07
Съб, Дек
5 New Articles

Радикалният политически ислям във Великобритания

брой4 2005
Typography

От края на 80-те години мюсюлманските организации започнаха да играят все по-забележима роля в политическия живот на Великобритания. Тласък за това даде прословутият случай със Салман Рушди. Непосредствено след публикуването на скандалната му книга “Сатанински строфи”, местните мюсюлмани създадоха Британски комитет по въпросите на ислямските организации. Комитетът се обърна към министъра на вътрешните работи с искане да бъде забранено разпространението на книгата, което остана без последици. Дискусиите по случая Рушди обаче окончателно убедиха британските мюсюлмани, че техните организации са слабо представени на държавно ниво и без обединяването си не могат да влияят реално върху властта. Днес ислямската общност във Великобритания демонстрира политическата си активност на няколно нива. На първо място, чрез създаването на различни мюсюлмански асоциации и партии, част от които са умерени, но повечето стоя на откровено радикални позиции. И на второ място – чрез участието си в основните британски политически формации.

Така, през септември 1989 беше създадена британската Ислямска партия. Целта и е ислямското вероизповедания да получи същия статут, с който се ползва официалната англиканска църква. В програмата е записано също въвеждане на мюсюлманско религиозно обучение в британските училища, както и държавни субсидии за мюсюлманските учебни заведения.

През 1992 Камил Сиддики пое инициативата за създаването на Ислямски парламент във Великобритания. Парламентът включва 150 депутати, председател и четирима зам.председатели. Сиддики призова мюсюлманите да не спазват британските закони, които противоречат на Исляма. Истината обаче е, че нито Ислямската партия, нито мюсюлманския парламент не съумяха да получат сериозна подкрепа от мюсюлманските общности във Великобритания.

През 1996 беше създаден единен представителен орган на британските мюсюлмани – Съветът на мюсюлманите във Великобритания. През 2001 неговията генерален секретар Юсуф Бейлок заяви, че Съветът изразява интересите на мюсюлманските общности в страната. Междувременно, Съветът бе признат и от британското правителство. В средата на 90-те години на миналия век, във Великобритания имаше около 900 джамии и 950 различни мюсюлмански организации. През 1997, по официални данни, в страната са живели 1,5 млн. мюсюлмани, от които 610 хиляди – от Пакистан, 200 хиляди – от Бангладеш, 160 хиляди – от Индия, 350 хиляди – от Близкия изток и Африка и 180 хиляди – от други страни.

* * *

Междувременно в Лондон се настаниха повечето западноевропейски ислямски централи, много от които активно подкрепят радикалните ислямистки групировки. Така Ислямската информационна служба (Ал-Маршад ал-Ислами), обявяваща се за правозащитна организация, не крие привързаността си към идеите на фундаменталистите. Проповядвайки в една от лондонските джамии, лидерът на организацията Абу Хамза ал-Масри, оправда масовите убийства, извършвани от алжирската “Въоръжена ислямска групировка” сред местното население. С непосредствената финансова подкрепа на Осама бин Ладен той създаде организацията “Ал-Аксар аш-Шариа” (“Привърженици на Шариата”). От името на алжирската “Въоръжена ислямистка групировка” той издава и бюлетина “Ал-Ансар”. В същото време подкрепя радикалната ислямистка “Армия на Аден” в Йемен, в чиито редове се сражава собственият му син, както и неколцина други араби, граждани на Франция и Велокобритания, изпратени от неговата организация. Непосредствено след събитията от 11 септември ал-Масри заяви, че ако авторите на атентатите са мюсюлмани, то действията им са справедливи и оправдани.

Организацията “Ал-Мухаджирун” (“Емигранти”) беше създадена през 1983, в рамките на Партията за ислямско освобождение (“Хизбут-т-тахрир”). Нейни поделения активно действат в Пакистан, Франция, Германия, САЩ, Индия, Йемен, Великобритания и Бангладеш. Целта и е създаването на световна ислямска държава. Ръководителят на “Ал-Муджахирун” Омар Бакри дори заяви, че Англия ще стане “център на ислямския свят”, а Трафалгарският площад – “наша Мека”. Организацията активно подкрепяше джихада в Босна и Чечения. Именно тя изпрати официално четвърт милион долара за групировката на Шамил Басаев. Чрез собствената си търговска фирма, Омар Бакри събира дарения за мюсюлманските диаспори в различни страни. След това, под формата на търговски плащания, тези суми се прехвърлят в районите на въоръжени конфликти. Така, само през последните три години организацията е прехвърлила в Чечения, Кашмир и Афганистан около 200 граждани на Великобритания, изповядващи исляма. Според британските специални служби, броят на активистите на “Ал-Муджахирун” е около 1000 души. Именно заради присъствието в Лондон на радикални ислямисти като Омар Бекри, някои западни журналисти започнаха да наричат града “Лондонистан”. Тук е мястото да припомним и, че през април 2001, именно в Лондон, се проведе конгрес на радикалните ислямистки организации, сред които египетската “Ал-Джихад”, алжирската “Въоръжена ислямска групировка” и дори “Ал Кайда”. Конгресът беше организиран от “Ал-Муджахирун”. Според нейния лидер Бакри, борбата между исляма и атеизма трябва да се води на три нива: културно (разпространяване на радикалните ислямистки идеи), политическо (разобличаване на корумпираните режими в мюсюлманските страни) и военно (чрез осъществяване на “джихад” в “окупираните територии” като Чечения, Палестина, Арабския полуостров, Босна и т.н.). Омар Бакри е яростен противник на идеята за интеграция на мюсюлманите в западните общества. Той твърди, че: “Ние не вярваме, че можем да се интегрираме в онези общества, в които живеем. Не съм привърженик на пълната изолация, но не подкрепям и идеята за интеграция”. Според него, интеграцията е възможна само ако британското общество приеме ислямските ценности, а не обратното. “Или ние ще проповядваме на Запада и той сам ще приеме исляма, или ще продължим да живеем на Запад и под влияние на нашия начин на живот той ще приеме исляма като политическо, но не и идеологическо решение на собствените си проблеми”.


