Европейска интеграция и култура, Минка Златева, Тодор Петев, Орлин Спасов (съставители), 444 стр. СУ “Св.Климент Охридски”, София, 2004.
Сборникът включва докладите на 43-ма участници, от десет европейски страни, в Шестата международна научна конференция на тема “Европейска интеграция и социална промяна: проблеми на интеркултурната комуникация”, състояла се миналата година в София.
Статите в първия раздел на сборника “Европейска интеграция и глобализация” разглеждат такива важни въпроси като например мит или действителност е европейската културна идентичност, при това от различни теоретични гледни точки – на народопсихологията, културологията, политологията и науката за комуникациите.
Вторият раздел представя текстове, обединени около темата “Визии за интеркултурна комуникация”. В него, без да стоят на единна платформа, авторите споделят общ етически хоризонт, посочвайки, че в идеалната си проекция интеркултурното общуване генерира толерантност и консенсуални нагласи.
Тематиката на третият раздел “Медии, пъблик рилейшънс и социална промяна” е разгърната в множество посоки и интегрира разнообразни подходи. Което не е случайно: именно социалната промяна е единственото глобално явление, проявяващо се с неочаквано постоянство в практически всички области на съвременния обществен живот. Като цяло, публикациите в този раздел се отличават със споделения от авторите отказ от социално-нормативния подход, както в изследователската методология и използваната аргументация, така и в професионалната практика.
Последният раздел на книгата – “Ракурси към практиката” – въвежда читателя в една по-приложна перспектива. Всъщност, именно наличието на възможност за “превод” на метадискусиите на езика на конкретните активности често е сред най-сериозните критерии за оценка на самата социална значимост на теориите за публичната комуникация. Практиката е, както се знае, техният идеален хоризонт. Ето защо текстовете могат да бъдат разглеждани и като илюстрация за качеството на технологиите за посредничество между организациите и техните публики или – по-широко - между отделните “актьори” в условията на социална промяна и междукултурен обмен.
Като цяло книгата разкрива ясно процеса на нарастващо интернационализиране и, следователно, на усложняване на информационните обмени. Изследванията отразяват възникването на принципно нова комуникационна среда както в отделните страни, така и на нивото на по-големите констелации в рамките на разширяващият се Европейски съюз. Едновременният диалог между много партньори и отварянето им един към друг дава не само предимства, но и поражда редица нови проблеми. И тъкмо в това е предизвисателството към авторите в тази книга, сред които личат такива сериозни учени като професорите Минчо Драганов, Пенка Караиванова, Добрин Добрев или Тодор Петев от България, както и техни изтъкнати колеги от Европа – Михаел Кунчик, Ролан Буркхарт, Яко Лехтонен, Миролюб Радойкович, Бранимир Стойкович и др., а също много млади и обещаващи имена.
{rt}
