15
Вт, Окт
4 New Articles

Българската демографска политика през 40-те години на ХХ век

брой3 2008
Typography

С началото на Втората световна война у нас все повече започва да се осъзнава екзистенциалната значимост на политиката за насърчаване на раждаемостта. Паралелно с успеха на ревизионистката политическа и военна офанзива на Германия, в България нараства неудовлетвореността от ограничеността на българското териториално пространство, с която отчасти се обяснява стесняващото се възпроизводство на нацията. Българите са на мнение, че тяхното народностно тяло на Балканите несправедливо е останало разединено след войните от 1912-1918. Страната е притиснато в североизточната част на Балканския полуостров без достатъчно обработваема земя и без свободен излаз към Средиземно море и Световния океан. А при една преимуществено аграрна общност, недостигът на обработваема земя и на рентабилни комуникации, свързващи я с пазари за реализиране на селскостопанската продукция, стагнира не само стоковото производство, но и възпроизводството на населението.

На 29 юли 1939, само месец преди началото на войната, във Франция е приет Закон за семейството, който през следващите десетилетия служи като модел на множество държави, между които и България. През 30-те години, Италия и Германия също въвеждат множество законодателни мерки за подкрепа на семейството и раждаемостта, отчасти заимствани от българските законотворци при разработването на политики в сферата на възпроизводството на населението.

Инициативата отдолу и реакцията на правителството

През 1939-1940, в София, се сформира Съюз на многодетните семейства, който се превръща в основния инициатор на законодателното уреждане на държавната подкрепа за семействата с деца[1]. Поддържан от учените и обществениците, които, през 30-те години, предупреждават за неблагоприятните демографски процеси у нас, съюзът води активен живот като се стреми да разяснява началата на пронаталистичната политика,  провеждана в европейските страни и другаде по света, както и да алармира за обезпокоителните тенденции в развитието на българското население и очертае възможните пътища за укрепване на семейството и стимулиране на раждаемостта. Постепенно, предложенията на българските радетели за промени в законодателството за подпомагане на семейството започват да се реализират в обстановката на национален подем, предизвикан от военновременното (частично) национално обединение на българските земи на Балканите[2].

На 7 септември 1940, в Крайова, е подписана спогодба между Румъния и България (с благосклонната подкрепа на Великите сили спрямо българските ревизионистични искания) за възвръщане на Южна Добруджа към Царството. Между двете страни се извършва и размяна на изселници. В резултат, населението на България се увеличава с повече от 300 хиляди души[3]. През есента на същата година, натискът България да се присъедини към формиращият се Тристранен пакт, или да влезе в сферата на влияние на Съветския съюз, се засилва. Българското правителство лавира, но на 1 март 1941, следвайки върховни национални съображения, при непосредствена заплаха страната да бъде окупирана, е принудено да приеме присъединяването към силите на Оста. Части на Вермахта навлизат в България, дислоцирайки се предимно по западната и южната граница.

На 6 април 1941, армиите на Германия, Италия и Унгария атакуват Югославия и Гърция, които за няколко седмици са сломени и окупирани. На 19-20 април германското Главно командване дава разрешение българските войски да заемат територии от българското землище, владени от Гърция и Югославия. Към Царството са присъединени, в административно отношение, територии в Поморавието и Тимошко, значителен дял от Вардарска Македония и южните покрайнини на Косово,  както и Беломорието - от пристанището Дедеагач, на изток, до река Струма, на запад. Жителите на България, в новите й граници, се увеличават с над 1,9 млн. души и надвишават 8,6млн.[4] Същевременно, значително нараства делът на инородното население, тъй като в присъединените земи, освен българи, живеят и немалки общности от гърци, турци, сърби, албанци, цигани, власи и пр.

