Потребителски рейтинг: 4 / 5
Всяка война задължително има и политическа съставляваща, а конфликтът в Украйна е нагледен пример за това. В качеството си на лидер на международната коалиция, оказваща помощ на Украйна, президентът н САЩ Джо Байдън следва да полага усилия за това, нивото на вътрешна подкрепа за огромните ни финансови инвестиции в Украйна да остане достатъчно високо и това единство да се запази.
Наличните данни показват, че Байдън са справя по-добре с втората задача, отколкото с първата. Действително, между САЩ и съюзниците им периодично възникват разногласия относно видовете въоръжение, които Киев следва да получи, както и за темповете на доставките. Байдън ясно даде да се разбере, че иска да направи всичко възможно за да помогне на Украйна, без обаче да провокира по-мащабна война. И тъй като границата между максимално допустимите усилия и опасните крайности е доста неясна, президентът понякога действа по-предпазливо, отколкото биха предпочели някои други страни и на първо място държавите от Източна Европа (Полша и балтийските републики). Въпреки това, той отиде достатъчно далеч за да потуши недоволството в коалицията, помагайки паралелно с това на Украйна да увеличи настъпателния си потенциал и да укрепи своята противовъздушна отбрана.
Сега, когато Киев започна своето дългоочаквано контранастъпление, в центъра на дискусиите между членовете на коалицията се оказа въпросът, какво ще се случи след това. Официално, съюзниците поеха ангажимент да помагат на Украйна "толкова, колкото е необходимо". Големият въпрос обаче е "колко ще бъде необходимо"? За президента на Украйна отговорът е очевиден: докато руската армия не бъде изтласкана отвъд международно признатите граници на страната му. Подозирам обаче, че за Северноатлантическия алианс отговорът е по-различен: той е готов да помага на Киев "толкова, колкото е необходимо", за да могат украинските войски да си върнат, колкото се може повече територии, а резултатът от сегашното контранастъпление ще трябва да определи възможния периметър на западната помощ.
С други думи, смятам че 2023 ще се окаже решаваща за изхода от този конфликт и още към края на годината подкрепата на идеята за прекратяване на огъня като първа стъпка към мирни преговори, ще стане твърде голяма за да бъде отхвърлена, дори ако някои източноевропейски държави продължат да се съмняват в разумността на подобна стъпка. Трудно ми е да повярвам, че съюзническата коалиция е готова да запази сегашното ниво на подкрепа на позиционния конфликт в Украйна толкова, колкото е траела Първата световна война например.
Тази сурова реалност ще се окаже горчиво хапче за повечето украинци, които по напълно разбираеми причини се стремят да си върнат всеки квадратен километър от територията на страната. Зеленски ги убеди, че тази цел е не само правилна, но и постижима. И вече не може да ги накара да се съгласят на нещо по-малко, освен ако страната му не получи надеждни временни гаранции за сигурността си по пътя към своето ускорено членство в Северноатлантическия алианс.
Добрата новина е, че НАТО вече е близо до съгласуването на такъв пакет гаранции за сигурност, в навечерието на годищната си среща на върха, която се провежда през юли във Вилнюс. Макар че в последно време станахме свидетели на смесени сигнали. Изглежда че Байдън е склонен да се вслуша в предложението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според което Украйна ще може да стане част от блока след края на конфликта, без да преминава през дългата и сложна процедура, през която обикновено преминават всички кандидати. Франция, Германия и държавите от Източна Европа също дават да се разбере, че са отворени за тази идея. В рамките на този подход, следва да се появи възможност за формулиране на гаранциите за сигурност, които да бъдат предоставен на Киев за периода преди Украйна да се присъедини към НАТО.
Защо обаче, Украйна трябва да приеме условия, които вероятно ще означават окончателната загуба на съществена част от международна признатата и територия? Отговорът на този въпрос е свързан с вътрешната политика на САЩ.
Първоначално, подкрепата за Украйна в САЩ беще мощна и двупартийна. Оттогава насам обаче, нещата много се промениха. Според резултатите от проведено наскоро социологическо проучване на Pew Center, докато демократите продължават да подкрепят сегашното ниво на помощта за Киев, делът на републиканците, които смятат, че Америка прави прекалено много, постоянно нараства - от 9%, през март 2022, до 44% днес.
Наскоро председателят на Камарата на представителите Кевин Макарти отхвърли плана, подкрепен от лидера на мнозинството в Сената Чак Шумър и водача на малцинството Мич Макконъл, предвиждащ предоставяне на допълнителна помощ на Украйна, извън рамките на обичайния процес на отпускане на средства. Проблемът е, че споразумението за тавана на държавния дълг налага определени ограничения на този процес, касаещи както военните, така и невоенните разходи. Тоест, помощта за Киев може да бъде орязана още през септември.
Освен това, Зеленски следва да отчита вероятността, че след изборите през ноември 2024 Доналд Тръмп, който никога не е бил приятел на Украйна, може да се върне в Белия дом. А той обеща да сложи край на сегашния конфликт само 24 часа след като поеме поста. Имаме всички основания да смятаме, че Тръмп бързо ще преустанови сегашният курс по отношение на войната, лишавайки Украйна от способността и да се противопоставя на Русия. Ако Зеленски не е готов да постави бъдещето на страната си в зависимост от предпочитанията на американските избиратели, би следвало да се замисли, как би могъл да постигне най-изгодната сделка със съюзниците, докато нивото на подкрепата им все още е достатъчно високо.
Навремето Шарл дьо Гол мечтае за Европа от „Атлантика до Урал” и за един кратък момент след разпадането на Съветския съюз, мечтата му изглеждаше осъществима. Днес обаче изглежда, че границата на Европа (или, по-скоро, на Запада) ще съвпада с границата между Украйна и Русия. И Западът следва да помогне за уточняването на тази граница и да я защитава от евентуални бъдещи посегателства.
* Авторът е старши научен сътрудник в Института Брукинг и бивш съветник на президента Клинтън, анализатор на The Wall Street Journal
