Поредният газов скандал между Киев и Москва, който този път съвсем пряко засегна и България, ще има сериозни геополитически последици, касаещи не само Украйна и Русия, а и цяла Европа.
Основната е, че най-вероятно безвъзвратно ще бъде спряна работата на значителна част от индустриалните предприятия в Източна Украйна. Без оглед на изхода от руско-украинския газов сблъсък, цената на природния газ става още по-висока, което е поредния жесток удар върху и без това полумъртвата металургична промишленост в региона. Впрочем, вътрешните цени в Русия също нарастват и аналогичните руски предприятия изпитват много сериозни затруднения. Според някои анализатори, ставаме свидетели на втората вълна на постсъветската деиндустриализация, която трудно може да бъде спряна – дори и от хипотетичен съюз между Русия и Украйна, който днес изглежда все по-трудно постижим.
Обстоятелството, че Източна Украйна губи своя индустриален облик ще има фундаментални последици, като по-долу ще се опитам да анализирам някои от тях.
На първо място, нараства възможността за консолидиране на украинските елити около Киев. Доказателство за това е фактът, че източноукраинските региони не провеждат реална политика за обединяване с Русия и не се превръщат в социална база за онези украински политици, които са ориентирани в тази посока. За Източна Украйна, газовият натиск, който Москва оказа преди време върху съюзната и Беларус, е поредния аргумент, че преориентацията на Украйна (или поне на източната и част) към тесен съюз с Русия едва ли би спасило местната индустрия от фалит. Истината е, че последната газова криза укрепи позициите на противниците на Русия и то именно за сметка на източноукраинските региони. Защото протестните гласове на индустриалните райони бяха използвани най-вече от антируски настроените политици в Киев.
На второ място, вътре в самата Украйна, е налице и вероятно ще продължи да се задълбочава сериозен политически дисбаланс, в чиито рамки съотношението на силите между регионалните групировки тепърва ще се променя. Загубата на значителна част от материалната мощ на източноукраинския „истъблишмънт” води до укрепване позициите на ориентираните към ЕС и НАТО, предимно западноукраински, елити. Дали тази трансформация ще доведе до радикализация на противопоставянето между отделните украински региони или, напротив, ще намали това противопоставяне, все още не е ясно. Всичко зависи от това, кои конкретни сили ще съумеят да се възползват от социалните протести, очакващи се в края на зимата и началото на пролетта. Така, този протест може да бъде канализиран от президента Юшченко директно срещу Русия, ако държавният глава се ориентира към мащабна конфронтация с Москва. Той може обаче да се използва и от премиера Тимошенко, за целите на прокламираната от нея „борба с корупцията”. При всички случаи досегашната неформална политическа автономия, с която се ползваше Източна Украйна, започва да се топи.
На трето място, лишавайки се от индустриалната си база в източните региони, Украйна губи и основния си източник на приходи. Западноукраинските региони открай време се дотират за сметка на източните области на страната. Което изостря проблема за намирането на нови източници на приходи за 50-милионната държава. Много е вероятно, на фона на тази криза, да се усили ориентацията на Киев към интеграция в европейските структури, ЕС и НАТО. Като допълнителен аргумент за това ще се използва тезата, че интеграцията с Русия не гарантира съхраняването на индустриалната база в Източна Украйна. Последното се отнася най-вече за Западна Украйна.
На четвърто място, ще се изостри вътрешнополитическата битка за контрол върху остатъците от индустриалните ресурси на Източна Украйна. Това ще задълбочи вътрешното противопоставяне между източните и западните райони на страната, под формата на противопоставяне между Изтока и Киев. На пръв поглед, това противопоставяне говори за стремеж на източните украински райони да се интегрират с Русия. Всъщност, става дума най-вече за вътрешнополитически спор относно новата конфигурация на различните силови полюси в самата Украйна. Но, самият факт, че съществува подобно вътрешнополитическо напрежение, провокира изостряне на отношенията между Киев и Москва, усилва регионалната политическа нестабилност и кара Киев да търси подкрепа на Запад, а определени кръгове от Източна Украйна – да търсят такава подкрепа от Русия. Тоест, въвличането на Русия и Запада във вътрешноукраинския конфликт трудно може да се избегне и то ще нараства паралелно с осъзнаването от украинското общество, че значителна част от индустриалната база в източните райони на страната е безвъзвратно загубена.
Освен дългосрочната дестабилизация на Украйна, последният газов конфликт между Москва и Киев, вероятно ще доведе и до известно изостряне на отношенията между Русия и ЕС. Защото заплахата от нови проблеми с руските газови доставки за Европа не може да бъде преодоляна в кратки срокове. Няма как украинският газов транзит да се пренасочи веднага към други тръбопроводи. В този смисъл, нарастването на напрежението в отношенията между ЕС и Русия, заради газовия фактор (без да броим другите, също важни проблеми), изглежда доста вероятно. В момента ЕС е на крачка от ратифицирането на Лисабонския договор, което ще означава появата на сериозен инструмент за провеждане на обща външна политика от Обединена Европа. Затова не бива да се изключва, че поредният руско-украински газов конфликт ще накара Брюксел да удвои усилията за създаването на този инструмент, който, освен всичко друго, ще се използва и за натиск срещу Русия. Дали Москва ще се справи с този консолидиран европейски натиск остава открит въпрос, чиито отговор ще дадат бъдещите дипломатически и икономически схватки по целия „фронт” на руско-западните отношения.
Накрая, следва да отбележим и, че основната последица от деиндустриализацията на Източна Украйна може да се окаже изчезването на необходимия потенциал за формирането около Русия на достатъчно силен регионален блок, способен да отстоява собствените си интереси пред ЕС. Без наличието на сериозна индустрална база в източните и райони, Украйна не може да бъде силна държава. А една слаба Украйна не би била особено полезна за подобен блок, дори ако се случи чудо и тя бъде въвлечена по някакъв начин в него. Впрочем, слабата Украйна едва ли ще представлява интерес и за ЕС, но това е вече друга тема.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
