Ролята на климатичния фактор за миграционния натиск върху България

брой 1 2018
Typography

През последните няколко години лавинообразно нараства броят на политическите срещи на високо ниво, международните конференции и научните публикации, посветени на климатичните промени.

В по-голямата си част обаче, анализите се отнасят за бъдещето, макар че направените прогнози изискват адекватни действия още в настоящия момент. Така например, по повод проведената през ноември 2017 световна климатична среща на ООН в Бон, Германия, в изследване на британската неправителствена Фондация за екологична справедливост се заявява, че „десетки милиони ще бъдат принудени да напуснат домовете си заради климатичните промени, които ще настъпят през следващото десетилетие. Това, от своя страна, ще създаде най-голямата бежанска криза в света“ (Environmental Justice Foundation, 2017). В същото изследване е цитирано мнението на пенсионирания американски бригаден генерал Стивън Чейни (1): „Ако Европа си мисли, че има мигрантски проблем днес…, изчакайте 20 години… Вижте какво става, когато климатичните промени карат хората да напуснат Африка и особено Сахел (субсахарският регион в Африка). И сега говорим не за един или два милиона, а за 10 или 20 млн. Те няма да тръгнат към Южна Африка, а ще прекосят Средиземно море“.

Климат и конфликти

Още в края на XX и началото на XXI век обаче, голяма част от съвременните въоръжени конфликти, например в Африка, все по-често започнаха да се обясняват и с въздействието на климата и климатичните промени. В специализираните анализи постепенно се налага изводът, че глобалното затопляне и засушаването ще оказват все по-голямо влияние върху миграциите. Според Американската академия на науките, когато в дадени региони на света се отбелязват високи температури вероятността от избухване на въоръжени сблъсъци нараства. Именно в горещите години голяма част от населението започва да изпитва сериозни трудности с прехраната, което води до миграционни процеси. Държавните граници се оказват недостатъчни, за да спрат мигрантите, в резултат на което избухват конфликти, които допълнително утежняват ситуацията. Американската академия на науките смята, че именно климатичните фактори са в основата на няколко от големите конфликтни точки в Африка. Като пример се посочват въоръжените действия в суданската провинция Дарфур, където загинаха повече от 200 хил. души, а 2 млн. местни жители бяха принудени да напуснат родните места и да станат бежанци.

Конкретните данни и съпоставката между цифрите за периода след 1981 показват, че има пряка връзка между температурите и количеството на жертвите. В годините с по-високи температури - броят на жертвите нараства значително. Прогнозите на анализаторите са, че през следващите 20 години конфликтите в Африка и други засушаващи се региони на света ще се случват два пъти по-често, което ще доведе до намаляване на сигурността и увеличаването на миграционния натиск. Очевидно е, че се оформя взаимна зависимост между климатичните промени, конфликтите и миграциите и според Warnecke, Tänzler & Vollmer, досегашните приемащи държави ще бъдат подложени на още по-ясно изразен миграционен натиск. (Warnecke, Tänzler & Vollmer, 2010)

С цел подобряване на методологията за изучаване на съвременните миграции, с оглед на влиянието на климатичните промени върху тях, Международната организация по миграция възложи на екип от четирима учени от Университета в Съсекс: Dominic Kniveton, Kerstin Schmidt-Verkerk, Christopher Smith и Richard Black да разработят подход, който да е съобразен и с тези тенденции. През 2008 бе публикуван колективният им труд „Изменение на климата и миграцията: усъвършенстване на методологията за оценка на потоците“. Авторите изхождат от разбирането, че последиците от изменението на климата, включително промени в честотата и силата на екстремни метеорологични явления и променящото се количество на валежите ще окажат значително въздействие върху поминъка на хората, особено в бедните и уязвими селски общества. Въпреки нарастващото осъзнаване на връзката между изменението на климата и миграцията, тази зависимост дълго време не е изследвана емпирично, поради което не се разполагаше и с обобщаващи резултати и изводи. В тази насока изследователският екип си поставя за задача да очертае основните елементи на естественото и предизвиканото от човешка намеса изменение на климата и да изясни потенциалните последици от това изменение за миграцията. Целта е да се разработят подходи, които независимо от несигурното прогнозиране на бъдещите климатични процеси и промени, да подпомогнат предвиждането на тяхното влияние върху миграцията.

