Войните на ХХI век и остарялото европейско мислене

брой 3 2018
Typography

Не можем да решим проблемите, използвайки същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

                                                                                                                      Алберт Айщайн

 

Давам си сметка, че предлагам дискусионен материал, но идеята да се подложи на преосмисляне преобладаващото и у нас идеологическо, социално и икономическо мислене, което, от гледна точка на сложността на науката, изисква задълбочено преразглеждане, е особено примамлива. Действително, както е отбелязано в мотото, смятам, че важните проблеми, пред които сме изправени в съвременната епоха, не могат да бъдат решени от доминиращата парадигма на остарялото европейско мислене на ХІХ и ХХ век, което всъщност ги създава.

Аналогията със студията на Карл Полани „Нашата остаряла пазарна менталност” (Polanyi, 1947) не е случайна. Той отхвърля остарялото либерално пазарно мислене, довело в крайна сметка до раждането на фашизма и утвърждава, че хората предприемат икономически действия не толкова за трупане на богатства, колкото за запазване на социалния си статус. Ще се опитам да покажа, че именно остарялото европейско мислене води до една или друга война в нейните конвенционални интерпретации, т.е. като война за осъществяването на конкретни териториални или ресурсни претенции, и не може да възприеме възникването на една нова война, различна от всички досегашни. Не твърдя, че конвенционалният тип войни скоро ще изчезнат от политическата сцена на света, а, че те са отиваща си отживелица от едно друго битие на социума и в близките десетилетия (ако дотогава все още го има човечеството) основната война ще има друг акцент.

Според преданието, след Всемирия потоп потомците на Ной решили да построят в земята Сенар, Вавилонска кула, която да ги свързва с Бог. Идеята хората да се съизмерват с него не харесала на Всевишния и той направил така, че всички да заговорят на разни езици. Естествено начинанието се провалило, защото строителите не се разбирали помежду си. Днес продължаваме да сме "изгубени в превода", а историята показва, че много от войните са плод на безумните амбиции на пълководци и държавници да се "съизмерят с Бог". Въпросът не е само до натрупването на печалби (макар че те все още са изключително сериозен мотиватор), а опира до запазването на политически и властови статуси, борбата за чието съхраняване оказва наркотизиращо въздействие върху някои индивиди.

Още Сун Дзъ (VI-Vв. пр.н.е.) в своята интерпретацията на „Изкуството на войната” разкрива ролята на пълководеца, „който трябва да олицетворява добродетелите на мъдростта, искреността, великодушието, мъжеството и точността” и, същевременно, твърди, че „цялото военно дело се основава на заблудата (к.м. – Т.Р.)”. Ако Сун Дзъ беше съвременен автор вероятно щеше да употреби термина идеология – т.е. идеологията, разбирана като заблуждаване на масите относно целите, тактиките и стратегиите на войната.

По-късно, в трактата си "За войната", Карл фон Клаузевиц (1780-1831) препотвърждава ролята на пълководеца: „силно чувство трябва да насърчава големите способности на пълководеца, било то амбиция, като у Юлий Цезар, омраза към врага като у Анибал, или гордост от грандиозната победа като у Фридрих Велики.” Прочутата максима на Клаузевиц, че „войната е продължение на политиката с други средства“ господства и досега в остарялото европейско мислене. Според него, за да постигне целите си, войната трябва да остане под контрола на политическите лидери. Само че това, което има своята действена сила през XIX и XXвек, може да породи редица проблеми през XXI век, защото ситуацията е съвършено променена и войната може изобщо да се изплъзне от контрола на политическите лидери, особено ако съвременните въоръжения попаднат под въздействието на кибератаки (възможност, която е съвсем реална). На последния Атински демократичен форум, проведен в гръцката столица през 2017, Кофи Анан обръща внимание на един интересен факт: според него, в близкото минало световните лидери са "работели един с друг" и са считали, че сътрудничеството между държавите е единствения начин за разрешаване на кризи, но днес има много дребни хора на високи постове и те невинаги разбират рисковете, които ни заобикалят. (http://www.capital.bg/biblioteka/?issueid=5288" \t "_blank", 2017)

