Потребителски рейтинг: 5 / 5
Много често ключовите пролетни и есенни заседания на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) се провеждат на фона на икономически и/или финансови кризи в различни точки на света. През тази година обаче, станахме свидетели на "глобализацията" на тези кризи, при това светът е едва в началото на разгръщащата се драма.
Освен продължаващият военен конфликт в Украйна и свързаните с него икономически последици, сме изправени пред мащабна инфлационна криза, надигаша се глобална дългова криза, както и пред данъчно-бюджетна криза. Очакват ни сериозни сътресения в системата на снабдяване и доставки, криза на капиталовите потоци, санкционни войни и световен икономически спад. Без да споменавам продължаващата пандемия и заплахите, свързани с климатичните промени.
От 40 години насам редовно посещавам и коментирам икономическите съвещания, които свикват МВФ и СБ, но никога не съм бил свидетел на толкова дълаг списък от икономически и финансови проблеми. Същото впрочем твърдят и редица други икономисти, обосновавайки мрачните си прогнози за бъдещето.
Списъкът от тревоги и проблеми е обширен и неутешителен. Както отбеляза на пролетното заседания на МВФ наскоро назначеният главен икономист на Фонда Пиер-Оливие Гуринша, наред с двойната криза в лицето на пандемията и военния конфликт, се усилва "рискът от перманентно разцепление на световната икономика" на отделни геополитически и икономически блокове
Подобни "тектонични трансформации" ще застрашат обществените и икономически постижения, постигнати с усилията на няколко поколения. Според Гуринша, те "представляват изключително сериозно предизвикателство за основаващата се на правила система, която беше залегнала в основата на международните и икономическите отношения през последните 75 години".
Въпреки наличието на причинно-следствена връзка между някои от кризите, продължава тенденцията те да се разглеждат като единични събития, игнорирайки първопричините за появата им. Факт е, че Русия започна военна операция в Украйна, но не това е причината за инфлацията, както смятат мнозина.
Самият Пиер-Оливие Гуринша обяснява случващото се по следния начин: "Още преди военния конфликт инфлацията се усили на фона на бурния растеж на цените на суровинните стоки и дисбаланса между търсенето и предлагането. Много централни банки, включително Федералният резерв на САЩ, вече бяха взели мерки за втвърдяване на парично-кредитната си политика. Разбира се, свързаните с военния конфликт сътресения увеличават това бреме. Според последните ни прогнози, инфлацията ще продължи да се усилва. В САЩ и някои европейски държави тя вече достигна най-високото си равнище от над 40 години насам и това се случва в условията на усилено търсене на работна ръка на трудовия пазар".
Според Гуринша, инфлацията е "очевидна и непосредствена опасност". На свой ред, директорът на отдела за парично-кредитните и капиталови пазари на МВФ Тобиас Ейдриън, подчертава, че това "е най-голямото предизвикателство пред света в момента". Истината е, че инфлацията не възникна от нищото, а е резултат от минали грешки и откровени злоупотреби в политическата сфера. Според Ейдриън, централните банки следва "агресивно да повишат лихвените проценти, ако искат да върнат инфлацията в рамките на целевите показатели". Това обаче, ще създаде благоприятна почва за нови кризи, тъй като втвърдяването на парично-кредитната политика налага изискването за връщане към бюджетното стимулиране, при това точно в момента, когато ръстът на лихвените проценти повишава държавните разходи за обслужване на кредитите и заемите.
Директорът на отдела на МВФ по бюджетните въпроси Виктор Гаспар много точно обрисува създалата се ситуация: "Тъй като кредитно-паричната политика е насочена към борбата с инфлацията, бюджетно-данъчната следва да се насочи към гарантиране на приемливи нива на задлъжнялост. С други думи, бюджетните ограничения отново са актуални, нещо повече - те стават задължителни!".
Тук стигаме до въпроса за бързо усилващия се риск от глобална дългова криза, при това не само в държавния сектор. Икономистите от МВФ отбелязват, че "през 2020 световният частен дълг нарасна с 13% по отношение на глобалния БВП. Това увеличение се случи по-бързо, отколкото по време на световната финансова криза от 2008-2009 и почти толкова бързо, колкото и нарастването на държавния дълг".
Факт е, че глобалният обем на задълженията беше по-висок от обичайния още преди появата на Covid-19. През първата година на пандемията обаче, общата стойност на дълга (включително този на частния сектор) нарасна с 28 процентни пункта, достигайки 256% от глобалния БВП. А това е най-големия годишен ръст за целия период, откакто се правят подобни наблюдения. При това над половината от този ръст идва от държавния сектор.
Задлъжнялостта нараства на фона на повсеместно ниските лихвени проценти. А те, на свой ред, се сринаха в резултат от безпрецедентното смекчаване на парично-кредитната политика, което трябваше да помогне за преодоляване на последиците от световната финансова криза през 2008.
Сама по себе си, тази криза беше предизвикана от финансовите крайности при спукването на балона с ипотечното кредитиране. Лошото е, че тази порочна верига продължава и ще продължава и занапред. В тази връзка, Тобиас Ейдриън отбелязва, че "За да може инфлацията своевременно да се върне до целевите показатели, ще се наложи лихвените проценти да бъдат повишени над нивото, което съществува в момента на пазарите". Тоест, централните банки "ще трябва да върнат инфлацията към целевите показатели, без да забравят обаче, че прекаленото втвърдяване на финансовите условия е противопоказно за икономическия растеж". От друга страна, "внезапната преоценка на рисковете може да изкара на повърхността натрупалите се по време на пандемията слаби места (ръста на цените на жилищата и т.н.), а това ще доведе до рязък срив на котировките".
Истината е, че военният конфликт в Украйна само допълва и задълбочава прекъсванията в снабдяването, отразяващи се негативно на световната икономика през последните години. Според МВФ: "подобно на сеизмичните вълни, ефектът от войната ще се разпространява и задълбочава, посредством стоково-суровинните пазари, търговските и финансовите връзки". И, ако светът не спре да генерира нови кризи, прикривайки съществуващите пукнатини в глобалната система, в крайна сметка върху главата ни ще се стовари "майката на всички кризи", която напълно ще засенчи досегашните.
*Авторът е известен британски икономически анализатор, работил е за Far Eastern Economic Review, The Times и South China Morning Post