При изучаването на взаимната връзка между промените в климата и миграцията трябва да се има предвид, че промяната на миграционното поведение може да бъде само един от възможните отговори на индивида, домакинството или общността, на климатичните изменения. Освен това екологичните промени са само един от факторите, влияещи върху решенията за миграция, така че е необходимо да се разбере, до каква степен изменението е важен фактор в процеса на вземане на решения.

Все още е трудно да се изчислят точните стойности на коефициента на корелация между климатичните промени и миграцията и оттук да се прогнозира миграционния натиск, защото липсата на точни статистически данни за миграционния поток и за климатичните изменения в държавите на произход през даден период t е сериозно затруднение. Освен това оценките на последиците за миграцията от неблагоприятното изменение на климата трябва да бъдат съобразени и с наличието (или не) на предприети мерки за противодействие на тези изменения. Така например, един и същ климатичен фактор като засушаването, в една страна на произход, където не са предприети мерки за противодействие, може да доведе до увеличаване на миграционния натиск, докато в друга, в която са предприети мерки, като строителството на водохранилища или въвеждането на модерни форми на земеделие, да доведе до намаляването му. Ето защо, само количественото измерване и отчитането на измененията в отделните фактори не е достатъчно, а анализът трябва да бъде допълнен и с описание и дескриптивен анализ на мерките на противодействие и тяхното влияние върху крайния резултат.

Изхождайки от подобни съображения, през 2012 Международната организация по миграция заявява, че миграцията вследствие на измененията на околната среда е с многостранни измерения: тя може да бъде вътрешна, регионална или международна, временна или постоянна, принудителна, доброволна или комбинация от тези характеристики, поради което е много трудно да се направи разграничение между принудителната и доброволната миграция. Налага се изводът, че „миграцията вследствие на изменения в околната среда, както и всички останали видове миграция, е феномен, дължащ се на множество причини. Няма проста причинно-следствена връзка между измененията на околната среда и миграцията“. (International Organization for Migration, 2012)

По тази причина и най-вече с оглед на нуждата от практическо прогнозиране, анализите започват да се основават главно на безспорно констатираните общи тенденции в климатичните промени. Така например, в доклад до Европейския съвет, озаглавен „Изменение на климата и международната сигурност“, Европейската комисия посочва, че „опустиняването би могло да предизвика порочен кръг от упадък, миграция и конфликти за територия и граници, което е заплаха за политическата стабилност на страни и региони“ (Европейска комисия, 2008). В документа се застъпва позицията, че изменението на климата може значително да увеличи нестабилността в слабите държави и държавите с неуспешно управление, оказвайки прекомерен натиск върху и без това ограничените способности на правителствата да се справят ефикасно с проблемите, пред които са изправени. Неспособността на дадено правителство да откликне на нуждите на населението като цяло или да осигури защита от трудности, предизвикани от изменението на климата, би могло да породи чувство на неудовлетвореност, да доведе до напрежение между различни етнически и религиозни групи в рамките на страните и да предизвика политическо радикализиране. Това би могло да дестабилизира отделни страни и цели региони.

От миграционна гледна точка е важна констатацията, че „тези части от населението, които вече страдат от лоши здравни условия, безработица или социално изключване, стават по-уязвими за ефектите от изменението на климата, което би могло да увеличи или предизвика миграция в рамките на една държава или между държавите. ООН прогнозира, че до 2020 ще има милиони „екологични“ мигранти, като изменението на климата ще е сред основните движещи сили на това явление. Някои страни, които са изключително уязвими за изменението на климата, вече призовават за международно признаване на тази дължаща се на околната среда миграция. Миграция от този род може да увеличи конфликтите в зоните на транзит и на местоназначение. Европа трябва да се готви за значително увеличаване на миграционния натиск“.

Миграционният натиск върху България

Миграционният натиск върху България започва да се наблюдава системно през 2011. Структурата по страни на произход на миграционните потоци, оказвали натиск през периода 2011-2017 показва, че основните страни на произход са Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан, като от тях са 92.92% от общия брой на лицата, потърсили закрила в България. Останалите 7.08% от лицата, търсещи убежище у нас, произхождат от Северна Африка, Субсахарска Африка, Средния Изток, Югоизточна Азия и дори от Латинска Америка. За да се изясни ролята на климатичния фактор, трябва да се проследи хронологично динамиката на формиране на миграционните потоци на фона на конфликтите в страните на произход и климатичните промени.