Повод за написването на настоящата статия беше един доклад под надслов „Цикличност на американския военен бюджет и рисковете от световна война” с автори Георги Найденов и Калоян Харалампиев.[1] Основната им теза е изградена върху изследването на съвпадението на циклите на дългите вълни на Кондратиев и цикличността на американския военен бюджет за периода 1948-2008, което според тях води до „шокова концентрация на капитала във военната индустрия, в петролния и наркобизнеса” (с. 5). От своя страна, това намалява покупателната способност на данъкоплатците и провокира ипотечна, финансова и икономическа криза, добила глобални измерения. Според авторите, екстраполацията на циклите на военния бюджет върху циклите на дългите вълни на Кондратиев за периода до 2050 показва, че „както и през предишните два века, целият период на първата половина на ХХІ век е силно рисков”(с. 12).

 

Фигура 1. Военен бюджет на САЩ – 18 годишен цикъл и дългите вълни на Кондратиев

Източник: Найденов, Харалампиев, 2017, с.12, ръкопис.

Поради това че се осъществява промяна на световния търговски център, обществено необходима се оказва и „трансформацията на световната финансова система, както и смяната на световната валута и на световното политическо лидерство” (с. 9). Наистина Китай вече официално и практически заяви своите претенции за световно лидерство в близките десетилетия. Без да отричам евристичната стойност на защитаваната от авторите теза по същество, мисля обаче, че тя е експлицитен израз на остарялото европейско мислене. Действително, и през ХХI век продължават войните, гарантиращи високо военно бюджетиране, но според мен това е само проява на инерцията на една отиваща си епоха. По-долу ще се опитам да докажа, защо е така.

Войните на XX век

Както знаем, военните конфликти на ХХ век са войни за териториални и ресурсни претенции на икономико-политически субекти, чието мислене все още е подчинено на конвенционалното за ХХ век икономическо мислене, базиращо се на добре известните седем основни принципа за: ограничеността на материалните блага на планетата; рационалните решения относно използването на оскъдните ресурси; оптимизирането на икономическите решения; маржиналните (пределните) разходи; необходимата и достатъчна информация за всяко икономическо решение; наличието на вторични, третични и т.н. ефекти; теоретичната обосновка на икономическото решение, даваща възможност за прогнози за развитие. Принципи, които съвременната икономическа социология, ако и да не отрича, поставя под съмнение и доразвива.

Европоцентристкото мислене, формирано от технологичното превъзходство на западноевропейските държави през епохата на Просвещението, ражда идеологията за индивидуализма и „свещената” свобода на всеки в неговия избор да се възползва от технологичния прогрес. Взета на въоръжение от технологичния хегемон на ХХ век - САЩ, макар и леко трансформирана за да обоснове потребностите на масовото производство, тази идеология роди идейната защита на консуматорското общество, чрез маркетинговото кредо на Виктор Лебоу (1902-1980): „Превръщане на консуматорството в  начин на живот. Превръщане на купуването и употребата на стоки в ритуали, в които се оглежда нашия дух. Нуждаем се нещата да се консумират, изгарят, заместват и изхвърлят все по-бързо”. Така се стигна до нарушаване на хомеозтазиса на интегралната биосоциална система с всички произтичащи от това последици, пред които днес е изправено човечеството.

