжения конфликт в Украйна „за 24 часа“, тоест ще принуди Москва и Киев да преговарят. Той обаче, така и не поясни, при какви условия ще направи това и дали при такъв сценарий Украйна ще трябва да се откаже от окупираните от руснаците територии, въпреки че, според мнозина, това се подразбира от самосебе си.
Който и да е на власт във Вашингтон, лесно може да принуди Украйна да преговаря. Достатъчно е да заяви на Киев, че ако не се съгласи, повече няма да получава финансова и военна помощ. Украинските власти, които в момента се оплакват, че получават твърде малко оръжия, бързо ще осъзнаят, че няма да могат да се сражават само с европейска подкрепа, дори ако Европа въобще се съгласи на това (което не изглежда особено вероятно, независимо какво казват европейските лидери)
Както е известно, на последната си среща в Париж през ноември, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър повториха най-известната мантра на украинските съюзници, заявявайки, че: „ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“. Какво обаче ще стане, ако се окаже, че тази тази помощ вече не е достатъчна? Или, ако „колкото е необходимо“ доведе само до загубата на нови територии от страна на Киев? Дали тази помощ не е контрапродуктивна за самата Украйна, защото непрекъснато намалява площта на контролираните от нея територии и я тласка към преговори в далечно бъдеще, които за нея ще са много по-лоши, отколкото преговорите в момента?
Всичко това е в перспектива, но ако оценим ситуацията от гледна точка на реалната политика, можем дори да кажем, че в тази ситуация Тръмп е по-проукраински настроен от войнствените украински съюзници в Европа. В крайна сметка, ако конфликтът не се разпространи в останалата част от континента, на тях няма да им се случи нищо. Франция ще остане в сегашните си граници, също както и Великобритания, Германия и Полша, но територията на Украйна може да бъде значително орязана. Ако Киев се съгласи на преговори сега, ще трябва да се откаже от индустриалния Донбас. В икономическо отношение този регион е изключително важен за него. Това е съвършенно ясно, но реалното състояние на нещата е такова, каквото е. В най-лошия случай обаче, Украйна може да остане и без излаз на Черно море, което ще бъде още по-голям проблем за нея.
Ако приемем, че в плана на Тръмп няма изненади, можем да очакваме, че той ще каже приблизително същото на Зеленски. Тоест, американците ще го накарат да разбере, че може да загуби или толкова, или дори повече. Ако се разглеждат само тези два варианта, няма какво толкова да се мисли, а трябва да се избере по-малкото зло за Украйна.
Все още има политици, които продължават да твърдят, че ще подкрепят Украйна до безкрайност, макар да не обясняват, как точно ще го сторят не само в икономически, но и в политически план (все повече европейци са против продължаването на конфликта, при положение, че има възможност той да бъде прекратен с дипломатически средства). И въпреки това, от 7 ноември насам, мнозина в Европа постепенно започнаха да осъзнават, че само планът на Тръмп може да сложи край на конфликта.
Тук обаче има една голяма неизвестност и тя е свързана с позицията на Русия, макар мнозина да смятат, че в това отношение всичко е ясно. Всъщност, откъде изобщо са сигурни, че Москва лесно (или трудно) ще се съгласи да приеме призива на Тръмп да започне преговори? Ами ако руснаците кажат, че не искат да преговарят или просто мълчат? Какво може да направи Доналд Тръмп? Санкциите няма да му помогнат, тъй като от началото на въоръжения конфликт много неща вече са се променили. Москва преориентира икономиката си и днес е много по-устойчива на западните санкции от всякакъв вид. Освен това днес Русия разполага с работеща военна икономика, да не говорим, че освен всичко друго ще бъде трудно тя да бъде убедена, че преговорите са в съответствие със собствените и интереси. И преди имаше възможности за започване на преговори, но администрацията на Джо Байдън се забави да се възползва от тях. Сега руската икономика осигурява на страната възможност за водене на военни действия в течение на много продължително време.В известен смисъл, самият въоръжен конфликт се превърна в катализатор на руската икономическа трансформация. Освен това в момента Русия постига успехи на фронта и непрекъснато напредва. Защо в такава ситуация тя би се съгласила на някакви преговори, които противникът и може да използва за отдих и прегрупиране?
