07
Вт, Дек
9 Нови статии

Както е известно, в началото на февруари 2021, провелият се в Женева Форум за либийски политически диалог сформира преходна изпълнителна власт в страната, която да я ръководи до общите избори (парламентарни и президентски) в края на годината.

Двата кръга на британските и американски военноморски учения в Баренцово море, провели се през 2020 привлякоха голямо внимание, особено след като през септември миналата година участващите в тях кораби навлязоха в икономическата зона на Русия.

През първата половина на ноември 2021 румънският външен министър Богдан Ауреску взе участие в организираната във Вашингтон от Атлантическия съвет на САЩ дискусия "Сигурност и сътрудничество в Черно мора".

Формирането на новия военен алианс AUKUS, включващ Австралия, Великобритания и САЩ, се оказа истински шок за Франция. Въпреки историческото значение на тази сделка и сериозните негативни последици за френските интереси, включително отмяната на договора за доставка на 12 подводници за Канбера, участниците в нея не проведоха никакви предварителни консултации с Париж и френското ръководство не беше уведомено своевременно за плановете им. Затова острата реакция и бурното негодувание на външния министър на Франция, квалифицирал случилото се като "удар в гърба", са напълно обясними.

Действително, новият алианс ще промени правилата на геополитическата игра в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР) и извън него. На Франция ще се наложи да се приспособи към тази нова реалност, но нейната индо-тихоокеанска стратегия, както и фокусирането и към региона, няма да се променят, макар че AUKUS може да затрудни усилията на Париж по това направление.

Преломен момент в Индо-Тихоокеанския регион

Решението на Австралия относно закупуването на американски атомни подводници, взето при влизането и в тристранния алианс, предложен от САЩ и Великобритания, поставя началото на нова ера в Индо-Тихоокеанския регион. То отразява разката промяна в позицията на Канбера по отношение на Пекин през последните години. Именно новата оценка на "китайската заплаха" от страна на Австралия доведе до вземането на изключително чувствителното от политическа гледна точка решение да увеличи ангажираността си и да се присъедини към ексклузивния клуб на притежателите на атомни подводници (наред с Китай, Франция, Индия, Русия, Великобритания и САЩ), като по този начи повиши геополитическия си статус от средна до почти велика държава. Освен всичко друго, в дългосрочна перспектива този избор, задълбочава зависимостта на отбранителната способност на Австралия от Вашингтон. При това на Канбера ще се наложи да почака поне до 2040 за да получи първата си атомна подводница, докато поръчаните от Франция конвенционални подводници щяха да пристигнат още през 2030. В същото време решението на САЩ за продажбата на подобно стратегическо въоръжение представлява прецедент с потенциални последици за ядреното разпространение, тъй като такива държави като Китай могат да сметнат, че вече нищо не им пречи също да продават аналогична военна техника, например на Пакистан или на Северна Корея. Тоест, тази стъпка може да има дестабилизиращи последици и ще стимулира надпреварата във въоръжаването, което и без това се подхранва от внушителното нараставне на китайската военна мощ.

Освен това появата на AUKUS е повратен момент в баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион. САЩ и преди формираха алианси и партньорства, насочени срещу Китай, но новото тристранно образувание е нещо качествено различно: този алианс трябва да бъде силен, тесен и дългосрочен. Предоставянето на стратегически въоръжения и, евентуално, не по-малко значимото сътрудничество в такива критично важни сфери като новите технологии, изкуствения интелект, квантовите технологии и т.н. следва да обвържат тримата партньори "за поколения напред". Тоест, AUKUS се превръща в нов механизъм, на който САЩ планират да базират стратегията си в Индо-Тихоокеанския регион, в противовес на Китай.

За разлика от него, съставът на т.нар. QUAD (Четиристранният диалог по сигурността, в който участват САЩ, Австралия, Япония и Индия) е прекалено разнороден - Япония и Индия имат определени ограничения по отношение на сътрудничеството в отбранителната сфера. С помощта на AUKUS обаче, Вашингтон намери начин да сплоти ключовата група от свои съюзници, така че те твърдо да се придържат към общ курс, а САЩ да се превърнат в "господар на положението" в отношенията с Китай. Привличането в алианса на Великобритания, която не е индо-тихоокеанска държава, може да не изглежда най-добрия избор, но всъщност той е напълно оправдан, ако вземем предвид, че САЩ акцентират върху близостта, оперативната съвместимост и съгласуваността на действията на участниците. Както е известно, тясното сътрудничество между трите страни има дълга история, не на последно място и благодарение на споразумението за взаимодействие между специалните служби на пет англоезични държави, познато като "Пет очи" (Five Eyes). По този начин AUKUS ще се превърне в ново ядро за партньорите на САЩ, което Вашингтон може да използва за сдържането на Китай.