От началото на 1941, българското правителство, разтревожено от спада на раждаемостта (особено изразен в градовете), въвежда непосредствено материално стимулиране за семействата с деца на държавните служители. Със Закона за бюджета на държавата за 1941 бюджетна година[5] се предвижда на всички държавни служители с месечна основна заплата до 10 хиляди лв. да се изплаща временно добавъчно възнаграждение за семейно положение, в размер на 100 лв. месечно, за всяко дете в семейството, които не подлежат на данъчно облагане. Ако двамата съпрузи са служащи в държавно, общинско, автономно или обществено учреждение (важи за участващите в пенсионен фонд за изслужено време) или единият е с пенсия, таванът от 10 хиляди лв. е за сбора от доходите им, а добавките за децата се изплащат само на единия. Право на добавка имат децата от законен брак или законно осиновени, които са на възраст до 21 навършени години. Ако са по-възрастни, имат право на добавка в случай, че са ученици или студенти в държавни учебни заведения или такива, признати от държавата, а също при неспособност за работа поради „физически или умствен недостатък”. За деца под 21-годишна възраст, които работят, или са войници и юнкери, добавка не се изплаща. С този закон се полага началото на регулярно изплащане на помощи за деца, което ще се окаже най-достъпната и удобна форма за дългосрочно подпомагане на семействата с деца и насърчаване на раждаемостта, запазила се и до днес.

През септември 1941, тази инициатива е разгърната с приемането на Закон за временно увеличение заплатите на държавните служители и за временно добавъчно възнаграждение за семейно положение на същите служители по бюджета за 1941. Според него, от 1 септември 1941, се дават временно още 100 лв. добавки за второ дете (общата добавка, сумирано с тази от 1 януари 1941, става 200 лв.), а за трето и следващите деца - допълнително по 200 лв., или общо 300 лв. Разпоредбите на закона се прилагат и по отношение на кметските наместници, служителите при общините, при училищните учреждения и при общинските стопански предприятия, което разширява обхванатия контингент. Разходите за тези временни увеличения се покриват в съответните бюджети от икономии и от по-високи приходи[6].

В новата голяма война, Царството е въвлечено за втори път в съюз с Германия, с всички произтичащи от тази ориентация ангажименти. В навечерието на включването на България в Тристранния пакт, в опит да отложи непосредственото присъединяване към алианса на трите авторитарни велики сили, подложено на силен германски натиск, Народното събрание приема Закон за защита на нацията (24 декември 1940), който има явно дискриминативен характер спрямо българските поданици от еврейски произход. През първите месеци след  влизането на ЗЗН в сила обаче, изпълнението му е твърде формално. При включването на България в хитлеристкия блок и навлизането на войските на Вермахта на българска територия, дискриминационните практики постепенно обхващат множество обществени сфери, като се изработват нови нормативни актове в този дух, някои от които поставят в неравнопоставено положение всички небългари. Част от тези нормативни актове се отнасят и до изработващата се законодателна база за подпомагане на многодетните семейства.

Демографската политика в новоприсъединените земи

През 1941-1944, значителна част от мъжете с български произход, годни за военна служба, са мобилизирани. Повечето от бойните части са дислоцирани да прикриват югоизточната граница на страната или са изпратени в новоприсъединените земи в Поморавието, Вардарска Македония и Беломорието. През 1942-1944, нови военни сили са ангажирани в контрола над разширяващата се българска окупационна зона в Централна Сърбия, а от 1943 - и в зоната в Северна Гърция, между реките Вардар и Струма. Военнослужещите за дълго остават откъснати от семействата си, макар режимът на отпуските им да е съобразяван с нуждите за поддържане на поминъка и на семейния живот. Това изглежда води до намаляване на раждаемостта, именно при семействата на етническите българи, които започват да изпитват и материални затруднения. В отговор на необходимостта от подкрепа на възпроизводството на българите по народност, правителството и Народното събрание последователно приемат нормативни актове, облагодетелстващи семействата с деца на етническите българи.

