29
Пет, Май
25 New Articles

Ислямът в Македония

брой6 2008
Typography

През последните месеци Ислямската религиозна общност в Македония се превърна в арена на политико-идеологически сблъсъци между различни „вътрешни течения”, които условно можем да разделим на „умерено” и „екстремистко”. Първото (което е и доста по-влиятелно) се придържа към една по-скоро „светска” визия за общественото устройство, докато второто (чиито позиции се разширяват и укрепват) се придържа към идеи, които в редица аспекти съвпадат с тези, изповядвани от интегралисткото уахабитско движение (1). Разбира се, развитието на този сблъсък силно се влияе и от специфичните политически и икономически интереси на принадлежащите към македонската мюсюлманска общност, както и от собствената динамика на балканската геополитическа сцена, на която едновременно се опитват да играят доста различни „актьори”.

Първите вътрешни противоречия в мюсюлманската общност на Македония (обединяваща около 500 хиляди души, т.е. 25% от македонското население, преобладаващата част от които са етнически албанци, а останалите принадлежат към малцинствените групи на бошнаците, турците и т.нар. „торбеши” – т.е. потомци на ислямизираните българи от Вардарска Македония) възникнаха в началото на 90-те години на миналия век. Непосредствено след обявяването на независимостта на страната, сред местните мюсюлмани се оформиха две „фракции” – едната начело с тогавашния „реис ул улема” (2) Якуб Селимовски (македонски бошнак, назначен на този пост от Югославската компартия), а втората - ръководена от Сюлейман Реджепи и изразяваща настроениета на мнозинството македонски албанци. Въпреки непрекъснатите взаимни обвинения в „незаконно финансиране”, които си отправяха двете „фракции”, между тях се оформи своеобразен modus vivendi, позволил запазването на относително спокойствие в мюсюлманската общност. Изборът на Ариф Емини за реис ул улема, през 1998, последван от завръщането на този пост на Сюлейман Реджепи, през 2006, окончателно утвърдиха трансформациите в мюсюлманската общност, осъществили се през последните 10-15 години.

Междувременно, през 1992, сред македонските мюсюлмани се появи и изпъкна едно ново течение, нетипично за местната религиозна традиция и тясно свързано с уахабизма (или салафизма), който, както е известно, е религиозно учение, принадлежащо към арабската духовно-религиозна традиция и култура. Тук няма да се спирам на религиозните аспекти на това течение. Далеч по-интересни са неговите социални и политически характеристики, тъй като именно те определят, защо то се оказа в основата на многобройни „антагонистични” движения в Ислямския свят, най-известното измежду които е Ал Кайда.

Проблемите в македонската мюсюлманска общност драстично нараснаха в началото на 1999, когато имамът (3) Зенун Бериша зае поста главен мюфтия (4) на Скопие. По време на управлението на тази противоречива личност, която мнозина смятат за „дълбоко корумпирана”, в мюсюлманската общност на македонската столица (най-голямата и влиятелна в страната) беше осъществена мощна инфилтрация на екстремистки елементи, свързани с уахабитското религиозно течение. Този процес доби толкова сериозни размери, че САЩ дори включиха името на Бериша в черния списък на личностите, свързани и подкрепящи тероризма.

В същото време, македонските специални служби докладваха на правителството за наличието на тесни връзки между Бериша и редица ислямски неправителствени организации, „свързани с джихадисткото движение” и занимаващи се с набиране на финансови средства, включително от родината на салафитската доктрина – Саудитска Арабия.

Отправяйки открито предизвикателство към доминиращото умерено-реформаторско течение в македонската мюсюлманска общност, мюфтията събра около себе си група от свои последователи – хора, лишени от скрупули, и склонни без колебание да използват насилие и заплахи срещу противниците си вътре в мюсюлманската общност. Опирайки се на финансовите лостове, с които разполага (той плаща заплатите на подчинените му имами), главният мюфтия се опита да неутрализира всяка открита съпротива срещу неговите действия. В същото време, имайки предвид що за човек е самият Бериша, както и хората около него, изглежда вероятно, че сближаването им с „богатото уахабитско религиозно течение” е по-скоро резултат от преследване на чисто икономически (включително лични) интереси, отколкото на искрена привързаност към фундаменталистките идеи и джихадистката визия.

