Съдбата на нашия народ и на българската държава винаги са зависели от геополитическото и положение. По време на Първото и Второто български царства страната ни играе водеща роля в развитието на Югоизточна Европа и на целия славянски свят. Петте века турско робство обаче разбиват българското етническо пространство и забавят общественото развитие, вследствие на което възкръсналата Трета българска държава не е в състояние сама да определя международното си поведение и дори да решава вътрешните си проблеми.
Териториите, в които живее българско население, включват историческите области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Вече над 1300 години българската държава се развива главно върху тези земи. Днес със сигурност може да се каже, че България граничи със свои земи, които по време на войните за националното и освобождение трайно са преминали към нейните съседи. След неуспешния опит да организира балканска коалиция с подкрепата на Русия, завършил с разграбването на български земи, геополитическата ни активност чак до края на Втората световна война има за цел обединяването на всички български земи в национална държава чрез участие в коалиция, която да бъде победител във война. Така, в двете световни войни България логично е на страната на Германия и нейните съюзници, след като още в средата на 20-те години на ХХ век съседите и създават т.нар. Балкански пакт, чиято цел е икономическото задушаване на България. В отговор тя се опира в развитието си на Германия и Италия. Независимо от активното и участие във военнополитическите събития на Балканите през първата половина на ХХ век, страната ни не постигна своя национален идеал – обединението на всички българи.
От геополитическа гледна точка, при разделянето на Европа след Втората световна война, България попада в съветската зона на влияние. Въпреки съпротивата – от военна, чрез т.нар. “горяни” (антикомунистически партизани), до мирни демонстрации и отказ да се даде земята и другите частни активи на държавата, в края на 50-те години комунистическата система е наложена изцяло (организираната съпротива продължава да 1963 от българската рота към НАТО, разположена в Гермесхайм, в американския сектор на Германия). Страната ни се превръща в мощна съветска база – икономическа, политическа и военна. Политическият живот отива крайно вляво и се установява класически тоталитарен режим от социалистически тип. Така българите за кратко време преживяват военно освобождение от турците през 1878, получаване на политическа независимост през 1908, установяване на комунистически режим през 1944 и смяна на монархията с република през 1946.
След създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (1949) и Организацията на Варшавския договор (1955) геополитическите интереси на България и нейната ориентация са напълно променени и подчинени на бившия Съветски съюз. Ако преди това страната може да определя интересите си спрямо съседите и по-далечни райони, като избира между двата европейски лагера, след Втората световна война българската независимост съществува само по документи. Потенциалът на страната е ориентиран към южната граница на социалистическия лагер. Основното направление на натиск е към Турция и Гърция, а извън Балканите българското поведение е съобразено със съветските интереси в Африка, Азия и Латинска Америка.
Налице е интересна симетрия. През 1938 Германия заема над 70% от външната търговия на страната, докато след Втората световна война подобен дял имат бившите социалистически страни, като само на СССР се падат около 55% и то по официални данни, които са силно намалени.
Днес много българи си задават въпроса, дали най-после сме намерили вярната ориентация, защото армията ни не е губила сражение на бойното поле, но пък не сме печелили война на дипломатическата маса. В обществото ни съществува песимистичното убеждение, че България никога не се ориентира към победителите. Причината е нежеланието на европейските страни да позволят на имперска Русия създаването на голяма България и петте войни, в които страната печели много по-малко, отколкото губи. Все пак дори и онези, които преди шест години реагираха отрицателно към действията на НАТО в Югославия поради страха от война край границите ни, днес приемат членството ни пакта, осъзнавайки неговата необходимост. От няколко години насам сред българите съществува единство за членството ни в НАТО и бъдещата интеграция в Европейския съюз и разбиране, че само този избор гарантира на България и в бъдеще да продължи да бъде най-стабилната балканска страна. Единственият значителен вътрешен проблем на геополитическата ориентация на страната днес е нейната изостаналост и слаборазвитите комуникации със съседите.