Това несъмнено е лоша новина за Пекин. Той обаче ще може да се възползва от създаването на AUKUS за да оправдае собствените си действия с военен характер, което със сигурност ще доведе до повишаване на рисковете за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.

Удар срещу Франция и Европа

Формирането на алианса AUKUS радикално променя ситуацията в неспокойния Индо-Тихоокеански регион и, в частност, представлява директен удар срещу Франция.

На първо място, новият блок сериозно ерозира отношенията и с Австралия. Още през 2018, френският президент обяви именно във военната база "Гардън Айлънд" в Сидни стратегията на страната си в ИТР. Тогава той даде да се разбере, че разглежда Австралия като един от ключовите партньори на Франция в предприеманите от нея усилия. Договорът за производството и доставката на подводниците беше ключов елемент, тясно обвързващ двете страни. За подписването му бяха положени сериозни усилия, като Париж отлично осъзнаваше трудностите, с които неизбежно ще се сблъска при изпълнението му. При това от Канбера никога не бяха изпращани каквито и да било сигнали за промяна в приоритетите и желанието страната да се сдобие с ядрени, а не с конвенционални подводници, от което да са заинтересовани нейните военноморски сили (съвсем друг въпрос е, дали Париж би се съгласил да сподели тахнологиите си). Търсейки алтернатива, Австралия си позволи да игнорира Франция, обръщайки се към САЩ и Великобритания като по този начин унизи Париж, който сега се смята за жертва на измама и двуличие. Нещо повече, за Франция създаването на AUKUS е свързано със значителни икономически загуби, които ще лишат хиляди хора от работа.

Още по-голямо е възмущението на Париж от неговия американски съюзник. Формирането на AUKUS и съгласието на САЩ да продадат свои атомни подводници на Австралия е проява на т.нар. realpolitik, в нейния най-чист вид.

Администрацията на Байдън постоянно демонстрира, че системното съперничество с Китай определя цялата и външна политика. В тази връзка, крахът на плановете и надеждите на историческия американски съюзник, каквато е Франция, се приемат от Вашингтон за напълно допустими, когато става дума за принципните интереси на Америка, а в момента противопоставянето и сдържането на Китай очевидно са такива.

Недоволството на Франция се усилва и от непоследователната реторика на администрацията на Байдън по отношение на американските съюзници. През януари 2021 съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Джейк Съливан призова държавите по света да се присъединят към "хора на противниците на Китай", при това ролята на ключови партньори се отреждаше именно на европейците. Оказа се обаче, че покана да се присъедини към новия алинас получи само Великобритания. Франция, която е водещата европейска държави в Индо-Тихоокеанския регион и най-активния привърженик на развитието на индо-тихоокеанското направление в рамките на ЕС, се оказа извън борда на събитията.

Освен това, създаването на AUKUS точно в същия ден, в който ЕС публикува стратегията за сътрудничество в Индо-Тихоокеанския регион, демонстрира очевидна липса на уважение към европейците. Между другото, постигането на политически консенсус между 27-те страни членки на Съюза, въпреки всички различия в интересите им в Индо-Тихоокеанския регион и отношенията с Китай, беше изключително постижение, изискващо огромни усилия.

В това отношение решението на САЩ най-вероятно ще затрудни координирането на действията с администрацията на Байдън относно Китай и ИТР и по-скоро ще отслаби, отколкото да укрепи демократичния фронт, който Съединените щати се опитват да формират против Пекин. Според някои, стратегическата автономия на Франция е затруднила инициативата за създаването на подобна групировка. Истината обаче е, че стратегиите на Франция и САЩ в Индо-Тихоокеанския регион се допълваха взаимно, при това Париж се изявяваше като доста ефективен обединяващ фактор, способен да координира действията си с участниците в Четиристранния диалог по сигурността (QUAD), както и със страните от АСЕАН, които не са склонни да се конфронтират с Китай. Такива държави от Югоизточна Азия, като Индонезия и Малайзия, вече демонстрират загрижеността си от новата надпревара във въоръжаването, провокирана от появата на AUKUS.