През 2004 обаче, в македонската мюсюлманска общност настъпи сериозна промяна. Заиграването на Бериша с ислямските интегралисти (както и съмненията, че е силно корумпиран) доведоха до формирането на опозиционна група от умерени имами, открито призоваващи за отстраняването му от длъжност (5). В отговор, кръгът около главния мюфтия стартира яростна кампания, включваща заплахи и дори физически нападения срещу „опозиционерите”. Така, през същата 2004, група уахабити нахлуха в резиденцията на раис ул улема Емини, опитвайки се да го накарат да назначи пакистански и арабски имами за проповедници в македонските джамии (което обаче беше парирано заради твърдото противопоставяне на мнозинството от македонската мюсюлманска общност). Друг подобен епизод имаше място през 2005, когато въоръжена група нападна, в околностите на село Кондово (недалеч от Скопие), автомобила на един от противниците на Бериша – имам Таджедин Бислими, който едва се спаси (6).

Въпреки насилието обаче, интегралистите не съумяха да преодолеят съпротивата на умерената мюсюлманска общност. Агресивната им кампания продължи до края на февруари 2006, когато Бериша окончателно беше заменен, като главен мюфтия на Скопие, от Таджедин Бислими. Оттеглянето му бе последвано от серия арести на привърженици на салафитите, които обаче, въпреки всичко, съумяха да съхранят сериозни „опорни бази” в районите на Скопие, Тетово, Гостивар и Дебър. Център на проповедническата им активност си остава джамията „Яхия паша” в скопския квартал Чаир.

Като цяло, битката за доминация над мюсюлманската общност в Македония не е приключила. Причините за подобна упоритост не са само религиозни, но и икономически.

В края на съществуването на Югославия, местната мюсюлманска общност започна съдебен спор с македонското правителство за възстановяване собствеността над редица обекти, експроприирани навремето от комунистическия режим, които все още не са реституирани. Смята се, че общата им стойност е 350 милиона евро. Тоест, контролът върху местната мюсюлманска общност би гарантирал на уахабитите достъп до тази собственост, т.е. би разширил възможностите им, включително увеличавайки броя на джамиите и медресетата, в които те да проповядват интегралистките си идеи.

През настоящата 2008, ситуацията в македонската мюсюлманска общност демонстрира нови и опасни признаци на нестабилност. Така, през юли, реис ул улема Сюлейман Реджепи, оправдавайки се с необходимостта да „бъде преодоляна мудността при вземането на решения вътре в мюсюлманската общност”, подкрепи искането на група имами за радикална промяна на механизмите за управление на общността. Според досегашния модел, контролът на религиозната и социална политика се осъществяваше от Асамблеята на мюсюлманската общност, обединяваща представители на всички мюсюлмани, както и имамите. С предлаганата реформа, тази функция преминава към един доста по-тесен по състав орган, включващ 13 мюфтии, декана на Мюсюлманския факултет в Университета, директора на медресето в Кондово и, не на последно място, представител на албанската неправителствената организация „Ardi”.