На фигура 1 са представени данните на Върховния комисариат за бежанците при ООН (ВКБООН) за общият брой по години за периода 1990-2016 на лицата, търсещи закрила от четирите основни държави на произход, от които се оказва миграционен натиск върху България.

 

Фигура 1. Годишен брой на лицата, търсещи закрила от четирите основни държави на произход, от които се оказва миграционен натиск върху България, за периода 1990-2016, по данни на Върховния комисариат за бежанците при ООН (2017)

 

През последните години най-ясно се забелязва тенденцията за нарастване броя на лицата от Сирия, търсещи закрила. Най-висок е техния брой през 2014 - 7.95 млн. Въпреки, че след тази година конфликтът в Сирия продължава да се задълбочава, се наблюдава спад в броя на тази категория, като през 2016 той е 7.13 млн. или 38.69% от населението на страната. Този процес може да бъде обяснен с намаляващия миграционен потенциал на сирийското население през същия период. Според изследователския център Pew, броят на лицата от Сирия, потърсили убежище в ЕС към края на 2016, е 650 хил. души, като 420 хил. от тях са в Германия. (Pew Research Center, 2017)

В Афганистан също се наблюдава тенденция към увеличаване броя на лицата, търсещи закрила. Техният брой през 2016 е 2.36 млн. или 6.81% от общия брой на населението на страната. Най-голям обаче е бил броят на лицата от Афганистан, търсещи закрила, през 2002 - 3.38 млн., или 15.38% от тогавашния общ брой на населението. Намаляването на броя на лицата, търсещи закрила, може да се обясни с намаляването на стойностите на специфичния коефициент на миграционния потенциал на Афганистан, започнало след 2011. Според изследователския център Pew, броят на лицата от Афганистан, потърсили убежище в ЕС към края на 2016 е 310 хил. души, като 155 хил. от тях са в Германия.

При търсещите закрила от Ирак се наблюдава рязко увеличаване на броя им през 2008, след което настъпва спад до 2013. След това обаче започва нов период на увеличение и през 2016 броят им достига рекордните за страната 5.33 млн. души. От тях 215 хил. са потърсили убежище в ЕС, от които 120 хил. в Германия. Наблюдаваният процес съвпада с практическото изравняване на стойностите на специфичния коефициент на миграционния потенциал на страната през последните две години, съчетано с непрекъснатото увеличаване на абсолютните бройки на годишния миграционен потенциал, който през 2016 е 723 хил. души. Освен това, от 2015 насам се наблюдава покачване на глобалния индекс на мира и индекса за обществена сигурност в Ирак, като последният е с особено високи стойности през периода.

В Пакистан най-висок е бил броят на търсещите закрила през 2009 – 4.74 млн. Оттогава броят им намалява, като през 2016 той е 2.51 млн. От тях 70 хил. са потърсили закрила в ЕС. Този процес съвпада както с периода на бавна политическа стабилизация след кризата през 2008, така и с намаляването на специфичния коефициент на миграционен потенциал на Пакистан. През 2009 стойността му е 3.22, а през 2016 г. е 2.67.

Ето как са се развили конфликтите в четирите основни страни на произход по отношение на миграционния натиск върху България.

Конфликтът в Афганистан, който е водещата страна при формирането на миграционните потоци към България, започва още през 1979. По своя характер това е гражданска война, водеща се между въоръжените сили на афганистанското правителство, подкрепяно от присъстващият в страната съветски военен контингент и въоръжената опозиция (т.нар. муджахидини). Първият етап на конфликта приключва през 1992 с победа на опозицията.

През октомври 2001, в отговор на атентатите от 11 септември в САЩ, международна коалиция предприе военно-въздушна операция срещу режима на талибаните в Афганистан. В началото на 2002 бе даден старт на сухопътната и фаза. Талибаните са свалени от власт, но от 2006 нататък те подобряват позициите си и контролират големи райони от Афганистан. През 2008 и 2009 бунтовниците поемат контрола над големи части от провинцията и централното правителство губи властта извън столицата Кабул и близките до нея департаменти. През 2011 водачът на муджахидините Осама бин Ладен е ликвидиран, с което ситуацията в страната започва бавно да се нормализира.

На фигура 2 са представени стойностите на глобалния индекс на мира и отделните негови компоненти за Афганистан през периода 2008-2017.

