Войната в ерата на Четвъртата индустриална революция

брой 5 2018
Typography

Войната в ерата на Четвъртата индустриална революция

Дейвид БАРНО*, Нора БЕНСАХЕЛ**

 

 

Klaus Schwab, The Fourth Industrial Revolution, 192 р. Crown Business, 2017

Заместник ректорът на Китайската академия за военни науки генерал Хе Лей наскоро се оказа във фокуса на вниманието на американските медии, след като заяви, че най-голямата слабост на военната машина на Пекин, в сравнение с тази на САЩ, е, че Китай никога не е водил реална война. Той отбеляза, че нито един от все по-съвършените модели въоръжения, самолети и кораби на страната му не е изпитан в истински бойни действия. Нещо повече, внушителната Китайска народноосвободителна армия (КНОА) продължава да залага на наборните военнослужещи, а не на професиналните военни, както американската. По думите му, докато не влязат в истинска битка китайските военни винаги ще изпитват съмнение относно истинските си качества и способности.

Всъщност, китайският генерал е прав само отчасти. Вярно е, че много малко военни по света притежават толкова дълбок и всеобхватен боен опит като американските, особено ако става дума за лидерите по този ключов показател. Преставителите на висшия генералитет на САЩ нерядко имат зад гърба си две, три, четири или дори повече военни кампании в чужбина, включващи буквално всичко: от традиционни бойни действия до продължителни операции за борба с бунтовниците или сложни ударни операции срещу различни терористични групировки.

Само че този солиден американски боен опит има и скрити недостатъци. И друг път сме отбелязвали, че предположенията и очакванията относно бъдещата война нерядко силно зависят от скорошния опит, тъй като миналото често се оказва подсъзнателния компас, насочващ мислите ни за бъдещето. Тоест, разсъжденията за предстоящата война могат много лесно да бъдат ограничени от проектирането на опита от миналото върху бъдещето. Това е свързано с естествения човешки стремеж да се мисли линейно за онова, което би могло да се случи, оцветявайки го в цветовете на вече преживяното.

Истината обаче е, че следващата война, особено ако съперници в нея се окажат великите световни държави, може да се окаже поразяващо различна от войните от миналото. Бойните действия могат да се развиват по съвършено неочакван начин и много бързо да излязат извън рамките на интелекта дори на най-креативните военни стратези. Предстоящата голяма война между държавите ще бъде първата война от епохата на Четвъртата индустриална революция и може драматично да промени всичките ни представи за характера на съвременни военни действия.

Основателят и президент на Световния икономически форум в Давос професор Клаус Шваб описва по наистина великолепен начин Четвъртата индустриална революция в едноименната си книга, появила се през миналата 2017. Първите три индустриални революции са добре известни. Първата, осъществена в периода 1760-1840, дава на човечеството парната машина, железниците и машиностроенето. Втората, която се извършва между 1870 и 1914, ни дава електричеството и масовото производство. Третата, често определяна като „цифрова революция”, се осъществява през последните десетилетия на ХХ век и води до появата на полупроводниците, компютрите и интернет. Четвъртата индустриална революция пък стартира около 2000-та и представлява своеобразна „надстройка” на Третата. Характерно за нея е все по-широкото влияние на цифровия свят във всички аспекти на съвременния живот.

В книгата си, Шваб убедително доказва, че новата революция не е просто продължение на предишната. Според него, Четвъртата индустриална революция представлява съвършено нов феномен, който се характеризира с размиването на различията между физическата, цифровата и биологичната сфери. Стремителният ръст на броя на технологичните пробиви в такива разнообразни сфери, като квантовите изчисления, биотехнологиите, изкуствения интелект, робототехниката и нанотехнологиите – и особено на синергията между тях – води до дълбоки промени в почти всички форми на човешката активност. Друга характерна черта на новата революция е експоненциално нарастващата скорост, с която тя се развива, безпрецеднтният обхват и дълбочината на последиците от нея, както и начинът, по който руши и трансформира компании, отрасли, държави и дори цялата човешка общност. Четвъртата индустриална революция обещава да бъде безпрецедентна както по своите глобални последици, така и по разрушителната си мощ.

