Агресията в международното право: необходимата ревизия на понятието

брой 3 2018
Typography

Еволюцията на международното право е тромав и продължителен процес, за разлика от динамичните събития, предизвикващи ежедневни революции в света на политиката, технологиите и социалните контакти.

Един от елементите на международноправната система, нуждаещ се от осъвременяване, е дефиницията на агресията като международно престъпление.

Съгласно резолюция 3314 на Общото събрание на ООН от 1974, под агресия се разбира „всеки акт на употреба на въоръжена сила от държава срещу суверенитета, териториалната неприкосновеност и политическата независимост на друга държава…“. Римският статут на Международния наказателен съд също обвързва извършването на агресия като престъплениe с употреба на сила от една държава или група държави срещу друга държава или група от държави. В условията на съвременната система на международни отношения обаче, тези условия не са задължителни. Акт на агресия срещу държава може да бъда извършен дори и от човек без връзки с определено правителство, разполагащ единствено с компютър. Необходимо е с развитието на методите за прилагане на агресия през XXI век да бъде извършено разширяване на този институт на международното наказателно право (МНП).

Явления като тероризма, кибертероризма или проксивойните, следва да бъдат въведени като престъпление в МНП и да бъдат санкционирани в максимална степен. Проблемът с използваната днес дефиниция на агресията е свързан най-вече със субекта на престъпление и прилаганите способи на агресия. Поради ограничената дефиниция, редица престъпления срещу мира и сигурността са по-скоро субект на националното право на отделните държави, отколкото на международното право. Такива са например престъпленията от този тип, извършвани от терористични групировки и отделни индивиди.

Кибератаките като акт на агресия

С появата и разпространението на интернет за публично ползване, икономиката, политическите структури и всеки аспект от обществения живот на държавите по света станаха уязвими за външни манипулации. Примери за това са документите, публикувани в основания от Джулиан Асанж сайт Wikileaks, атаките на групата Anonymous или съмненията за руска кибернамеса в президентските избори в САЩ през 2016. Всички тези събития повдигнаха отново въпроса, дали западната цивилизация е готова да жертва част от свободата си в името на своята сигурност.

Действията както на активисти като Асанж, така и на Анонимните, често са свързани с разкриване на злоупотреби с власт и корупция пред широката общественост. Те обаче са свързани и с придобиването на класифицирана информация или пробиви в комуникациите на отговорни лица – действия, представляващи заплаха за националната сигурност на всяка страна. Това важи в още по-голяма степен в случаите, в които кибератаките на държавни системи са финансирани и/или провеждани от други държави. Така например, съмнението за руска намеса в изборите за американски президент в полза на Доналд Тръмп поставя под въпрос всяко действие на настоящия обитател на Белия дом. Ами ако военният арсенал в бъдеще бъде заместен от компютри? Можем ли да бъдем сигурни, че политическите процеси в нашата страна, сигурността на личните ни данни или финансовите ни транзакции не са повлияни от чуждестранна кибернамеса ?

Въпреки огромния риск, все още не съществуват единни международноправни норми в сферата на киберсигурността. Възприемането на компютърните престъпления, застрашаващи мира и сигурността, като акт на агресия в международното наказателно право би подпомогнало в много по-голяма степен изравняването на стандартите и справянето с този тип вредоносна активност. В съвременната информационна епоха е необходимо изграждането на голям брой изчерпателни стратегии за противодействие на киберзаплахите. А какво по-добро място за обсъждане на този въпрос от кулоарите на ООН? Вкарването на кибератаките и кибертероризма в една по-разширена дефиниция за агресия ще създаде условията за съставяне на ясни и прозрачни антикибертерористични законодателства на национално и международно  ниво,  предвиждащи конкретни способи за идентифициране на извършителите, оценка на щетите и фиксиране на санкции.

Тероризмът като международно престъпление

Терористичните актове са част от новата история на света – сред най-забележителните е убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд през 1914, станало формален повод за избухването на Първата световна война. Въпреки това, усилията за дефиниране на понятието нямат особен успех. Може да се каже, че транснационалният тероризъм представлява престъпление от международен характер, действия на отделни лица и организации, насочени към постигане на определение цели, най-често политически, чрез извършване актове на насилие.