Разбира се, Доналд Тръмп би могъл да я заплаши с нещо по-сериозно от санкциите. Той може да разиграе например т.нар. „карта на лудия“. Ще припомня, че „теорията на лудия“ е политическа концепция, която обикновено се свързва с външната политика на американския президент Ричард Никсън и неговата администрация. Навремето те се опитват да накарат лидерите на американските противници от комунистическия блок да мислят, че Никсън е ирационален и нестабилен и, че не си струва да се провокират Съединените щати, защото реакцията им е непредвидима. С други думи, Доналд Тръмп може да се опита да сплаши Путин и Русия, като заплаши с ядрена война, изпрати войски в Украйна или нещо друго. Разбира се, всичко това са буквално „последните карти“ в играта, като няма никаква гаранция, че използването им ще даде резултат.
Проблемът тук обаче е, че и Москва може да прибегне до най-опасните карти. Всъщност има много доказателства, че Москва може да е първата, която ще даде на Вашингтон да разбере, че вече не може да разчита на „рационалност“ от нейна страна. В този обмен на заплахи за ескалация е ясно, че Русия е много по-близо до ситуацията, в която „няма какво да губи“, докато, често казано, за Съединените щати общо взето е безразлично, дали Украйна печели или губи. Нека си спомним хаотичното американско изтегляне от Афганистан преди повече от три години. Дали това навреди особено на САЩ? Не, впоследствие то само даде на Тръмп допълнителна причина да критикува Байдън.
Истината е, че сега Съединените американски щати могат напълно да се дистанцират от Украйна и да се концентрират върху реалните предизвикателства и конкуренти, т.е. върху Китай. Ако поиска, Тръмп дори би могъл да припише целия „украински епизод“ на необмислените действия на демократите и просто да се дистанцира от него. Съединените щати няма да загубят нищо, а Тръмп дори ще спечели, тъй като освен всичко друго, сега разполага и с безусловен мандат от американската нация. Мнозина вероятно ще кажат, че на средния американец не му пука за външната политика, което може да е вярно. Но в този случай всички американци знаят, че милиарди и милиарди долари, т.е. техните собствени пари, се изпращат в Украйна, докато те самите страдат от инфлацията. И, ако на това бъде сложен край, огромното мнозинство от гражданите на Съединените американски щати ще бъдат доволни.
Тръмп обаче е опитен играч и винаги се стреми да извлече максимална полза от всяка ситуация. В конкретния лучай той иска незабавно да прекрати въоръжения конфликт в Украйна и в същото време да покаже на Русия „кой е шефът“ (което ще е и убедително послание към Китай). Само че Русия, която не вярва в неговите „златни планини“ за Америка, а вижда перспективи за себе си в партньорството с Китай и други сили извън традиционния Запад, няма да му достави това удоволствие.
В последно време изявленията на Кремъл са кратки и кристално ясни. Прессекретарят на Владимир Путин Дмитрий Песков постоянно повтаря, че руската военна операция в Украйна ще продължи до постигане на „всички цели“. И когато някой ден Доналд Тръмп озвучи исканията си, които несъмнено ще представи пред руснаците под формата на ултиматум, може отново да чуе този кратък отговор. И тогава какво? Ще поеме щафетата от Байдън и ще продължи да въоръжава Украйна за неопределено време? Кой знае, може и да го направи. Познавайки го обаче, той вероятно би възприел това като собствено поражение. Следователно, предстои ни да станем свидетели на съперничество в неговата върхова форма. Както изглежда, никой няма намерение да отстъпва. Идва повратен момент, но истината е, че Тръмп няма достатъчно инструменти за да наложи програмата си максимум, всъщност възможно е той дори да не успее да накара Русия да седне на масата за преговори.
*Авторът е анализатор на хърватското издание Advance