 

Наскоро Омар Бакри обяви, че: “По волята на Аллах ще превърнем Запада в Дар-ал Ислям (т.е. в територия, подчинена на исляма) по пътя на агресията отвън. Ако световната ислямска държава стане факт и атакува западните територии, ние също ще бъдем част от неговата армия, негови бойци, които ще завоюват Запада отвътре. Но, ако това не стане, ние ще променим Запада по пътя на идеологическата атака, без кръвопролитие”. Според него, ислямът се опитва да използва западния начин на живот за постигане на собствените си цели – подчиняването на Запада на мюсюлманския закон. Бакри твърди: “Ние не правим разлика между цивилни и военни, между невинни и виновни, а само между мюсюлманите и неверниците. Животът на неверниците не струва нищо, свещен е само животът на правоверните”. Той не крие мечтата си да види зеленото знаме на исляма над резиденцията на британския премиер на “Даунинг стрийт” 10 и смята, че “това все някога ще стане, защото това е моята страна и на мен ми харесва да живея в нея”.

От известно време насам, във Великобритания действа и организацията “Ислямска нация” . Тя е създадена в САЩ, където е популярна почти изключително сред чернокожите американци, за които приемането на исляма е своеобразен акт на протест. “Ислямска нация” издига най-вече политически лозунги, а не религиозни искания, сред които – създаването на отделна държава за “потомците на някогашните роби”. Във Великобритания организацията разполага с няколко хиляди активисти.

Друга радикално-ислямистка формация е “Хизб ат-Тахрир ал-Ислами” (Партия за ислямско освобождение). Базирайки се в британската столица тя води подривна дейност в редица други държави, както и вътре в мюсюлманските диаспори в Европа. Особено активна е в Белгия, Германия и Холандия. Представителят на “Хизб ат-Тахрир ал-Ислами” в Лондон Исмаил Уахид подкрепя всички действия на ислямистките организации срещу Израел. Освен това Партията за ислямско освобождение се обявява за създаването на световен халифат и смята всички сегашни режими в мюсюлманските държави за “предателски” и незаконни. Според сегашния и лидер Абд ал-Кадима Зулюма, свещен дълг на всеки мюсюлманин е борбата за създаване на ислямска държава. Той твърди, че: “всички държави следва да се обединят в общо ислямско Отечество, като крайната цел е създаването на Халифат” като “трябва да се изгради концепция за ислямско управление, като се отхвърли демокрацията, натрапвана на мюсюлманските страни; основната ни задача е не създаването на една или няколко ислямски държави, а на единна ислямска общност в целия мюсюлмански свят, и по-късното присъединяване към нея и на неислямските територии”.

На свой ред шейх Юсуф Карадауи, който ръководи Ислямския съвет на Европа (основан през 1997), призовава мюсюлманите към “електронен джихад” против израелските и американски интернет-сайтове. Той открито одобрява действията на терористите-камикадзе, определяйки ги като най-висша форма на дхихада. По повод участието на жени в подобни акции, Карадауи обяснява, че “още от времето на Пророка те се сражават рамо до рамо с мъжете; тези жени се принасят в жертва за освобождаването на свещените земи, окупирани от Израел и това е най-голямата жертва по пътя на Аллах”. Според шейха, джихадът в Палестина е дълг на всеки мюсюлманин, като за да участват в него, включително и в самоубийствени терористични акции, мюсюлманките не са длъжни да искат разрешение нито от мъжете, нито от синовете, нито от бащите си.

Намиращата се също във Великобритания “Издателска къща Аззам” печата огромно количество радикална ислямистка литература. Издателството носи името на Абдула Аззам (1941-1989) – един от създателите на радикалното движение “Хамас” и духовен наставник на арабските доброволци-муджехидини в Афганистан, включително и на Осама бин Ладен.

Тук е мястото да спомена още една от емблематичните фигури на радикалния ислямизъм, шейх Омар Абу Омар, известен и като Абу Катада и Абу ат-Такфири. През неговата джамия в Брикстън (южен Лондон) са “минали” много известни терористи като Ричард Рейд, Закария Мосауи и др. Омар е пряко свързан с редица радикални групи: алжирската “Въоръжена ислямска групировка”, “Такфир уа-ал-Хиджра” и др. Мнозина го смятат за основния резидент на Бин Ладен в Европа. Според директора на Центъра за изучаване на тероризма към Шотландския университет “Сейнт Ендрю” Магнус Рънсторп, най-голяма заплаха представляват, естествено, агентите на Ал-Кайда, които най-успешно вербуват нови кадри сред младите мюсюлмани. Именно хората, които се занимават с това са най-опасната част от мрежата на Бин Ладен. Те с лекота набелязват най-подходящите, а джамията на Омар в Брикстън е идеалното място за целта. Особен интерес в това отношение представляват криминално проявените мюсюлмански имигранти, за които да нарушат закона въобще не е проблем. Всяко място, където се събират младите мюсюлмани, или пък се обсъждат въпроси на исляма, е обект на особено внимание от активистите на Ал Кайда.


 

Друга ключова фигура сред радикалните ислямисти във Великобритания е Ясир ас-Сирри, който ръководи “Ислямския център за мониторинг”. Според самият ас-Сирри, организацията му защитава човешките права в мюсюлманските страни. Именно с негова помощ двама ислямски терористи се сдобиха с журналистическа акредитация, която им помогна да убият афганистанския военен лидер Ахмед Шах Масуд, който ръководеше антиталибанската съпротива в страната до смъртта си през 2001. В тази връзка, през октомври 2001 той дори беше арестуван от британските власти, но на следващата година бе оправдан и освободен.

От началото на 90-те години на миналия век алжирските ислямисти започнаха да създават свои структури във Великобритания. Този процес се координираше от Мохамед Дмили (издател на бюлетина на Ислямският фронт за спасение “Ал-Балиаг”), Рашид Рамадан (който впоследствие стана един от финансистите на Въоръжената ислямска групировка) и Камареддин Кербан. Алжирските ислямисти създадоха “Хюман кънсърн интернешънъл”, занимаваща се с прехвърлането на алжирски муджехидини в Афганистан и интеграцията им в местните религиозно-екстремистки военни структури.

