Миналата 2004 загатна за възможни радикални промени в арменската външна политика. В течение на последните няколко години Ереван успяваше да води т.нар. “комплиментарна” външна политика, опитвайки се да лавира между интересите на големите сили в региона. Но, въпреки официалната теза, че поддържа равнопоставени отношения със САЩ, Русия и ЕС, във военно-политически аспект, Армения не криеше предпочитанията си към Москва. В същото време основната финансова подкрепа за бившата съветска република идва от Съединените щати (Армения е на второ място, след Израел, по количеството американска помощ на глава от населението). В хода на извършващите се в страната обществено-политически реформи Ереван се ориентира към европейските стандарти – страната е член на Съвета на Европа, а от 2004 участва и в програмата “Разширена Европа – новите съседи” (вж.Геополитика – бр.2/04).
Комплиментарността бе основния лозунг на официален Ереван през последните години в отношенията му с другите държави. Напоследък обаче за Армения става все по-трудно да следва подобна политика на равноотдалеченост, а в съвсем близко бъдеще това вероятно ще е направо невъзможно.
“Революцията на розите” в Грузия окончателно потвърди очерталото се и преди това противопоставяне между Русия и Запада за доминация в Южен Кавказ. А усилването на напрежението скоро може да накара Ераван окончателно да забрави за комплиментарния принцип и ясно да обяви външнополитическите си приоритети. В противен случая, Армения (която в много отношения е силно уязвима) просто ще бъде заставена да го направи. Днес особено активно върху геополитическата ориентация на страната влияят четири основни фактора.
Русия
Отношенията между Ереван и Москва датират от векове. Днес обаче те имат, до известна степен, неопределен характер. Проруската ориентация все повече се възприема като наследство от една стара, но постепенно избледняваща традиция. Макар постоянно да се твърди, че руско-арменските отношения имат съюзнически характер, реалните действия в тази посока са далеч по-малко от разговорите и подписаните документи. До днес двете страни не могат да съживят предприятията, предадени през 2003 на Русия за сметка на арменския държавен дълг.
В същото време официален Ереван не спира да повтаря, че руската 102-ра военна база, разположена в Гюмри, е гаранция за сигурността на страната. Впрочем, арменското общество (като цяло) се придържа към същото мнение. За Армения от особено значение е и фактът, че в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (създадена през април 2003 с участието на Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан – б.р.) може да купува оръжие по цени на вътрешния руски пазар.
Изключително сериозно изпитание за авторитета на Русия в арменското общество бе затварянето на руско-грузинската граница, което доведе до транспортна блокада на Армения. На практика, по този начин Москва сама направи онова, което дълго време не успяваха да постигнат американците.
Настроенията в арменското общество започнаха все повече да се накланят в полза на прозападната ориентация. Впрочем, и официалната реакция бе доста неочаквана. Външният министър Вардан Оксанян директно обяви, че Армения трябва да отчита факта, че интересите и невинаги съвпадат с руските. Ереван не бе си позволявал подобни остри изказвания от дълги години насам, като вместо това винаги подчертаваше, че няма никакви разногласия с Москва.
През последната година обаче, арменският елит (и, особено, опозиционно настроената част от него) започна да си позволява все по-откровено антируски заявления, каквито само допреди шест месеца изглеждаха немислими. Първоначално тези настроения обхванаха редиците на радикално настроената опозиция, за което способстваха редица обстоятелства и, на първо място, откровената подкрепа на Кремъл за Роберт Кочарян по време на последните президентски избори. На силна критика бяха подложени и големите отстъпки, които правителството направи, предавайки на практика в ръцете на Русия енергийния сектор на страната. Допускането на още такива политически гафове може да доведе до сериозни промени в обществените нагласи, при това съвсем не в полза на Москва. Да не говорим, че Русия почти не работи с арменските неправителствени организации, чието социално влияние прогресивно нараства. В тази сфера изцяло доминират американските и европейски структури, което прави позициите на последните далеч по-силни, отколкото руските.