Към настоящия момент, като неуспешни могат да бъдат определени и опитите за създаване на всеобхватна международна система за координирани действия за противостоене на тероризма. ООН например, е приела 12 конвенции за борба с тази престъпна дейност, а след атентата в Ню Йорк на 11 септември 2001 Съветът за сигурност (СС) прие специална резолюция по въпроса. Въпреки това, конвенциите не са ратифицирани от всички държави-членки, а както ще видим по-долу резолюциите на СС не се спазват в тяхната пълнота дори от всички постоянни членове на Съвета.

Развитието на международния тероризъм през XXI век достигна нови висоти в лицето на терористични групировки като „Ислямска държава“ (ИД). Ако в началото на столетието този тип организации действаха по-скоро локално и най-вече с политически цели, ИД превърна активността си във феномен, който много трудно може да бъде овладян без необходимите всеобщи усилия. Дори и войната в Сирия да бъде прекратена, ИД съществува извън нейните граници, в сърцата и умовете на радикализираните представители на ислямската цивилизация. Отделните терористични клетки вече не се нуждаят от координационен център, т.е. способни са да функционират и автономно, без комуникация помежду си. Внимателният анализ на последните атентати в Германия, Франция, Белгия показва, че техните извършители са най-вече емигранти от арабски произход от второ или трето поколение или граждани на конкретната страна, преминали през обучение в лагерите на ИД в Близкия Изток и завърнали се в страните, чиито поданици са.

Това означава, че терористични нападения биха могли да възникнат при всякакви обстоятелства, независимо какви мерки взимат националните власти. За да бъде стимулирана ефективната координация и да се води успешно борбата срещу проявленията на тероризма на международно ниво, е необходимо понятието „международен тероризъм” да бъде ясно и изчерпателно дефинирано, а финансирането и подкрепата на организации, извършващи терористична дейност, да бъдат инкорпорирани в рамките на Хартата на ООН като проява на агресия.

Тук е мястото да направя едно важно уточнение: националноосвободителните движения не са частен случай на терористична активност. Те представляват организирано усилие за освобождение или придобиване на независимост на етническа основа. Въпреки че използваните методи съвпадат, основната отлика е в поставената цел. Терористичните групировки използват насилие за постигането на политически цели, за отслабване и дестабилизиране на вече изградени държавни структури или системи. За разлика от тях, националноосвободителните движения се стремят към освобождаване и независимост на народи, намиращи се под колониална власт, окупация или съществуващи в рамките на дискриминационна държавна система, към овладяване на територия или защита на вече извоювана такава. Често обаче те също биват окачествявани като терористични организации по политически съображения.

Съвременен пример за това е кюрдското освободително движение. Макар и разделени на територията на страни, принадлежащите към кюрдския етнос се стремят към създаването на своя собствена държава. Представител на турските кюрди е т.нар. Кюрдска работническа партия (ПКК)., която заради кървавите си акции срещу местната власт, армията и силите на реда, е призната за терористична организация и е забранена от турската държава, както впрочем и в Германия, Франция и Великобритания. В същото време обаче, активисти на ПКК могат да търсят убежище в страни като Италия, Русия, САЩ, Израел и България, които не припознават ПКК за терористична организация.

Конкретния казус отново илюстрира необходимостта от попълването на международноправния лексикон и предефинирането на понятието агресия, към което без съмнение спада и международният тероризъм. Това би дало възможност на страните в ООН по-ефективно да правят разграничение между терористичните организации и националноосвободителните движения и в същото време би мотивирало последните да търсят мирни методи за постигането на целите си.

Неефективността на международното право като предпоставка за извършване на агресия

През XX и XXI век станахме свидетели на резултатите от намесите на западната (евро--американската или северноатлантическата, според Самюел Хънтингтън) цивилизация в Близкия Изток: при разрешаване на Източния въпрос в края на XIX и началото на ХХ век, а впоследствие и през целия ХХ век. В този смисъл, би могло да се каже, че атентатът срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 беше удар не толкова срещу САЩ, в частност, колкото срещу военните интервенции и опитите за налагане на чужди цивилизационни интереси и ценности в Близкия Изток. Това обаче беше пренебрегнато от Вашингтон и, в отговор, президентът Джордж Буш-младши очерта т.нар. „ос на злото“. Последвалата инвазия в Ирак през 2003, осъществена от "коалиция на желаещите", начело със САЩ, бе започната без мандат от Съвета за сигурност на ООН.