В Лондон се намира и “Ал-Мунтаа ал-Исламия”, обединяваща най-вече имигранти от Алжир. Основната част от събираните чрез тази организация средства отиват за провеждането на “операции в чужбина”. Междувременно, чрез асоциацията на алжирската общност във Великобритания, активистите на Ислямския фронт за спасение успяха да проникнат в т.нар. Ислямска мисия в страната, чиито центрове са в Бирмингам и Лондон. До идването на алжирците, дейността на тази организация имаше чисто благотворителен характер, но след това тя силно се радикализира. Така, наскоро в Южен Уелс бе разкрит нейният лагер “Йетгоч”, където в продължение на няколко години са били обучавани на различни военни умения млади британски мюсюлмани, преди да бъдат изпратени в Афганистан.

Междувременно, след 11 септември 2001, отношението на коренните британци към мюсюлманските имигранти започна да се влошава. Зачестиха нападенията над отделни граждани-мюсюлмани и срещу някои джамии. Освен това, мюсюлманите се сблъскаха с преследванията на полицията, чиито обиски в квартирите на предполагаеми исламски радикали зачестиха. Полицията на два пъти арестува дори и един от членовете на Камарата на лордовете – мюсюлманинът лорд Ахмед. Според Арзу Мерали, който ръководи т.нар. Ислямска комисия, “11 септември 2001 “узакони” дискриминацията по отношение на британските мюсюлмани. Днес това е вече нормална практика. Предразсъдъците към нас съществуват отдавна, но след 11 септември, тези стереотипи се утвърдиха окончателно”. Според левия британски вестник “Гардиън”, едно наскоро проведено социологическо изследване показва, че 80% от местните мюсюлмани твърдят, че са се сблъсквали с религиозна дискриминация”.

През последните години мюсюлманските лидери във Великобритания неведнъж декларираха опасенията си, че “престъпни елементи могат да използват политическата идеология за да повлияят върху младите британски мюсюлмани”. В тази връзка, мнозина от тях препоръчаха в традиционните петъчни проповеди в местните джамии изрично да се подчертава, че в исляма няма място за тероризма. Във всяка британска джамия бяха изпратени писма, в които на проповедниците се препоръчва да дават на паството си “правилни наставления” и не допускат сред тях да проникват радикални елементи.


 

Сегашният ръководител на лондонската полиция Ян Блайър нееднократно е заявявал, че сигурността на Великобритания е застрашена от “огромния брой мюсюлмани, върнали се от тренировъчните лагери на ислямските терористи в Афганистан”. Впрочем, преди него същото заяви и премиерът Тони Блеър. На свой ред, още през 2003, генералният директор на MI5 Елиза Манингъм-Булър докладва пред правителството и парламента за наличието във Великобритания на многобройни “пасивни агенти” на Ал Кайда, които събират всевъзможна информация, както и, че повечето от тях са британски граждани. Британската контраразузнавателна служба МІ5 е разследвала дейността на две ядра на международната терористична мрежа Ал Кайда, които както се твърди, “подготвят показна терористична атака на територията на Британските острови”. Според получените от MI5, около десет терористи от Северна Африка и Саудитска Арабия са събирали информация за най-големите търговски обекти на Обединеното кралство, включително банки и търговски центрове. При това някои от тях неведнъж са посещавали въпросните “обекти”, разработвайки различни варианти за нападение с автомобили, натъпкани с взрив. В навечерието на юлските атаки на ислямистите в Лондон обаче имаше и други оценки. Така например, експертът по проблемите на тероризма на вестник “Ал Хаят” Камил Тавил твърдеше, че ислямистите използват Великобритания по-скоро за пропагандни действия, но не биха извършили терористични акции в една страна, която ги е приютила и им е предоставила всевъзможни права и свободи. Както стана, ясно малко по-късно, това бе напълно погрешно заключение.

* * *

Серията от взривове в Лондон предизвика ответната реакция на част от населението на Великобритания. Така, в Лийдс беше направен опит за подпалване на местната джамия Ал-Мадина, атакувана бе джамия в Бристол, както и Ислямският институт в Лондан. Като цяло, непосредствено след атаките на ислямистите, в страната бяха нападнати десетина джамии. В тази връзка, премиерът Блеър подчерта, че трагедията не бива да доведе до конфликти на национална или религиозна основа в Обединеното кралство

Очевидно е, че британският “мултикултурен модел”, предоставящ на различните етнически групи равни права за икономическо, политическо и друго участие в живота на държавата, се нуждае от щателен анализ и усъвършенстване. Вероятно властите ще приемат още по-строги закони за предоставяне на политическо убежище и занапред ще провеждат далеч по-ограничаваща имиграционна политика. Впрочем, от няколко години насам редица британски политици (предимно от консервативната десница) се изказват за приемането на подобни мерки и терористичните акции в Лондон само ускоряват това. Струва си да отбележим в тази връзка, че малко преди трагедията външният министър Джак Стро, заяви в Съвета за сигурност на ООН, че в епохата на глобалния тероризъм законите, позволяващи на хората да търсят убежище в чужбина от произвола на собствените си правителства, трябва да бъдат преразгледани. Според него, “правото на политическо убежище не е неограничено. То не се отнася до онези, които са извършили военни престъпления, престъпления срещу човечеството или други сериозни престъпления, както и до тези, които са извършили действия, противоречащи на целите и принципите на ООН”. Още в началото на 2005, бившият шеф на лондонската полиция Джон Стивънс отбеляза необходимостта от приемането на пакет от антитерористични закони, подчертавайки, че онези, които се обявяват против това, “са наивни в оценката си терористичната заплаха”. Стивънс заяви това в навечерието на обсъждането на Закона за предотвратяване на тероризма, който в крайна сметка бе одобрен от долната камара на Британския парламент. На свой ред, по време на посещението си в Индия през 2004, вътрешният министър Дейвид Бланкет заяви, че терористите-камикадзе са толкова опасни, че борбата с тях изисква промяна в традиционната за Великобритания процедура за събиране и представяне на доказателства пред съда. Това ще позволи ислямистите да бъдат съдени още преди да извършат поредния терористичен акт. Бланкет също подкрепя приемането на нови терористични закони, позволяващи провеждането на закрити съдебни процеси срещу британски граждани, подозирани в съдействие на международния тероризъм.

