В Украйна НАТО си играе на война на унищожение

Междувременно, Съединените щати дискретно „промениха курса“: сегашната им политика не отговаря напълно на очакванията на украинския президент Владимир Зеленски, но все пак отваря вратата за атаки с американски оръжия в дълбочина на руска територия.

Наистина, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен нарече съобщенията, че САЩ са разрешили нанасянето на такива удари „дезинформация“, но не изключи по-нататъшна промяна на курса. Според него, става дума за руска дезинформация, само че въпросните съобщения идват от Вашингтон, а не от Москва.

Какво става? Украйна балансира на ръба на колапса. Украинските въоръжени сили не разполагат с достатъчно войски и ситуацията се влошава с всеки изминал ден поради големите загуби. Според руски данни, само през май Украйна е загубила 35 000 войници - убити и ранени. Украинските въоръжени сили нямат с кого да ги заменят, тъй като принудителната мобилизация не може да замени обучения военен персонал.

Освен това се носят слухове, че Русия може значително да увеличи числеността на войските си по цялата фронтова линия. Някои смятат, че Москва би могла да засили продължаващата операция срещу Харков. Други прогнозират откриването на нов фронт в Сумска област. Трети пък твърдят, че руснаците скоро ще започнат да действат по-решително, ще завземат нови територии и накрая ще превземат Часов Яр.

Лидерите на НАТО се опасяват от колапса на Украйна. Те се опитва да разберат, какво ще направят руснаците след това, но практически нямат работещи варианти, как да спасят Украйна. Разполагането на ограничен контингент на НАТО не е решение. То само ще доведе до това, че скоро войната (и жертвите от нея) ще се прехвърли и в Европа.

НАТО няма намерение да преговаря с Русия. Това се отнася най.вече за президента Джо Байдън, който се страхува, че ще отиде на предстоящите избори, след като е загубил и Афганистан, и Украйна. Всяка сделка с руснаците ще означава сериозни отстъпки не само на територия, но и на самото бъдеще на Украйна.

Русия не е променила позицията си и настоява НАТО да напусне Украйна. Въпреки че руснаците биха могли да приемат някакви външни гаранции за сигурността на тази страна,  тяхната дипломатическа стойност трудно може да се прецени.

Готови ли са САЩ да воюват с Русия заради Украйна?

САЩ са единствената солидна и убедителна военна сила в НАТО. Само че Америка  е в състояние да предложи само скромни експедиционни сили, които не могат да се мерят с руската сухопътна армия. Ако някой иска да раазбере повече за съдбата на експедиционните армии, спомнете си Дюнкерк (през май 1940 британските експедиционни сили, воюващи на страната на Франция, заедно с остатъците от френската армия, се оттеглят през Дюнкерк, притиснати от настъпващите германци - б.р.).

Американското предимство е свързано с тактическата авиация. Но дори и тук американските пилоти ще бъдат изправени пред гъста мрежа от системи за противовъздушна отбрана и електронна война, което ограничава тяхната ефективност. Действително, САЩ разполагат със самолети „стелт“, като F-22 и F-35, но руснаците работят активно, за да им противодействат.

Никой не може да каже със сигурност докъде е стигнала Русия в усилията си да противодейства на американските стелт-технологии, но знаем, че руската стратегическа отбрана използва радари с UHF и L-обхват, за да гарантира, че няма да бъде изненадана от някакви скрити заплахи. Това отчасти обяснява и скорошните атаки на украински дронове срещу два руски стратегически радарни обекта. Какво е това, опипване на почвата за последващо използване на американски стратегически бомбардировачи и тактически самолети в украинския конфликт?

Официално, „новата“ политика на САЩ се „ограничава“ до контрабатарейни удари в района на Харков, тоест в територията около Белгород, която вече е подложена на обстрел от украинската артилерия, както и на атаки с дронове. Друго съществено ограничение е, че САЩ (може би) няма да позволят изстрелването на ракети ATACMS срещу територията на Русия (с изключение на Крим, който руснаците смятат за свой).