САЩ
Активността на Вашингтон спрямо Армения прогресивно нараства. Грузинските събития се оказаха онзи рубеж, след преминаването на който американската позиция в Южен Кавказ стана прозрачна и предсказуема. Вашингтон ясно дава да се разбере, че Армения е сериозен фактор за регионалната политиката на САЩ. Симптоматично е, че новото американско посолство, което се строи през последните месеци на брега на Ереванското езеро, ще бъде най-голямото представителство на САЩ в света. Освен това, през лятото, за посланик в Армения бе назначен Джон Евънс – бивш шеф на руския отдел в Държавния департамент, т.е. изключително сериозна фигура в геополитическата игра за Южен Кавказ.
Белият дом всячески подпомага икономическото развитие на Армения, виждайки в него основен лост за укрепване на влиянието си в страната. Така, Армения бе включена в списъка от 16 държави, които ще претендират за допълнителна помощ от няколко стотин милиона долара в рамките на американската правителствена програма “Предизвикателствата на хилядолетието”. Освен това бе сериозно увеличена (до 8 млн.долара) и военната помощ на САЩ за Ереван. Американците се заеха и с модернизирането на свързочната система на арменската армия, което, само по себе си, никак не се вписва в армено-руското военно сътрудничество.
До последно време, в политическите кръгове на Армения липсваха сериозни формации, на които Вашингтон би могъл да се опре. Дори опозиционните партии в страната се придържаха към проруска ориентация. Но още в края на 2003 се активизира управляващото в първите години на независимостта на републиката Арменско общонационално движение (АОД). Неочаквано за всички, след шестгодишно мълчание, пресконференция направи първият арменски президент Левон Тер-Петросян. Веднага след това бе създадена откровено прозападна политическа коалиция, в която освен АОД влязоха Либерално-прогресивната партия на Армения и партията “Република”, начело с бившия премиер Арам Саркисян.
Засега обаче, повторението в Армения на грузинските или украинските събития изглежда малко вероятно. Както поради слабостта на опозиционните формации в сравнение с управляващите, които еднозначно се подкрепят от всички силови структури, но и заради вътрешната логика на развитието на арменското общество, което още през 1988 преживя възторга на революцията и днес изглежда доста поохладняло. Така че тук американците едва ли ще следват схемата от Грузия или Украйна. Те по-скоро ще съсредоточат усилията си към привличането на президента Кочарян на своя страна, използвайки за целта икономическите лостове и проблема с Карабах. А, ако този сценарий претърпи неуспех, Вашингтон разполага и с друг вариант – усилване на натиска срещу Ереван по карабахския въпрос. В последния случай Кочарян, вероятно би склонил да направи някакви отстъпки, рискувайки обаче да изгуби доверието на силовите структури и така да бъде създадена благоприятна почва за смяна на властта и издигането на по-удобен за САЩ политик.
Следва да се отбележи и, че усилията на Вашингтон по арменското направление се подкрепят и от НАТО. На срещата на НАТО в Истанбул през лятото на миналата година, бе официално заявено, че пактът вече смята Южен Кавказ за зона на стратегическите си интереси. Напоследък НАТО действително проявява особен интерес към Армения, която доскоро почти не привличаше вниманието му. Така, след като Баку отказа да допусне арменски военни на провеждащите се на азербайджанска територия военни учения на блока “Cooperative Best Effort - 2004”, в Брюксел реагираха моментално и, за да накажат Азербайджан, просто отмениха ученията. Освен това през миналата година заседание на работната група на военния комитет на НАТО се проведе само в Ереван, докато в Баку то отново бе отменено. Нещо повече, арменското правителство обяви, че желае да се присъедини към Индивидуалния план за действия по програмата за партньорство с НАТО, а в Косово бе изпратен първият арменски военен контингент (макар и намиращ се под гръцко командване). На едно от последните заседания на Националното събрание в Ереван пък бе ратифициран меморандум за изпращането на арменски контингент в Ирак.