Книгата на Шваб поражда множество изключително интересни коментари относно това, как Четвъртата индустриална революция ще повлияе върху държавното управление, бизнеса и обществото. Както изглежда обаче, тази дискусия почти не е засегнала въоръжените сили на САЩ и твърде слабо е повлияля върху визията на американските военни относно бъдещите войни. Всъщност, какво ще означава борбата с конфликтите по света в ерата на Четвъртата индустриална революция и, какво ще е наобходимо за победата в нея?

Освен че ще разруши и промени обществото, Четвъртата индустриална революция ще промени и характера на самите конфликти. Както посочва преди много години Клаузевиц, фундаменталната природа на войната може да остане една и съща, но начините за водене на войните постоянно се променят в хода на общественото развитие. Синергията между елементите на Четвъртата индустриална революция вече променя бойните полета на ХХI век по няколко различни начина.

Космосът и киберпространството

Тези две, сравнително нови зони на противоборство се появиха след Третата индустриална революция, но така и не бяха изпробвани в пълна степен по време на война. Липсват каквито и да било документи за направени поуки, за исторически сражения, които да бъдат изучавани, за прецеденти показващи ни, как биха могли да се развият военните действия в тези области, нито пък има начин да разберем, доколко разрушителни могат да се окажат те за съвременното общество. В същото време, евентуалните сражения в тази сфери биха се оказали пречка (и дори могат да ерозират способността им, сама по себе си ) на американските военни да се сражават в по-традиционните сфери на сушата, морето и въздуха, тъй като днес повечето жизненоважни комуникационни системи и другите средства за поддръжка почти изцяло зависят от космическите спътници и компютърните мрежи.

Изкуственият интелект, "големите данни", машинното обучение, автономността и робототехниката

Някои от най-известните ескперти в тези сфери публично предупреждават за заплахите от неконтролируемата среда. Военните операции, осъществявани с помощта на тези технологии и най-вече на изкуствения интелект, могат да се развият с такава скорост, че ефективните ответни мерки ще изискват изключването на човека като елемент от веригата на вземане на решенията. Разрешаването на "умните машини" да вземат традиционно вземаните от човека решения за убийството на други човешки същества, носи огромна опасност от морален характер. Въпреки това обаче, то може да се окаже необходимо за оцеляването на бъдещото бойно поле, да не говорим за победата в новия тип войни. Противниците ще се стремят да използват тези възможности, както и огромните оперативни предимства, които те биха им осигурили.

Връщането на масовите армии и отбранителното предимство

Известният военен експерт и бивш офицер от морската пехота на САЩ Томас Хамес (старши научен сътрудник в Националния университет по отбраната във Вашингтон) посочва, че през последните десетилетия американските военни се отказаха от масовите армии и мащабния военен натиск, залагайки на свръхточните "хирургични" удари и успешно използвайки по-малки сили, разполагаши със самонасочващи се оръжия. В същото време обаче, технологиите на Четвъртата индустриална революция ше позволят на широк кръг хора да се сдобият с множество евтини възможности, които досега бяха съвършенно недостъпни за тях. За това най-много спомагат постиженията в сферата на адитивното производство (т.е. на 3D-технологиите). Което пък означава, че американските военни следва да престанат да залагат на използването на малко количество невероятно скъпи и "свръхточни" системи на въоръжение, връщайки се към компактното, "умно" и по-евтино оръжие и най-вече към масовото използване на автономни безпилотни летателни апарати, което би им придало съкрушителна мощ. Освен това, Хамес твърди, че рояците дронове "могат да превърнат отбраната в доминираща форма на война", тъй като ще създадат условия, когато "ще бъде по-лесно да се откажеш от присъствието си в определена сфера, отколкото да я използваш".

Новото поколение високотехнологично оръжие

Съединените щати и някои от потенциалните им противници внедряват технологиите на Четвъртата индустриална революция в голям брой нови иновационни системи на въоръжение, включително релсотрони, радиоелектронни оръжия, парализиращи вражеското оборудване с концентрирани и мощни енергийни избухвания, свръхскоростни снаряди и хиперзвукови ракети. Това ново въоръжение ще увеличи значително скоростта, обсега и разрушителната мощ на конвенционалните оръжия. При това до степен, каквато доскоро не можехме да си представим. Американските военни обаче, продължавата прекалено да инвестират в остарели системи, базиращи се на технологиите от края на ХХ век, които успешно се конкурират с въпросните свръхнови разработки за толкова дефицитните средства за отбрана. Това позволява на такива възходящи държави, като Китай например, да се сдобият с очевидно предимство. Защото те могат да внедряват свръхновите технологии без им се налага да понасят огромното финансово бреме, свързано с поддържането на старите системи и лобизма на военно-индустриалните кръгове, които ги произвеждат и прокарват (освен това на автократичните държави не се налага да спазват демократичните изисквания за прозрачност и граждански контрол). Този проблем се задълбочава още повече от нерегулираната американска система за закупуване на въоръжения, позволяваща сроковете за разработването на нови образци въоръжения да се удължават с десетилетия.

