15
Вт, Окт
4 New Articles

Чешкият президент Вацлав Клаус е роден през 1941 в Прага. Завършва икономика в Пражкия университет, след което специализира в Италия и САЩ. Работи в института по икономика към Чехословашката академия на науките и Държавната банка. Професор по финанси в Пражкото висше училище по икономика.

През 1989 се включва в голямата политика, като един от създателите, а по-късно и председател на консервативния Граждански форум. През 1991 е министър на финансите. Същата година трансформира партията си в Граждански демократичен форум (чиито председател е до 2002) и печели изборите. От 1992 е министър-председател и в това си качество участва в “мирния развод” между Чехия и Словакия. Премиер на Чешката република до 1997. От 1998 до 2002 е председател на Чешкия парламент. През 2002 наследява Вацлав Хавел като президент на Чехия. През миналата 2007 бе преизбран за нов петгодишен мандат. Убеден привърженик на пазарната икономика, в икономическата сфера споделя идеите на бившия британски премиер Маргарет Тачър.

Един от най-известните представители на “еврореализма” на Стария континент, изявен противник на тезата за вредата от промените в климата и глобалното затопляне. На тази тема е посветена и последната му книга, появила се през 2007 и озаглавена „Синя, а не зелена планета: кое е застрашено – климатът или свободата ни?”.

 

- Г-н Президент, мислите ли, че е добра стратегия да се игнорират данните за вредните последици от климатичните промени на планетата, съдържащи се в последния доклад на Междуправителствения панел за промените в климата (ІРСС), който беше одобрен от Чехия и много други държави и, където се твърди, че ако емисиите на парникови газове се запазят на сегашното си ниво, това ще доведе до още по-голямо затопляне и до много сериозни промени в климата на планетата през ХХІ век?

- Напротив, мисля, че е много лоша стратегия да се следват препоръките, съдържащи се в доклада за климатичните промени на ІРСС. Това би означавало да пренебрегнем основните правила на рисковия мениджмънт и стандартните технологии за анализ, базиращи се  на съотношението между цена и полза, за сметка на лансирания от т.нар. еколози „предпазен принцип”, който напълно изключва рисковия мениджмънт и сравнението между ползата от всеки проект и неговата цена. Мисля, че не бихте си застраховал къщата или колата, ако рискът е прекалено малък, а стойността на застраховката – прекалено голяма.

- Всъщност, каква е позицията Ви по проблема за глобалното затопляне и възможностите за решаването му?

- Вижте, според мен, следва да си отговорим на няколко важни въпроса. Реалност ли е глобалното затопляне и, ако е реалност, доколко е резултат от човешката дейност? Ако действително е налице глобално затопляне, дали това въобще представлява проблем? Дали лекото повишаване на средната температура, в глобален мащаб, се отразява зле или добре на човечествето? И, ако затоплянето е реално и наистина представлява проблем, може ли човечеството да го предотврати или спре? Дали разумният анализ, основаващ се съпоставката между ползата и цената, е в състояние да препоръча адекватни мерки в това отношение?

Може да ви прозвучи странно, но истината е, че можем да дадем положителен отговор само на първия въпрос – т.е., че глобално затопляне наистина има. На всички останали въпроси, отговорът ми е отрицателен. И не съм единствения, който мисли така. Всъщност, онези, които споделят подобна позиция, представляват мълчаливото (или по-скоро съзнателно игнорираното) мнозинство от хората на планетата.

- Известно е, че заради огромната сложност и променливост на компонентите, определящи климата, програмите, базиращи се на емпирични данни, често не могат да ни гарантират достатъчно точна прогноза дори за времето днес или утре. Възможно ли е, в такъв случай, прогнозата за глобалното затопляне да се смята за заслужаваща доверие?

- Така разсъждавам и аз. Невъзможно е да се правят сериозни прогнози за времето на планетата, да не говорим за глобалния климат. Според мен обаче, въпросът не опира толкова до възможните климатични промени, а по-скоро до влиянието на човешката дейност върху глобалния климат. След като изчетох стотици книги, статии и изследвания по темата, връзката между едното и другото ми се струва твърде слаба и съмнителна. И тъкмо затова не би трябвало да се предприемат драстични и далеч отиващи мерки в тази посока.

- Защо сте толкова скептично настроен към предупрежденията на учените и защо смятате, че мерките срещу климатичните промени застрашават свободата, след като и ЕС, и ООН, възнамеряват да използват чисто пазарни механизми за решаването на проблема?

