07
Съб, Дек
5 New Articles

СС-26 – необходимата реформа на ООН

брой4 2005
Typography

Реформата на ООН се обсъжда вече повече от десет години от различни форуми на тази уникална световна организация, без която днешният свят изглежда немислим. Повечето реформи са наложителни, доколкото трябва да отразят подобаващо утвърдилите се в продължителен период огромни промени в икономически, политически, демографски и социален план. Те имат за цел също да динамизират дейността на ООН във всички сфери на международния живот.

Реформирането на Съвета за сигурност на ООН е само част от реформата в Световната организация, но то не може да бъде заобиколено. Нещо повече, поради ключовото място на Съвета и растящата му роля в днешния свят, приемането на решение по реформата на Съвета за сигурност най-вероятно ще доведе до бързо приключване на реформите и в другите сфери. Подобно виждане бе изразено неотдавна в докладите на Панела на високо ниво по заплахите и предизвикателствата и в доклада “При по-голяма свобода” на генералния секретар Кофи Анан.

Сега в Съвета за сигурност сега членуват 15 държави, от които 5 постоянни членове с право на вето (P-5) и 10 непостоянни без такива права, избирани за период от 2 години (NP-10). По реформата на Съвета в момента са противопоставени 2 проекта. Проектът на т. нар. “Кафе-клуб”, чийто основен говорител е Италия, предвижда разширяване му с 10 държави – само в групата “непостоянни членове”. Проектът на групата Г-4 (Бразилия, Германия, Индия, Япония), който се ползва с по-широка подкрепа, предвижда шест нови постоянни членове (P-6) и четири непостоянни (NP-4). И двата проекта визират Съвет за сигурност от 25 държави, като за вземане на решение определят мнозинство съответно от 15 и 14 гласа “за”. Нужно е да се подчертае, че в последната си редакция проектите предвидиха допълнително второ място в Съвета на държавите от Източноевропейската регионална група, където е и България – позиция, която винаги сме отстоявали. Българска делегация би могла да стане инициатор и съвносител на компромисен проект, тъй като българският интерес е еднакво отразен в проектите на Г-4 и Италия.

От месеци заинтересовани страни многократно отправят молби към повечето държави, между тях и България, да подкрепят единия от тези два проекта. Дали обаче наистина трябва да се избира между предложенията на Г-4 и Кафе-клуба? Двата проекта са еволюирали в обща среда и вече в значителна степен са съвпадащи, ако конкретно се анализират и сравняват. Убеден съм, че е необходима една малка стъпка по-далеч, за да бъдат обединени двата проекта.

Предлагам тази стъпка с концепцията ”СС-26”, която инкорпорира напълно проектите на “Кафе-клуба” и Г-4 и би била приемлив и удобен компромис за намирането на отлично решение на проблема. Новата концепция съдържа всички позитивни идеи на двата съперничещи си проекта, но има и няколко допълнителни предимства, които липсват в тях. Ето същността на идеята, според която Съветът за сигурност трябва да изглежда така:

(P-5) – петте сегашни постоянни членки Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция, които запазват сегашния си статус.

(P-6) – шестте нови постоянни членки по предложението на Г-4, което предвижда по две държави от африканската и азиатската групи и по една от групите “Западна Европа и други държави” и “Латинска Америка и Карибите”. Освен Бразилия, Германия, Индия и Япония, тази подгрупа ще включва най-вероятно още Южна Африка и Египет. Шестте ще трябва да се откажат от претенции за право на вето - искането е непопулярно и има миноритарна подкрепа, а от друга страна начинът за упражняване на правото на вето от държавите от P-5 в днешния глобализиращ се свят не се оказа проблем. Много страни подкрепят запазването на ветото в досегашния размер като средство за гарантиране ефективността на ООН. В резултат следва да се очаква, че шест крупни държави ще увеличат своята активност и принос в дейността на организацията.