Впрочем, осъществената през 1979, т.е. по време на студената война съветска интервенция в Афганистан също е извършена без санкцията на Съвета. Както е известно, в Хартата на ООН присъства задължението за разрешаване на споровете с мирни средства, като монополът за прилагане на сила е предоставен именно на СС. Въпреки това и в двата случая агресорът остава ненаказан, а конфликтът ескалира. В тази връзка възниква въпросът, не би ли следвало във всяка от посочените, както и в аналогични ситуации да бъде приложен определен санкционен режим от страна на ООН? Подобно нещо не се случва, тъй като и двете страни (СССР и САЩ) са сред петте постоянни членове с право на вето в Съвета за сигурност. Което пък поражда друг въпрос - дали ООН разполага с нужните механизми за предотвратяването на агресия?. Както вече отбелязах обаче, еволюцията на международното право е бавен процес, който върви с малки стъпки. Интересно предложение в тази посока е създаването на условия за изравняване правомощията на постоянните и непостоянните членове на Съвета за сигурност и гарантиране спазването на Хартата на ООН, без да се правят изключения за т.нар. Велики сили.

Ревизия на установения международноправен ред е задача, изискваща готовност за редица компромиси, най-вече от страна на най-силните държави в света. Необходимо е да бъде направена поне първата крачка към ревизия на действащия международен ред, изграден след Втората световна война. Подобна ревизия изглежда неизбежна, най-малкото защото съвременната политическа и икономическа реалност силно се различава от тази през следвоенния период.

Новите форми на агресия изправят пред обща заплаха както великите сили, така и по-слабите държави. В последните години стана ясно, че Бостън и Сарафово са еднакво уязвими за терористични атаки. Международното право следва да бъде адекватно на предизвикателствата на съвременната епоха, колкото и трудно да е това. В същото време обаче, промяната дори на един фрагмент, като дефиницията, методите и санкционирането на агресията като международно престъпление, може да застраши лостове за влияние, с които определени държави разполагат на международната сцена. Тоест, не може да се изключва, че в краткосрочен план това би генерирало хаос в системата, но в дългосрочен план съществува голяма вероятност нивото на конфликтност да намалее. Чрез разширяването на правният институт на агресията в международното право се създават предпоставки за изграждане на по-ефективна система за сигурност и успешни координирани действия на международно ниво, както и за справяне със заплахите пред отделни държави и системата на международни отношения, като цяло.

 

Литература:

 

Shirayev, Y., “Cyberterrorism in the Context of Contemporary International Law”, Legal Studies Research Paper No. 2013-03, University of Warwick, School of Law

Велков, С., „Тероризмът – минало и настояще. Обзорна лекция“,  Дипломатически институт при министъра на външните работи, София, 2005

Wilson, P., “Aggression, Crime and International Security: Moral, Political and Legal Dimensions of International Relations”, Routledge, 2009

Kemp, G., “Individual Criminal Liability For The International Crime of Aggression”, Supranational Criminal Law: Capita Selecta, vol. 19, 2015

Caseese, A., “On Some Problematical Aspects of the Crime of Aggression“,  Leiden Journal of International Law, 20(4), 2007, p. 841-849

Fidler, D., “Cyberspace, Terrorism and International Law”, Journal of Conflict and Security Law, Volume 21, Issue 3, 1 December 2016, Pages 475–493

Гарвалов, Иван, „Правата на човека и международния тероризъм“, Експертна кръгла маса „Тероризмът след Мадрид, 2004, Нови предизвикателства и противодействие, юли 2004, http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_contentHYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"&HYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"view=articleHYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"&HYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"id=607:-----HYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"&HYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"catid=17:--HYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"&HYPERLINK "http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=607:-----&catid=17:--&Itemid=36"Itemid=36 [8.1.2018]

Doppelt, G., “Walzer`s Theory of Morality in International Relations”, Philosophy & Public Affairs, Vol. 8, No. 1 (Autumn, 1978), pp. 3-26, http://www.jstor.org/stable/2264877 [8.1.2018]

Субашиева, В., „Киберзаплахите за международната сигурност“, Международник, бр. 2, 2017, стр. 27-34

Стефанов, Г., Видин, Б., Захариева, Юл., Пантев, П., „Международни отношения. Международно право. Дипломация. Кратка енциклопедия“, Сиела, С., 2001

 

* Софийски университет "Св. Климент Охридски"