Транспортната революция на Балканите през „дългия ХIХ век”

брой 5 2018
Typography

Александър Костов, Транспорт и комуникации на Балканите (1800-1914), 312 стр. Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, София, 2018

В наши дни теми като свързаността между страните в Югоизточна Европа в различните ѝ аспекти, както и планираните мащабни общобалкански инфраструктурни проекти заемат ключово място в обществения и политическия дневен ред на балканските елити. Предоставената възможност да се погледне към днешните проблеми през призмата на историческата перспектива е само един от приносите на новата монография „Транспорт и комуникации на Балканите (1800-1914)”. Освен несъмнената му актуалност по отношение на съвременните въпроси в тази сфера, изследването на проф. Александър Костов е преди всичко солиден академичен труд със сериозен научен принос към стопанската и социалната история на Югоизточна Европа, както и към историята на технологиите и на транспорта/комуникациите в широк балкански контекст. Още повече, че авторът му го се базира на дългогодишния си опит и проучвания в тази област, използвайки изключително широк кръг документални извори и публикации.

„Дългият ХIХ век”

Хронологичният обхват на монографията съвпада с добилата популярност в историографията концепция за „дългия деветнадесети век”. Това е епоха на динамично индустриално и технологично развитие, стартирало в отделни центрове на Западна Европа за да се разпространr в широк ареал, променяйки из основи обществата във всички части на континента, с което става и един от фундаментите на модерна Европа. Отражението на тези процеси на Балканите е разгледано през призмата н началния, но много важен период от развитието на транспортната и комуникационна инфраструктура и въвеждането на новите технологии в региона. При това авторът обръща внимание на различните разновидности на транспортните и комуникационни средства: от парната машина и железопътния транспорт (класически обекти за изследователите на първите фази на индустриалните революции) до появата на автомобила, развитието на електрическия телеграф, телефона и т.н. 

Съществен принос на монографията „Транспорт и комуникации на Балканите (1800-1914)” е, че по същество тя представлява първи опит да бъде представено комплексно изследване на развитието на транспорта и комуникациите в така очертания териториален обхват и дългия времеви хоризонт от края на XVIII век до началото на Първата световна война – рамка, позволяваща детайлното проследяване и сравнение  на процесите в тяхното развитие. Материалът е разделен по хронологичен принцип на три части в съответствие с добре обоснованите от автора качествени промени в отделните подпериоди (първата половина на XIX век, 1850-1880 и 1880-1914). 

Следва да се отбележи, че изследването на проф. Костов е истинско балканистично изследване, което не се ограничава до отделни части от Балканите, а вместо това предлага цялостен сравнителен анализ на развитието както в източната, така и в западната част на региона. Основната част от книгата разглежда развитието в хърватските, сръбските, черногорските, румънските, българските и гръцките земи, както и влиянието на две изчезнали империи със значим отпечатък в исторически план върху нововъзникващите държави, а и все още директно контролиращи през изследвания период големи територии от полуострова  – Хабсбургската и Османската, като текстът се отличава с ясно изразен акцент върху компаративния подход.  В същото време, процесите са представени на фона на общите тенденции за цяла Европа, на които е отредена отделна въвеждаща глава, като в останалите части е проследено в детайли проникването на европейските влияния през различни канали, пример за което са австрийските параходни дружества по река Дунав или базираното в Триест параходно дружество Австрийски Лойд, опериращо в редица от важните балкански пристанища на Адриатическо море.

Транспортът като фактор за модернизацията на балканските общества

Избраният подход, както и времевият и пространствен обхват, макар и безпорно утежняващи изследователската задача, позволяват да се проследи далеч по-ясно и в много по-голяма дълбочина модернизацията на балканските общества. Макар че този процес привлича значителен изследователски интерес през изминалите десетилетия, белите полета в него далеч не са запълнени, т.е. подобно изследване на комуникационния аспект в модернизационните процеси е стъпка именно в тази посока. В същото време, картината на историческото развитие е уплътнена от закъснението на Балканите в редица сфери, както и от успехите, несполуките, нееднаквото и неравномерно развитие на отделните страни и райони от полуострова. Изследването на проф. Александър Костов „Транспорт и комуникации на Балканите (1800-1914) е многоспектърно и поради направения подробен обзор на сухоземния и водния транспорт във всичките им основни разновидности през изследваната епоха, както и на развитието на основните комуникационни средства, като в детайли и с прилагането на значителен обем количествени данни са разгледани различни аспекти, включващи технологични иновации, развитие на инфраструктурата и разширяване на мрежите, международни конференции/спогодби и т.н.

От голяма полза за специализираната публика ще бъде огромният масив от статистически материал в изследването, разкриващ развитието на отделните географско-политически области, голяма част от който е удобно подреден в таблична форма. Добро впечатление прави също фактът, че на много места анализът се опира на оригинални документи на няколко европейски и балкански езици. Освен това, особено важни за навлизането в темата представляват последните две части от книгата, в които е направен обширен преглед, представляващ първи опит (в този времеви и териториален обхват) да бъдат представени актуалните историографски дискусии, както и да бъде направен  обзор на историографията относно историческото развитие на транспорта и комуникациите на Балканите.

Монографията на проф. Костов със сигурност ще е изключително полезна не само за специалистите, но и за по-широк кръг читатели, изкушени от темата за развитието на модерните средства за транспорт и комуникации.

 

*Институт за балканистика с Център по тракология при БАН