През 2006 многовекторната външна политика на Казахстан не само доказа своята целесъобразност и жизнеспособност, но и демонстрира, че е единствения инструмент за оцеляване в съвременните геополитически условия, както и че може да бъде действително успешна и гарантираща дивиденти реална политика.
Навремето, този фундаментален принцип в политиката на страната, беше предмет на много спорове и критики (в повечето случаи необосновани). Което може да се обясни със слабите позиции на току що създадената казахстанска държава на международната сцена и нейната зависимост от редица външни геополитически фактори и от поведението на великите държави, както и от турбулентността и неопределеността в международните отношения през 90-те години на миналия век. По онова време, макар официално да бе обявена за „многовекторна”, външната политика на Казахстан беше по-скоро „дуалистична”, т.е. балансираше между Русия и САЩ (Запада и ОНД).
По-късно обаче, тя действително придоби мултивекторен характер в резултат от появата на Китай в качеството му на сериозен геополитически играч в Централна Азия и провежданата от самия Казахстан самостоятелна политика по отношение на другите силови центрове и регионални държави през втората половина на 90-те. Истината обаче е, че казахстанската геополитика окончателно се трансформира в „многовекторна” едва през първите години на ХХІ век, благодарение на такива фактори като укрепването на държавата, икономическия ръст и извоюваните от Астана водещи позиции в Централна Азия и в постсъветското пространство, като цяло. Събитията от последните години показаха, че Казахстан действително е в състояние да води реална многовекторна, и при това самостоятелна, политика на различните нива на световната сцена.
Битката за нов геополитически имидж
За онези, които са свикнали да оперират с категориите „съперничество” и „конфронтация” (а такива има доста, както сред постсъветските, така и сред западните експерти, след вълната от „цветни” революции през 2003-2005), поведението на Казахстан изглежда по-скоро като нонсенс. Въпреки това Астана не само успя да разшири и укрепи традиционно добрите си отношения с Русия, но и да запази благоразположението на САЩ. При това Казахстан съумява да смекчи подозренията на Москва и Вашингтон по отношение на връзките му с другата голяма сила, имаща интереси в Централна Азия - Китай. И, накрая, независимо от сложната ситуация, създала се през миналата 2005, Астана продължи да отстоява собствена позиция по всички основни критични проблеми на световната и регионалната политика.
Началото бе поставено с правилно избраната тактика по въпроса за ядреното наследство на разпадналият се Съветски съюз, възникнал непосредствено след обявяването на независимостта на страната. Безусловният отказ от ядрено оръжие очерта първите контури в новия образ на Казахстан в очите на световната общност. Мелко след това бе лансирана идеята за изграждане на азиатска система за сигурност (т.нар. Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия - СВМДА), която не само че не бе изоставена по-късно, а – напротив, упорито бе доразвивана и подкрепяна, при това най-вече от страна на Казахстан. В крайна сметка, както показаха по-нататъшните събития, тази стратегия донесе определени плодове.
Разработването на каспийските ресурси помогна за формиране имиджа на Казахстан като страна, която е отворена за инвестиции и е потенциално перспективен партньор. Усилията на Астана за укрепване на сътрудничеството в рамките на ОНД на всички нива, пък и създадоха репутацията на най-последователния привърженик на интеграцията в постсъветската пространство, която се запазва и до днес. Учудващо е, че тя не само не влоши имиджа на Казахстан в очите на Запада, който по традиция се отнася подозрително към всички инициативи за „реставрация” на постсъветското пространство, а напротив – съдейства за приемането на страната като стабилен и здравомислещ геополитически субект.
С нарастване броя на международните организации и регионални обединения с участието на Казахстан, страната окончателно се утвърди не само като богат на природни ресурси и перспективен, от гледна точка на икономическото сътрудничество, партньор, но и като държава, твърдо следваща своя собствена външнополитическа стратегия. Най-сериозните предизвикателства пред многовекторния характер на казахстанската политика бе необходимостта от запазване на баланса в условията на изостряща се международна ситуация, както и проблемите на регионалната сигурност и появата за реални заплахи за стабилността и сигурността в Централна Азия в периода между края на 90-те и началото на новия век. Но дори и в тези сложни условия, многовекторният принцип доказа своята състоятелност. Казахстан укрепи позициите и, съответно собствената си сигурност, съумявайки правилно да подреди основните си приоритети, както и своите отношения с такива организации като ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), ОДКС (Организацията на Договора за колективна сигурност) и НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор).