 

Фигура 2. Глобален индекс на мира и отделни негови компоненти за Афганистан през периода 2008-2017. Източник Institute for Economics and Peace (2017).

 

Изменението на стойностите на глобалния индекс на мира показват, че още в началото на разглеждания период (2008) той е бил на критичната средна граница, като през целия период непрекъснато се покачва до 3.567, през 2017. Изключително високи са стойностите на индекса за обществена сигурност. Той нараства от 3.4, през 2008, до 4.2, през 2017, при възможно най-висока стойност 5. Именно продължителната обществена нестабилност в Афганистан е изтласкващ фактор за миграционните потоци, оказващи миграционен натиск върху България.

Следващата по значимост за миграционния натиск върху България страна – Сирия, още в средата на 60-те г. на ХХ век и между 1976 и 1982. се сблъсква със сериозни политически сътресения. От 1976 насам вътрешните конфликти ескалират в ислямистки бунт, който е смазан. През февруари 1982 около 30000 души са избити в град Хама от правителствените сили. Сирия се намесва и в съседен Ливан, допринасяйки за ескалацията на ливанската гражданска война между 1975 и 1990, с цел постигане на сирийска хегемония в Ливан. Страната спонсорира редица бунтовнически групировки, действащи срещу други държави, като Кюрдската работническа партия (ПКК), палестинската Хамас и редица други палестински организации, противопоставящи се на ООП. В средата и края на 2000-те, в Сирия са извършени редица терористични нападения във вътрешността на страната. Под влияние на „Арабската пролет”, в Сирия започват протести, които в началото на 2011 ескалират във въоръжени сблъсъци между протестиращи и силите за сигурност. В протестите се включват все повече хора, но стават и по-големи инциденти, като в крайна сметка протестите ескалират в гражданска война. Все повече цивилни биват арестувани и убити.

На фигура 3 са представени стойностите на глобалния индекс на мира и отделните негови компоненти за Сирия през периода 2008-2017.

 

Фигура 3. Глобален индекс на мира и отделни негови компоненти за Сирия през периода 2008-2017. Източник: Institute for Economics and Peace (2017).

 

Данните показват, че до 2012 глобалният индекс за мир в Сирия е под критичната граница от 3. След това обаче неговите стойности започват да се покачват, за да достигне 3.814 през 2017. От 2014 индексът на обществена сигурност е с постоянно високи стойности от 4.2 и е идентичен с Афганистан. Ясно се забелязва и повишаването на стойностите на индекса за вътрешни и международни конфликти, достигнал до 3.8 през 2017.  Липсата на сигурност пряко влияе върху силата на миграционния натиск, произхождащ от Сирия, в посока към неговото нарастване.

В третата по значимост за миграционния натиск върху България държава – Ирак, също се наблюдава криза на сигурността. Малко след като поема управлението, през 1980 Саддам Хюсеин започва 8-годишна война с Иран, в която химическите оръжия са използвани постоянно и по време на която над 700 000 души намират смъртта си. Успоредно с нея, в края на 80-те години на ХХ век започва кампанията против кюрдските бунтовници и цивилни (кампанията Анфал), при която загиват над 180 000 души. През август 1990 Ирак напада и окупира Кувейт. През същия период е смазано шиитското въстание в южните райони на Ирак и кюрдският бунт в северната част.

През 2003 международна коалиция, начело със САЩ, атакува Ирак по въздух, суша и море. Самата война продължава почти месец и води до свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Независимо, че последвалият период се характеризира с процес на омиротворяване, периодично се провеждат атаки срещу коалиционните сили на цялата територия на Ирак.

На фигура 4 са представени стойностите на глобалния индекс на мира и отделните негови компоненти за Ирак през периода 2008-2017.

 

Фигура 4. Глобален индекс на мира и отделни негови компоненти за Ирак през периода 2008-2017. Източник: Institute for Economics and Peace (2017).

 

Глобалният индекс на мира за Ирак през целия период от 2008 до 2017 е с постоянно високи стойности от около 3.5. Индексът за обществена сигурност също постоянно е висок, стойностите му са дори по-големи от тези на Сирия. Ситуацията със сигурността в Ирак също е фактор, който влияе за наличието на постоянно висок миграционен натиск.

В Пакистан тероризмът, заедно с неграмотността и ширещата се бедност, също провокира обществена нестабилност. През 1970-1971 в страната се води гражданска война, През 1977 е извършен военен преврат, а военното положение продължава до 1985. През 1999 е извършен нов военен преврат, като едва през 2008 политическата криза е преодоляна и се провеждат демократични избори.

