Потребителски рейтинг: 5 / 5
Как се промениха нещата за 15 години! През 2008 китайската държавна компания Cosco купи пристанище Пирея, изпреварвайки една хонконгска мултинационална корпорация. По онова време нито една западна компания не прояви интерес към най-голямото пристанище в Гърция.
Тогавашното правителство на Костас Караманлис склони да сключи споразумението с Китай, довело разширяване на китайското геополитическото влияние, не на последно място и, защото никой друг не се интересуваше от сделката.
Истината е, че тогава това беше правилен ход, който почти не срещна съпротива, както вътре, така и извън Гърция. Днес обаче, подобна сделка би предизвикала смущение и сериозна негативна реакция в Европа и САЩ. През последните години европейските и американски медии демонстрират нарастващ интерес към двете големи гръцки пристанища: Пирея - заради намесата на Китай, и Солун - заради участието в сделката за солунското пристанище на бизнесмен с връзки в Русия. В първия случай, коментаторите акцентират върху ескалиращата експанзия на Пекин в Европа, определяйки я като„главата на дракона“. Без никакво съмнение, в сегашната атмосфера на нова Студена война и двете споменати по-горе сделки биха се случили много трудно, всъщност днес те вече изглеждат невъзможни. В тази връзка ще припомня, че германското правителство беше подложено на невероятен натиск, когато се опита да продаде своя дял в пристанището на Хамбург на китайската корпорация Cosco. Това предизвика остра реакция в Брюксел, както врочем и в рамките на управляващата в Берлин тройна коалиция, което принуди правителството да ограничи значително размера на китайския дял. Но, при положение, че Германия все пак продава част от своя карго-терминал на Китай, стореното от Гърция трудно може да бъде критикувано, особено със задна дата.
Освен това, възниква закономерният въпрос, къде беше Западът, когато се осъществиха тези сделки? Един бивш гръцки премиер често разказва за телефонните си разговори с неговите колеги в Париж и Берлин, опитвайки се повиши интереса им към приватизацията на критичната гръцка инфраструктура. Според него, винаги е получавал един и същ отговор: нашите компании си имат акционери и независимо управление и ние не можем да им казваме какво да правят. Все пак, Париж е предупредил тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, че оказвайки прекалено силен натиск върху Гърция във връзка с дълговата криза, я принуждава да продаде всичко и тласка страната в обятията на Китай, като Пирея е само началото.
Сега Западът е въвлечен в нова студена война с Русия, а също и с Китай. Затова Брюксел и Вашингтон настояват за приемането на строга рамка, която да попречи на тези две суперсили да се намесват и да поставят под контрол критичната западна инфраструктура. Въпросът обаче е, дали ще могат да предложат и адекватни решения, защото не може да има свободна, глобална система, в която всяка държава или компания да наддава за нечие пристанище или летище и в същото време да очакваме, че съответната страна ще запази контрола върху цялата си инфраструктура. В края на краищата, нали все някой трябва да плати, когато тази инфраструктура се предлага за продажба или за дългосрочен лизинг.
* Авторъте е анализатор на гръцкото издание "Катимерини"