При положение, че всеки пети жител на британската столица е мюсюлманин, между лондончани и имигрантите действително би могъл да възникне сериозен конфликт. Безспорно, на британците ще е нужно време за да преодолеят шока и да избегнат проявите на национализъм и религиозна нетърпимост. Все пак, да не забравяме, че далеч не всички мюсюлмани подкрепят радикалите. Повечето от тях се стараят най-вече да се сдобият със собствена ниша в бизнеса, обществото и политиката. Между другото, във Великобритания има над пет хиляди милионери-мюсюлмани. В Палатата на лордовете присъстват четирима мюсюлмани: лорд Ахмад, лорд Али, лорд Пател и баронеса Уддин. Башир Ханбхай пък е член на Европейския парламент. Постоянно нараства политическото влияние на британската мюсюлманска общност, която днес разполага с 13 депутати от райони, където мюсюлманите са мнозинство (макар и с малко) от населението. Според председателя на Съвета на мюсюлманите и джамиите във Великобритания Заки Бадауи, новото поколение мюсюлмани се стремят да участват в процесите, развиващи се в британското общество, но в същото време държат да си останат мюсюлмани и да съхранята идентичността си. Така, ако те се придържат в начина си на обличане към изискванията на Шариата, искат поне стилът на дрехите им да е европейски. Ако си поръчват пица, искат тя да не е със свинско. Тоест, ако първото поколение мюсюлмански имигранти следваше буквата на ислямския закон, то второто се придържа по-скоро към духа му. Основният проблем е, че по-старото поколение е създало такъв имидж на традиционния ислям, който младите отхвърлят, често заменяйки го с радикалните ислямистки идеи. Очевидно е, че на мюсюлманите от Европа и, в частност, от Великобритания, предстои в най-близко бъдеще окончателно да оформят своята доктрина и би било добре, ако тя позволява съхраняването на собствената специфика и, в същото време, предотвратява проявите на т.нар. “култура на джихада”. Мощният ръст в обема и скоростта на миграционните потоци прави още по-проблематичен както контрола върху тях и воденето на точна статискита, така и прокарването на ясна граница между “своите” и “чуждите”, между мигрантите и бежанците и т.н. И тъй като развитието на единния европейски пазар в много голяма степен зависи от свободата на движение и мобилността на работната ръка, успехът или провалът в съгласуването на миграционните политически практики ще се превърне в своеобразен тест за идеята за Европа без граници. В крайна сметка, решаването на проблемите между “чужденците” и приелото ги общество е постижимо не само по пътя на съгласуване на националните традиции, но и чрез щателния анализ на социокултурната среда на онези региони, откъдето идват имигрантите.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

От края на 80-те години мюсюлманските организации започнаха да играят все по-забележима роля в политическия живот на Великобритания. Тласък за това даде прословутият случай със Салман Рушди. Непосредствено след публикуването на скандалната му книга “Сатанински строфи”, местните мюсюлмани създадоха Британски комитет по въпросите на ислямските организации. Комитетът се обърна към министъра на вътрешните работи с искане да бъде забранено разпространението на книгата, което остана без последици. Дискусиите по случая Рушди обаче окончателно убедиха британските мюсюлмани, че техните организации са слабо представени на държавно ниво и без обединяването си не могат да влияят реално върху властта. Днес ислямската общност във Великобритания демонстрира политическата си активност на няколно нива. На първо място, чрез създаването на различни мюсюлмански асоциации и партии, част от които са умерени, но повечето стоя на откровено радикални позиции. И на второ място – чрез участието си в основните британски политически формации.

Така, през септември 1989 беше създадена британската Ислямска партия. Целта и е ислямското вероизповедания да получи същия статут, с който се ползва официалната англиканска църква. В програмата е записано също въвеждане на мюсюлманско религиозно обучение в британските училища, както и държавни субсидии за мюсюлманските учебни заведения.

През 1992 Камил Сиддики пое инициативата за създаването на Ислямски парламент във Великобритания. Парламентът включва 150 депутати, председател и четирима зам.председатели. Сиддики призова мюсюлманите да не спазват британските закони, които противоречат на Исляма. Истината обаче е, че нито Ислямската партия, нито мюсюлманския парламент не съумяха да получат сериозна подкрепа от мюсюлманските общности във Великобритания.

През 1996 беше създаден единен представителен орган на британските мюсюлмани – Съветът на мюсюлманите във Великобритания. През 2001 неговията генерален секретар Юсуф Бейлок заяви, че Съветът изразява интересите на мюсюлманските общности в страната. Междувременно, Съветът бе признат и от британското правителство. В средата на 90-те години на миналия век, във Великобритания имаше около 900 джамии и 950 различни мюсюлмански организации. През 1997, по официални данни, в страната са живели 1,5 млн. мюсюлмани, от които 610 хиляди – от Пакистан, 200 хиляди – от Бангладеш, 160 хиляди – от Индия, 350 хиляди – от Близкия изток и Африка и 180 хиляди – от други страни.

* * *

Междувременно в Лондон се настаниха повечето западноевропейски ислямски централи, много от които активно подкрепят радикалните ислямистки групировки. Така Ислямската информационна служба (Ал-Маршад ал-Ислами), обявяваща се за правозащитна организация, не крие привързаността си към идеите на фундаменталистите. Проповядвайки в една от лондонските джамии, лидерът на организацията Абу Хамза ал-Масри, оправда масовите убийства, извършвани от алжирската “Въоръжена ислямска групировка” сред местното население. С непосредствената финансова подкрепа на Осама бин Ладен той създаде организацията “Ал-Аксар аш-Шариа” (“Привърженици на Шариата”). От името на алжирската “Въоръжена ислямистка групировка” той издава и бюлетина “Ал-Ансар”. В същото време подкрепя радикалната ислямистка “Армия на Аден” в Йемен, в чиито редове се сражава собственият му син, както и неколцина други араби, граждани на Франция и Велокобритания, изпратени от неговата организация. Непосредствено след събитията от 11 септември ал-Масри заяви, че ако авторите на атентатите са мюсюлмани, то действията им са справедливи и оправдани.

