Българският бизнес рядко разглежда геополитическите предимства на страната ни, като национален капитал. Те обаче си остават най-големия шанс за българската икономика. За съжаление, досега не се забелязват целенасочени действия за използването им на ниво държавна политика. Оставяйки на заден план географската грамотност, българските управляващи оставят без покритие и официално декларираната от тях геополитическа линия.

За добро или зло живеем в бурни времена. И като казвам това, нямам предвид само известното и често цитирано през последните десетилетия китайско проклятие, а фактът, че ние, хората от поколенията близки до моето, имахме щастието и нещастието да видим рухването на глобални утопии[1], разпаденето на двуполюсната глобална система на международни отношения (студената война), обявяването на "края на историята" (Фукуяма: 1993) и на "новия американски век", но и началото на залеза му (Бжежински: 2015), както и реализирането на амбициозната идея за приобщаване на Източна Европа към обединена Европа, за да се окажем в края на краищата в днешната ситуация на нови големи предизвикателства.

Обединителните процеси в Европа имат много измерения. Сред тях е и общата политика за сигурност. Неотменна част от сигурността на всяка държавна и военна структура е наличието и ефикасното действие не само на собствените въоръжени сили, но и на службите за сигурност и особено тези с информационно-аналитичен характер.

Известният френски философ, геополитик и писател Ален дьо Беноа (Фабрис ла Рош) е роден през 1943 в Сен Симфориен. Завършва философия и социология в Сорбоната. През 1969, в отговор на лявата вълна, заляла тогавашна Франция, създава интелектуалното движение на т.нар. „европейска нова десница”, формирало се около ръководената от него Група за изследване на европейската цивилизация (GRECE). През същата година оглавява списанието „Нувел екол”, а през 1973 – официалния орган на GRECE – списание „Елеман”.  От 1988, под негова редакция, излиза и тематичният алманах „Кризис”.

Въпросът за дълбоката реформа на Европейския съюз излезе на дневен ред след безпрецедентното струпване на кризи вътре в и около организацията – гръцка дългова криза, украинска криза, мигрантска криза, интеграционно-терористична криза и т.нар. Brexit. Това са основните заплахи, които стоят пред Съюза и неговото бъдеще.

През май 2016 се навършиха сто години от подписването на документа, влязъл в историята като "споразумението Сайкс - Пико" (по името на двама дипломати - французинът Франсоа Жорж-Пико и британецът Марк Сайкс). То очертава зоните на следвоенната подялба на азиатските територии на Османската империя.