16
Сря, Окт
4 New Articles

Стратегът на Императора

брой3 2004
Typography

Михал Соколницки, "Исполнено по высочайшему повелению", 152 с., БГУ, Минск, 2004

Името на полския генерал Михал Соколницки (1760-1816) едва ли говори нещо на българския читател. Участник във всички антируски бунтове след ликвидирането на полската държава през 1794, генералът е сред създателите на полските легиони в армията на Наполеон и взема участие в похода срещу Русия през 1812, като началник на контраразузнаването на т.нар. “Велика армия”. Появилият се наскоро сборник с негови доклади и анализи, адресирани до френския император (повечето от тях непознати дори на професионалните историци), го представя не само като опитен пълководец и учен-топограф, но и като геополитик от ранга на сънародника му Збигнев Бжежински (с който, между другото, го сродява неистовата омраза към Русия и стремежа да “избави Европа от зловредното влияние на Москва”)

Всъщност, още в предишните си анализи за полското (1794) и френското (1807 и 1811) правителства, Соколницки обосновава необходимостта от мащабна военна кампания срещу Русия, успешният изход от която, според него, би ликвидирал за дълго руското и британско влияние на Стария континент, “гарантирайки европейската сигурност”.

Тези анализи, както и обемистият доклад, писан през февруари 1812, дават обективна оценка на бойната подготовка и мобилизационните възможности на армията на Руската империя по времето на Александър Първи и съдържат ценни указания за френските пълководци и техните съюзници в навечерието на Наполеоновия поход срещу Русия. Авторът явно е проучвал задълбочено природните особености, инфраструктурата и социалния живот в еропейската част на империята, които изцяло предоставя на Наполеон, виждайки в него единствената надежда за освобождението на Полша, поделена в края на ХVІІІ век между съседните три държави - Русия, Австрия и Прусия. Именно горещото му желание да допринесе за свободата на родината си обаче, го лишава от реализъм при преценката на възможностите на Руската империя за съпротива срещу Наполеоновата агресия. Така например, той твърди че украинците, белорусите и прибалтийските народи ще въстанат в тила на руската армия още при вестта за приближаването на Наполеоновите войски. Както знаем, става точно обратното – на окупираните територии се разгръща истинска партизанска война срещу частите на “Великата армия”. Впрочем, Соколницки е бил наясно, че Русия едва ли ще изчезне, дори ако претърпи поражение в схватката на Наполеон. Затова, лансирайки идеята за възстановяване на полската държава, той предвидливо и отрежда (също както и Бжежински двеста години по-късно) ролята на “буфер” между страните от Западна Европа и Русия. Според него, дори и след очаквания разгром, Русия ще продължи да съществува, макар и в нови граници. В доклада си Соколницки често повтаря, че Полша и Русия имат своите “естествени граници”, значително разширявайки полските в източна посока - чак до бреговете на Днепър и Западна Двина, докато руските “естествени” граници на запад са очертани по течението на Волга и Кавказките планини. Полският генерал (пак, подобно на Бжежински) твърди, че само изтласкването на Русия, която той нееднократно нарича “Империя на Мрака” (!), отвъд тези предели би донесло спокойствие на Европа.

Въпреки че на моменти геополитическия проект на Соколницки изглежда прекалено фантастичен, в него се съдържат и редица постановки, чиято правота бе доказана на практика 180 години по-късно, при разпадането на Съветския съюз. Пример за това е прогнозираният от генерала взрив на националистическите настроения в неруските региони на Империята. Във връзка с това Соколницки дори лансира план за създаването на марионетни квази-държави (херцогства) между Балтийско и Черно море, които да послужат като допълнителен “буфер” между възстановената полска държава (т.е. основният европейски буфер) и остатъчната руска държава, натикана отвъд Волга. В книгата тези планове на полския геополитик са илюстрирани с великолепно изработени карти, помагащи на читателя да добие и чисто визуална представа за онова, което вероятно би последвало, ако Наполеон бе успял през 1812.

В доклада си, Соколницки отделя специално внимания на завоюването на украинските територии на Руската империя – не само защото ги счита за неотделима част от възстановената полска държава, но и защото (подобно на съвременните антируски настроени западни геополитици) е бил съвсем наясно относно ключовото им значение за стабилността на самата Русия. Той, в частност, предлага на Наполеон не просто да завладее Киев и заеме всички подстъпи към Днепът, но и да вдигне срещу Москва населението на съседните райони.

В крайна сметка, Наполеон не обръща особено внимание на мащабния геополитически замисъл на своя полски съюзник, макар че (и тове не е без значение) се съобразява с някои чисто военни съвети, дадени му от Соколницки, който в това отношение несъмнено е бил реалист и прагматик.

След разгрома на “Великата армия” в руските степи, Михал Соколницки се оттегля заедно с полските легиони в Саксония, където участва в битката край Лайпциг през 1813. Показателно е, че след свалянето на Наполен (заточен на остров Елба,)той решава да се върне в Полша и тръгва заедно с остатъците от легионите към Варшава, където полага клетва пред наместника на руския император и дори е нацначен за дивизионен генерал във войската на т.нар. Полско кралство (под това име част от полските територии са включени в състава на Руската империя). Умира през 1816 при нещастен случай по време на военен парад в полската столица. След него остават ръкописите му, най-интересният от...

{rt}

Поръчай онлайн бр.5/2019