Организацията “Ал-Мухаджирун” (“Емигранти”) беше създадена през 1983, в рамките на Партията за ислямско освобождение (“Хизбут-т-тахрир”). Нейни поделения активно действат в Пакистан, Франция, Германия, САЩ, Индия, Йемен, Великобритания и Бангладеш. Целта и е създаването на световна ислямска държава. Ръководителят на “Ал-Муджахирун” Омар Бакри дори заяви, че Англия ще стане “център на ислямския свят”, а Трафалгарският площад – “наша Мека”. Организацията активно подкрепяше джихада в Босна и Чечения. Именно тя изпрати официално четвърт милион долара за групировката на Шамил Басаев. Чрез собствената си търговска фирма, Омар Бакри събира дарения за мюсюлманските диаспори в различни страни. След това, под формата на търговски плащания, тези суми се прехвърлят в районите на въоръжени конфликти. Така, само през последните три години организацията е прехвърлила в Чечения, Кашмир и Афганистан около 200 граждани на Великобритания, изповядващи исляма. Според британските специални служби, броят на активистите на “Ал-Муджахирун” е около 1000 души. Именно заради присъствието в Лондон на радикални ислямисти като Омар Бекри, някои западни журналисти започнаха да наричат града “Лондонистан”. Тук е мястото да припомним и, че през април 2001, именно в Лондон, се проведе конгрес на радикалните ислямистки организации, сред които египетската “Ал-Джихад”, алжирската “Въоръжена ислямска групировка” и дори “Ал Кайда”. Конгресът беше организиран от “Ал-Муджахирун”. Според нейния лидер Бакри, борбата между исляма и атеизма трябва да се води на три нива: културно (разпространяване на радикалните ислямистки идеи), политическо (разобличаване на корумпираните режими в мюсюлманските страни) и военно (чрез осъществяване на “джихад” в “окупираните територии” като Чечения, Палестина, Арабския полуостров, Босна и т.н.). Омар Бакри е яростен противник на идеята за интеграция на мюсюлманите в западните общества. Той твърди, че: “Ние не вярваме, че можем да се интегрираме в онези общества, в които живеем. Не съм привърженик на пълната изолация, но не подкрепям и идеята за интеграция”. Според него, интеграцията е възможна само ако британското общество приеме ислямските ценности, а не обратното. “Или ние ще проповядваме на Запада и той сам ще приеме исляма, или ще продължим да живеем на Запад и под влияние на нашия начин на живот той ще приеме исляма като политическо, но не и идеологическо решение на собствените си проблеми”.

От края на 80-те години мюсюлманските организации започнаха да играят все по-забележима роля в политическия живот на Великобритания. Тласък за това даде прословутият случай със Салман Рушди. Непосредствено след публикуването на скандалната му книга “Сатанински строфи”, местните мюсюлмани създадоха Британски комитет по въпросите на ислямските организации. Комитетът се обърна към министъра на вътрешните работи с искане да бъде забранено разпространението на книгата, което остана без последици. Дискусиите по случая Рушди обаче окончателно убедиха британските мюсюлмани, че техните организации са слабо представени на държавно ниво и без обединяването си не могат да влияят реално върху властта. Днес ислямската общност във Великобритания демонстрира политическата си активност на няколно нива. На първо място, чрез създаването на различни мюсюлмански асоциации и партии, част от които са умерени, но повечето стоя на откровено радикални позиции. И на второ място – чрез участието си в основните британски политически формации.

Така, през септември 1989 беше създадена британската Ислямска партия. Целта и е ислямското вероизповедания да получи същия статут, с който се ползва официалната англиканска църква. В програмата е записано също въвеждане на мюсюлманско религиозно обучение в британските училища, както и държавни субсидии за мюсюлманските учебни заведения.

През 1992 Камил Сиддики пое инициативата за създаването на Ислямски парламент във Великобритания. Парламентът включва 150 депутати, председател и четирима зам.председатели. Сиддики призова мюсюлманите да не спазват британските закони, които противоречат на Исляма. Истината обаче е, че нито Ислямската партия, нито мюсюлманския парламент не съумяха да получат сериозна подкрепа от мюсюлманските общности във Великобритания.

През 1996 беше създаден единен представителен орган на британските мюсюлмани – Съветът на мюсюлманите във Великобритания. През 2001 неговията генерален секретар Юсуф Бейлок заяви, че Съветът изразява интересите на мюсюлманските общности в страната. Междувременно, Съветът бе признат и от британското правителство. В средата на 90-те години на миналия век, във Великобритания имаше около 900 джамии и 950 различни мюсюлмански организации. През 1997, по официални данни, в страната са живели 1,5 млн. мюсюлмани, от които 610 хиляди – от Пакистан, 200 хиляди – от Бангладеш, 160 хиляди – от Индия, 350 хиляди – от Близкия изток и Африка и 180 хиляди – от други страни.

* * *

Междувременно в Лондон се настаниха повечето западноевропейски ислямски централи, много от които активно подкрепят радикалните ислямистки групировки. Така Ислямската информационна служба (Ал-Маршад ал-Ислами), обявяваща се за правозащитна организация, не крие привързаността си към идеите на фундаменталистите. Проповядвайки в една от лондонските джамии, лидерът на организацията Абу Хамза ал-Масри, оправда масовите убийства, извършвани от алжирската “Въоръжена ислямска групировка” сред местното население. С непосредствената финансова подкрепа на Осама бин Ладен той създаде организацията “Ал-Аксар аш-Шариа” (“Привърженици на Шариата”). От името на алжирската “Въоръжена ислямистка групировка” той издава и бюлетина “Ал-Ансар”. В същото време подкрепя радикалната ислямистка “Армия на Аден” в Йемен, в чиито редове се сражава собственият му син, както и неколцина други араби, граждани на Франция и Велокобритания, изпратени от неговата организация. Непосредствено след събитията от 11 септември ал-Масри заяви, че ако авторите на атентатите са мюсюлмани, то действията им са справедливи и оправдани.