В присъединените през 1941 земи и най-вече в Беломорието, българската администрация полага особени грижи за интегрирането на тези области към живота на страната и ребългаризирането им. След погрома над българите в Беломорието, през Междусъюзническата война от 1913, и в резултат от изселването им, след подписването на Ньойския мирен договор през 1919, Западна Тракия и Югоизточна Македония са в голяма степен обезбългарени, доколкото значителна част от българите християни там емигрират в България, а на тяхно място, от 1913 до 1923, се заселват гърци, арменци и караманлии, идващи предимно от Мала Азия и Черноморския регион. През 1941, българското правителство предприема широка кампания за завръщане на българите, изселили се от Беломорието, както и за заселване на българи от вътрешността в тази стратегическа област, за да промени неблагоприятния етнически баланс. В рамките на тази кампания, през 1942, със Закона за облекчение материалното положение на държавните, общински и други служители в Царството и с еднократната помощ за всички служители в страната, в Беломорска област на служителите, които са командировани и са се заселили със семействата си там (тоест са българи по произход), се дава по 200 лв. месечно на всяко семейство и 100 лв. извънредна добавка за всяко дете над предоставените вече временни добавки[7].

Следващият етап от разширяването на контингента от правоимащи, които получават добавки за деца, обхваща работниците. В средата на 1942, с постановление на Министерския съвет, се предоставят детски добавки и на постоянните физически работници, глави на семейство, работещи в частни индустриални предприятия, тютюноманипулационни складове, частни мини или електроцентрали, и подлежащи на осигуряване по Закона за общественото осигуряване. С Правилника за семейните добавки за издръжка на работнически деца, издаден от Министерството на търговията промишлеността и труда, към тях са прибавени и работниците в държавни, общински и автономни учреждения, предприятия и стопанства, участващи в държавния пенсионен фонд за изслужено време. Добавките са от 100 лв. за първо дете и по 200 лв. за всяко следващо, ако то не е навършило 21 години и се издържа от работника. За глави на семейство се признават също братя и сестри, издържащи своите малолетни братя и сестри. Средствата за добавките се набират от вноските, които са длъжни да правят съответните предприятия, в размер на 10 % върху изплащаните брутни заплати, а учрежденията са длъжни да предвидят в своите бюджети и средства за издръжка на децата на техните служители. Към Главната дирекция на труда се създава служба за семейните добавки за деца, която да съблюдава за прилагането на правилника.[8]

Изключително важна промяна, която се прави в сравнение с режима на отпусканите, през 1941, допълнителни плащания за деца, е предоставянето на семейни добавки само за българските поданици от български произход. В Правилника за семейните добавки за издръжка на работнически деца е отбелязано, че само работници или служащи, които са български поданици от български произход, имат право на семейни добавки[9]. Лишени са от добавки за деца всички служители от небългарски произход, които, през 1941, вече са получили тези помощи. В разгара на войната националистическата етноцентристка изолация и самонадеяност достигат своя апогей. След малко повече от половин година, тези дискриминационни нагласи довеждат до одобряването на закон, с който се урежда многостранното подпомагане на многодетните български семейства.

Законът за многодетните български семейства

След продължителни обществени обсъждания в средите на поддръжниците на провеждане на пронаталистична политика, на 12 март 1943, Народното събрание приема Закон за многодетните български семейства, който е първия български програмен документ за провеждане на политика за закрила на семейството, подпомагане на многодетните семейства и насърчаване на раждаемостта[10]. Разискванията в българския парламент по този закон открояват неговата актуалност, но и някои от слабите му страни. Изтъква се например, че с него се полага само началото в разработването на политика за насърчаване на брачността и раждаемостта. В отделни изказвания пък се отбелязва, че снижаването на раждаемостта се дължи най-вече на прекъсването на традицията на многодетността в българското семейство. За съкращаването на естествения прираст влияние оказва и високото ниво на смъртност и особено на детска смъртност, която през 30-те години почти не намалява и остава над два пъти по-висока от тази в развитите страни. Пространно изказване по закона прави Димитър Сараджов, депутат от Враца и председател на Съюза на многодетните семейства, който споделя опасенията, че при запазване на темпа на спад на раждаемостта, през 1950, и дори още през 1945, „естественият прираст ще изчезне”[11].