На свой ред, Азиатското мислене, дори в модерната епоха, остава вярно на специфичните си исторически традиции и защитава силата на колективистичното мислене: „всеки индивидуален избор трябва да е съобразен с колективното добруване”. Колективистичното мислене вижда технологичния прогрес като групово дело и затова го приема за общо благо (доколкото имам информация, и досега в Япония не е приет закон за защита на интелектуалната собственост, тъй като се счита, че така се спира технологичния прогрес). Това е мислене, което поставя в центъра на идеологическата си система груповата идентичност с кредото: „аз не мога да съм щастлив, ако не направя групата щастлива.” Резултатите са видими през ХХ век във феноменалния успех на японското общество, а през ХХI век – на Китай (достатъчно е само визуално да се сравнят мостовете на съвременен Китай с мостовете на САЩ за да ни стане ясно накъде се премества световното търговско и технологично лидерство). Всъщност, идеологическият аспект на войните на ХХ век е свързан именно с противоборството между тези две идеологии, т.е. два начина на мислене.

Още през 1936 Уилям Е. Рапърд (1883-1958) твърди, че военното и икономическото въоръжение са свързани и представляват сериозна заплаха за международния мир и просперитет. Военните въоръжения са инструменти на грубата сила, които могат да бъдат използвани както за отбранителни, така и за офанзивни цели. Натрупването на военни въоръжения намалява глобалната сигурност като прави други по-слабо въоръжени държави да се чувстват по-малко сигурни. Тези въоръжения увеличават шансовете за конфликт, насърчавайки изолацията, национализма и възприемането на диспозицията "ние-те”, не като рефлексия на другостта, а като противопоставяне на чуждостта. (Rappard, 1936)

Осем десетилетия след лекцията на Рапърд, военното и икономическото въоръжения остават в челните редици на дискусиите по външната политика. И до днес обаче остарялото икономическо мислене е определящо при воденето на войни. Само че войните на ХХІ век не се свеждат само до въоръжените конфликти. Те включват и неявните войни като икономическите санкции и дипломатическите преговори от типа на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), замислено да се контролира от специалните търговски трибунали. Официалният мотив е, че този режим е принципно необходим за да укрепи позициите на инвеститорите в развиващите страни, където няма надеждна правна система, но истината е, че се прилага повсеместно за да защити интересите на мултинационалните компании от евентуална намеса на националните правителства. (виж Уолък, 2013)

Анализът на данните за увеличаване на военните бюджети на САЩ, НАТО, Русия, Китай и други страни, възприетите стратегии за защита на националните пространствени приоритети и „стратегическите интереси” на все още лидиращата икономика в глобален план – американската, дава доказателства в подкрепа на тезата за доминиращото конвенционално икономическо мислене и през първите десетилетия на ХХI век[2]. Публично известни са имената на корпорации от военно-промишления комплекс, преследващи запазване статуквото на „зависимата от войната икономика” (http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/profile/jonathan-turley.html).

Териториалните войни, които все още се водят и вероятно ще продължат да се водят, са просто инструменти за поддържане печалбите на „петролните” и „оръжейните” елити по света, които ясно осъзнават, че в бъдеще няма да могат да манипулират света с „ограничеността” на петрола, като ресурс, и необходимостта той да бъде "завоюван и отбраняван". На първо място, той далеч не е толкова ограничен ресурс, колкото идеологическата пропаганда го представя, а на второ, в недалечно бъдеще петролът ще загуби значението си на основен енергиен ресурс. По-бавно или по-бързо индустриалната епоха безвъзвратно си отива. Елитите, които тя конституира, са поставени пред дилемата: да направят всичко за да запазят статуквото възможно най-дълго или да се трансформират, приспособявайки се към новите реалности. Всъщност, повечето от тях правят и двете.

Предизвикателства на дигиталната епоха през ХХI век и новият начин на мислене

През XXI век развитието на човечеството ще бъде белязано от три основни етапа на изграждане на технологичните мрежи. Първият е свързан със стартирането на world wide web, като глобална мрежа за свободна комуникация. Вторият етап се очертава от разпространението на мобилните комуникации, които стават масови. Третият пък предстои да бъде очертан от разработваните технологии на AI (изкуствен интелект) и IoT (интернет на нещата).