- Не се отнасям с недоверие към науката, просто съм наясно с разликата между науката и т.нар. „национален научен истъблишмънт”, т.е. върхушката в научните среди. Не мога да вярвам на принадлежащите към тази върхушка, защото това е просто поредната влиятелна група от хора, търсеща си постоянен източник на доходи. Доходи за самите тях, но не и за човечеството. Казвате, че ЕС и ООН подкрепят използването на пазарни механизми като основен политически инструмент за решаване на проблемите климата. Може би с вас живеем на различни планети, защото аз лично не виждам нищо такова. Освен това, съм убеден, че пазарните механизми не могат да бъдат политически инструмент на когото и да било. Това ми напомня старите комунистически времена, когато спорът беше между пазара и централизираната планова икономика. Онези, които ръководеха последната обаче, също искаха да използват пазара като политически инструмент, за собствените си цели.

- Редица американски експерти твърдят, че прилагането, дори и само на първоначално планираните мерки за съкращаване емисиите на парникови газове с 50%, ще струва трилиони долари на САЩ? Какво би струвало това на страна, като Чехия и, дали ползата от изразходването на тези средства, ще бъде достатъчно очевидна?

- Като икономист и като бивш финансов министър, ще призная, че не мога да отговоря на въпроса ви. И не се срамувам да го призная. Притеснен съм по-скоро от самочувствието на онези, които твърдят, че знаят отговора. Струва ми се обаче, че трябва да имаме предвид две неща. Първото е, че цената няма да има само финансови измерения, а е свързана и с вредното отражение върху хората, техния живот, благосъстоянието им, тяхната свобода, възможностите и поведението им, като цяло. Второто е, че опитите да се изчисли „цената”, която ще трябва да платим през следващите петдесет години, ми се струват абсурдни. Не знаем, например, какво ще означават през 2050 един милион долара (или евро). Затова всички тези „изчисления” са безмислени.

- Еколозите твърдят, че единственото, към което призовават, е поемането на отговорност. Отговорност от онези, които причиняват вреди на останалите, така че да си платят за това и да направят всичко възможно за да не вредят в бъдеще. Между другото, отговорността се смята за консервативна добродетел и за ключов елемент на отворените пазарни икономики. В същото време виждаме, как привържениците на либералния капитализъм защитават правото си да замърсяват природата, без да поемат отговорността и последиците от това. Как бихте го коментирали?

- Истината е, че еколозите не призовават за отговорност. Отговорността не е тяхна идея, тя е основен, елементарен аспект на човешкото поведение – при условие, разбира се, че правителствената политика не дава погрешни знаци в това отношение. Идеята за отговорността за вредите, приничени на другите, не е патент на еколозите. Това е стандарт на човешко поведение. Еколозите, особено в случая с глобалното затопляне, изкуствено изобретяват една „вреда” (повишаването на температурата) и я вменяват като вина на всички нас, т.е. правят ни отговорни за нея. Не вярвам в тази „вреда” и не съм готов да плащам за нея. Ролята на човека в лекото повишаване на глобалната температура (с 0,6 градуса, през миналия век) е само маргинална, ако въобще съществува. Твърдението, че „привържениците на капитализма искат да продължат да замърсяват природата, без последици за себе си” пък силно ми напомня за комунистическата пропаганда, която имах „щастието” да слушам през първите 48 години от живота си.

- Имайки предвид, че Чехия е средно голяма европейска страна, виждате ли някаква заплаха за своя народ и държава от решенията, касаещи климатичните промени, вземани от големите световни сили, и от ограниченията, налагани в тази връзка? И, ако отговорът ви е положителен, какво биха могли да направят останалите, за да смекчат вредните последици?

- Обвиненията срещу „големите световни сили” са доста популярни, но ги смятам по-скоро за евтина пропаганда. Познавам достатъчно малки и дори много малки европейски „сили”, които са по-екологично настроени, отколкото повечето „големи световни сили”. Проблемът е, че някои политици – както от големите, така и от малките държави – са попаднали под влиянието на екологичните и „енвайроменталистки” теории и ги използват за реализиране на собствените си егоистични интереси.

- Навремето някои учени разсъждаваха, как новото екологично движение ще може да се използва като инструмент за форсиране процеса на създаване на глобално (социалистическо) правителство, защото всички са засегнати от екологичните проблеми. Не смятате ли, че днес въпросът за климатичните промени се използва за същата цел?

