Преди малко повече от половин век - през август 1967, външните министри на Индонезия - Адам Малик, Сингапур - Санатанби Раджаратнам, Тайланд - Танат Коман, и Филипините - Нарцисо Рамос, както и вицепремиерът на Малайзия Тун Абдул Разак, подписват в Банкок декларация за създаването на Асоциация на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН).

На фона на кризата, поразила Европейския съюз, едно от чиито измерения беше и т.нар. Brexit, държавите от неговата югоизточна периферия - България, Румъния  и Гърция, усилено търсят възможности за изтеглящо развитие на онези техни региони, които в момента преживяват упадък, но пък разполагат с благоприятно геополитическо положение за осъществяване на трансрегионални проекти и връзки, с чиято помощ да се стимулира регионалното икономическо развитие, да бъдат привлечени мащабни инвестиции и да се генерират толкова необходимите нови работни места.

Заплахите на местните власти в испанската автономна провинция Каталуния, че тя ще се отдели от Испания, в крайна сметка се оказаха "сапунен мехур".

В последно време вниманието на много западни, а и български, либерални медии е привлечено от изблиците на насилие в Мианмар.

Макар че на практика във всички региони на света раждаемостта намалява, в Африка тя продължава да е на стабилно равнище от средно на 4,7 деца на една жена. Тази цифра с основание поражда тревога сред международната общност и говори за наличието на много сериозни несъответствия.

На 13 септември 2017 председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отправи пред депутатите от Европарламента в Страсбург традиционното си годишно послание (1).