Организацията “Ал-Мухаджирун” (“Емигранти”) беше създадена през 1983, в рамките на Партията за ислямско освобождение (“Хизбут-т-тахрир”). Нейни поделения активно действат в Пакистан, Франция, Германия, САЩ, Индия, Йемен, Великобритания и Бангладеш. Целта и е създаването на световна ислямска държава. Ръководителят на “Ал-Муджахирун” Омар Бакри дори заяви, че Англия ще стане “център на ислямския свят”, а Трафалгарският площад – “наша Мека”. Организацията активно подкрепяше джихада в Босна и Чечения. Именно тя изпрати официално четвърт милион долара за групировката на Шамил Басаев. Чрез собствената си търговска фирма, Омар Бакри събира дарения за мюсюлманските диаспори в различни страни. След това, под формата на търговски плащания, тези суми се прехвърлят в районите на въоръжени конфликти. Така, само през последните три години организацията е прехвърлила в Чечения, Кашмир и Афганистан около 200 граждани на Великобритания, изповядващи исляма. Според британските специални служби, броят на активистите на “Ал-Муджахирун” е около 1000 души. Именно заради присъствието в Лондон на радикални ислямисти като Омар Бекри, някои западни журналисти започнаха да наричат града “Лондонистан”. Тук е мястото да припомним и, че през април 2001, именно в Лондон, се проведе конгрес на радикалните ислямистки организации, сред които египетската “Ал-Джихад”, алжирската “Въоръжена ислямска групировка” и дори “Ал Кайда”. Конгресът беше организиран от “Ал-Муджахирун”. Според нейния лидер Бакри, борбата между исляма и атеизма трябва да се води на три нива: културно (разпространяване на радикалните ислямистки идеи), политическо (разобличаване на корумпираните режими в мюсюлманските страни) и военно (чрез осъществяване на “джихад” в “окупираните територии” като Чечения, Палестина, Арабския полуостров, Босна и т.н.). Омар Бакри е яростен противник на идеята за интеграция на мюсюлманите в западните общества. Той твърди, че: “Ние не вярваме, че можем да се интегрираме в онези общества, в които живеем. Не съм привърженик на пълната изолация, но не подкрепям и идеята за интеграция”. Според него, интеграцията е възможна само ако британското общество приеме ислямските ценности, а не обратното. “Или ние ще проповядваме на Запада и той сам ще приеме исляма, или ще продължим да живеем на Запад и под влияние на нашия начин на живот той ще приеме исляма като политическо, но не и идеологическо решение на собствените си проблеми”.

Страница 2

 

Наскоро Омар Бакри обяви, че: “По волята на Аллах ще превърнем Запада в Дар-ал Ислям (т.е. в територия, подчинена на исляма) по пътя на агресията отвън. Ако световната ислямска държава стане факт и атакува западните територии, ние също ще бъдем част от неговата армия, негови бойци, които ще завоюват Запада отвътре. Но, ако това не стане, ние ще променим Запада по пътя на идеологическата атака, без кръвопролитие”. Според него, ислямът се опитва да използва западния начин на живот за постигане на собствените си цели – подчиняването на Запада на мюсюлманския закон. Бакри твърди: “Ние не правим разлика между цивилни и военни, между невинни и виновни, а само между мюсюлманите и неверниците. Животът на неверниците не струва нищо, свещен е само животът на правоверните”. Той не крие мечтата си да види зеленото знаме на исляма над резиденцията на британския премиер на “Даунинг стрийт” 10 и смята, че “това все някога ще стане, защото това е моята страна и на мен ми харесва да живея в нея”.

От известно време насам, във Великобритания действа и организацията “Ислямска нация” . Тя е създадена в САЩ, където е популярна почти изключително сред чернокожите американци, за които приемането на исляма е своеобразен акт на протест. “Ислямска нация” издига най-вече политически лозунги, а не религиозни искания, сред които – създаването на отделна държава за “потомците на някогашните роби”. Във Великобритания организацията разполага с няколко хиляди активисти.

Друга радикално-ислямистка формация е “Хизб ат-Тахрир ал-Ислами” (Партия за ислямско освобождение). Базирайки се в британската столица тя води подривна дейност в редица други държави, както и вътре в мюсюлманските диаспори в Европа. Особено активна е в Белгия, Германия и Холандия. Представителят на “Хизб ат-Тахрир ал-Ислами” в Лондон Исмаил Уахид подкрепя всички действия на ислямистките организации срещу Израел. Освен това Партията за ислямско освобождение се обявява за създаването на световен халифат и смята всички сегашни режими в мюсюлманските държави за “предателски” и незаконни. Според сегашния и лидер Абд ал-Кадима Зулюма, свещен дълг на всеки мюсюлманин е борбата за създаване на ислямска държава. Той твърди, че: “всички държави следва да се обединят в общо ислямско Отечество, като крайната цел е създаването на Халифат” като “трябва да се изгради концепция за ислямско управление, като се отхвърли демокрацията, натрапвана на мюсюлманските страни; основната ни задача е не създаването на една или няколко ислямски държави, а на единна ислямска общност в целия мюсюлмански свят, и по-късното присъединяване към нея и на неислямските територии”.

На свой ред шейх Юсуф Карадауи, който ръководи Ислямския съвет на Европа (основан през 1997), призовава мюсюлманите към “електронен джихад” против израелските и американски интернет-сайтове. Той открито одобрява действията на терористите-камикадзе, определяйки ги като най-висша форма на дхихада. По повод участието на жени в подобни акции, Карадауи обяснява, че “още от времето на Пророка те се сражават рамо до рамо с мъжете; тези жени се принасят в жертва за освобождаването на свещените земи, окупирани от Израел и това е най-голямата жертва по пътя на Аллах”. Според шейха, джихадът в Палестина е дълг на всеки мюсюлманин, като за да участват в него, включително и в самоубийствени терористични акции, мюсюлманките не са длъжни да искат разрешение нито от мъжете, нито от синовете, нито от бащите си.