След изненадващото посещение на покойния папа Йоан Павел ІІ в Астана през 2001, Казахстан се оказа в необичайната роля на посредник между различните световни и традиционни религии. Разбира се, тази нова ряла помогна за подобряване имиджа на страната, в пълен контраст с развиващият се паралелно процес на „сблъсък между цивилизациите”. През 2002 Кзахастан се сдоби със собствен „канал за влияние” върху световното обществено мнение – т.нар. Евроазиатски медиен форум, който постепенно се превърна в ретранслатор на всички външнополитически инициативи на Астана. Освен това той значително съдейства за формиране на представата за „казахстанското икономическо чудо” сред световната общност. Несъмнен триумф на казахстанската външна политика, на най-високо ниво, стана обаче първата среща на най-високо ниво на страните от СВМДА през юни 2002. Тогава в Астана се събряха лидерите на най-големите държави в Евразия и Азия, при това на фона на изключително сложната геополитическа ситуация в Южна Азия и Средния изток. И макар че опитът на тази среща да бъде постигнато историческо помиряване между Индия и Пакистан не завърши с успех, тя доказа необходимостта от задълбочаване процеса на сътрудничество и укрепване на доверието и допълнително заздрави репутацията на Казахстан като активен фактор за укрепване на сигурността в света.
Казахстан като геополитически кръстопът
През този период – т.е. първите години на новия век – сред най-сериозните задачи пред многовекторното геополитика на Казахстан бяха: укрепване сигурността на страната в условията на рязко променилата се геополитическа ситуация; запазване на баланса, от една страна, между Русия и САЩ, а от друга – между Москва и Пекин и, най-важното – предотвратяването на всички външни опити да се влияе върху вътрешнополитическата ситуация в страната и да се ерозира нейната вътрешна стабилност.
За целта Казахстан трябваше да придаде на своята многовекторна политика ново качество. Става дума най-вече за отношенията с Русия. По времето на Елцин и на „ранния Путин”, Казахстан се задоволяваше с ролята на най-близкия и верен, но все пак „младши”, партньор на Москва. С течение на времето обаче, тази роля престана да отговаря на новите реалности. През последните години Астана съумя постепенно да промени характера на отношенията си с Русия, трансформирайки ги в наистина равноправни отношения между две съюзнически и близки, но независимо от това напълно суверенни държави.
Тази качествено нова ситуация не можеше да не се отрази върху целия формат на казахстанската външна политика по всичките и основни направления. Което пък позволи приемането на важни за страната стратегически решения, независимо от предварителните опасения от негативна реакция на Москва. Нагледна илюстрация за това бе историята с присъединяването на Казахстан към проекта за петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Наистина, в продължение на доста години Астана беше принудена да отговаря ту положително, ту отрицателно на всички заинтересовани държави. Вероятно това не бе най-доброто средства за постигане на баланс, но другг просто липсваше. През 2006 обаче, проблемът най-сетне бе решен. Макар и без всякакъв възторг, Москва склони да приеме решението на Казахстан. При това присъединяването на страната към вече реализирания проект „Баку-Тбилиси-Джейхан” въобще не се отрази в другите сфери на казахстанско-руското сътрудничество. Нещо повече, съгласявайки се на взаимни отстъпки, Астана и Москва продължиха активно да си сътрудничат в енергийната сфера: включително за Оренбургския нефтопреработвателен завод, доставките на казахстански природен газ за Европа, енергийните проекти за Китай и т.н.