На фигура 5 са представени стойностите на глобалния индекс на мира и отделните негови компоненти за Пакистан през периода 2008-2017.

 

Фигура 5. Глобален индекс на мира и отделни негови компоненти за Пакистан през периода 2008-2017. Източник: Institute for Economics and Peace (2017).

 

Изменението на глобалния индекс на мира показва, че след преодоляването на политическата криза през 2009-2010 е налице бавно намаляване на неговите стойности и в момента те са близки до критичната граница от 3 пункта. Близки са и стойностите и на индекса за обществена сигурност. Ако се запази тенденцията за подобряване на тези показатели, миграционният натиск от Пакистан ще намалява.

По отношение на бъдещето на конфликтите в разглеждания регион е важен изводът, до който достигат Rother B. и колектив: „има всички основания да вярваме, че конфликтите в Северна Африка и Големия Близък Изток ще продължат още известно време. Поради характера на основните им причини, през някои периоди конфликтите са били по-интензивни, поради което вече са дълбоко вкоренени. Това ги прави особено трудни за трайно разрешаване, особено предвид социалната и политическа поляризация, силното нарастване на населението и икономическото неравенство“ (Rother B. и колектив, 2016).

Ролята на екологичните промени

Тук възниква въпросът, каква роля са изиграли екологичните промени при формирането на миграционните потоци?

Обективните данни доказват неблагоприятното влияние на екологичните проблеми и природни бедствия, като осоляване и изтощаване на почвите, големи суши, катастрофални наводнения и други катаклизми върху селското стопанство на Пакистан и оттук появата на по-големи групи мигранти. Според изследване на Валери Мюлер от Международния институт за политики по храненето, когато нарастват горещините, вероятността от миграция сред мъжете е 11 пъти по-висока. Тя изследва влиянието на показатели, свързани с околната среда, върху миграционното движението на пакистанците. Други събития, свързани с климата, като наводненията, имат по-слабо влияние. Това се обяснява с влиянието на горещините и сушата върху поминъка на заетите със селско стопанство. (Економикс, 2015)

За съжаление, при изпаднали в политическа или военна криза държави често пъти е невъзможно събирането на информация и измерване на настъпилите екологични изменения. Но наблюдаваната конкуренция за ресурси води до конфликти, а те от своя страна до миграция. Установено е, че дори средното глобално затопляне от 0.8 градуса по Целзий от началото на индустриалната революция до наши дни е значителен проблем, който може да има последици дори за страни, които се приемат за стабилни.

На фигура 6 е представена информация за средногодишните температури в градуси по Целзий през 1991-2015, по данни на Световната банка, за четирите основни държави на произход, от където се оказва миграционен натиск върху България.

 

Фигура 6. Средногодишни температури в градуси по Целзий през 1991-2015 за четирите основни държави на произход, от където се оказва миграционен натиск върху България, по данни на Световната банка (2017). Изчисления на автора.

 

Трендовете на изменение на средногодишните температури ясно показват тяхното покачване и при четирите държави, като за периода 1991-2015 повишаването в Афганистан е с 0.95 градуса по Целзий, в Сирия с 0.9, в Ирак с 0.97 и в Пакистан с 0.75 градуса по Целзий. Тези изменения на средногодишните температури действат като изтласкващ фактор, чието действие е по-силно изразено в държавите с по-голям аграрен дял в икономиката, в случая Афганистан и Сирия.

За миграционния натиск интерес представлява и изменението в средногодишното количество на валежите. В редица региони в света съществуват конфликти между страни, групи държави или отделни общности, в рамките на една държава, породени от различните им претенции относно използването на ограничените количества водни ресурси. Особен интерес представляват съществуващите проблеми в международните отношения по повод достъпа на различните държави до източници на питейна вода и разпределението на този ограничен ресурс между тях. Те възникват, когато източниците пресичат границите им и осигуряват населението в две или повече страни с питейна вода, вода за напояване и за промишлени цели.

Най-често, като пример се цитират конфликтите между страните от Близкия Изток, където 5% от световното население е принудено да покрива нуждите с 1% от световните водни запаси. По данни на UNESCO, основните места, където съществуват конфликти относно разпределението ѝ, са поречието на реките Тигър и Ефрат между Турция, Сирия и Ирак и между Израел, Ливан, Йордания и Палестинските територии по повод използването на водите на река Йордан (Велев, 2015).