Около 50-60% от територията, населението и стопанският потенциал на страната се намират на юг от Стара планина, която дели България на Северна и Южна. Основна за политикогеографската идентичност на българската държава е дунавската и граница. Неслучайно винаги, когато се разглежда нейното геополитическо положение, се започва със северната и граница. От Дунав започва развитието на България и България на Балканите ще изчезне, ако няма излаз на тази река. Вторият важен геополитически факт е избирането на София за столица през 1879. Този избор е преди всичко геополитически, защото Софийската котловина (най-голямата в Югоизточна Европа – 1180 кв.км) е разположена в центъра на българската етническа територия – между посочените по-горе исторически области Мизия, Тракия и Македония. В резултат на териториалните промени и политическите реалности днес София е граничен град по европейските разбирания, тъй като се намира само на 65 км от българо-сръбската граница. Тези геополитически особености, както и други факти от развитието на България, очертават един парадокс в регионалното развитие. До 1945 България желае териториалното си разширение на юг и на запад, но пък развива своя демографски, селищен и стопански потенциал по друга геополитическа логика. И днес над три четвърти от територията, населението и икономиката ни са концентрирани върху територия с формата на елипса, очертана от следните регионални центрове: София, Враца, Плевен/Ловеч, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен, Варна, Добрич, Бургас, Сливен/Ямбол, Стара Загора/Хасково, Пловдив, Пазарджик, София. Обсегът на прякото влияние на тези центрове е обикновено в радиус до 40-50 км. Изключение прави София, чието влияние се чувства до 80-100 км. Тази територия е най-развитата част на България. Тя включва главните селища, над 60-70% от носелението и създавания брутен вътрешен продукт и е с най-добра инфраструктура. Тоест, ако бизнесът и инвеститорите търсят бързите печалби, това са техните територии. Още повече, че в икономически центрове е концентрирана и административната власт.
Административното деление на България включва 28 области, 263 общини, 241 града и около 5000 села, а управлението се осъществява на национално, регионално, общинсто и селищно равнище. На национално равнище страната се ръководи от правителство, избирано от мнозинството в Народното събрание, докато областните управители се назначават и уволняват по всяко време от министър-председателя. Според мен обаче, е необходимо те също да бъдат избирани.
Посочената вече елипса на концентрация на обществения живот обхваща централната част на страната: Предбалкана, Стара планина, Подбалканските полета и Средна гора. Тази територия се очертава като най-сигурна от гледна точка на отбраната на страната. Тук е съсредеточена основната част от войската, военната индустрия, военните училища и другити отбранителни потенциали. Териториите около държавните ни граници бяха поставени в изолация по време на комунистическото управление, в резултат от което в граничните региони липсва необходимата трансгранична транспортна инфраструктура. Така България е, от една страна, държава на кръстопът, но от друга, не може да реализира кръстопътното си положение. Затова в интерес на отбраната и икономиката и е да се развият бързо европейските транспортни коридори, минаващи през България. Обезлюдаването, липсата на (качествени) пътища и съобщения и неразвитата икономика налагат и специална регионална политика. Страната ни трябва да изнесе икономиката си към своята южна и западна граница и по този начин да затвърди бъдещата си роля в НАТО и Европейския съюз.
От гледна точка на глобалната икономика България има два обекта – ядрената централа в Козлодуй, която е сред най-мощните в света, и петролната рафинерия в Бургас, която с възможността си да преработва 12-14 млн. тона петрол е на петдесето място в света по капацитет. На по-ниско, регионално равнище, имаме няколко десетки индустриални предприятия, сред които попадат и най-големите представители на военната индустрия. Други предимства са услугите, които страната ни може да предложи, и които са свързани с географското и положение – разположена между Европа, Азия и Африка, през нея минават границите между християнството и исляма, между славянството и Средиземноморието с неговата елинска и римка култура. На изток от България започва Ориентът със своя петрол и газ, но тук са и пътищата наркотиците, нелегалната емиграция на хора, търтовията с оръжие и, разбира се, израелско-арабският конфлект. Близо са и част от огнищата на ислямския фундаментализъм. В същото време България е дунавска и черноморска страна, което и осигурява пряка връзка със страните от постсъветското пространство, близо е до Кавказ и богатото на петрол Каспийско море.
В миналото военната икономика беше водеща за страната. От 60-те години на миналия век в българското машиностроене навлязоха фордизмът и постфордизмът. Във военната област се създадоха големи индустриални комбинати, при които на територията от няколко десетки квадратни километри и в няколко съседни селища се разположиха технологично свързани производства. Освен тях, извън територията на посочената по-горе елипса, се създадоха много на брой малки, специализирани предприятия. Делът на военната продукция при тях е различен в сравнение с гражданската.