Причините за тази равнопоставеност в отношенията между толкова различни като потенциал съседни държави, каквито са Русия и Казахстан се много, но основната е бързо нарастващият международен авторитет на Казахстан. Според редица западни анализатори, през последните години Астана (наред с предишната столица Алмати) се е превърнала в наистина влиятелен международен център. Знаково за новото място на Казахстан в международната йерархия е признаването му за пазарна икономика и сравнително високият му инвестиционен рейтинг. Съвсем скоро страната ще стане член на Световната търговска организация (СТО), голяма е вероятността, че след три години ще поеме председателския пост на ОССЕ .
Показателно за новото геополитическо значение на Казахстан е отношението на водещите държави в света към него в навечерието на изборите през есента на 2005. През тези няколко месеца в страната почти всеки ден пристигаха високопоставени чуждестранни делегации за да изразят подкрепата си за президента Нурсултан Назарбаев. Сред тях бяха американският държавен секретар Кондолиза Райс, с голям екип американски политици и бизнесмени, йорданският крал Абдула ІІ, бившият президент на САЩ Бил Клинтън, милиардерът Джордж Сорос, Хенри Кисинджър, шефът на руския гигант „Газпром” Алексей Милер, президентът на Азиатската банка Харухико Курода, председателят на украинския парламент Владимир Литвин, грузинският премиер Зураб Ногаидели и много други.
Подобна международна подкрепа се обяснява с факта, че на практика Казахстан е единствената напълно предсказуема държава в Централна Азия и всеки, който има някакви интереси в региона, се съобразява с това. В това отношение добра илюстрация е промяната в позицията на САЩ, чиито държавен секретар Кондолиза Райс се отказа да критикува режима в Астана и вместо това тържествено обяви, че президентът Назарбаев „е извел Казахстан на водещи позиции в региона, превръщайки го в център на Евразия през ХХІ век и място, където се пресичат всички пътища”. Ако оставим настрана дипломатическата реторика, в тази фраза се съдържа и известна истина – а именно, че международното положение на Казахстан е преминало на качествено ново равнище.
Президентът-евразиец
През миналата 2005 западните наблюдатели единодушно отбелязаха елегантността, с която екипът на казахстанския президент Назарбаев успя да се справи с наблюдателите на ОССЕ на президентските избори. Както е известно, Организацията за сигурност и сътрудничество и нейните пратеници изиграха ключова роля за успеха на повечето „нежни” революции в постсъветското пространство, отказвайки да признаят резултатите от изборите и да легитимират действащите власти (както се случи в Грузия и Украйна). Казахстан обаче, предварително подаде заявка да поеме председателското място в организацията през 2009, което позволи да бъде променен акцентът в дейността на нейните наблюдатели. В резултат този въпрос измести на заден план всички твърдения за фалшификации на изборите, проведени през есента на 2005, лишавайки лидерите на местната опозиция от основните им козове.
Тук е мястото да споменем и ролята на казахстанския президент, като фактор с решаващо влияние върху определяне съдържанието на външната политика на страната и средствата за нейната реализация. Оценявайки качествата на Назарбаев, известният анализатор Александър Терентиев от Московския института за международни отношения към Руската академия на науките, подчертава, че „казахстанският лидер не се ограничава само с регионалните проблеми и в този смисъл силно се отличава от средноазиатските си съседи, повечето от които се възприемат от Запада като средновековни ханове, нямащи реална представа за съвременния свят. Назарбаев, напротив, се смята за съвсем цивилизован политик, изповядващ при това собствена философия за международните отношения, значително повлияна от евразийските геополитически концепции. Неговата „многовекторна политика” не е просто повторение на руско-китайската формула. Провеждайки своята дипломация, казахстанският лидер може използва съвършено различни фактори. Той все още не е забравил съветското минало и спокойно може да разговаря с представителите на старата номенклатура на техния език. Наясно е и с прагматичние език на американските бизнесмени, успял е да овладее поетичния стил на китайските „мандарини” и дори сред своите единоверци-мюсюлмани не изглежда чужд”.
В същото време не всичко в отношенията между Астана и Москва върви гладко. Миналата 2005 постави своеобразен рекорд по броя на срещите между президентите на Казахстан и Русия – само на двустранно равнище те бяха поне дванайсет, като в някои месеци Назарбаев и Путин се виждаха почти всяка седмица. Същият темп на взаимни контакти се запази и през 2006. В същото време, часто от руския политически елит продължава да гледа скептично на възможностите на Казахстан да действа като напълно самостоятелен геополитически играч.