Основната цел на Закона за многодетните български семейства е ”да способства за създаването, запазването и развиването на здрави многодетни български семейства”. Акцентирането върху народностния произход на правоимащите е прокаран още в първите членове. На насърчаване за встъпване в брак подлежат двойките, в които мъжът (той не трябва да е по-стар от 40 години) и жената са българи и български поданици, предбрачно медицински освидетелствани и признати за годни за брак. Годно за брак е лице, за което е установено, че „не е душевно болно, не е недоразвито, и няма наследствени недъзи или болест, които да увредят на поколението”. Според съвременните стандарти, тези формулировки свидетелстват за осъществяваната многопосочна дискриминация на българските поданици от тази епоха в зависимост от етническия им произход, възрастта (възрастовата дискриминация при насърчаване на раждаемостта се приема за целесъобразна до днес) и здравния им статус. В част от тези разпоредби ясно личи провеждането на дискриминация по отношение на лицата с определени увреждания и наследствени заболявания. Те са в съгласие с нацистките разбирания за опазване на здравето на нацията и расовата хигиена, прокарани с приетите в Германия, през 1933, Закон за предпазване от наследствено болни поколения и, през 1935, Закон за защита на наследственото здраве на германския народ и Закон за здравето на брака, следващи някои от най-неприемливите в етично отношение принципи на вулгарната евгеника, получили популярност и приложение в онази епоха. Разбира се, трябва да се отчита, че през 30-те и 40-те години подобни законови ограничения, във връзка с медицински показания, са били допустими и разпространени и в много демократични западни държави. В закона е потвърдена и забраната на аборта (освен при медицински показания), което също е ограничаване правото на избор на жените.

Мерките, допълващи закона

За финансиране на предвидените в закона мерки по насърчаване на встъпването в брак и раждане на деца се създава Фонд за многодетни български семейства към Главна дирекция на народното здраве. Средствата, необходими за провеждането на мерките, се натрупват от: наследства, по които няма законен наследник на наследодателя до пета степен включително; 10 % „връхнини” върху данъка за имоти, придобити по безвъзмезден начин (освобождават се от плащане само низходящите на наследодателя, завещателя или дарителя, както и преживелия съпруг, ако има дете или е имал поне две деца и др.); 2 % „връхнина” върху някои занаятчийски патенти, върху поземления данък, данъка сгради и други доходи; дял (утвърден от МС) от поземления данък събиран от общините[12]; приходите от ергенския данък върху доходите на служителите, въведен от 1935, и увеличенията по него, предвидени по-късно (жените се освобождават от облагане); глобите събирани по Закона за многодетните български семейства; годишна субсидия от държавата по бюджета на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, съобразно наличните средства на фонда и нуждите.

Самите мерки за насърчаване на встъпването в брак и за подпомагане на многодетните семейства са:

Насърчения за встъпване в брак

- Брачните двойки, които са бедни от първа категория, при встъпване в брак се освобождават от държавни, общински, църковни и други публични такси, берии и герб върху книжа, удостоверения и др. свързани с бракосъчетанието. Дължимите църковните такси се изплащат от Фонда за многодетни български семейства.

- Брачните двойки могат да получат от фонда заем за сключване на брак. Заемите се отпускат с бонове на името на съпруга и служат за закупуване на жилище или за обзавеждането му. Боновете и закупените с тях вещи не могат да се отчуждават или запорират. Искането за заем може да се направи най-късно шест месеца след сключване на брака. Заемът се погасява за 10 години с шестмесечни анюитетни вноски с 4 % лихва, а изплащането му започва две години след сключване на брака.

- Съпругът се освобождава от временна трудова повинност в годината, през която е сключил брак или през следващата година, ако повинността е вече отбита или заплатена.