Френсис Фукуяма обяви "края на историята и последния човек" и си навлече много  критики, но е доста вероятно да се окаже прав в прогнозите си. Като че ли краят на социалния свят - такъв, какъвто човечеството го сътворява от началото на своя генезис, наистина предстои. Очертава се появата на нова, непозната и (както обикновено се случва) плашеща в редица свои параметри реалност. Вероятно първопроходците не са си давали точна представа каква „бутилка” отпушват[3]. Досега човечеството не се е „натъквало” на такъв „дух”, който преобразява не просто начина на живот, но и същността на социалността. След време може би няма да е правомерно да се говори за социалност, ако социалността се схваща като съвкупния процес на съграждане и взаимодействие на човешките институции. (виж Ракаджийска, 2010) Във виртуалната среда, с предоставената от нея възможност за свободна и мимолетна комуникация, се обезсмислят не само някои от функциите на социалните институции, но и самите социални институции. В дейността им вече могат да се намесват индивиди, които формално не са включени в тяхното функциониране. Информацията все по-трудно може да бъде опазена като нечия частна собственост. Няма да се впускам в подробности, а само ще маркирам някои от съвременните предизвикателства на дигиталната епоха:

  • - Превръщане на виртуалната реалност в начин на живот, докато peaлнocттa щe бъдe "дoбaвeнa" (Аdded Reality);
  • - Разработване на технологията на изкуствения интелект и Dеер Lеаrnіng (дълбoĸo oбyчeниe) - paздeл oт мaшиннoтo caмooбyчeниe, ĸoйтo ce зaнимaвa c изyчaвaнeтo нa cвeтa чpeз cъздaвaнeтo нa гoлeми мoдeли и пoлзвaнeтo нa oгpoмни мacиви oт дaнни, ĸaтo пo тoзи нaчин ce cтигa пo-близo дo изĸycтвeния интeлeĸт. Dеер lеаrnіng cтoи зaд тaĸивa peвoлюциoнни дocтижeния зa aвтoмaтизaция нa paзлични зaдaчи ĸaтo paзпoзнaвaнeтo нa изoбpaжeния, тeĸcт и peч. Dеер Lеаrnіng изпoлзвa гoлeми изĸycтвeни нeвpoнни мpeжи и ĸoмпютъpни cиcтeми, cъздaдeни пo пoдoбиe нa нeвpoннитe мpeжи в чoвeшĸия мoзъĸ. ;
  • - Осъществяване на тотален дигитален надзор върху индивидите, под предлог да се гарантира обществената сигурност – нова регулация върху данните;
  • - Блокчейн технологията и създаването на криптовалутите като нова форма на валутни системи. Според ръководителя на Telenor Research Бьорн Таале Сандберг, cмиcълът нa блoĸчeйн e имeннo в тoвa, чe нe e нeoбxoдимa няĸaĸвa цeнтpaлнa инcтитyция, ĸoятo дa нaдзиpaвa тpaнcaĸциитe;
  • - 5G в дeйcтвиe, т.е. зaдълбочаване нa виpтyaлизaциятa нa мoбилнитe мpeжи, блaгoдapeниe нa пъpвитe ĸoнĸpeтни cпeцифиĸaции зa 5G и нa нaличиeтo нa paдиoчecтoтeн cпeĸтъp.
  • - Все повече дигитални устройства се превръщат в инструменти за плащане: въвeждат се няĸoлĸo нoви cиcтeми зa плaщaнe чpeз eлeĸтpoнни ycтpoйcтвa. B Aзиaтcĸo-Tиxooĸeанcĸия peгиoн се нaблюдaвa pъcт нa бaнĸoвитe ycлyги, бaзиpaни нa ІоТ. B Eвpoпa пpeз 2018 се очаква да влeзe в cилa нoвa Диpeĸтивa зa плaтeжнитe ycлyги (РЅD2), ĸoятo щe пoзвoли дocтъпa дo бaнĸoвитe дaнни нa пoтpeбитeлитe oт cтpaнa нa ĸoмпaнии зa финaнcoви тexнoлoгични ycлyги. 

