Джоузеф ФИТЦАНАКИС: Възможните стратегии за трансформация на Ислямска държава

брой 3 2018
Typography

Д-р Джоузеф Фитцанакис е сред най-известните съвременни американски експерти в сферата на разузнаването и националната сиурност. Завършва Бирмингамския университет, а магистърска и докторска степен получава в Университета на Единбург.

Автор е на стотици статии в различни медии, включително във Washington Post, BBC, ABC, NPR, Newsweek, the Diplomat, Foreign Policy, Politico, Le Monde и Wired. Първоначално е преподавател в Университета Кинг в Бристъл, щат Тенеси, а днес е доцент по политология в Университета Костал Каролина, щат Южна Каролина. Освен това, Фитцанакис е заместник директор на Европейската разузнавателна академия и главен редактор на intelNews.org.

Интервюто с д-р Джоузеф Фитцанакис публикуваме с любезното съдействие на Татяна Канунникова и RIАC.

  • Въпреки претърпяното от нея военно поражение, Ислямска държава (ИД) продължава да се разглежда като международна заплаха. В кои региони тази групировка губи позиции и в кои, напротив, ги укрепва? Бихте ли очертал днешната география на активността на ИД?
  • Групировките от типа на Ислямска държава са доста мобилни. По правило, те се преместват и предислоцират сравнително лесно и действително представляват глобални терористични организации, както по своя мироглед, така и по географския си обхват. Следва да отбележа, че от самото начало на съществуването си Ислямска държава включва в своята структура т.нар. „вилаети”, т.е. полуавтономни чуждестранни провинции или владения. Сред тях са отделни райони на Либия, Афганистан, Сомалия, Филипините, Нигерия, както разбира се и Синайският полуостров в Египет.
  • Както е известно, в началото на 2018 Ислямска държава на практика загуби традиционната си база в Леванта. Как загубата на основните и административни центрове се отрази на стратегията на групировката?
  • Има два алтернативни отговора на този въпрос. Първият възможен отговор е свързан с това, че стратегията на Ислямска държава е подобна на онази, възприета от британското правителство през 1940, когато кабинетът на Уинстън Чърчил се сблъсква със заплахата от нахлуване на армията на Третия Райх на Острова. По онова време Лондон планира да използва отвъдморските си колонии като бази, от които би могъл да продължи борбата дори и след евентуалната окупация на Великобритания от Германия. Напълно е възможно ИД да е възприела аналогична стратегия и, ако наистина е така, предстои да станем свидетели на съгласувани изблици на бунтовническа активност в Египет, Югоизточна Азия, Афганистан, Сомалия, Кения и на други места.

Вторият възможен отговор на въпроса за стратегията на ИД е, че групировката може да навлезе в период на относително бездействие, по време на който ще концентрира усилията си в сферата на киберактивизма и пропагандата в Интернет, насочена към недоволните млади хора в Западна Европа, Кавказ и Северна Америка. Според този сценарий, ИД ще използва впечатляващото си умение да създава нови общности от представители на т.нар. „поколение Z” (т.е. хората родени след 1996 – б.р.) или „нулевото поколение” в Интернет, а също ще преразгледа стратегията си във връзка със загубата на територия в Леванта. Този сценарий предвижда „цифрова” география на действията на Ислямска държава, което в крайна сметка може да доведе до появата на нов модел терористична активност. Последният сценарий вероятно ще напомня децентрализирания и основаващ се на отделни ядра модел на Ал Кайда, при който усилията се концентрират върху болезнени и решителни удари по чуждестранни обекти.