Противопоставяйки се на подобно решение, председателят на Асамблеята Адемсафи Байрами, обвини Реджепи, че действа „срещу структурата и начина на функциониране на висшия мюсюлмански консултативен орган”, добавяйки, че някои имами очевидно мислят повече за личните си интереси, отколкото за тези на мюсюлманската общност. Междувременно, в началото на август, Реджепи отстрани скопския главен мюфтия Тдажидин Бислими, заменяйки го с неговия заместник Ибрахим Шабани. Коментирайки тази стъпка, Бислими обвини реиса, че иска да постави под пълен контрол мюсюлманска общност, както и, че мотивите за отстраняването му са чисто политически. Напрежението спадна едва в края на август, когато реисът реши да възстанови Бислими на поста му (7). Коеот потвърждава, че решенията му наистина са били повлияни от чисто политически съображения. Кои обаче са причините за разрива в умереното мнозинство на македонската мюсюлманска общност? Какви са мотивите за ликвидирането на Асамблеята на мюсюлманската общност и за отстраняването на главния мюфтия на Скопие? Дори повърхностият анализ сочи, че развитието на ситуацията е свързано с дейността на местните уахабити, като и на техните покровители и спонсори. В тази връзка се налага да отделим внимание на нараствощо влияние в местната политика и социалната сфера, на определени външни субекти и, най-вече, на Турция.

В скопския квартал Чаир местното албанско мнозинство наскоро приключи реконструкцията на старинната джамия Хатунджик. Тя стана възможна благодарение усилията на местната община, както и на прякото финансиране на един турски комитет („Осман Гази”). Споменавам тази джамия, защото напоследък тя се превърна в център, където се кръстосват доста и разнопосочни интереси. Така, според добре осведомени източници, по време на последната изборна кампания, през юни 2008, кметът на Чаир Изет Меджити, който е член на ръководството на албанската партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), е сключил предизборен пакт с представител на македонските уахабити, обещавайки, че ще предостави на проповедниците-интегралисти възстановената джамия Хатунджик, срещу подкрепата на уахабитите за ДСИ на изборите. Както изглежда, офертата е била приета и малко след изборите (донесли успех на ДСИ) един имам, принадлежащ към бошнашкото малцинство - Джеват Хот, беше назначен за проповедник в джамията и дори отправи благодарствена молитва към Аллах на „бошнашки език”. В отговор на тази изненадваща стъпка, опозиционно настроени активисти от мюсюлманската общност моментално издигнаха кандидатурата на един албански имам.

Този сблъсък, който само на пръв поглед изглежда конфесионален, всъщност има много сериозни политически измерения, тъй като противопоставящите се страни се подкрепят активно от две албански партии – Демократичната партия на албанците (ДПА), която участваше в предишното правителство (управлявало до юли 2008), и ДСИ, която беше в опозиция до изборите, през юни 2008, но доминираше в столичната община Чаир. Така, Реджепи и Бислами, които са близки до ДПА (8), се противопоставиха на политическите решения, наложени от ДСИ на кмета на Чаир Меджити. В резултат от това, на 16 май 2008, по време на церемонията по повторното откриване на възстановената джамия Хатунджик, в присъствието на реис ул улема Реджепи, на турските спонсори, както и на редица представители на управляващата тогава ДПА (като Ружди Матоши и Рефет Елмази) имамът-бошнак Джеват Хот беше изхвърлен със сила от храма, след което (с очевидното одобрение на реиса и представителите на ДПА) церемонията беше продължена от друг имам – албанец. Що се отнася до турските донори, те едва ли бяха очаквали подобно развитие.

След юнските избори обаче, нещата претърпяха поредния обрат, защото ситуацията с джамията Хатунджик, както и в цялата македонска мюсюлманска общност, се променя с всяка смяна по върховете на властта в страната. Така, с падането от власт на ДПА, раис ул улема Реджепи промени позицията си, ориентирайки се от ДПА към включения в новото правителство ДСИ. Подобни „смени на лагера” са нещо нормално в Македония, където всички важни обществени постове стриктно се контролират и разпределят от партиите във властта и всеки, койти иска да „оцелее”, трябва да съобрази действията и позициите си с политическата конюнктура. От тази гледна точка следва да се оценяват и възстановяването на Таджедин Бислими (тогава близък до ДПА) на поста му, и цялата „реформа” в мюсюлманската религиозна общност. Впрочем, в момента, старата джамия Хатунджик отново се контролира от благотворителни дружества на уахабитите.

