Професор Петър ДРУЛАК: В украинския конфликт Европа е безсилна

Професор Друлак е дипломат от кариерата, като през 2004-2013 е директор на Института за международни отношения към чешкото Външно министерство, а през 2015-2016 е политически секретар на министерството. През 2014 е първи заместник външен министър на Чехия, а през 2017-2020 е посланик на страната си във Франция. От 1999 Петър Друлак е член на редакционния съвет за Чешкото списание за международни отношения, а от 2017 е председател на Научния съвет на Демократичната академия "Масарик".

Интервюто с проф. Друлак публикуваме с любезното съдействие на Радим Паненка и Parlamеntni listy

- Наскоро френският президент Еманюел Макрон заяви, че Русия следва да бъде поканена да преговаря за приключване на въоръжения конфликт в Украйна, включително като и се предложат гаранции за нейната сигурност. Доколко реалистично е подобно предложение?

- Според мен е добре, че в Западна Европа някой въобще се опитва да говори сериозно за възможността за преговори. Предвид сегашното състояние на нешата обаче, за съжаление на виждам необходимата воля да се преговаря. Струва ми се, че Еманюел Макрон сякаш ни връща в ситуацията, в която бяхме преди година, когато Русия предлагаше обсъждането на гаранции за сигурност, т.е. искаше гаранции, че Украйна ще остане неутрална, няма да влезе в НАТО и т.н. Година по-късно обаче, и на фона на продължаващия вече единайсет месеца въоръжен конфликт, вече не можем да се върнем към това време. На първо място, Русия успя да завоюва нови територии в Украйна, а на второ - участниците във войната понесоха големи загуби и вреди, което със сигурност ще затрудни преговорите.

Струва ми се обаче, че в крайна сметка няма как да минем без преговори, които най-вероятно ще сложат край на конфликта, защото продължавам да не виждам, как той би могъл да приключи с безусловната капитулация на Русия, както смятат някои анализатори, а вероятно и собственото ни правителство. Но мисля, че в момента украинците не са готови за преговори, освен това не виждам Вашингтон да притиска Киев да седне на масата за преговори.

• Споменахте за множеството твърдения, че въоръженият конфликт може да приключи само с победата на Украйна. Почти година след началото му обаче, не се очертава нищо подобно, макар че украинската армия постигна известни успехи и си върна някои територии. Ако по-голямата част от Запада продължи да настоява, че в крайна сметка Русия ще трябва да се изтегли от всички територии, включително от Крим, до какво би могло да доведе това?
• Има едно шумно източноевропейско малцинство, което постоянно крещи споменатите от вас неща. Става дума за поляците и държавите от Прибалтика, а нашето и словашкото ръководство им припяват. Що се отнася до другите европейски държави, вижда се, че те – най-малкото – са вътрешно разделени, демонстрират по-голям политически разум, но не знаят, как могат да се измъкнат от цялата тази ситуация. Германците, французите, италианците. Особено показателен е примерът с италианското правителство, което е подложено на силен американнски натиск, в резултат от което италианците обещават, че няма да предприемат нищо, което да е в разрез с „атлантизма”. От самото начало е очевидна и безпомощността на Германия и Франция. Ситуацията не им харесва, но те са наясно, че не могат нищо да направят. Конфликтът е изцяло в ръцете на американците и украинците, от едната страна, и на руснаците – от другата. А негов фон са проукраинските и проамерикански лозунги, които издига източноевропейското малцинство.

Докъде ще доведе това? Истината е, че много малко зависи от нас. Източна Европа демонстрира голяма активност, но не тя е основния играч. Дават и думата, защото това е изгодно на американците и, ако по една или друга причина, САЩ ревизират позицията си, ситуацията рязко ще се промени. Въпреки това, смятам, че още от самото начало Европа е подчинена на САШ, а европейците напълно са забравили за стратегическата автономия, затова най-вероятно просто ще чакаме, кога основните играчи ще преразгледат позициите си. От друга страна, Европа е кръвно заинтересована да не допусне континентът да бъде обхванат от вълнения и бунтове. Защото наличните ресурси ще започнат да се изчерпват и последиците от икономическата война ще се проявят с пълна сила. Всъщност, от известно време насам те вече се виждат, но предполагам, че с всеки изминал месец ситуацията ще се влошава все повече. И, докато Европа не се разбунтува, нищо няма да се промени. Всичко е много просто.

• Що се отнася до Украйна, тя на практика се превърна в основната тема на чешкото председателство на Съвета на ЕС, което е разбираемо. От друга страна обаче, упорито се твърди, като това беше потвърдено пред мен и от някои дипломати, че в други сфери, като енергетиката например, не е постигнато нищо кой знае какво...
• Още в началото твърдях, че не бива да очакваме нищо особено от чешкото председателство. Там се наблюдава своеобразен институционален самопроизволен спад. Съжалявам малко, че отново се изостриха свързаните с Унгария противоречия, защото можехме да предотвратим поне това. При всички случаи, председателството на такава страна, като Чехия, не е в състояние да прокара някакви коренни промени, което следва от логиката на функциониране на ЕС. Ако държавата-председател на Съвета получава похвали за нещо, това се прави по-скоро от любезност, защото играчите са много и председателството не дава кой знае какво.

От друга страна, председателството може да предотврати някои неща, затова въпросът е, какво успяхме да предотвратим. Дали съумяхме да забавим поне малко процеса, свързан със "Зеления курс" и с безмислените планове за зелена трансформация? Успяхме ли да смекчим нападките срещу партньорите ни от Централна Европа заради техните ценности? Не съм сигурен. Впрочем, правителството на премиера Петър Фиала не си и поставяше подобна задача, макар че в тези области можехме да постигнем осезаеми резултати.

Най-сериозните проблеми на Европа са свързани с енергийния пазар, който пострада много силно заради утопичните планове относно зелената трансформация. Друг проблем, разбира се, е разцеплението на ценностна основа, провокирано от прогресивистките ценности, които ни налага Брюксел. Не мисля, че чешкото председателство изигра някаква позитивна роля по тези въпроси. Но, както вече споменах, това не ме изненадва, защото не очаквах нищо по-различно.

- Управляващите посочваха сред приоритетите на чешкото председателство присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС, но в крайна сметка от това не излезе нищо.

- И тук виждаме подхода на Европейската комисия, който очевидно не съответства на това, с което комисията би следвало да се занимава. Свидетели сме на откровен опит за налагане на своеобразен ценностен империализъм. Глупаво е да изискваш от държавите да направят избор между Русия и Европейския съюз. И нещата не опират до това, че тези страни се стремят да бъдат под крилото на Русия. Те просто искат да оцелеят икономически и стратегически, тъй като са се оказали в тежка ситуация. Да ти притискаш, принуждавайки ги да правят избор, означава да дестабилизираш ситуацията.

Това доста ми напомня за подхода на Европейската комисия по времето на Барозу. Тя принуждаваше украинците и арменците да направят избор и тъкмо в това виждам една от причините за проблемите в Украйна. Защо да притискоме когото и да било, принуждавайки го да прави нещо? Засега Сърбия не е член на ЕС и ми се струва неразумно да искаме от нея изцяло да подкрепя европейската външна политика. Най-малкото, защото Сърбия никога няма да стане член на Северноатлантическия алианс. Не бива да забравяме за предишните и отношения с НАТО и бомбардировките на остатъчна Югославия през 1999.