- Екологичното движение действително е инструмент за създаването на социалистическо правителство на глобално равнище. Животът ми по време на комунизма ме направи свръхчувствителен в това отношение, още повече, че аргументацията на мнозинството еколози силно напомня онова, с което трябваше да се сблъскваме в миналото.

- Мислите ли, че проблемът с глобалното затопляне се използва като обединяващ фактор от силите на глобализацията? Не сте ли съгласен, че нещата много напомнят за пропагандата, развихрила се около появата на птичия грип? Тоест, появява се проблем, провокира се паника и свръхреакция, след което се предлага решение и ето че притежателите на трилиони долари, които искат да управляват света, увеличават богатствата и укрепват позициите си...

- Не мисля, че точно еколозите са „притежателите на трилиони долари, които искат да управляват света”. Опасявам се по-скоро, че еколозите искат да управляват света, без да са в състояние да „усвоят” въпросните трилиони, защото това би изисквало много сериозна работа. Съгласен съм обаче, че пропагандата по проблема с глобалното затопляне, напомня онази при появата на птичия грип, или пък тезите за изчерпването на природните ресурси и свръхнаселеността на планетата. Предложенията, лансирани от еколозите, няма да стимулират глобализацията на човешките дейности, те са единствено в полза на установяването на глобално управление. Което е нещо съвършено различно. Лично аз подкрепям първата глобализация и решително се противопоставям на втората.

- Не ви ли се струва, че разговорът ни по темата се измества в посока към традиционния дебат между „леви” и „десни”?

- Не виждам в това нищо странно, макар мнозина наивно да вярват, че дилемата „ляво – дясно” е останала в миналото. Не е така. Без да се задълбочаваме в нюансите, можем да кажем, че „десните” държат на индивидуалната свобода, докато „левите” вярват в колективната мъдрост. В този смисъл, т.нар. „енвайроментализъм” (а не просто стремежът за опазване на природната среда) е левичарска идеология. За мое голямо съжаление обаче, някои хора, претендиращи да принадлежат към десницата, също я изповядват.

- Какъв обаче е финансовият и/или икономическият стимул за правителствата и организациите, подкрепящи идеите на „енвайроментализма”?

- Налице са мащабни материални и още по-сериозни психологически стимули за политиците и бюрократичния апарат да подкрепят тезите на еколозите и „енвайроменталистите”. Това им гарантира власт, към която те се стремят повече от всичко. Дава им власт да организират, регулират и манипулират останалите. Тоест, в тяхното „екологично” поведение липсва какъвто и да било алтруизъм.

- Възможна ли е свободата в един свят, в който решенията се вземат от малцина (правителствата и корпоративните ръководители, отказващи да спрат ръста на парниковите емисии), обричайки останалите да се сблъскат с възможните вредни последици от климатичните промени?

- Не вярвам в съществуването на световна конспирация на правителствата и големите корпорации, свързана с ограничаването на емисиите на парникови газове. Още повече, че въобще не съм убеден в наличието на връзка между тези емисии и глобалния климат. Съществуването на подобна връзка не може да се приема като нещо, подразбиращо се от самосебе си.

- Какво обаче могат да направят рационално мислещите либертарианци, като Вас самия, за да предотвратят последиците от политиката, наложена от „енвайроменталистите”?

- Рационално мислещите либертарианци (всъщност, нямам нищо против и да ме смятат за класически либерал) трябва да престанат да бъдат просто „мълчаливото мнозинство” и да започнат да говорят. Те трябва да разкрият истинските заплахи, свързани с енвайроментализма. Неслучайно подзаглавието на последната ми книга е „Какво е застрашено: климатът или свободата ни?”. Мисля, че е застрашена именно нашата свобода. А това е нещо по-важно, отколкото сравнително неголемите климатични промени.

- Защо толково много хора вярват в прогнозите на онези, които Вие самият определяте като „лъже-учени”? Какво би ги накарало да мислят по-критично? И не е ли необходимо в дискусията за климатичните промени да се включат и повече специалисти, мислещи като Вас?

- Мнозина вярват в разни ирационални неща – някои в НЛО, други във вещици, едни вярват в приказните герои, други на конспиративните теории за световния заговор, а трети – в глобалното затопляне. Някои хора пък вярват единствено на себе си, а не в онова, което се опитват да им внушат другите. Те смятат, че знаят по-добре от всички, кое е по-добро за нас, останалите. Определени кръгове са силно мотивирани да разпалват истерията, свързана с глобалното затопляне. Това им осигурява финансови постъпления (особено в онези научни и технологични сфери, които са свързани с проблема), гарантира им постове и добре платена работа в различни държавни институции, както и държавни субсидии за производството на продукти, които уж помагат срещу глобалното затопляне. Питате, какво трябва да се прави? Смятам, че позицията ми относно глобалното затопляне е нещо нормално и се учудвам, че толкова хора ме поздравяват за смелостта да я защитавам публично. Нека всички започнем да говорим свободно по темата!