Ето защо, несръчно направеното съобщение за създаването на AUKUS изглежда по-разрушително, отколкото стратегическата автономия на Франция. Пекин само ще се радва да използва открилата се възможност да забие клин между тях. След изтеглянето на САЩ от Афганистан, разривът между твърденията на Америка относно значението на съюзниците и партньорите, от една страна, и липсата на консултации и обсъждания с тях, от друга, само стимулира европейците да ускорят усилията за разширяване на стратегическата си автономия.

В крайна сметка AUKUS поставя под въпрос самата природа на днешните алианси. Как съюзниците следва да се отнасят помежду си? Къде трябва да преминават "червените линии"? Изключително променливата геостратегическа среда в Индо-Тихоокеанския регион принуждава всички играчи постоянно да ревизират и коригират позицията си, опитвайки се да извлекат максимална полза, да се защитят от рисковете и да гарантират своите интереси. Тоест, ИТР представлява подходяща площадка за постигане на гъвкави споразумения, формиране на стратегически партньорства, миниалианси, както и коалиции за решаването на конкретни задачи. Съдейки по всичко обаче, новият алианс AUKUS не се вписва в рамките на тази тенденция. Осмислянето на подобни стратегически партньорства и разграничаването им от стария тип алианси изискват задълбочен анализ. Освен това, голямата привлекателност на Индо-Тихоокеанския регион, като геополитически конструкт, е свързана с неговата полиморфна, гъвкава природа, която позволява формирането на коалиции от заинтересовани държави и координиране на техните действия, без това да води до антагонизъм. AUKUS би следвало да представлява структура, която да укрепи координацията на действията на еднакво мислещите играчи в региона, а не спирачка по пътя и.

Франция ще продължи да присъства в Индо-Тихоокеанския регион

Франция има всички основания да бъде вбесена и въобще не го крие. Френската дипломация демонстрира дълбоко разочарование от случилото се, квалифицирайки го като предателство спрямо съюзниците и партньорите. Освен всичко друго, това демонстративно изразено недоволство цели да усили френските позиции в хода на обсъждането на полагащата се компенсация за икономическите и имиджови загуби на страната. Париж обаче следва да действа предпазливо, въздържайки се от необмислени действия. Едве ли би имало смисъл например, Франция да пречи на обсъждането на Споразумението за икономическо партньроство между ЕС и Австралия, което - като цяло - е взаимноизгодно и би могло да послужи за укрепване позициите на Съюза (а това означава и на френските) в Индо-Тихоокеанския регион и извън него.

С течение на времето, напрежението ще спадне и партньорствата ще бъдат възстановени. Австралия е най-важния съсед на отвъдморските територии на Франция в южната част на Тихия океан, защото двете страни, както и Нова Зеландия, са обвързани със споразумения за сигурност, касаещи координирането на хуманитарната помощ и ликвидиране на последиците от стихийните бедствия в региона (FRANZ), както и мониторинга на незаконния риболов. Що се отнася до отношения на Франция със САЩ, те преживяха подобна сериозна криза през 2003, заради войната в Ирак, а след това и през 2013 в Сирия, като и двете вече са останали в миналото. При всички случаи обаче, САЩ и Австралия ще трябва да положат сериозни усилия за да излекуват "раните на французите", тъй като са заинтересовани да си гарантиран подкрепата на Франция и Европа в Индо-Тихоокеанския регион.

Несъмнено, появата на АUKUS ще усложни живота както на атлантистите, така и на привържениците на амбициозните френски планове в Индо-Тихоокеанския регин. Създаването на този алианс укрепва лагера на скептиците, които от самото начало изрязяваха сериозни съмнения относно стратегията на Франция в Индо-Тихоокеанския регион, опасявайки от прекомерно напрягане на силите и попадането и в капана на конфронтационната политика на САЩ спрямо Китай.

Въпреки това стремежът на Париж да се ангажира по-сериозно в Индо-Тихоокеанския регион няма да отслабне, включително и защото страната има там значителни суверенни интереси. Във френските територии както в Индийския (островите Майота и Реюнион), така и в Тихия (Нова Каледония, Френска Полинезия) океани, живеят около милион и половина френски граждани. Впрочем там се намира и 90% от нейната обширна изключителна икономическа зона (9 млн. кв. км). Военното присъствие на Франция в региона включва 8 хиляди души, ангажирани с гарантиране на сигурността в тази огромна територия.