(NP-5) – нова подгрупа от 5 непостоянни членове с мандат 4 години. Местата се разпределят последователно в рамките на регионалните групи по следната примерна формула: Азиатска група (Пакистан, Индонезия, Р. Корея, Тайланд); Африканска група (Нигерия, Алжир и/или Мароко, Конго, Кения и/или Танзания); “Западна Европа и други държави” (Италия, Канада, Испания, Австралия); “Латинска Америка и Карибите” (Мексико, Аржентина, Колумбия, Чили). Източноевропейската група, поради относителен “недостиг” на големи държави, може да разделя 4-годишния си мандат между 2 държави – например, Чехия/Унгария, България/Румъния, или пък да предостави цял мандат на Украйна и Полша. Тук също е логично е да се очаква, че още двайсетина големи страни ще увеличат значително активността си и своя финансов принос в дейността на ООН. Това е важно допълнително преимущество на новата концепция ”СС-26”.

(NP-10) – сегашната подгрупа на непостоянните членове на Съвета за сигурност, която запазва без промени разпределението на местата между регионалните групи и 2-годишния мандат на своите членове в Съвета.

Проектът “СС-26” определя квалифицирано мнозинство за решение на Съвета за сигурност от 15 гласа “за”, което не се отличава от заложеното от Г-4 и Италия. Предлаганата категоризация на членовете на Съвета и поименното им фиксиране в групи не е новост за системата на ООН. Подобна формула успешно се ползва в ИКАО и ИМО, където членството в управляващия орган е дефинирано в 3 категории в зависимост от относителната тежест и специфичния принос на държавите в дейността на организацията, съответно в сферата на гражданската авиация и морския транспорт. При това новите подгрупи P-6 и NP-5 не са статично и завинаги фиксирани - техният състав ще бъде преоценен и решен отново след 16 години, когато изтича първият пълен цикъл на подгрупа NP-5. Тази идея на проекта на Г-4 е изцяло съхранена и в предлагания от мен проект.

Въвеждайки само едно ново място за непостоянен член в схемата, концепцията “СС-26” решава наведнъж всички проблеми на двата основни проекта за реформа на Съвета за сгиурност и осигурява няколко допълнителни преимущества:

- отразява пълно, в много случаи дори в по—голяма степен, обоснованите амбиции за по-висок статус или по-често участие в решаването на най-важни световни проблеми не само на 6-те нови постоянни членове на Съвета за сигурност, но и поне на още 20 крупни държави (NP-5), имащи значителен потенциал за усилване ролята на ООН в поддържането на мира и международната сигурност;

- създава предпоставки за благородно съревнование между големите страни в приноса им за реализиране на целите и задачите на ООН - както между 26-те държави от новите подгрупи в Съвета за сигурност, така и между други държави, които ще търсят място в тези подгрупи при преразглеждането на състава им през 2020;

- с новата подгрупа NP-5 значително и трайно се подобрява географското представителство на отделните региони в Съвета;

- постигайки всички свои цели, проектът дава 26-то място в Съвета за сигурност на групата “Западна Европа и други държави”. Така се отстранява една несправедливост спрямо държавите от тази група, които плащат 80% от разходите на ООН. Страни с изключителен финансов принос, обществена и морална ангажираност към ООН и висок интелектуален потенциал - Швеция, Холандия, Норвегия, Дания, Швейцария, Белгия, Австрия, Финландия, Нова Зеландия, и др. – заслужават по-често участие в Съвета, от което ООН само ще спечели;

- петте постоянни членове на Съвета (P-5) са, по разбираеми причини, по-скептични към евентуални промени в него (например Китай, който подкрепя проекта на Кафе-клуба и като че ли не желае да вижда там постоянно Япония и Индия, докато САЩ са готови да приемат разширение до 20 държави, в т.ч. нови 2 постоянни членове, единият от които Япония). Проектът “СС-26” потвърждава привилигерования статус на P-5 и запазва в състава от 26 държави-членки същото пропорционално съотношение между развити и развиващи се страни, каквото е заложено и в американския проект.

Тази година Организацията на Обединените нации навършва 60 години. Това е повод за повишен интерес и очаквания за важни решения по реформата на ООН, по-специално по реформирането на Съвета за сигурност.

На базата на изложената тук оригинална и семпла концепция “СС-26” по реформата на Съвета за сигурност по-лесно може да се стигне до съгласуване на обща позиция по изменението на състава и на процедурните правила за работа на Съвета от Срещата на върха “Милениум + 5”, която ще се проведе в Ню Йорк от 14 до 16 септември 2005. Реалистично е да се очаква също утвърждаване на промените чрез поредица от резолюции на 60-та сесия на Общото събрание на ООН.

Това би бил чудесен подарък за 60-ия рожден ден на Организацията.

{rt}