Намиращата се също във Великобритания “Издателска къща Аззам” печата огромно количество радикална ислямистка литература. Издателството носи името на Абдула Аззам (1941-1989) – един от създателите на радикалното движение “Хамас” и духовен наставник на арабските доброволци-муджехидини в Афганистан, включително и на Осама бин Ладен.

Тук е мястото да спомена още една от емблематичните фигури на радикалния ислямизъм, шейх Омар Абу Омар, известен и като Абу Катада и Абу ат-Такфири. През неговата джамия в Брикстън (южен Лондон) са “минали” много известни терористи като Ричард Рейд, Закария Мосауи и др. Омар е пряко свързан с редица радикални групи: алжирската “Въоръжена ислямска групировка”, “Такфир уа-ал-Хиджра” и др. Мнозина го смятат за основния резидент на Бин Ладен в Европа. Според директора на Центъра за изучаване на тероризма към Шотландския университет “Сейнт Ендрю” Магнус Рънсторп, най-голяма заплаха представляват, естествено, агентите на Ал-Кайда, които най-успешно вербуват нови кадри сред младите мюсюлмани. Именно хората, които се занимават с това са най-опасната част от мрежата на Бин Ладен. Те с лекота набелязват най-подходящите, а джамията на Омар в Брикстън е идеалното място за целта. Особен интерес в това отношение представляват криминално проявените мюсюлмански имигранти, за които да нарушат закона въобще не е проблем. Всяко място, където се събират младите мюсюлмани, или пък се обсъждат въпроси на исляма, е обект на особено внимание от активистите на Ал Кайда.

Страница 3

 

Друга ключова фигура сред радикалните ислямисти във Великобритания е Ясир ас-Сирри, който ръководи “Ислямския център за мониторинг”. Според самият ас-Сирри, организацията му защитава човешките права в мюсюлманските страни. Именно с негова помощ двама ислямски терористи се сдобиха с журналистическа акредитация, която им помогна да убият афганистанския военен лидер Ахмед Шах Масуд, който ръководеше антиталибанската съпротива в страната до смъртта си през 2001. В тази връзка, през октомври 2001 той дори беше арестуван от британските власти, но на следващата година бе оправдан и освободен.

От началото на 90-те години на миналия век алжирските ислямисти започнаха да създават свои структури във Великобритания. Този процес се координираше от Мохамед Дмили (издател на бюлетина на Ислямският фронт за спасение “Ал-Балиаг”), Рашид Рамадан (който впоследствие стана един от финансистите на Въоръжената ислямска групировка) и Камареддин Кербан. Алжирските ислямисти създадоха “Хюман кънсърн интернешънъл”, занимаваща се с прехвърлането на алжирски муджехидини в Афганистан и интеграцията им в местните религиозно-екстремистки военни структури.

В Лондон се намира и “Ал-Мунтаа ал-Исламия”, обединяваща най-вече имигранти от Алжир. Основната част от събираните чрез тази организация средства отиват за провеждането на “операции в чужбина”. Междувременно, чрез асоциацията на алжирската общност във Великобритания, активистите на Ислямския фронт за спасение успяха да проникнат в т.нар. Ислямска мисия в страната, чиито центрове са в Бирмингам и Лондон. До идването на алжирците, дейността на тази организация имаше чисто благотворителен характер, но след това тя силно се радикализира. Така, наскоро в Южен Уелс бе разкрит нейният лагер “Йетгоч”, където в продължение на няколко години са били обучавани на различни военни умения млади британски мюсюлмани, преди да бъдат изпратени в Афганистан.

Междувременно, след 11 септември 2001, отношението на коренните британци към мюсюлманските имигранти започна да се влошава. Зачестиха нападенията над отделни граждани-мюсюлмани и срещу някои джамии. Освен това, мюсюлманите се сблъскаха с преследванията на полицията, чиито обиски в квартирите на предполагаеми исламски радикали зачестиха. Полицията на два пъти арестува дори и един от членовете на Камарата на лордовете – мюсюлманинът лорд Ахмед. Според Арзу Мерали, който ръководи т.нар. Ислямска комисия, “11 септември 2001 “узакони” дискриминацията по отношение на британските мюсюлмани. Днес това е вече нормална практика. Предразсъдъците към нас съществуват отдавна, но след 11 септември, тези стереотипи се утвърдиха окончателно”. Според левия британски вестник “Гардиън”, едно наскоро проведено социологическо изследване показва, че 80% от местните мюсюлмани твърдят, че са се сблъсквали с религиозна дискриминация”.

През последните години мюсюлманските лидери във Великобритания неведнъж декларираха опасенията си, че “престъпни елементи могат да използват политическата идеология за да повлияят върху младите британски мюсюлмани”. В тази връзка, мнозина от тях препоръчаха в традиционните петъчни проповеди в местните джамии изрично да се подчертава, че в исляма няма място за тероризма. Във всяка британска джамия бяха изпратени писма, в които на проповедниците се препоръчва да дават на паството си “правилни наставления” и не допускат сред тях да проникват радикални елементи.