Европейският съюз
Европа е поредния важен фактор в усилващият се външен натиск към Армения. Ако през последните години европейските структури ограничаваха активността си в страната само в сферата на човешките права, то засиленият интерес на ЕС към карабахския конфликт подзказва, че отношението към задкавказката република все повече се политизира. Паралелно с това в самото арменско общество се усилва желанието за включване в евроинтеграционния процес. Според проучване, проведено наскоро от арменския Център за национални и стратегически изследвания, 64% от населението и 92% от политиците и елита, като цяло, биха искали да видят страната си в Европейския съюз.
Доколко ще се усили европейският вектор на арменската геополитика е още рано да се каже, защото в самата Европа Армения съвсем не се възприема като европейска страна. Въпреки това в ЕС винаги са склонни да използват арменския фактор. Сред последните примери за това е стремежът на част от членките на Съюза да обвържат признаването на геноцида над арменците с преговорите за интегрирането на Турция в ЕС.
Иран
През последните години Иран упорито се стреми да укрепи позициите си в Армения и дори да я превърне в свой съюзник. Използвайки максимално факта, че Армения е блокирана от страна на Турция и Азербайджан, а руско-грузинската граница продължава да е крайно нестабилна, Техеран активно се опитва да засили ролята си в развитието на арменската икономика. Така, в края на ноември 2004 започна строителството на газопровода Иран-Армения и бе пуснат в експлоатация вторият енергопровод между двете страни, с което еноргооборотът между тях достигна 400 мегавата. Иран не крие, че е силно заинтересован от енергийния сектор на Армения. В плановете на двете страни фигурира изграждането на две хидроелектроцентрали, както и електроцентрала с алтернативни енергоизточници, които са жизнено необходими на Армения предвид искането на Евросъюза за закриването на арменската Атомна електроцентрала, като “потенциално опасна”. Впрочем, Ереван и Техеран продължават да задълбочават сътрудничеството си и вече обявиха намерение да стартират изграждането на железопътна линия между двете съседни държави.
В среда, като тази, в която днес се намира Армения, е съвършено очевидно, че дори ако страната успее да избегне сътресения, като тези в Грузия или Украйна, занапред Ереван ще трябва много по-ясно да декларира геополитическите си приоритети, вместо (както досега) да се измъква с дежурните декларации за комплиментарния характер на своята външна политика.
Ясно е освен това, че ако руският вектор в арменската геополитика не бъде подкрепен в скоро време с конкретни икономически и политически проекти, Западът (чиито позиции в страната стават все по-силни) съвсем скоро ще наложи на Армения радикална външнополитическа преориентация.
Възстановяването на железопътната връзка между Турция и Грузия, от една страна, и между Русия и Иран (през Азербайджан) – от друга, би довело до пълната транспортна изолация на Армения. Което автоматично...
{rt}
Миналата 2004 загатна за възможни радикални промени в арменската външна политика. В течение на последните няколко години Ереван успяваше да води т.нар. “комплиментарна” външна политика, опитвайки се да лавира между интересите на големите сили в региона. Но, въпреки официалната теза, че поддържа равнопоставени отношения със САЩ, Русия и ЕС, във военно-политически аспект, Армения не криеше предпочитанията си към Москва. В същото време основната финансова подкрепа за бившата съветска република идва от Съединените щати (Армения е на второ място, след Израел, по количеството американска помощ на глава от населението). В хода на извършващите се в страната обществено-политически реформи Ереван се ориентира към европейските стандарти – страната е член на Съвета на Европа, а от 2004 участва и в програмата “Разширена Европа – новите съседи” (вж.Геополитика – бр.2/04).
Комплиментарността бе основния лозунг на официален Ереван през последните години в отношенията му с другите държави. Напоследък обаче за Армения става все по-трудно да следва подобна политика на равноотдалеченост, а в съвсем близко бъдеще това вероятно ще е направо невъзможно.