Според водещите казахстански анализатори и геополитици обаче, страната им действително се намира в центъра на всички интеграционни процеси в постсъветското пространство. При това обаче, Астана се стреми към максимална интеграция изключително в икономическата сфера (или, при възникване на екстремна ситуация – и във военно-стратегическата). Според тях, политическият суверенитет на Казахстан следва да бъде запазен, независимо от развитието на събитията. Тоест, Астана се ориентира към интеграционен модел, сходен с европейския. Този курс, естествено, се ползва с подкрепата на ЕС и неслучайно в последното си писмо до казахстанския президент френският му колега Жак Ширак подчерта, че в качеството си на убеден привърженик на идеята за обединена Европа, горещо приветства тезата на Назарбаев за съюз на държавите от Централна Азия.
В отношенията си със САЩ, Казахстан също се ръководи от своите стратегически интереси, а не от конюнктурни съображения за промени в силовия баланс в една или друга посока. Така, страната изпрати свои военни части в Ирак (с мандат на ООН), независимо от крайно отрицателната реакция на Москва. В същото време обаче, Казахстан засега категорично отхвърля опитите на САЩ за създаване на американски военни бази на негова територия. Освен това, през 2005, Астана се присъедини към декларацията на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), призоваваща Вашингтон да определи ясни срокове за изтеглянето на военните си части от Централна Азия.
През 2006 Казахстан продължи активно да реализира основните си стратегически цели. В същото време втората среща на високо равнище на СВМДА не можа да постигне ефекта на първата (провела се през 2002), донякъде защото бе засенчена от паралелната юбилейна конференция на ШОС в Шанхай. Наистина знаково събитие обаче стана участието на казахстанския президент Назарбаев на срещата на Г-8 в Санкт Петербург, в качеството му на представител на ОНД.
В тази връзка обаче, следва да отделим място и на може би най-сложната текуща външнополитическа задача, пред която днес е изправена Астана. По ирония на съдбата, именно Казахстан ще бъде домакин на срещата, на която ще бъде разпусната Общността на независимите държави. Това стана ясно още през май 2006, като неформалната среща на държавните глави на страните от ОНД само потвърди факта, че общността на практика вече не съществува (най-малкото, не и в предишния си вид). В тези условия Астана предлага запазването поне на неговото интеграционно ядро – макар и силно орязано, но поне реално функциониращо. Това означава, че занапред интеграционните процеси в постсъветското пространство ще се развиват около структури от типа на Евроазиатската икономическа общност (ЕАИО), Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), или Единното икономическо пространство (ЕИП). Съставът на участниците в последната среща на ОНД показа и кои държави остават в новия мини-ОНД. Като най-вероятно, по време на декемврийската среща на тази организация в Алмати, тя окончателно ще бъде разпусната.
И така, до каква степен многовекторната геополитика на Казахстан е въпрос на доброволен избор или на принудително съобразяване със ситуацията.? Вероятно и едното, и другото. Друг важен въпрос е, колко дълго страната ще може да провежда подобна политика? В крайна сметка външната политика на всяка, наистина самостоятелна държава е многовекторна по своята природа. Така че, когато Казахстан окончателно си извоюва правото да се нарича самостоятелна и развита държава (което предстои да се случи съвсем скоро), с чиито интереси се съобразяват останалите, вероятно ще отпадне и необходимостта специално да се подчертатава „многовекторния” характер на неговата геополитика. Последното, разбира се, няма да промени с нищо нейната същност.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
През 2006 многовекторната външна политика на Казахстан не само доказа своята целесъобразност и жизнеспособност, но и демонстрира, че е единствения инструмент за оцеляване в съвременните геополитически условия, както и че може да бъде действително успешна и гарантираща дивиденти реална политика.