- Ако двамата съпрузи са служители и са сключили брак след влизане на закона в сила, не им се прави предвидената от 1935 удръжка от заплатата за съпрузи-служители, но ако до три години не им се роди дете това облекчение отпада.

Насърчения за ражданията

- Бременните жени ползват безплатен лекарски надзор и безплатна медицинска помощ през времето на бременността и при раждане.

- Бременните жени на служба в държавно, общинско и автономно учреждение, в обществено или частно предприятие, имат право на двумесечен платен отпуск, който да се използва преди или след раждането. С това не само се възстановява, но и се увеличава срокът на отпуска за раждане, намален през 1936.

- Ако семейството е сключило заем за встъпване в брак, при раждането на всяко дете се опрощава сума в размер на ¼ от първоначалния размер на заема.

- Всички преки данъци, които родителите плащат, се намаляват с 40% през годината, в която се е родило трето дете на семейството, а при четвърто дете това облекчение е 50%, при пето и следващи по ред деца – 70%. Размерът на опростената сума за всички деца не може обаче да надминава 50 000 лева.

- При раждане на второ и следващо по ред дете, бащата се освобождава от временна трудова повинност за съответната година.

- Ако родителите в българско семейство са бедни от първа или втора категория, от фонда може да им се отпусна помощ при раждане на дете до размер, определян ежегодно в бюджета на фонда. Помощта се отпуска във вид на бонове за покриване на първоначалните нужди по отглеждане на детето.

- След раждане на дете в семейството на съпрузи-служители, вече не им се правят 10% удръжки от заплатите.

Подпомагане на многодетни български семейства[13] и на семейства с три деца

- Семействата с три и повече деца се ползват с право на предпочитание при оземляване, при наемане на общински, училищни, фондови и други обществени земи и имоти, при обзавеждане на модерни земеделски стопанства, при отпускане на кредит и с намаление на цените на земеделски машини, сечива, семена, плодови дръвчета и пр.

- Бащата в многодетното семейство се освобождава от временна трудова повинност завинаги.

- На многодетните български семейства, които са бедни от първа или втора категория, може да се отпусне месечна парична помощ от фонда за четвъртото и всяко следващо дете, до навършването на петгодишна възраст от детето. Размерът на помощта се определя ежегодно в бюджета на фонда. Помощите се отпускат в бонове, изплащани на тримесечия.

- На многодетните майки се връчва държавен почетен знак, съответно, бронзов - за четири родени деца, сребърен - за пет или шест и златен - за седем и повече деца. На майките с три деца се връчва малък бронзов знак. Многодетните майки[14] с почетен знак се ползват с: право на три пътувания (отиване и връщане) годишно с държавните превозни средства с 50 % намаление за носителките на бронзов почетен знак, 65 % намаление за сребърен знак и безплатно при златен знак; право на пътуване с предвидените по-горе намаления с общинските превозни средства; отреждат им се почетни места при тържества, манифестации, панаири и др. на майките, носителки на почетен знак; право на пререждане навсякъде, където има струпване на хора, чакащи при превозни средства, на гишета и пр. със задължение на всички останали да им отстъпят ред; право на лечение в държавни, общински и обществени лечебни заведения и бани с 50 % намаление за носителките на бронзов знак, 75 % за сребърен знак и безплатно при златен знак.

Децата от многодетните (включително тези с три деца) семейства се ползват със следните привилегии, ако не са омъжени и ли женени и живеят в едно домакинство с родителите си на тяхна издръжка:

- предпочитане при равни други условия при постъпване в учебни заведения, в които приемът е ограничен;

- предпочитане при равни други условия при постъпване на държавна, общинска, обществена и частна служба или при трудоустрояване при безработица;

- предпочитане при равни други условия при приемане в детски домове и градини, почивни домове, болници, санаториуми и пр.;

- безплатно домашно, амбулаторно и болнично лечение, ако семейството има доход до 300 000 лева годишно;

- 30 % намаление от цените на редовната тарифа при превоз с държавни или общински превозни средства, ако пътуването е свързано с учението на детето или с лечението му, ако семейството има доход до 300 000 лева годишно.