Страница 4

 

Сегашният ръководител на лондонската полиция Ян Блайър нееднократно е заявявал, че сигурността на Великобритания е застрашена от “огромния брой мюсюлмани, върнали се от тренировъчните лагери на ислямските терористи в Афганистан”. Впрочем, преди него същото заяви и премиерът Тони Блеър. На свой ред, още през 2003, генералният директор на MI5 Елиза Манингъм-Булър докладва пред правителството и парламента за наличието във Великобритания на многобройни “пасивни агенти” на Ал Кайда, които събират всевъзможна информация, както и, че повечето от тях са британски граждани. Британската контраразузнавателна служба МІ5 е разследвала дейността на две ядра на международната терористична мрежа Ал Кайда, които както се твърди, “подготвят показна терористична атака на територията на Британските острови”. Според получените от MI5, около десет терористи от Северна Африка и Саудитска Арабия са събирали информация за най-големите търговски обекти на Обединеното кралство, включително банки и търговски центрове. При това някои от тях неведнъж са посещавали въпросните “обекти”, разработвайки различни варианти за нападение с автомобили, натъпкани с взрив. В навечерието на юлските атаки на ислямистите в Лондон обаче имаше и други оценки. Така например, експертът по проблемите на тероризма на вестник “Ал Хаят” Камил Тавил твърдеше, че ислямистите използват Великобритания по-скоро за пропагандни действия, но не биха извършили терористични акции в една страна, която ги е приютила и им е предоставила всевъзможни права и свободи. Както стана, ясно малко по-късно, това бе напълно погрешно заключение.

* * *

Серията от взривове в Лондон предизвика ответната реакция на част от населението на Великобритания. Така, в Лийдс беше направен опит за подпалване на местната джамия Ал-Мадина, атакувана бе джамия в Бристол, както и Ислямският институт в Лондан. Като цяло, непосредствено след атаките на ислямистите, в страната бяха нападнати десетина джамии. В тази връзка, премиерът Блеър подчерта, че трагедията не бива да доведе до конфликти на национална или религиозна основа в Обединеното кралство

Очевидно е, че британският “мултикултурен модел”, предоставящ на различните етнически групи равни права за икономическо, политическо и друго участие в живота на държавата, се нуждае от щателен анализ и усъвършенстване. Вероятно властите ще приемат още по-строги закони за предоставяне на политическо убежище и занапред ще провеждат далеч по-ограничаваща имиграционна политика. Впрочем, от няколко години насам редица британски политици (предимно от консервативната десница) се изказват за приемането на подобни мерки и терористичните акции в Лондон само ускоряват това. Струва си да отбележим в тази връзка, че малко преди трагедията външният министър Джак Стро, заяви в Съвета за сигурност на ООН, че в епохата на глобалния тероризъм законите, позволяващи на хората да търсят убежище в чужбина от произвола на собствените си правителства, трябва да бъдат преразгледани. Според него, “правото на политическо убежище не е неограничено. То не се отнася до онези, които са извършили военни престъпления, престъпления срещу човечеството или други сериозни престъпления, както и до тези, които са извършили действия, противоречащи на целите и принципите на ООН”. Още в началото на 2005, бившият шеф на лондонската полиция Джон Стивънс отбеляза необходимостта от приемането на пакет от антитерористични закони, подчертавайки, че онези, които се обявяват против това, “са наивни в оценката си терористичната заплаха”. Стивънс заяви това в навечерието на обсъждането на Закона за предотвратяване на тероризма, който в крайна сметка бе одобрен от долната камара на Британския парламент. На свой ред, по време на посещението си в Индия през 2004, вътрешният министър Дейвид Бланкет заяви, че терористите-камикадзе са толкова опасни, че борбата с тях изисква промяна в традиционната за Великобритания процедура за събиране и представяне на доказателства пред съда. Това ще позволи ислямистите да бъдат съдени още преди да извършат поредния терористичен акт. Бланкет също подкрепя приемането на нови терористични закони, позволяващи провеждането на закрити съдебни процеси срещу британски граждани, подозирани в съдействие на международния тероризъм.

При положение, че всеки пети жител на британската столица е мюсюлманин, между лондончани и имигрантите действително би могъл да възникне сериозен конфликт. Безспорно, на британците ще е нужно време за да преодолеят шока и да избегнат проявите на национализъм и религиозна нетърпимост. Все пак, да не забравяме, че далеч не всички мюсюлмани подкрепят радикалите. Повечето от тях се стараят най-вече да се сдобият със собствена ниша в бизнеса, обществото и политиката. Между другото, във Великобритания има над пет хиляди милионери-мюсюлмани. В Палатата на лордовете присъстват четирима мюсюлмани: лорд Ахмад, лорд Али, лорд Пател и баронеса Уддин. Башир Ханбхай пък е член на Европейския парламент. Постоянно нараства политическото влияние на британската мюсюлманска общност, която днес разполага с 13 депутати от райони, където мюсюлманите са мнозинство (макар и с малко) от населението. Според председателя на Съвета на мюсюлманите и джамиите във Великобритания Заки Бадауи, новото поколение мюсюлмани се стремят да участват в процесите, развиващи се в британското общество, но в същото време държат да си останат мюсюлмани и да съхранята идентичността си. Така, ако те се придържат в начина си на обличане към изискванията на Шариата, искат поне стилът на дрехите им да е европейски. Ако си поръчват пица, искат тя да не е със свинско. Тоест, ако първото поколение мюсюлмански имигранти следваше буквата на ислямския закон, то второто се придържа по-скоро към духа му. Основният проблем е, че по-старото поколение е създало такъв имидж на традиционния ислям, който младите отхвърлят, често заменяйки го с радикалните ислямистки идеи. Очевидно е, че на мюсюлманите от Европа и, в частност, от Великобритания, предстои в най-близко бъдеще окончателно да оформят своята доктрина и би било добре, ако тя позволява съхраняването на собствената специфика и, в същото време, предотвратява проявите на т.нар. “култура на джихада”. Мощният ръст в обема и скоростта на миграционните потоци прави още по-проблематичен както контрола върху тях и воденето на точна статискита, така и прокарването на ясна граница между “своите” и “чуждите”, между мигрантите и бежанците и т.н. И тъй като развитието на единния европейски пазар в много голяма степен зависи от свободата на движение и мобилността на работната ръка, успехът или провалът в съгласуването на миграционните политически практики ще се превърне в своеобразен тест за идеята за Европа без граници. В крайна сметка, решаването на проблемите между “чужденците” и приелото ги общество е постижимо не само по пътя на съгласуване на националните традиции, но и чрез щателния анализ на социокултурната среда на онези региони, откъдето идват имигрантите.

* Българско геополитическо дружество

{rt}