  • В един публикуван наскоро коментар в Asia Times посочвате, че завърналите се бойци на ИД представляват ценен източник на разузнавателна информация. Как обаче тези хора могат да бъдат идентифицирани сред огромния поток от бежанци и мигранти? И как точно службите за сигурност биха могли да използват техния опит?
  • По своята същност, сунитският бунт не е някакво единно движение. Имам предвид, че неговите лидери никога не са искали то да придобие масов характер. Ислямска държава, както и Ал Кайда преди това, не се опира на голям брой последователи. Високопоставените ръководители на Ислямска държава, като Абу Бакър ал-Багдади, Мохамед Махмуд, Тирад ал-Джарба (по-извстен като Абу Мохамед ал-Шимали) и други, не бяха заинтересовани от присъединяването към групировката на десетки хиляди слабо мотивирани и нерешителни бойци. Достатъчни са им няколко стотин джихадисти, чиято привързаност към ИД е непоколебима и които са готови да жертват всичко, дори и живота си, в името на борбата. Да вземем за пример някои от най-мощните атаки на сунитските бунтовници срещу техните врагове: терористичното нападение от 11 септември 2001 в Съединените щати, взривовете от 7 юли 2005 във Великобритания, нападенията през ноември 2015 в Париж или овладяването на Мосул през 2014. Сравнително по-мащабни удари бяха нанесени по руски, ливански, афганистански, египетски и други обекти. Характерно за всички тях е, че бяха осъществени от сравнително малък брой изцяло предани на каузата бойци. Така например, падането на Мосул, което се смята за върховата точка на могъществото на Ислямска държава, беше осъществено от само 1500 джихадисти, които успяха да се справят с две дивизии на иракската армия с обща численост 30 000 души. Опората на сравнително неголям брой предани бойци отразява тактиката на вербуване на Ислямска държава (а преди това и на Ал Кайда). При вербовката си те залагат на индивидуалния подход към всеки конкретен млад човек, когото смятат за достатъчно надежден и непоколебим. Именно върху това следва да акцентират и европейските, американските и руските специални служби в работата си със заподозрените членове на терористични групировки, задържани или разкрити сред големите маси мигранти. Тоест, необходимо е агентите на службите за сигурност да проявяват персонално внимание, да са наясно с детайлите и да познават добре културата, обичаите и начина на мислене на предимно мюсюлманските общества.

За съжаление обаче, правителствата на повечето държави нямат нито достатъчно търпение, нито необходимия опит за осъществяването на истински "точкови" кампании, насочени към конкретни лица с цел тяхната дерадикализация и, в крайна сметка, за използването им. Опитът със сирийските мигранти в такива държави, като Италия и Гърция е много показателен в това отношение. И двете страни, които и без това са прекалено обременени от вътрешнополитически проблеми и финансова неопределеност, в общи линии, бяха оставени да се оправят сами от безучастния и разединен Европейски съюз. Някои членове на ЕС, като Полша и Унгария, да не говорим за Великобритания, преследвайки  практическите си цели, се позиционираха извън рамките на европейския "мейнстрийм". В същото време, Съединените щати, които са основния инициатор на сегашната нестабилност в Близкия Изток, не демонстрират сериозен интерес към програмите за дерадикализация и интегриране на радикалните елементи. Тази устойчива тенденция е налице както по времето на Барак Обама, така и при управлението на Доналд Тръмп.

- Според вас, възможно ли е криптовалутите да се превърнат във важен източник за финансиране на тероризма? Според някои експерти, натискът върху традиционните методи за финансиране може да стимулира този процес?

- Някога, т.е. през 70-те и 80-те години на миналия век, мнозинството терористични организации се снабдяваха със средства най-вече чрез изнудване, отвличания, банкови грабежи и, в по-малка степен, от наркотрафик. През ХХI век се промениха много неща. Днес криптовалутите, сами по себе си, не представляват източник на финансиране, макар че нарастването на стойността на много криптовалути, разбира се, носи определени приходи на терористичните организации.

Използвайки криптовалутите и т.нар. "Тъмна мрежа" (Dark web), терористичните организации демонстрират много по-голяма изобретателност в търсенето на начини за получаване на приходи. Те например се занимават с продажби на пиратска музика и филми и, най-вече, на видеоигри. Освен това са ангажирани в продажбата на контрафактна продукция, включително дрехи, електроника и други високотехнологични аксесоари. Освен това, те продават контрафактни фармацевтични продукти, фалшиви билети за големи спортни събития и музикални концерти. Онези, които купуват подобни продукти, често плащат с криптовалути и най-вече чрез "Тъмната мрежа"

Ако се опитаме да обхванем картината, като цяло, става ясно, че използването на криптовалути е своеобразна форма на асиметрично финансиране, заобикалящо традиционните финансови структури, при това са активирани нелегални механизми, които в момента трудно могат да бъдат проследени. Малко терористични групировки биха устояли на изкушението да прибягнат към този нов метод за нерегулирани финансови операции.

- Възможно ли е и как би могло да се осъществи на практика сътрудничеството между разузнавателните служби на западните и източните държави? В тази връзка ще припомня, че през декември 2017 ЦРУ помогна на руските си колеги да предотвратят мащабен терористичен акт в Санкт Петербург.