Тоест, ангажираността на Франция в Индо-Тихоокеанския регион се обуславя не от празна реторика, а от постоянната и обвързаност с него. Освен това, в този регион са разположени някои от ключовите френски партньори в сферите на търговията и сигурността, а защитата на морските маршрути, свързващи Европа и Източна Азия, са от изключително значение за икономическа сигурност на Франция.

Накрая, Индо-Тихоокеанският регион е основната зона на стратегическото съперничество между Китай и САЩ, което (най-вероятно) ще определя и бъдещия световен ред. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Франция е активен и отговорен участник в глобалните процеси, който многократно е потвърждавал привързаността си към съхраняването на реда и стабилността в региона, въз основа на върховенството на правото. През февруари 2021 Париж изпрати френска атомна подводница в Южнокитайско море, а през май французите се включиха в провелото се на един отдалечен японски остров четиристранно военноморско учение, в което участваха и САЩ, Япония и Австралия, освен това оглавиха военноморските маневри "Лаперуз" в Индийския океан (съвместно с държавите от QUAD), а през лятото изпратиха един изтребител "Рафал" в Полинезия и Хаваите.

Заключение

След появата на AUKUS Франция ще активизира усилията си за създаването на мрежа от средни държави. На свой ред, Япония и Индия, които подкрепят новия алианс, ще се стремят да запазят участието на Париж в регионалните процеси в техния досегашен обем, освен това Делхи може да се окаже заинтересован от подписването на ново отбранително споразумение. Париж е готов да продаде на Индонезия 36 изтребители "Рафал" и полага усилия за укрепване на партньорските отношения с Малайзия, Филипините и АСЕАН, с която през март 2021 беше подписано споразумение за партньорство в сферата на развитието. Инклузивната визия на Франция и Европа относно Индо-Тихоокеанския регион съвпадат с подхода на АСЕАН, което обяснява и, защо ЕС се превърна в един от най-надеждните партньори на страните членки на Асоциацията.

Още по-важно е, че занапред подходът на Париж към Индо-Тихоокеанския регон ще получи пълна подкрепа в рамките на новата на стратегия на ЕС за региона. Тези два подхода ефективно си взаимодействат, допълвайки се взаимно. Стратегията на ЕС е насочена към изграждането на устойчиви производствено-пласментни вериги (това се отнася на първо място за полупроводниците), включително чрез подписване на съответните споразумения с Тайван. Установяването на ясни стандарти в търговията, цифровите домейни и новите технологии "в съответствие с демократичните принципи" е сред приоритетните задачи на Съюза. Впрочем, в стратегията се споменава дори "заинтересоваността на ЕС от сътрудничество с QUAD по въпросите от взаимен интерес, като климатичните промени, технологиите или ваксините". Това свидетелства, че приоритетите на ЕС се съгласуват с онова, което е в центъра на вниманието на Америка и, че стратегическата автономия не е пречка за необходимото и тясно сътрудничество с Вашингтон и другите ключови партньори в Индо-Тихоокеанския регион. Тъй като ЕС е призната свръхдържава и голям икономически играч, САЩ не могат да си позволят да го пренебрегват, ако действително искат да влияят върху Китай. Тоест, в "прекрасния нов свят", перспективата за който се очертава със създаването на алианса AUKUS, Франция и Европа ще си останат значими и активни играчи.

 

* Ръководител на Отдела за японски изследвания в Центъра за изучаване на Азия на Френския институт за международни изследвания (IFRI)

 

В резултат от провелите се на 25 ноември 2021 в Сочи тричасови преговори между президентите на Сърбия Александър Вучич и Русия - Владимир Путин, Белград отново успя да постигне доставките на руски природен газ за страната да се осъществяват по най-ниските цени в Европа.

Конфликтът между украинското правителство и сепаратистките сили в Донбас, който през последните години тлееше тихо, благодарение на крехките Споразумения от Минс, очевидно се изостря. Това развитие на събитията повишава и без това опасното напрежение между Киев и Москва, подсилвайки твърденията, че Русия може да навлезе в Украйна.

Още статии ...

Поръчай онлайн бр.6 2021