Всичко това са пpeдизвиĸaтeлcтвa към cъщecтвyвaщитe бизнec-мoдeли и eĸocиcтeми. Cигypнocттa вече е поставена като приоритет номер едно, зaщото пoceгaтeлcтвaта нa xaĸepите върху данните от мобилните ycтpoйcтвa и интернет-сървърите, които и сега се измерват с милиони по света, най-вероятно ще нараснат.

Много от икономистите и изследователите на социалната проблематика, отчитайки дълбоките промени, настъпили и продължаващи да настъпват в технологично отношение, вече преосмислят принципите на конвенционалното икономическо мислене (Джоузеф Стиглиц, Марк Бюкенан, Дърк Хелбин и други). В лекцията си на Четвъртата среща на Нобеловите лауреати по икономика с млади икономисти в немския град Линдау през 2011 Стиглиц коментира, че съблюдаването на стандартите на нашето остаряло мислене въвлича света още по-дълбоко в кризата, защото традиционните теории се провалят, като според него разделянето на икономиката на микро- и макро- е в основата на всички беди[4].

В глобално интегрирания свят връзките, базирани на егото, не са ефективни. Мрежовото общество налага нови модели на мислене и действане. От своя страна, проф. Дирк Хелбинг разкрива как и защо конвенционалното икономическо мислене води до глобална криза. Безспорно, един силно обвързан свят се държи по фундаментално различен начин. Силните взаимодействия обикновено правят системата неконтролируема като генерират каскадни ефекти и екстремни събития. В тази връзка Хелбинг призовава за преразглеждане на старата парадигма и замяната й с нова, базирана на познанията ни за сложните екологични и социални системи. В съвременния бързо променящ се свят корпорациите и политиките трудно могат да постигат адаптация, следователно няма как световната икономическа система да поддържа равновесно състояние. Тя по-скоро функционира в сложна неравновесна динамика, което изисква разработване на нееквивалентни мрежови модели, обхващащи самоорганизираната динамика на реалните икономически субекти, интердисциплинарен подход при оценка на системния риск и интегрирано управление на риска.

Оптимизиращият егоистичен икономически субект на конвенционалното икономическо мислене е модел, който се поставя под въпрос от теоретичните и емпиричните резултати. На практика, хората се държат по по-кооперативен и справедлив начин, отколкото прогнозира парадигмата на homo economicus. Тя, в частност, пренебрегва ролята на грешките, емоциите, другите предпочитания и т.н. Реалното човешко поведение е със значителни отклонения от теоретично прогнозираното.

Идеологията на "свободните пазари" твърди, че регулирането би намалило ефективността на икономическите системи и, че максимизирането на егоистичната печалба автоматично води до най-добрия системен резултат, базиран на самоорганизацията. Но както уточнява Йън Бръф (Бръф, 2017), представителите на неолибералните модели не са против регулацията изобщо, а само против регулацията в защита на наемния труд. Те искат регулация за създаване на „стабилни пазари” (Н. Флигстейн), които да обслужват интересите на определени представители на капитала. Моделите в еволюционната теория на игрите показват, че самоорганизираната координация на пазарите лесно се проваля, дори когато пазарните играчи притежават еднаква сила, симетрична информация и т.н. Много е съмнително, дали системната неефективност, произтичаща от индивидуалните усилия за оптимизация, винаги може да бъде компенсирана от алчни мотивации (например опити да се получи повече от преди или повече от други). Това може да се постигне чрез създаването на информационна и комуникационна система, която да подпомага колективното самоосъзнаване на въздействието на човешката активност върху нашия свят като се ​​увеличат възможностите за социално, икономическо и политическо участие.