Според закона, при Главната дирекция на народното здраве се създава отдел за многодетни български семейства[15], на който се възлага осъществяването на мерките по насърчаването на встъпването в брак и раждаемостта и подпомагането на семействата с три и повече деца. Отделът има координационни функции по отношение на дейността на отговорните ведомства и на обществените и частни начинания в тази сфера. Към него се създава Съвет за българското семейство, в който влизат министърът на вътрешните работи и народното здраве, главният директор на народното здраве, директорът на статистиката, представители на министерствата на народното просвещение и на финансите, на Св. Синод на БПЦ, на Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, на Съюза на многодетните, на Българския лекарски съюз, на Съюза за закрила на децата, на Българския женски съюз и още до пет членове, сведущи по тези проблеми, назначавани от МВРНЗ за срок от две години. Съветът се произнася по въпросите от демографската сфера, за които бъде сезиран от министъра на ВРНЗ.

Законът за многодетните български семейства се възприема от неговите съставители и от гласувалите го народни представители само като първоначална, макар фундаментална, стъпка при приемането на пакет от мерки за разрешаване на „демографския въпрос”[16]. Този основополагащ за българската демографска политика нормативен акт, макар да притежава безспорни достойнства, има обаче и своите недостатъци. Главният му порок е липсата на социално-икономически анализ на нуждите и възможностите за възпроизводство на населението. Основната задача, която се поставя пред него, е насърчаване раждането на повече деца, без да се дефинират целесъобразните рамки за ръста на българското семейство. Въпреки осъзнаването, от повечето експерти и политици, на ограничеността на ресурсите на страната, в закона е заложен крайно волунтаристичен подход, налагащ стимулирането на раждането на повече деца, без да се държи сметка, как ще се реализират впоследствие те и какви ще са социалните последици от пришпорването на демографските процеси. Това форсиране на растежа на населението е свързано донякъде с военновременната обстановка, разширяването на териториалния обхват на страната (при което значително се увеличава делът на небългарското население), необходимостта да бъде ребългаризирано Беломорието и опитите за повишаване темповете на индустриализация на българското стопанство. С тези си характеристики законът е типичен представител на военновременното извънредно нормотворчество, познато от други времена и региони, но достигнало своеобразен връх именно през Втората световна война, в страните от лагера на Оста.

Приложението на закона

След обнародването на закона, с Наредба на МВРНЗ № VІІІ-21-4840[17] се дават разяснения по прилагането му, а в края на годината е публикуван и Правилник за приложение на Закона за многодетните български семейства[18], където в подробности са изяснени условията и реда за ползване на облекченията по него. В правилника е предвидено, по изключение, да се ползват от правата по ЗМБС и семействата, в които „майката не е от български произход, но е от арийски или близък до българското племе произход, обаче, бащата непременно трябва да е българин, двамата да са български поданици и да са от християнско вероизповедание”. Тук вече се появява дискриминация и по верски признак, но поне арийките-християнки  са извадени от кръга на дискриминираните български поданици. А кои точно инородци са с арийски произход тогава изглежда са знаели по-добре от днес. Тълкувание на терминологичното съчетание „произход близък до българското племе” не се наемам да правя, но тази дефиниция вероятно е създавала възможност повечето от жените без български произход, да се възползват от облекченията по закона в условията на  добронамерено и целесъобразно уредена корупционна среда.

Лишават се от „облагите, привилегиите, насърдченията и награждаванията по Закона за многодетните български семейства, осъдените на строг тъмничен затвор, или осъдените повече от вендъж на тъмничен затвор за престъпления от общ характер, както и невенчаните законно”. След осъждането, губи правата си по закона само осъденият, без да се накърняват правата на членовете на семейството му.

