Известният италиански политолог Марко Балдасари е роден на 10 март 1975. През 2001 завършва политически науки в Болонския университет. Специализира в Хумболтовия университет в Берлин. Докторската си дисертация по социология защитава в Университета на Парма, където по-късно става и преподавател. От 2004 Балдасари е научен директор на Фондацията на Европейския колеж в Парма. От февруари 2012 той е професор по история на европейските институции в Университета на Парма. Марко Балдасари е автор на десет книги, последната от които е "Популизмът и радикалната демокрация".

Откакто свят светува се осъществява постоянен обмен на култури, които в някои пространства се консолидират за дълъг период от време. Съвременните процеси на глобализация водят до интензивни процеси на миграции, технологични нововъведения, революция в транспортните и комуникационни технологии. От своя страна, те предопределат културната дифузия.

Преди почти сто години, на 18 януари 1919, започва Парижката мирна конференция, която трябва официално да оформи посредством система от международни договори резултатите от Първата световна война, или с други думи да определени съдбата на загубилите в нея - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.

Според публикувания през ноември 2017 доклад на изключително влиятелния Атлантически съвет, озаглавен "Напред Балкани: новата стратегия на САЩ за региона" (1), „американската дипломация следва да положи допълнителни усилия за да подготви Атина и Скопие за бъдещ алианс (както помежду им, така и със САЩ). Освен това Съединените щати трябва да обединят усилията си с ЕС за да подкрепят и ускорят преговорите между Белград и Прищина и да съдействат за по-бързото им успешно приключване”.

Определящото влияние на процесите на глобална икономическа, политическа и културна унификация върху локалните общества не можеше да не провокира полярно различаващи се оценки както на самия феномен на глобализацията, така и на описващите го теоретични модели.

Основната линия, по която протича руското влияние към Европа, са доставките на енергоресурси. Санкциите на САЩ и ограничителните мерки на ЕС притежават потенциала да нарушат нормалното функциониране на руския нефтогазов комплекс и да ограничат възможностите на Москва да осъществи „втората вълна“ от действията по разработване на нефтените и газовите находища в страната.

Още статии ...