Трета група предприятия са тези, при които производството на военна продукция не е доминиращо и често има незначителен дял. Последните две групи са разположени в средни и малки градове, някои в полупланински и планински територии. От позициите на регионалната икономика може да се каже, че българските предприятия разчитат на евтина материална суровина, свързани са с главните автомобилни и железопътни пътища на страната и, което и много важно, все още разполагат (въпреки емиграцията) с висококвалифицирана и евтина работна ръка. Технологичното осигуряване на по-голямата част от тях позволява още няколко години да се произвежда конкурентно продукция. Въпреки ограничените материални възможности, българските учени и изследователи имат редица постижения, които осигуряват добро име на нашата продукция (включително военна) на международния пазар. А там България има традиции.
{rt}
Съдбата на нашия народ и на българската държава винаги са зависели от геополитическото и положение. По време на Първото и Второто български царства страната ни играе водеща роля в развитието на Югоизточна Европа и на целия славянски свят. Петте века турско робство обаче разбиват българското етническо пространство и забавят общественото развитие, вследствие на което възкръсналата Трета българска държава не е в състояние сама да определя международното си поведение и дори да решава вътрешните си проблеми.
Териториите, в които живее българско население, включват историческите области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Вече над 1300 години българската държава се развива главно върху тези земи. Днес със сигурност може да се каже, че България граничи със свои земи, които по време на войните за националното и освобождение трайно са преминали към нейните съседи. След неуспешния опит да организира балканска коалиция с подкрепата на Русия, завършил с разграбването на български земи, геополитическата ни активност чак до края на Втората световна война има за цел обединяването на всички български земи в национална държава чрез участие в коалиция, която да бъде победител във война. Така, в двете световни войни България логично е на страната на Германия и нейните съюзници, след като още в средата на 20-те години на ХХ век съседите и създават т.нар. Балкански пакт, чиято цел е икономическото задушаване на България. В отговор тя се опира в развитието си на Германия и Италия. Независимо от активното и участие във военнополитическите събития на Балканите през първата половина на ХХ век, страната ни не постигна своя национален идеал – обединението на всички българи.
От геополитическа гледна точка, при разделянето на Европа след Втората световна война, България попада в съветската зона на влияние. Въпреки съпротивата – от военна, чрез т.нар. “горяни” (антикомунистически партизани), до мирни демонстрации и отказ да се даде земята и другите частни активи на държавата, в края на 50-те години комунистическата система е наложена изцяло (организираната съпротива продължава да 1963 от българската рота към НАТО, разположена в Гермесхайм, в американския сектор на Германия). Страната ни се превръща в мощна съветска база – икономическа, политическа и военна. Политическият живот отива крайно вляво и се установява класически тоталитарен режим от социалистически тип. Така българите за кратко време преживяват военно освобождение от турците през 1878, получаване на политическа независимост през 1908, установяване на комунистически режим през 1944 и смяна на монархията с република през 1946.
След създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (1949) и Организацията на Варшавския договор (1955) геополитическите интереси на България и нейната ориентация са напълно променени и подчинени на бившия Съветски съюз. Ако преди това страната може да определя интересите си спрямо съседите и по-далечни райони, като избира между двата европейски лагера, след Втората световна война българската независимост съществува само по документи. Потенциалът на страната е ориентиран към южната граница на социалистическия лагер. Основното направление на натиск е към Турция и Гърция, а извън Балканите българското поведение е съобразено със съветските интереси в Африка, Азия и Латинска Америка.
Налице е интересна симетрия. През 1938 Германия заема над 70% от външната търговия на страната, докато след Втората световна война подобен дял имат бившите социалистически страни, като само на СССР се падат около 55% и то по официални данни, които са силно намалени.
Днес много българи си задават въпроса, дали най-после сме намерили вярната ориентация, защото армията ни не е губила сражение на бойното поле, но пък не сме печелили война на дипломатическата маса. В обществото ни съществува песимистичното убеждение, че България никога не се ориентира към победителите. Причината е нежеланието на европейските страни да позволят на имперска Русия създаването на голяма България и петте войни, в които страната печели много по-малко, отколкото губи. Все пак дори и онези, които преди шест години реагираха отрицателно към действията на НАТО в Югославия поради страха от война край границите ни, днес приемат членството ни пакта, осъзнавайки неговата необходимост. От няколко години насам сред българите съществува единство за членството ни в НАТО и бъдещата интеграция в Европейския съюз и разбиране, че само този избор гарантира на България и в бъдеще да продължи да бъде най-стабилната балканска страна. Единственият значителен вътрешен проблем на геополитическата ориентация на страната днес е нейната изостаналост и слаборазвитите комуникации със съседите.