Всичко това води до извода (подкрепян и от коментарите на принадлежащи към македонската мюсюлманска общност), че в момента раис ул улема Реджепи е подложен на „силен натиск” от страна на „определени чуждестранни религиозни и политически субекти”. Може би става дума за същите „субекти”, с които контактува и ДСИ. В това отношение, политико-идеологическата близост, демонстрирана от някои видни представители на тази управляваща партия, поражда определени съмнения – така новият министър на здравеопазването от ДСИ – Буяр Османи, се смята за „ревностен религиозен традиционалист” и близък до идеите, изповядвани от последователите на Мохамед ибн Абд ал-Уахаб.

Ситуацията в мюсюлманската религиозна общност в Македония следва да се анализира именно от гледна точка на характера на финансирането и политическия натиск, упражняван върху албанската общност. Подобни сценарии, по-малко очевидни по отношение на местните партии (и, в частност, на ДСИ и ДПА), на практика оказват доста сериозно влияние върху политическите отношения на местно ниво, а, в по-далечна перспектива, могат да повлияят и върху бъдещото устройство на държавата. В този смисъл, сред особено влиятелните „външни субекти”, като най-добре структуриран се очертава турският. „Отварянето” на възстановената с турски средства джамия Хатунджик към бошнашката общност в Македония (която очевидно е доста по-възприемчива съм внушенията на ухабитите, отколкото албанската),  следва да се разглежда в рамките на стратегията за експанзия на турското културно, политическо и икономическо влияние на Балканите, включително и чрез поощряване на „турските етнически компоненти” в държавите от региона. Така, малко след като представителят на ДСИ и кмет на община Чаир в Скопие Изет Меджити реши да предостави джамията на проповедниците-салафити, турските донори преведоха на общината два милиона евро. Само част от тези средства обаче ще отидат за покриване на разходите по възстановяването на джамията, което пък поражда съмнения, за какво точно са предназначени останалите. Във всеки случай, не бива да изключваме възможността, двата епизода да са свързани. Фактът, че, на 16 май 2008, базираната в Холандия турска банка Dutch Demir Halk Bank (DHB) (10) купи македонския филиал на IK Banka (9), има не само финансово-икономически, но и чисто геополитически смисъл.

Лов на риба в мътна вода

Не бива да забравяме, че днес Турция преживява деликатна фаза от „вътрешното преструктуриране на властта”, в която управляващият религиозно-интегралистки компонент се противопоставя на светските елементи в тази страна. Не бива да изключваме, че стратегията за експанзия на най-голямата ислямска сила в региона, от чисто ортодоксална гледна точка, включва и установяването на по-голямо „духовно” влияние върху мюсюлманската общност на Балканите. В този смисъл, ликвидирането на Асамблеята на македонските мюсюлмани, без съмнение, укрепва позициите на „теолозите” и имамите, формирали се идеологически в отдалечените от региона турски и арабски медресета. В дългосрочен план, това ще доведе до сериозна външна намеса в традиционната религиозна визия на македонската мюсюлманска общност, с всички възможни последици от това за нейния бъдещ политически избор.

Пренебрегването на духовния аспект и свеждането му до нивото на обикновена „рамка” е свързано със стремежа за консолидиране на религиозната идентичност в бившите османски владения, което пък функционално отговаря на необходимостта Турция да разшири собственото си политическо и икономическо влияние в Европа. Изправена пред доста студеното отношение на Стария континент по въпроса за присъединяването на страната към ЕС, стратезите от Анкара предвиждат (и се готвят да оспорят) възможното изключване на мюсюлманската турска държава от европейската сцена. При подобно развитие на събитията, проникването в Европа, през „задната и врата” на Балканите придобива  собствена логика. Тук е мястото да напомня и, че държавите в преход от региона все още са лесно податливи на външни влияния. В тази връзка, не бива да забравяме и „съпътстващото присъствие” на редица други активни субекти (включително и на арабските уахабити), които макар все още да не представляват сериозен проблем, съдействат за формирането на ситуация на „перманентна нестабилност”, в която могат спокойно да работят без да се набиват много на очи. Когато, в бъдеще, Македония, също както Босна и Косово, бъдат интегрирани в ЕС, може да се окаже, че ще лобират там за европейските интереси на наследниците на Отоманската империя. Тук е мястото да напомня и, че в крайна сметка, джамията Хатунджик в скопския квартал Чаир, отново беше предоставена за проповеди на радикалния имам-бошнак Джеват Хот, когото преди това албанските имами бяха прогонили със сила от нея.