Руснаците обаче твърдят, че реториката на Вашингтон е до голяма степен безсмислена, тъй като оръжията на САЩ и НАТО вече се използват за удари по Русия. По време на посещението си в Ташкент руският президент Владимир Путин заяви, че САЩ и НАТО не само осигуряват персонал за използване на оръжия с голям обсег, но и определят целите им, тоест „новата“ политика всъщност изобщо не е нова.

От военна гледна точка, ударите в дълбочина по територията на Русия може да изглеждат привлекателна опция, но съвсем не е ясно, дали ще могат да обърнат хода на конфликта. Най-добрият вариант за Украйна да даде ефективен отпор на руснаците е да използва дронове (повечето от тях са китайски), модифицирани да доставят експлозивни боеприпаси, включително бойни глави РПГ-7. Те могат да унищожат танк или бронирана машина, а понякога дори команден център или радар за противовъздушна отбрана. Украйна изстрелва хиляди от тях и те са сравнително ефективни.

Прави впечатление, че китайците продължават да ги продават на украинците, въпреки че Москва е приятел и съюзник на Пекин. Интересното е, че и руснаците не коментират този факт. Макар да е ясно, че най-бързият начин Русия да прекрати конфликта е да спре доставките на китайски дронове за Киев. Тези дронове се произвеждат от много китайски компании, но най-голямата и значима сред тях е Da Jiang Innovations или DJI, която контролира 70-80% от световния пазар. Европа и САЩ имат свои собствени доставчици на дронове, но обемите на тяхното производство са много по-скромни.

Промяната в политиката на САЩ беше одобрена от много страни от НАТО, с малки изключения. Унгария принципно осъжда намесата на НАТО в украинския конфликт и се противопоставя на ударите в дълбочина по руска територия. По-важното обаче е, че Италия също се обяви против. От своя страна, германците подкрепят нанасянето на такива удари, но - поне засега - се въздържат да предадат на Киев своите ракети Taurus, които са единственото им оръжие с голям обсег.

Трудно е да се прогнозира, какво ще направят руснаците в допълнение към сегашните мерки. Уви, новата политика на САЩ на практика задължава НАТО да води военни действия срещу Русия и приближава официалното обявяване на война. Това означава, че руснаците могат да предприемат ответни мерки и, както знаем, някои в Русия вече настояват за това. То обаче незабано би разпространило конфликта на цялата територия на Европа, затова Путин не изглежда склонен да приеме подобна промяна в руската политика.

Най-вероятният резултат е удължаването на украинския конфликт. НАТО ще понесе още по-големи загуби, включително и човешки. Имайки предвид ужасните последици за Европа, задкулисните планове за използване на военновъздушни или сухопътни сили на НАТО едва ли ще се осъществят. Както посочват сериозните анализатори в Европа и Съединените щати, продължаващото заиграване на НАТО с темата за евентуална широкомащабна война с Русия е изключително рисковано.

Опитите руснаците а бъдат сплашени и принудени да се оттеглят чрез атаки в дълбочина на руска територия или изпращане на френски войници в Украйна няма да проработят, тъй като Москва вече е взела предвид тази възможност и продължава кампанията си. Нещо повече, отказът на НАТО да преговаря относно бъдещето на Украйна допълнително ще изчерпи и без това ограничените възможности на алианса.

При това положение някои членове на НАТО биха могли да решат, че е време да потърсят сигурност другаде. Дали пък алиансът не е застрашен от разпад?

*Авторът е известен американски военен експерт, бивш директор на персонала на подкомисията по Близкия изток на комисията по външна политика на Сената на САЩ и заместник-помощник-министър на отбраната по политическите въпроси, Основател и президент на Defense Technology Security Administration, Finmeccanica North Americ и SDB Partners LLC. Анализатор на Asia Times, Хонконг.