В свое изследване от март 2015, проф. Ричард Сийгър констатира, че конфликтът в Сирия започва да ескалира след сушата от 2006. Той изрично подчертава, че не сушата е предизвикала конфликта, но тя е усилила влиянието на други фактори, в резултат от което е премината границата на стабилност (Економикс, 2015). Обобщаващият му извод е, че държавите в Близкия Изток и Северна Африка са изложени на особено голям риск, тъй като недостигът на вода там се комбинира с бърз ръст на населението.

На фигура 7 е представена информация за средногодишните валежи в литри на квадратен метър през 1991-2015, по данни на Световната банка, за четирите основни държави на произход, откъдето се оказва миграционен натиск върху България.

 

Фигура 7. Средногодишни валежи в литри на квадратен метър през 1991-2015 за четирите основни държави на произход, откъдето се оказва миграционен натиск върху България, по данни на Световната банка (2017). Изчисления на автора.

 

Трендът ясно показва, че през периода 1991-2015 при три от държавите – Сирия, Афганистан и Ирак, средногодишното количество на валежите намалява забележимо. В Сирия намалението е с 7.55 литра, в Афганистан - с 3.74 литра, а в Ирак - с 3.69 литра. Само в Пакистан се наблюдава увеличаване на средногодишното количество на валежите с 2.24 литра.

Според данните от графиката, през 2008 и 2010 в Сирия е имало две големи засушавания, като последното съвпада с най-новата ескалация на конфликта и ръста на лицата, търсещи закрила. Подобни засушавания се наблюдават и в Ирак през 2000, 2008 и 2015. Данните за лицата, търсещи закрила в Ирак, показват върхови стойности именно през 2008 и 2015-2016. Подобна зависимост може да бъде открита и в Афганистан. Там кризисните периоди с търсещите закрила лица са през 2002, 2011 и 2016. Те съвпадат със засушаванията през 2001, 2010 и 2014. Що се отнася до Пакистан, там след 2005 се наблюдава стабилизиране на средногодишното количество на валежите. Този процес съвпада с наблюдаваното от 2009 насам намаляване на броя на лицата, търсещи закрила.

Би било погрешно да се смята, че разгледаните климатични изменения са предизвикали миграционните процеси в четирите основни държави на произход. Тяхното въздействие обаче, съчетано с последиците от политическата и икономическата криза и демографските фактори, е допринесло за задълбочаването на емиграцията. Тенденцията към трайни неблагоприятни промени в климата в перспектива ще продължи да оказва въздействие като изтласкващ фактор, създаващ затруднения за покриване на нуждите от сладка вода, проблеми с изхранването, поддържане или дори задълбочаване на конфликтите като всичките тези фактори ще продължат да провокират формирането на бъдещи миграционни потоци, тръгващи от тези държави и опитващи се да преминат през или покрай България към крайната си дестинация - Западна Европа.

 

Бележки:

  1. Бивш служител на Държавния департамент на САЩ и главен изпълнителен директор на Проект Американска сигурност

 

 

Литература:

 

Велев, С. Екологична сигурност. ВА „Г. С. Раковски“. София, 2015, с. 311.

International Organization for Migration. Climate Change, Environmental Degradation and Migration.  Geneva, 2012, p. 81.

Kniveton, D., Schmidt-Verkerk, K., Smith, Ch., Black, R. Climate Change and Migration: Improving Methodologies to Estimate Flows. Geneva, 2008, p. 68.

Rother, B., Pierre, G., Lombardo, D., Herrala, R., Toffano, P., Roos, E., Auclair, G. and Manasseh, K. The Economic Impact of Conflicts and the Refugee Crisis in the Middle East and North Africa. September 2016, SDN/16/08, p. 43.

Warnecke, A., Tänzler, D., Vollmer, R. Climate Change, Migration and Conflict: Receiving Communities under Pressure? In: Climate Change and Migration. Study Team on Climate-Induced Migration. Washington, June 2010, p. 12

Сайт на Environmental Justice Foundation https://ejfoundation.org

Сайт на Изследователския център Pew http://www.pewglobal.org

Сайт за икономически анализи и коментари по стопанското законодателство http://economix.bg

 

*Институт за изследване на населението и човека на БАН