Според повечето политически наблюдатели, спорът между Скопие и Атина за официалното име на Македония, от чиито изход до голяма степен зависи бъдещето развитие на нашата югозападна съседка, е навлязъл в своя решаващ етап.

Десет години след като се самопровъзгласи за независимо, Косово вече е признато от 106 членове на ООН, 23 държави от ЕС (без Гърция, Кипър, Испания, Словакия и Румъния) и от повечето си съседи в региона (без Сърбия и Босна и Херцеговина - заради позицията на Република Сръбска).

Списание Геополитика бр.3 2018

България

К.Петров, Новите геоикономически възможности пред България в общото балканско пространство

Балканите

П.Григоров, Косовският въпрос, десет години по-късно

К.Каишев, Възможен ли е втори Балкански съюз

Т.Хюсеинов, Отношенията между Анкара и Вашингтон: от "стратегическо партньорство" до криза в доверието

Гледна точка

С.Маринов, Трябва ли да имаме позиция по спора за името на Македония?

Светът

С.Погорелская, Безалтернативната "Алтернатива за Германия"

А.Тодоров, Геополитиката на "новата Австро-Унгария"

П.Григоров, Политиката на централизация и "украинизация" на Киев и центробежните процеси в Украйна

К.Семьонов, Кой управлява в Сирия: фамилията Асад, "вътрешният кръг" и големите кланове

Млади гласове

С.Трошанов, Устоите на съвременния международен ред

Тенденции

И.Глинская, С.Стефанов, Имиджът на Русия в контекста на политическия маркетинг: новите реалности

Геостратегия

К.Ракаджийска, Войните на ХХІ век и остарялото европейско мислене

М.Ентин, Е.Ентина, Блясък и нищета на концепциите за "глобалната неопределеност"

Геоикономика

А.Маккой, Светът на Тръмп: как президентът може да срути Американската империя

Геополитика & История

Б.Димитров, 14-те пункта на Удроу Уилсън и раждането на Американския век

Право & Геополитика

В.Павлова, Необходимата ревизия на понятието за агресия в международното право

Приложна геополитика

М.Клисарова, Пространствени модели и теории за организация на пространството

Идеи

Р.Тодорова, Реалистичните параметри на междукултурния диалог и критериите за толерантност като основа на общественото доверие и сигурността

Книги

Б.Градинаров, Какво ще променят войните на ХХI век

К.Методиев, Великобритания и Европа в процеса на евроинтеграция

Интервю

Д-р Джоузеф Фитцанакис за новите превъплъщения на Ислямска държава

С риск да се отклоним от фокуса върху европредседателството на България, е добре отново да помислим за баланса в отношенията между региона в който се намираме и Турция.

През последните години България е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с модернизирането на инфраструктурата, гарантирането на свързаността по направленията Изток-Запад и Север-Юг и изграждането на нови икономически конкурентни производства в страната.

Известният италиански политолог Марко Балдасари е роден на 10 март 1975. През 2001 завършва политически науки в Болонския университет. Специализира в Хумболтовия университет в Берлин. Докторската си дисертация по социология защитава в Университета на Парма, където по-късно става и преподавател. От 2004 Балдасари е научен директор на Фондацията на Европейския колеж в Парма. От февруари 2012 той е професор по история на европейските институции в Университета на Парма. Марко Балдасари е автор на десет книги, последната от които е "Популизмът и радикалната демокрация".

Още статии ...