Общоприето е мнението, че неефективността на пазара е резултат от неравномерното разпределение на властта, което частично се дължи на информационна асиметрия. Затова предоставянето на повече информация на всички би трябвало да премахне свързаната с това неефективност. Твърде многото информация обаче, обикновено създава претоварване и шум в системата. В резултат хората са склонни да се ориентират спрямо поведението на другите и източниците на информация, на които се доверяват. Тоест, де факто, самостоятелните решения не са самостоятелни. (Helbing, 2015)

Съвременният свят е все по-дигитален и по-технологичен, което води до все по-малкото използване на наемен труд и все по-честата употреба на малко, но висококвалифициран труд. Затова основната маса от излишно население се прехвърля във виртуалния свят или в неформалната, дори криминална икономика. Това е войната на масите срещу глобалните елити. Прекалено усложненият и взаимосвързан свят отдавна не може да бъде управляван като една кибернетична система, както се надяваха учените умове на ХХ век.

Войната на ХХI век

Всичко казано по-горе е в подкрепа на тезата, че старото европейско мислене трудно може да разбере, че новата епоха води до възможност за качествено нова война. Ако войната, олицетворяваща на настоящия век, наистина предстои, тя няма да е за териториални и енергийни ресурси. Нито пък ще се изчерпва с прехвърлянето на същността на войните от предходния век във виртуалното пространство, макар че и това вече се случва с осъществяваните кибератаки, трансфера на финансови ресурси в мрежата или налагането на политическа воля върху виртуалните комуникации[5]. Това ще е война между изкуствения и човешкия интелект. Ненапразно редица големи имена в науката и практиката на информационните технологии предупреждават за опасностите, които могат да сполетят човечеството, като следствие от разработването на технологията на изкуствения интелект. Както често се случва в еуфорията на постигането на някакво научно или технологично откритие, онези, които го създават, по ред причини не обръщат внимание на възможните вторични или третични ефекти, т.е. на опасните последици от неговото масово приложение.

От доста време насам покойният Стивън Хокинг предупреждаваше, колко опасна за човечеството може да бъде технологията на изкуствения интелект. Според него, бързото развитие на изкуствения интелект може да представлява заплаха за съдбата на човечеството[6]. От една страна, ако се запази сегашното статукво на частна собственост върху технологиите, тя може да доведе до превръщането на хората в киборги с или без тяхно желание. От друга страна, следва много по-голямата опасност – за самостоятелното възпроизвеждане на изкуствения интелект. Спeциaлиcтитe нa oтдeлa Gооglе Вrаіn пpeдcтaвят изĸycтвeния интeлeĸт АutоМL, cпocoбeн дa cъздaвa cвoй coбcтвeн изкуствен интелект бeз yчacтиeтo нa xopaтa. АutоМL e cъздaл cвoятa cиcтeмa зa ĸoмпютъpнo зpeниe NАЅNеt, знaчитeлнo пpeвъзxoждaщa cъздaдeните oт чoвeĸa. Очаква се нoвaтa AI cиcтeмa дa cтaнe ocнoвa зa paзвитиeтo нa бъдeщитe poбoмoбили и на poбoтиĸaтa, извeждaйĸи ĸoмпютъpнoтo зpeниe нa cъвceм нoвo нивo. АutоМL e cъздaлa AI, разпознаващ с много висока точност и в реално време субектите в пpoизвoлнo видeo. Изĸycтвeният интeлeĸт caмocтoятeлнo e oбyчил нoвaтa нeвpoннa мpeжa чpeз oтĸpивaнe нa гpeшĸитe и ĸopигиpaнe нa paбoтaтa. Тя пoĸaзвa мнoгo пo-дoбpи peзyлтaти oт нeвpoннитe мpeжи, cъздaдeни и oбyчeни oт xopaтa.

