„Човек винаги е имал три различни реакции спрямо другия: можел е да избира войната, да се изолира зад някоя стена или да влезе в диалог с него. В хода на историята човек се е колебаел между тези три възможности и е избирал една от тях според културата и епохата, в която е живеел.”

  Ришард Капушчински

Еволюцията на международното право е тромав и продължителен процес, за разлика от динамичните събития, предизвикващи ежедневни революции в света на политиката, технологиите и социалните контакти.

Когато миналата  2017 приключи с наздравици за данъчните облекчения за милиардерите и ръководствата на енергийните компнии, празнуващи отмяната на ограниченията върху достъпа до федералните територии и крайбрежните води, само една част от американския елит не споделяше възторга от всичко това – вашингтонските експерти по външна политика.

Различните пространствени модели и теории за организация на пространството отразяват възгледите относно факторите за пространствена организация, доминиращи през различните етапи на общественото развитие.

Преди сто години, т.е. в началото на 1918, в Европа нараства убеждението, че краят на започналата през 1914 Първа световна война, в която до този момент са загинали над десет милиона души, вече се вижда.

На провеждащите се напоследък големи международни форуми, като своеобразен рефрен към почти всеки доклад или коментар, може да се чуе тезата, че основен белег на съвременния свят е неопределеността, която доминира навсякъде: в глобалната политика и икономика, във вътрешната и външната политика на отделните държави и дори в правното пространство.

Още статии ...