Според правилника, дейността на Съюза на многодетните в България се контролира от Отдела за многодетните български семейства. При нужда, членовете на съюза могат да бъдат ангажирани за провеждане на мероприятия в тази сфера. Затова пък те се ползват с предимство при получаване на облагите по закона пред неорганизираните многодетни.

Приет във време, когато неуспехът на германската военна кампания срещу Съветския съюз вече е видим, Законът за многодетните български семейства, със своите дискриминационни разпоредби и максималистични стремления за по-бързо нарастване на населението от български произход, спрямо останалите поданици на Царството,  сякаш предзнаменува краха на националните илюзии за обединение на българите на  Балканите в една държава, съюзна на силите от Тристранния пакт, в изпълнение на плановете им за нов световен ред. Българите обичайно са толерантни към останалите народности, но разочарованията от националните катастрофи и изолирането им от световната политика, след 1918, тласка техните държавници към някой крайни решения по отношение на етническите малцинства у нас по време на Втората световна война, не без въздействието на нацисткия режим в Берлин. Все пак, българската държава не допуска ескалиране на ексцесиите спрямо своите поданици и успява да излезе от войната с, до известна степен, запазено достойнство. Законът, който е приет, за да стимулира раждаемостта при етническите българи, служи за основа на продължителна и градивна политика за насърчаване на раждаемостта сред всички български граждани след обявяването на България за република.

* Българско геополитическо дружество

 


[1] Янкулов, Илия. Социално покровителство на майчинството у нас и в чужбина. – В: Годишник на държавното висше училище за финансови и административни науки в София. Т. ІІІ. 1942- 1943. с. 40

[2] Една от първите инициативи в тази насока е въвеждането на облекчения в тарифата на БДЖ, отнасящи се до родителите от семейства, които имат повече от две родени деца, ако пътуването им с железопътния транспорт е за да се подложат на лечение. Виж: Стоянов, К. Х. Как може да се засили раждаемостта у нас. Кооперативен подем. 1943, кн. 1-2.

[3] Статистически годишник на Народна Република България. 1943-1946. София, 1948, с 23.

[4] Статистически годишник на Царство България. Година ХХХІV. София, 1942, с 21.

[5] ДВ, бр. 24/3.02.1941, Притурка с. 2-18.

[6] ДВ, бр. 199/9.09.1941, с. 2-3.

[7] ДВ, бр. 145/6.07.1942, с. 2-3.

[8] ДВ, бр. 166/30.07.1942, с. 7; бр. 170/4.08.1942, с. 4-5.

[9] ДВ, бр. 170/4.08.1942, с. 4

[10] ДВ, бр. 71/31.03.1943, с. 3-6.

[11] В борба за потомство. Две парламентарни речи по Закона за мнгодетните семейства. София, 1943, с. 12, 26.

[12] От 1943 се заделят 10 % от поземления данък, събран от общината, в полза на фонд МБС. Виж: ДВ, бр. 279/9.12.1943, с. 5 и бр. 55/9.03.1945, с. 3.

[13] За многодетни се приемат семействата с четири и повече деца.

[14] Майките с три деца се ползват от последните три вида привилегии по тази точка.

[15] През 1944 Отделът за многодетните български семейства се прехвърля като отделение направо към МВРНЗ. Виж: ДВ бр. 5/10.01.1944, с. 1.

[16] Въпреки намеренията за въвеждане на допълнителни облаги за многодетните семейства и за насърчаване на встъпването в брак и на раждаемостта, до 9 септември 1944, най-значителното облекчение извън рамките на ЗМБС е освобождаването върху фактурната стойност на венчалните пръстени (халки). Виж: ДВ бр. 174/5.08.1943, с. 3.

[17] ДВ бр. 88/20.04.1943, с. 3-4

[18] ДВ бр. 271/30.11.1943, с. 4-9.

{rt}

Поръчай онлайн бр.5/2019