Наскоро (приз декември 2017) пък беше демонстрирана програмата АлфаЗеро на компанията ДийпМайнд, собственост на Гугъл, която побеждава най-добрата дотогава шахматна компютърна програма Стокфиш в играта Го. АлфаЗеро има 25 победи и 72 ремита с белите фигури. Досега се смяташе, че Го е единствената игра, която може да устои на изкуствения интелект. На новата програма обаче са били достатъчни само 4 часа, за да научи правилата на играта и стигне до тези постижения. Създателите на АлфаЗеро не са използвали традиционните методи за подготовка на компютри - на програмата не са били дадени нито дебютни, нито ендшпилни бази данни или сложни алгоритми. Според редица коментатори, АлфаЗеро е първо приближение към тип "Б" - "човешки" подход на машината към шаха. Ефектът от успеха на АлфаЗеро вероятно ще надхвърли рамките на логическите игри, чрез адаптиране на системата към изучаването на нов набор от правила за изцяло нова игра. Създателите на ДийпМайнд демонстрират гъвкавостта на системата и нейния потенциал да работи извън рамките на обикновения геймплей, т.е. способността й да създава нови правила. Тази система би могла да се използва в "по-реални условия" за овладяване на редица области, базирани на правила, като например финанси или научни открития.[7]

Още по-тревожна е новината, свързана с практиката на учените от Лабораторията за изследване на AI във Facebook (FAIR), на които се наложило да изключат двигател за изкуствен интелект, след като откриват, че AI е създал свой уникален език, който хората не могат да разберат. Изследователи са установили, че чатботите са се отклонили от сценария и комуникират на нов език, разработен без човешки принос, но така криптиран, че хората не могат да го разкодират. Това показва колко страховит и ужасяващ потенциал има в AI.

Нямам информация, дали извън еуфорията от мащабността на творението си (освен големи имена като Хокинг,  Мъск и други, потопени в проблемите) човечеството се замисля върху възможностите, които се разкриват пред един изкуствен интелект, свързан в „глобален мозък” – глобална невронна система. Но ако си дадем сметка, какво е създало човечеството с неговото интерсубектно съзнание, все пак базирано на индивидуални невронни системи (човешкият мозък), какви ли биха били творенията на едно изкуствено съзнание, базирано на колективен мозък, изграден от една свързана глобална невронна система? И дали това творение, наистина няма да унищожи създателите си – хората?

Вместо заключение

Едва ли изложеното изчерпва темата, но ограниченият обем на статията, не ми позволява да вляза в подробности и да изтъкна още факти и аргументи в защита на представената теза. Единственото, което искам да допълня е, че войните на ХХI век минават през войните на старите идеологии с новозараждащата се такава, апелираща към завръщане към изконните човешки ценности. Това е идеология, за която все още не може да се каже, дали е продукт на някои от старите елити или е спонтанно зародила се (възпроизвеждаща се от древни времена и напомняща най-доброто от старите ереси) в мрежата и разпространявана от много информационни центрове. Те минават и през рекламата в кибермрежите и, разбира се, през наново „събуденото” идеологическо говорене с лексиката на студената война.

Ще завърша по един нетрадиционен за една теоретична статия начин. Ще припомня художественото прозрение на незаслужено позабравение през последните десетилетия голям български поет Никола Вапцаров:

„Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени... и толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!”

През ХХI век борбата наистина се превръща в епична, но големият въпрос е, дали в дигиталната ера ще останат личности, които да сменят падналите, или AI  ще успее да превърне хората в киборги, изпълняващи неговите заповеди.А може би просто ще ги унищожи като ненужни?  И, ако за конвенционалните войни през предходния ХХ век е валидна формулировката на Клаузевиц за войната като продължение на политиката с други средства, струва ми се, че за така очертаните същностни войни на ХХI век, тя би трябвало да звучи по следния начин: „войната е продължение на технологиите с други средства”.