Навремето, този фундаментален принцип в политиката на страната, беше предмет на много спорове и критики (в повечето случаи необосновани). Което може да се обясни със слабите позиции на току що създадената казахстанска държава на международната сцена и нейната зависимост от редица външни геополитически фактори и от поведението на великите държави, както и от турбулентността и неопределеността в международните отношения през 90-те години на миналия век. По онова време, макар официално да бе обявена за „многовекторна”, външната политика на Казахстан беше по-скоро „дуалистична”, т.е. балансираше между Русия и САЩ (Запада и ОНД).
По-късно обаче, тя действително придоби мултивекторен характер в резултат от появата на Китай в качеството му на сериозен геополитически играч в Централна Азия и провежданата от самия Казахстан самостоятелна политика по отношение на другите силови центрове и регионални държави през втората половина на 90-те. Истината обаче е, че казахстанската геополитика окончателно се трансформира в „многовекторна” едва през първите години на ХХІ век, благодарение на такива фактори като укрепването на държавата, икономическия ръст и извоюваните от Астана водещи позиции в Централна Азия и в постсъветското пространство, като цяло. Събитията от последните години показаха, че Казахстан действително е в състояние да води реална многовекторна, и при това самостоятелна, политика на различните нива на световната сцена.
Битката за нов геополитически имидж
За онези, които са свикнали да оперират с категориите „съперничество” и „конфронтация” (а такива има доста, както сред постсъветските, така и сред западните експерти, след вълната от „цветни” революции през 2003-2005), поведението на Казахстан изглежда по-скоро като нонсенс. Въпреки това Астана не само успя да разшири и укрепи традиционно добрите си отношения с Русия, но и да запази благоразположението на САЩ. При това Казахстан съумява да смекчи подозренията на Москва и Вашингтон по отношение на връзките му с другата голяма сила, имаща интереси в Централна Азия - Китай. И, накрая, независимо от сложната ситуация, създала се през миналата 2005, Астана продължи да отстоява собствена позиция по всички основни критични проблеми на световната и регионалната политика.
Началото бе поставено с правилно избраната тактика по въпроса за ядреното наследство на разпадналият се Съветски съюз, възникнал непосредствено след обявяването на независимостта на страната. Безусловният отказ от ядрено оръжие очерта първите контури в новия образ на Казахстан в очите на световната общност. Мелко след това бе лансирана идеята за изграждане на азиатска система за сигурност (т.нар. Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия - СВМДА), която не само че не бе изоставена по-късно, а – напротив, упорито бе доразвивана и подкрепяна, при това най-вече от страна на Казахстан. В крайна сметка, както показаха по-нататъшните събития, тази стратегия донесе определени плодове.
Разработването на каспийските ресурси помогна за формиране имиджа на Казахстан като страна, която е отворена за инвестиции и е потенциално перспективен партньор. Усилията на Астана за укрепване на сътрудничеството в рамките на ОНД на всички нива, пък и създадоха репутацията на най-последователния привърженик на интеграцията в постсъветската пространство, която се запазва и до днес. Учудващо е, че тя не само не влоши имиджа на Казахстан в очите на Запада, който по традиция се отнася подозрително към всички инициативи за „реставрация” на постсъветското пространство, а напротив – съдейства за приемането на страната като стабилен и здравомислещ геополитически субект.
С нарастване броя на международните организации и регионални обединения с участието на Казахстан, страната окончателно се утвърди не само като богат на природни ресурси и перспективен, от гледна точка на икономическото сътрудничество, партньор, но и като държава, твърдо следваща своя собствена външнополитическа стратегия. Най-сериозните предизвикателства пред многовекторния характер на казахстанската политика бе необходимостта от запазване на баланса в условията на изостряща се международна ситуация, както и проблемите на регионалната сигурност и появата за реални заплахи за стабилността и сигурността в Централна Азия в периода между края на 90-те и началото на новия век. Но дори и в тези сложни условия, многовекторният принцип доказа своята състоятелност. Казахстан укрепи позициите и, съответно собствената си сигурност, съумявайки правилно да подреди основните си приоритети, както и своите отношения с такива организации като ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), ОДКС (Организацията на Договора за колективна сигурност) и НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор).