- Смятате ли, че призивите за консервиране на енергоизточниците застрашават личната ни свобода? В САЩ например, живеят само 6% от световното население, но те произвеждат 22% от всички емисии на парникови газовe, защото правителствените програми стимулират високо равнище на енергийно потребление. Данъчните облекчения за строителите на пътища и производителите на петрол, стимулират пилеенето на енергия, а не свободния пазар. Така ли е и в Чехия?

- Нека сме честни. Критиките срещу някои екологични движения и „енвайроментализма”, като цяло, не са призив за унищожаване на природата, на околната среда, в която живеем, или против икономията на енергия. Следва да сме наясно, че енергоспестяването опира до рационалното поведение. И колкото повече енергия пестим, толкова по-добре. Стимулирането на икономика, поощряваща пилеенето на енергия, е ирационално. Проблемът е, кой трябва да взема решенията, касаещи пестенето на енергията и консервирането на енергоизточниците. Дали това ще са свободните индивиди, или всемогъщите правителства? В това е проблемът. Свободните индивиди, в атмосферата на свободния пазар, се държат много по-рационално, отколкото техните правителства.

От друга страна, да се твърди, че държавната политика на САЩ окуражава високото енергийно потребление ми се струва абсурдно. Също както и да се казва, че „американската политика се определя от интересите на петролопроизводителите и строителите на пътища”. Голямата енергийна консумация в САЩ не е резултат от съзнателна правителствена политика, а от огромното богатство на американските граждани (както и от наличието на големи запаси от природни ресурси). Други държави, в същото положение, провеждат подобна политика. В началото, богатството действително е проблем, но когато то нараства, се превръща в решение.

- Сравнително малките глобални температурни промени през последните 40 години, провокираха редица тревожни тенденции, като бързо разширяване на пустините и спад на селскостопанското производство в някои части на света, или пък ускорено топене на ледниците в Гренландия. Според Вас, колко трябва да се повиши нивото на световния океан, да спадне селскостопанската продукция или да нарасне броят на имигрантите, за да станат мерките за ограничаване на парниковите емисии наистина наложителни?

- Няма да влизам в детайли, вместо това ще ви препоръчам наскоро появилото се изследване на Фред Сингър и Денис Ейвъри „Непрекъснатото глобално затопляне през последните 1500 години”, или книгата на Патрик Майкълс „Топенето: съзнателното изопачаване на проблема за глобалното затопляне от учените, политиците и медиите”. Както и много други. Ще ви дам и един пример: в толкова оспорвания доклад на ІРСС от 2007 се твърди, че през целия ХХІ век нивото на Световния океан ще се повиши с между 14 и 43 см. Нима това е толкова страшно? На мен не ми изглежда така.

- Без съмнение обаче, съвременното човешко общество оказва негативно влияние върху околната среда. Доказателство за това са замърсеният въздух в градовете, обезлесяването и изчезването на рибите в реките, както и на много животински видове. Колко още доказателства Ви трябват за да подкрепите необходимостта да се действа още днес за решаването на проблема, за да не се наложат извънредни мерки утре?

- Разберете, проблемът е, че не „виждам” достатъчно убедителни доказателства за вредите, нанесени върху околната среда, за които говорите. Дали самият вие ги виждате, или само сте чел за тях? Наистина ли „виждате” вредите, нанесени от сегашното глобално затопляне? Аз лично не ги виждам. Бих искал да имаме повече сняг, за скиорите през тази зима, но пък топлите вечери, през май и юни 2007, не бяха никак лоши за нас, които живеем в Централна Европа. Виждал ли сте мащабно топене на айсбергите и ледниците? Действително, има процес на топене на континенталните ледници, но те са само 0,6% от леда на планетата. Истината е, че в момента няма мащабно топене на ледове нито в Гренландия, нито в Антарктика.

Когато анализирам ситуацията в днешна Чехия и я сравнявам с тази в комунистическата епоха, виждам забележимо подобрение. И това подобрение не се дължи на „колективното действие”, за което призовавате (и което беше характерно за комунистическата ера), а на индивидуалната свобода и на свободния пазар. Това е и основното ми послание.

{rt}

Поръчай онлайн бр.5/2019