“Революцията на розите” в Грузия окончателно потвърди очерталото се и преди това противопоставяне между Русия и Запада за доминация в Южен Кавказ. А усилването на напрежението скоро може да накара Ераван окончателно да забрави за комплиментарния принцип и ясно да обяви външнополитическите си приоритети. В противен случая, Армения (която в много отношения е силно уязвима) просто ще бъде заставена да го направи. Днес особено активно върху геополитическата ориентация на страната влияят четири основни фактора.
Русия
Отношенията между Ереван и Москва датират от векове. Днес обаче те имат, до известна степен, неопределен характер. Проруската ориентация все повече се възприема като наследство от една стара, но постепенно избледняваща традиция. Макар постоянно да се твърди, че руско-арменските отношения имат съюзнически характер, реалните действия в тази посока са далеч по-малко от разговорите и подписаните документи. До днес двете страни не могат да съживят предприятията, предадени през 2003 на Русия за сметка на арменския държавен дълг.
В същото време официален Ереван не спира да повтаря, че руската 102-ра военна база, разположена в Гюмри, е гаранция за сигурността на страната. Впрочем, арменското общество (като цяло) се придържа към същото мнение. За Армения от особено значение е и фактът, че в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (създадена през април 2003 с участието на Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан – б.р.) може да купува оръжие по цени на вътрешния руски пазар.
Изключително сериозно изпитание за авторитета на Русия в арменското общество бе затварянето на руско-грузинската граница, което доведе до транспортна блокада на Армения. На практика, по този начин Москва сама направи онова, което дълго време не успяваха да постигнат американците.
Настроенията в арменското общество започнаха все повече да се накланят в полза на прозападната ориентация. Впрочем, и официалната реакция бе доста неочаквана. Външният министър Вардан Оксанян директно обяви, че Армения трябва да отчита факта, че интересите и невинаги съвпадат с руските. Ереван не бе си позволявал подобни остри изказвания от дълги години насам, като вместо това винаги подчертаваше, че няма никакви разногласия с Москва.
През последната година обаче, арменският елит (и, особено, опозиционно настроената част от него) започна да си позволява все по-откровено антируски заявления, каквито само допреди шест месеца изглеждаха немислими. Първоначално тези настроения обхванаха редиците на радикално настроената опозиция, за което способстваха редица обстоятелства и, на първо място, откровената подкрепа на Кремъл за Роберт Кочарян по време на последните президентски избори. На силна критика бяха подложени и големите отстъпки, които правителството направи, предавайки на практика в ръцете на Русия енергийния сектор на страната. Допускането на още такива политически гафове може да доведе до сериозни промени в обществените нагласи, при това съвсем не в полза на Москва. Да не говорим, че Русия почти не работи с арменските неправителствени организации, чието социално влияние прогресивно нараства. В тази сфера изцяло доминират американските и европейски структури, което прави позициите на последните далеч по-силни, отколкото руските.
САЩ
Активността на Вашингтон спрямо Армения прогресивно нараства. Грузинските събития се оказаха онзи рубеж, след преминаването на който американската позиция в Южен Кавказ стана прозрачна и предсказуема. Вашингтон ясно дава да се разбере, че Армения е сериозен фактор за регионалната политиката на САЩ. Симптоматично е, че новото американско посолство, което се строи през последните месеци на брега на Ереванското езеро, ще бъде най-голямото представителство на САЩ в света. Освен това, през лятото, за посланик в Армения бе назначен Джон Евънс – бивш шеф на руския отдел в Държавния департамент, т.е. изключително сериозна фигура в геополитическата игра за Южен Кавказ.
Белият дом всячески подпомага икономическото развитие на Армения, виждайки в него основен лост за укрепване на влиянието си в страната. Така, Армения бе включена в списъка от 16 държави, които ще претендират за допълнителна помощ от няколко стотин милиона долара в рамките на американската правителствена програма “Предизвикателствата на хилядолетието”. Освен това бе сериозно увеличена (до 8 млн.долара) и военната помощ на САЩ за Ереван. Американците се заеха и с модернизирането на свързочната система на арменската армия, което, само по себе си, никак не се вписва в армено-руското военно сътрудничество.
