Великобритания и Европа в процеса на евроинтеграция

брой 3 2018
Typography

Никола Аврейски. Великобритания и Европа. Обединеното кралство и европейската интеграция. 232 страници. Фабер. 2016

Темата за отношенията между Великобритания и Континента рядко е било толкова централна за Европейската политика. Причината е безпрецедентният референдум за излизане от Европейският съюз, който тогавашният британски премиер Дейвид Камерън организира, защото така беше обещал пред своите избиратели. Както и да се погледне, това беше триумф на демокрацията – ненасилствен дебат и сблъсък на две различни визии за развитието на една държава. Реакцията на официалните европейски институции в Брюксел бе объркване, изненада, ступор и последвали закани и заплахи. Толкова изненадващи бяха резултатите от британският плебисцит. В този момент започна процесът по напускане на Обединеното кралство, добил популярност като „Брекзит“.  Той се превърна в една от „парещите кризи“ за европейския проект. Заваляха взаимни обвинения между Брюксел и Лондон, преговорите буксуват, като всеки се опитва да извлече максималното за себе си – британците, с колкото се може повече преференции в търговията, докато Евросъюзът - и с демонстративно наказване на всяко правителство, което оспорва властта на центъра.

Тук би следвало да се отвори една скоба за британската политика. По време на кампанията за излизане от ЕС, обществото и политическата класа (независимо от политическите пристрастия) се бяха разделили дълбоко „за“ и „против“ въпроса на референдума. Самата управляваща Консервативна партия бе в същото положение. Премиерът Камерън и министърът на вътрешните работи Тереза Мей агитираха от лагера на "римейнърите" (от remain (англ.) – оставане). След края на вота, когато станаха ясни резултатите, Камерън напусна политиката, а Мей стана министър-председател като поведе страната в може би най-тежката политическа криза от Втората световна война насам. В квинтесенция на нейният мандат се превърнаха думите й „Брекзит означава Брекзит“ – без половинчатости, саботажи, завои. Личното й мнение няма нищо общо с нейната работа начело на кабинета, която автоматично се подчини на съобразяването с искането на суверена. Самата тя подписа датата на окончателно напускане – 11 часа на 29 март 2019, докато от еврочиновниците „летяха“ безкрайни заплахи и намеци за преоценка. Уроците и изводите, които могат да се направят от създалата се ситуация, са много. Аз не бих си позволил, за разлика от брюкселски елит, да подценявам подобен народ, да притискам политическия му истъблишмънт или да зачерквам бъдещето на държавата му като сериозна политическа, икономическа и технологична сила. В този смисъл заключителното изречение в книгата на професор Никола Аврейски „Великобритания и Европа“ – „…което вещае по-нататъшен упадък на Обединеното кралство и спад в международните позиции на Лондон“ е категорично, но ми изглежда дръзко и натоварено с рисков потенциал (стр. 222).

От самото начало на своята книга проф. Аврейски разглежда сложния и лъкатушещ характер на отношенията между Албиона и Континента в процеса на европейска интеграция. Хронологичният авторов подход разкрива една устойчивост на отношения, които никога не са били пълноценни, а се характеризират с взаимно недоверие. Тази линия пронизва цялата книга и е безспорно достойнство на изследването.

В британският случай скептицизмът към Обединена Европа винаги е водещ за разлика от френската или германска политика. Влизането, точно както и излизането, на страната от общия европейски проект е болезнено, което е уловено много добре от автора в историческата перспектива на неговото изследване (глава 4). И престоят на Лондон в европейските институции е свързан с повече стоене отстрани, отколкото с пълноценно включване в интеграционните усилия на континента. Подозрението и недоверието към евроскептицизма на Острова никога не слизало от дневния ред на поддръжниците на Европейската идея през целия изследван в книгата период (от началото на ХХ век до 2015).

Моментът на публикуването на „Великобритания и Европа“ няма как да бъде по-подходящ. Това е една от най-актуалните теми на съвремието, а изследванията от подобен характер вече „заливат“ европейската политическа, историческа и икономическа литература. В България подобни изследвания са рядкост, което е допълнителен плюс за книгата на проф. Аврейски.

За жалост или радост, подобно изследване в такъв момент, остава незавършено. То е една прекрасна основа, на която може да се надгради последващият процес на „Брекзит“-а и случващото се след него, което към днешна дата е повече в сферата на спекулациите и високата емоционалност, отколкото на реални данни, прогнози и трезва преценка. В този смисъл книгата на проф. Аврейски има потенциал за последващо развитие на една сюжетна линия, която предопределя и ще предопределя много от случващото се вътре в Европейския съюз и около него.

 Британците едва ли ще простят за унизителното отношение, колкото и бивши да са като империя, а „европейците“ няма да пропуснат случая, включително с помощта на ирландци и шотландци, да покажат на света своята сила и виталност. Така че най-интересното  тепърва предстои.

 

* Българско геополитическо дружество