Неизвестният „секретен фактор”

Секретните технологии, които се разработват в момента както от приятелите, така и от враговете на Америка, най-вероятно ще бъдат използвани още през следващата голяма война, при това не може да се прогнозира, как това ще промени динамиката на сраженията. Те биха могли да превърнат сегашните оръжия в неефективни или остарели, или пък да осигурят на един от участниците в конфликта неочакван военен потенциал за постигане на победата в него. От друга страна, напълно е възможно и технологиите, които една или друга държава пази в пълна тайна с намерението да изненада противника си още през първите дни на бъдещата война, вече да са компрометирани. При всички случаи мъглата около характера на новия тип войни може да стане още по-гъста, ако се окаже, че в нея се крият всевъзможни непредвидени и непознати за американските военни предизвикателства.

Някои изводи

Избистрящите се очертания на Четвъртата индустриална революция говорят за това, че се намираме на прага на фундаментални промени в характера на военните действия. Следващият голям конфликт несъмнено ще демонстрира всички непреходни особености на "човешката война". В същото време обаче, сраженията, оръжието и тактиката могат да се окажат съвършено безпрецедентни. Чак до края на продължителната, комфортна и добре позната ни епоха, съвременните военни могат да се подготвят за бъдещите конфликти без да са особено наясно, как точно ще им се наложи да воюват при евентуална нова голяма война.

Изучаването на спецификата на войната традиционно се основава върху анализа на сраженията от миналото за да се извлече от тях необходимата поука за онези, които още не са участвали в реални битки. В днешния свят обаче, този важен исторически обектив следва да се допълни от фокусирането върху бъдещето. В този смисъл, фантастичните технологични трилъри, посветени на бъдещите войни биха могли да помогнат на военните теоретици да се освободят от интелектуалните ограничения на линейното мислене и да разберат по-добре неочакваната динамика, заплахите и предизвикателствата на бъдещите сражения. Произведения като Ghost Fleet, Automated Valor, Kill Decision и много други могат да помогнат на креативните военни лидери да си въобразят невъобразимото и да добият представа, как биха могли да се развият битките в бъдещите големи войни, за което няма как да помогне прекаленото фокусиране върху опита от миналото.

Адаптирането към променящия се характер на войната в хода на Четвъртата индустриална революция ще се окаже гигантско предизвикателство за американските (и не само) военни лидери, като през следващите десетилетия мащабите на това предизвикателства само ще нарастват, паралелно с ръста на огромния разрушителен потенциал на съвременната епоха.

Вероятно ще ни се наложи да оставим настрана формираните в миналото доктринални тези, личния си военен опит и високо цененото скъпо въоръжение, за да можем обективно да преценим, как следва да воюваме и побеждаваме през следващите години. Цитираният в началото на статията генерал Хе Лей може да вярва, че най-голямата слабост на китайските въоръжени сили е липсата на съвременен военен опит, но истината е, че нито една военна машина - включително изпитаната в боя военна машина на САЩ - не разполага с какъвто и да било опит от участие във войни като тези, които ще се водят в епохата на Четвъртана индустриална революция. Ето защо днешните военни лидери, включително и американските, следва постоянно да мислят - и то максимално креативно и без да се ограничават от каквито и да било рамки и стереотипи - как да се подготвят за бъдещите битки. Простото привнасяне да допълнителни промени в сегашните, наследени от миналото, правила и начини за осъществяване на военните действия може да има катастрофални последици, ако противниците съумеят успешно да се възползват от мащабните глобални промени, включително и във военната сфера.

 

* Американски генерал от резерва, експерт на Американския университет във Вашингтон

** Научен сътрудник в Американския университет във Вашингтон