- Въпреки разногласията на политическо равнище, сътрудничеството между руските и американските специални служби в сферата на борбата с тероризма, е много по-рутинен процес, отколкото обикновено се смята. Споменатите от вас съобщения в медиите, че ЦРУ е обменяло разузнавателни данни с руските си колеги бяха интересни най-вече, защото подобен факт беше публично огласен. Повечето случаи на оперативно-издирвателно сътрудничество между Вашингтон и Москва не стават публично известни. Все пак ще припомня, че през февруари 2016 Джон Бренън, който тогава беше директор на ЦРУ, официално заяви, че Управлението работи в тясно сътрудничество с руската разузнавателна общност в сферата на контратерористичните операции, насочени против ислямистките екстремисти. При това, той описа отношенията между ЦРУ и сътрудниците на руското разузнаване като "един много конкретен и информативен обмен". Бренън добави, че "ако Управлението получи информация за заплахи срещу руски граждани или дипломати, ще я споделим с руснаците". В тази връзка, директорът на ЦРУ даде за пример Зимната Олимпиада през 2014 в Сочи, като подчерта, че: "ние си сътрудничехме много тясно с руските специални служби по време на игрите в Сочи, стремейки се да не допуснем извършването на терористични нападения и го правихме много успешно". Няма причини да се съмняваме в искреността на Бренън.

- Професионалистите винаги намират по-лесно общи точки. В какви сфери, освен борбата с тероризма, биха могли да си сътрудничат ефективно американските и руските специални служби, според вас?

- Има огромен списък от общи проблеми, чието решаване следва (и често става точно така) да сплотяват американските и руските специални служби. Да започнем с това, че съществуват две реални заплахи за сигурността на двете страни, а и на целия свят, изискващи тясното сътрудничество между Вашингтон и Москва и техните специални служби. Първата заплаха е черният пазар за оръжия за масово унищожаване и най-вече на химически и биологични вещества и особено на радиоактивни материали. През последните двайсетина години имаше няколко случая, когато отделни лица или организации се опитваха да продадат или да търгуват с радиоактивни вещества. Опасенията, че подобно оръжие може да попадне в ръцете на недържавни бунтовнически сили, би трябвало да са достатъчно силен стимул за по-тясното сътрудничество между американските и руските специални служби.

Втората екзистенциална заплаха е глобалното затопляне и неговото влияние върху международната сигурност. Не е тайна, че повишаването на глобалните температури вече оказва осезаемо негативно въздействие върху производството на  хранителни продукти, процесите на опустиняване, повишаването на морското равнище и други фактори, които способстват за дестабилизирането на икономиките на цели региони. Тези тенденции стимулират ръста на войнствените настроения, нивото на политическия екстремизъм, войните и масовата миграция на население, а всичко това представлява сериозна заплаха за стабилността на международната система. Решаването на този глобален проблем ще изисква разширено и продължително сътрудничество между Съединените щати и Русия на политическо, икономическо и разузнавателно равнище. Освен това двете страни следва да си сътрудничат тясно по ред други въпроси, включително стандартизирането на глобалното регулиране на криповалутите, понижаването на напрежението между двете конкуриращи се ядрени държави - Индия и Пакистан, както и на Корейския полуостров, предотвратяването на дестабилизацията на Египет (най-голямата арабска държава в света), борбата срещу усилването на въоръжените сунитски групировки в Западна Африка и множество други проблеми.

- Освен всичко друго, вие сте известен експерт по студената война. В момента Русия и САЩ преживяват период на напрежение в двустранните си отношения. Според вас, какво следва да се направи за да бъдат преодолени тези трудности и да бъдат изградени мостове между двете военни суперсили?

- За онези, които помнят студената война и са изучавали развитието на американско-руските отношения в следвоенната епоха, сегашното състояние на отношенията между Вашингон и Москва изглежда сравнително управляемо. За щастие, въпреки съществуващото напрежение между тях, ние сме много далеч от възникването на извънредни ситуации от типа на Берлинската криза през 1961, Кубинската ракетна криза или дори от сблъсъка между американския самолетоносач "Кити Хоук" и руската подводница К-314, имал място в Японско море през 1984. Как можем да избегнем подобна опасна ескалация на напрежението? Отговорът е прост: трябва да поставим на регулярна основа взаимодействието между двете държави на различни нива, включително изпълнително, политическо и икономическо, както и в сферата на сигурността. Подобни контакти следва да продължат да се осъществяват дори, или най-вече, в периодите на изостряне на напрежението в отношенията между Вашингтон и Москва. Общият контекст на този подход се базира на неоспоримата истина, че Русия и Съединените щати са двата основни стълба, върху които може да бъде реализирана на практика идеята за глобален мир за бъдещите поколения.