 

Бележки:

1. Течение, основано от Мохамед ибн Абд ал-Уахаб (1699-1792), роден в село Уайна, днешна Саудитска Арабия, който формулира основите на „ортодоксалното ислямски мислене”.

2. Главният религиозен и политически авторитет за принадлежащите към мюсюлманската общност.

3. Имамът е религиозен водач, теолог и ръководител на джамия или мюсюлманска общност, сред която проповядва.

4. Мюфтиите са специалисти по ислямска теология и имат правото да определят дали определени социални и политически постановки съответстват на духа и изискванията на Корана. Ползват се с голямо влияние в мюсюлманската общност.

5. В книгата на Ирина Гелевска „Истинската Македония”, издадена в Скопие, през декември 2007, се цитира европейския експерт по тероризма и съветник в редица европейски институции Клод Моник, според когото: „На фона на събитията от последните месеци (включително вземането на заложници от враждуващите мюсюлмански фракции в Македония) и задълбочаващото се съперничество между скопския имам Бериша и водача на македонската мюсюлманска общност Ариф Емини, мнозина представители на европейските разузнавателни служби смятат, че Бериша играе опасна игра с фундаменталистите. И това може да се окаже само началото на много сериозен проблем”.

Според Моник, съществува финансова обвързаност между местните криминални организации (албанската мафия) в Македония и терористичната мрежа на Ал Кайда.

В книгата си, Гелевска посочва, че съвсем наскоро 145 македонски имами са обвинили Бериша, че се финансира от иранските фундаменталисти, както и, че е платил на водача на македонската мюсюлманска общност Емини за да получи поста главен мюфтия на Скопие.

6. В случая с Бислими и другите македонски имами, нападнати от уахабитите, си с трува да напомним, че те останаха живи само благодарение намесата на известния криминален фактор в района Адем Красничи, водач на т.нар. „Кондовска група” и близък до албанската партия ДПА. Това донякъде потвърждава твърденията за връзките между албанските партии и уахабитското движение.

7. Промяната в решението на Реджепи беше продиктувана от нарастващия натиск вътре в македонската мюсюлманска общност.

8. Както споменах по-горе, през 2006, Бислими беше спасен от нападението на противниците му – уахабити, с намесата на местния криминален бос Адем Красничи, свързан с албанската партия ДПА.

9. Както съюбщиха македонските новинарски агенции, на 20 май 2008, македонската ІК Banka е продала 62% от акциите си на базираната в Холандия Demir-Halk Bank (DHB). DHB е сравнително млада банка, основана през 1992 в Ротердам и разполагаща с филиали в Холандия, Германия, Белгия и с представителен офис в Турция.

10. DHB е създадена като турска банка, но според изискванията на холандското законодателство. Първоначално се занимава с финансови операции на турски корпорации и техните европейски бизнес-партньори. Бързо обаче разширява дейността си, като поема обслужването на индивидуални влогове и открива офиси в Амстердам, Ротердам и Хага. От 1995 създава мрежа от банкови офиси в Германия (Дюселдорф, Кьолн, Хамбург, Щутгарт, Берлин и Мюнхен), а през 1999 – и в Белгия (Брюксел, Антверпен, Лиеж, Шарльороа и Гент). От 2001 стартира и интернет-банкиране. Корпоративният и офис е в Истанбул.

* Авторът е високопоставен италиански полицейски служител и анализатор на „Лимес” – едно от най-авторитетните геополитически издания в Европа

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020