След изненадващото посещение на покойния папа Йоан Павел ІІ в Астана през 2001, Казахстан се оказа в необичайната роля на посредник между различните световни и традиционни религии. Разбира се, тази нова ряла помогна за подобряване имиджа на страната, в пълен контраст с развиващият се паралелно процес на „сблъсък между цивилизациите”. През 2002 Кзахастан се сдоби със собствен „канал за влияние” върху световното обществено мнение – т.нар. Евроазиатски медиен форум, който постепенно се превърна в ретранслатор на всички външнополитически инициативи на Астана. Освен това той значително съдейства за формиране на представата за „казахстанското икономическо чудо” сред световната общност. Несъмнен триумф на казахстанската външна политика, на най-високо ниво, стана обаче първата среща на най-високо ниво на страните от СВМДА през юни 2002. Тогава в Астана се събряха лидерите на най-големите държави в Евразия и Азия, при това на фона на изключително сложната геополитическа ситуация в Южна Азия и Средния изток. И макар че опитът на тази среща да бъде постигнато историческо помиряване между Индия и Пакистан не завърши с успех, тя доказа необходимостта от задълбочаване процеса на сътрудничество и укрепване на доверието и допълнително заздрави репутацията на Казахстан като активен фактор за укрепване на сигурността в света.
Казахстан като геополитически кръстопът
През този период – т.е. първите години на новия век – сред най-сериозните задачи пред многовекторното геополитика на Казахстан бяха: укрепване сигурността на страната в условията на рязко променилата се геополитическа ситуация; запазване на баланса, от една страна, между Русия и САЩ, а от друга – между Москва и Пекин и, най-важното – предотвратяването на всички външни опити да се влияе върху вътрешнополитическата ситуация в страната и да се ерозира нейната вътрешна стабилност.
За целта Казахстан трябваше да придаде на своята многовекторна политика ново качество. Става дума най-вече за отношенията с Русия. По времето на Елцин и на „ранния Путин”, Казахстан се задоволяваше с ролята на най-близкия и верен, но все пак „младши”, партньор на Москва. С течение на времето обаче, тази роля престана да отговаря на новите реалности. През последните години Астана съумя постепенно да промени характера на отношенията си с Русия, трансформирайки ги в наистина равноправни отношения между две съюзнически и близки, но независимо от това напълно суверенни държави.
Тази качествено нова ситуация не можеше да не се отрази върху целия формат на казахстанската външна политика по всичките и основни направления. Което пък позволи приемането на важни за страната стратегически решения, независимо от предварителните опасения от негативна реакция на Москва. Нагледна илюстрация за това бе историята с присъединяването на Казахстан към проекта за петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Наистина, в продължение на доста години Астана беше принудена да отговаря ту положително, ту отрицателно на всички заинтересовани държави. Вероятно това не бе най-доброто средства за постигане на баланс, но другг просто липсваше. През 2006 обаче, проблемът най-сетне бе решен. Макар и без всякакъв възторг, Москва склони да приеме решението на Казахстан. При това присъединяването на страната към вече реализирания проект „Баку-Тбилиси-Джейхан” въобще не се отрази в другите сфери на казахстанско-руското сътрудничество. Нещо повече, съгласявайки се на взаимни отстъпки, Астана и Москва продължиха активно да си сътрудничат в енергийната сфера: включително за Оренбургския нефтопреработвателен завод, доставките на казахстански природен газ за Европа, енергийните проекти за Китай и т.н.
Причините за тази равнопоставеност в отношенията между толкова различни като потенциал съседни държави, каквито са Русия и Казахстан се много, но основната е бързо нарастващият международен авторитет на Казахстан. Според редица западни анализатори, през последните години Астана (наред с предишната столица Алмати) се е превърнала в наистина влиятелен международен център. Знаково за новото място на Казахстан в международната йерархия е признаването му за пазарна икономика и сравнително високият му инвестиционен рейтинг. Съвсем скоро страната ще стане член на Световната търговска организация (СТО), голяма е вероятността, че след три години ще поеме председателския пост на ОССЕ .