Бележки:

Литература:

Бръф, Йън. 2017. Авторитарният неолиберализъм. http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/493-avtoritarniyat-neoliberalizum

Вашингтон отмени интернет неутралността. 2017.Във вестник "Сега" бр. 6059 (293) 16 декември 2017

Изкуствен интелект създаде изкуствен интелект. 2017. http://it.dir.bg/news.php?id=26657815

Найденов, Георги, Калоян Харалампиев. 2017. Цикличност на американския военен бюджет и рисковете от световна война. Доклад, представен на Национална конференция „Съвременните социални предизвикателства и обучението по социология”. София, УНСС, 21.11.2017. Организатори: Катедра „Икономическа социология”-УНСС и БСА - ръкопис.

Уолик, Лори. 2013. http://www.lifeaftercapitalism.info/analyses/337-transatlanticheskoto-sporazumenie-lori-wallach  Във вестник "Монд Дипломатик", 21.11. 2013

Helbing, Dirk 2015. How And Why Our Conventional Economic Thinking Causes Global Crises. https://link.springer.com/book/10.1007/978-3-319-15078-9, pp 39-52

Polanyi, Karl. 1947, Our Obsolete Market Mentality In: Commentary, vol. 3, no. 2, pp. 109-117 http://kpolanyi.scoolaid.net:8080/xmlui/handle/10694/471

Rappard, William, E. 1936. The common menace of economic and military armaments. http://www.worldcat.org/search?qt=hotseries&q=se%3A%22Richard+Cobden+lecture%22 \o Search for other items in this series 8th. London: Cobden-Sanderson http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/profile/jonathan-turley.html

Jonathan. 2014. Big money behind war: the military-industrial complex. http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2014/01/big-money-behind-war-military-industrial-complex-20141473026736533.html

Petras, James. 2014.The Soaring Profits of the Military – Industrial Complex and Casualtie. In: USA Politics, June 24, 2014 https://canadiandimension.com/articles/view/the-soaring-profits-of-the-military-industrial-complex-and-casualties

* Преподавател в УНСС

[1] Искрено съм благодарна на двамата автори, че ми предоставиха доклада и презентацията в ръкопис, и ми дадоха правото да ги цитирам.

[2] И вероятно, макар и непремерен с интересите на „големите” съвсем резонно звучи въпросът на нашия премиер към Ж. К. Юнкер: "Попитах ЕК откъде има заплаха за ЕС, след като всички държави казват, че трябва да се увеличават парите за отбрана. Това означава, че има някаква заплаха", http://www.segabg.com/article.php?id=880491. Вероятно формулировката трябваше да бъде малко по-различна – „Какво заплашва глобалните елити?”

[3] За генезиса на виртуалната епоха има много матирали. Един от тях може да се види на: http://internetrabotta.blogspot.com/2010/11/0078.html

[4] „В търсене на нови модели” цитирано по в. Дневник, бр. 2706, от 11.09.2011.   http://www.dnevnik.bg/biznes/2011/09/11/1153843_v_tursene_na_novi_modeli

[5] Както стана ясно наскоро, с решение на Федералната комисия по комуникациите на САЩ се отменя интернет-неутралността[5], въведена през 2015, независимо от призива на бившия президент Барак Обама, според който: "Откакто е създаден, интернет стъпва върху основни принципи като прозрачност, равенство и свобода. Никой освен вас не решава до кой сайт да имате достъп, няма тол-такси по интернет магистралата. Точно тези принципи, тази идея за интернет-неутралност дава на мрежата мощ, а на иноваторите - шанс да се развиват. Нарушаването й ще сложи край на интернет, какъвто го познаваме.". (цитирано във в.Сега, бр. 6059)

[6] "Боя се, че изкуственият интелект може да замени хората. Ако сега хората разработват компютърни вируси, в бъдеще някой ще бъде в състояние да създаде изкуствен интелект, който може да се подобри и да се възпроизвежда сам. Това ще бъде нова форма на живот, която ще надмине човека", твърди Стивън Хокинг, цитиран от "Daily mail".

[7] АлфаЗеро, детето на Гугъл, разби световния компютърен шампион Стокфиш.  Във: в. „Сега”, http://www.segabg.com/article.php?id=887846