06
Пет, Дек
5 New Articles

Системните принципи в геополитически контекст

брой 3 2017
Typography

Изобретението, смирено да признаем, не се заключава в

създаване от нищото, а в създаване от хаоса.”

Мери Шели, Въведение към „Франкенщайн”[1]

Същността на принципите се заключава в общовалидността им, произтичаща от отразяването на обективно съществуващи причинно-следствени връзки. Принципите на Теорията на системите не правят изключение. Специфичното при тях е, че докато на ниво организация те са осезаеми, добре изявени и действието им е безспорно, на високите нива на управление проявяването им се „размива” и доминацията на политическия стил прави тези принципи неявни и със спорна валидност.

Предизвикателството е да се разкрие влиянието на системните парадокси[2] на високо, стратегическо ниво и в рамките на протичащите глобални процеси. Именно в тази връзка, настоящата разработка цели да демонстрира наличието на системни принципи в деликатната, многословна и абстрактна сфера на геополитиката. Давайки „системен” поглед върху популярни политически проблеми, се предлага алтернатива за класическото тълкуване на геополитическите процеси. При това, без да я превръща в панацея, се защитава тезата, че Общата теория на системите демонстрира по безспорен начин наличието на единни принципи, заложени в базата на организациите, обективно съществуващи и проявяващи се в специфичния контекст на средата, паралелно и относително независимо от волята на управляващите процесите.

Последното съображение, което следва да се спомене, е заложената идея публикацията да демонстрира по-скоро възможността за алтернативен поглед, отколкото да даде пълнота и изчерпателност на темата. Точно идеята за демонстрацията аргументира и превеса на популярния стил над строго научния.

Определението за система

Когато се говори за системни принципи е логично да се започне именно от определението за система.

Сред голямото (дори прекалено) разнообразие от дефиниции се е наложило класическото определение на Берталанфи: „съвкупност от взаимнозависими елементи[3]. Наличието на взаимната зависимост предопределя обособяването на системата в обкръжаващата среда. На тази база се реализират структурни конфигурации, възникват отношения и връзки. В организационен контекст съвкупността от компоненти се формира като организация, в която възникват обща организационна култура, чувство за принадлежност към общността, съпричастност на общите цели, мотиви за взаимопомощ и сътрудничество. Казано накратко, поставени във взаимна зависимост, отделните компоненти все по-силно се взаимообвързват и обединяват в общата съвкупност, наречена организация (система). При това следва да се отбележи, че независимо от субективните нюанси, този процес на обединяване е обективен. Тоест – протича относително независимо от волята на компонентите и нещо повече - често и без те да осъзнават, че участват в процес на засилващо се взаимно обвързване и взаимна зависимост.

Сега нека погледнем нещата в глобален план. Безспорно е, че в световен мащаб между държавите съществува взаимна зависимост, най-вече в икономическия контекст. Тази зависимост, дори и променлива по моментното си съдържание, е устойчива във времето. Налице е предпоставка за формирането на система, но доколкото това е глобална, световна система, е добре да се фокусираме върху по-ограничени общности от типа на международни икономически организации – например Европейския съюз. Заложена като преимуществено икономическа организация през 1950 Европейската общност за въглища и стомана (European Coal and Steel Community) постепенно еволюира в развита и обособена в политическо, икономическо и културно отношение общност[4]. Този процес е безспорен и може да се твърди, че ЕС е обособена система. Характерното на този процес е, че държавите (компонентите) участват в него осъзнато и съпричастно. Впрочем, възможно ли е подобни процеси да протичат без осъзнаването им от държавите? По принцип – да. Именно един подобен процес на „неосъзнато“ системно формиране заслужава внимание.

По правило, всяка система има обособени ресурсни потребности. Тези потребности се задоволяват по различен начин, като един от традиционните варианти е внасяне на ресурси чрез обмен със средата (или външните системи). Когато източникът на подобен ресурс се явява своеобразен монополист на доставките, се наблюдава интересен процес на „неосъзнато асоцииране“ на този източник към системата. Същността на подобно „неосъзнато асоцииране“ се заключава в това, че в подобен процес възниква специфична взаимна зависимост между компонентите на системата и външния за организацията източник. Обособената ресурсна потребност е съчетана с взаимна зависимост между компонентите. С други думи, налице е база за спонтанна самоорганизация на системата. Тя се изразява в задълбочаване на взаимната обвързаност, като в класическия случай ресурсният обмен става двупосочен (нещо се внася срещу друго нещо, което се изнася) и слиза на компонентно ниво, т.е. вече не системата заимства ресурс от външния компонент, а нейните елементи самостоятелно се „договарят“. Аналогията вече е осезаема – става дума за руските енергийни ресурси и Европейския съюз.

Налице са следните факти: Русия е монополист на газовите доставки за ЕС[5], държавите членки са преминали в процес на индивидуален режим на договорености за внос на руски газ, като на тази база са обвързали своите икономики с износ за „необятния“ руски пазар. Това са фактите, описани с „политическия“ речник. А какви са следствията на „системен“ език? Системата ЕС е влязла в състава на метасистема с участието на Русия. В резултат системата ЕС се предефинира: намалява вътрешносистемната взаимозависимост (или, по-скоро, се преструктурира), засилват се центробежните мотиви, намалява ролята на управляващата подсистема, засилва се взаимозависимостта на компонентите на организацията с Русия. Казано накратко – системата ЕС се „прелива“ в новата метасистема.

Напълно аналогични заключения могат да се направят за ролята на взаимоотношенията САЩ – ЕС, ако се погледне на сигурността като ресурс[6]. Разликата е, че докато подобен процес на формиране на евроатлантическа метасистема е по-скоро политически желан и приемлив, то в обществото се насажда краен негативизъм към каквото и да е обвързване с Русия. Но подобно обвързване е факт.

Като доказателство за това обвързване заслужава да се припомни фактът, че редица държави алармираха за сериозни щети, нанесени на собствените им икономики от въвеждането на икономически санкции срещу Русия. Интересното е, че подобна реакция е подвеждаща. Икономическите загуби на страните членки на ЕС като цяло не са високи[7], но това, което бе накърнено и продиктува негодуванието на държавите е застрашеното чувство на взаимна обвързаност, което, освен че може да се приеме за исторически обусловено, е най-вече резултат от новата системна свързаност.

Доколкото се коментираха санкциите срещу Русия, добре би било те също да се представят в „системен“ контекст.

Всъщност, до какво доведоха санкциите? Те практически предефинираха условията в средата за държавата-система Русия. През последните три десетилетия Русия се бе специализирала в доставките на енергийни ресурси предимно за Европа и на тази основа беше силно обвързала икономиката си с ЕС. Тоест, налице бе своебразна икономическа зависимост от Съюза. Налагането на санкции постави на дневен ред за системата въпроса с тази икономическа зависимост и дебалансираното развитие на националното стопанство. Взеха се поне две важни за Русия решения – развитие на националната индустрия[8] и преориентиране на икономическите връзки в посока юг и изток. По-съществено е решението за развитие на националната икономика. Предприетото своеобразно „затваряне“ на руската икономика има, наред с недостатъците си, поне няколко положителни страни.

  • На първо място, разкриват се нови вътрешни инвестиционни полета, открити включително и за чуждестранен капитал.
  • На следващо място, повишава се автономността на системата.
  • Не на последно място по важност е повишаването на системния интегритет и ясното обособяване на фона на средата.

Целият този комплекс от мерки е своеобразен „адреналин“ във вътрешносистемната динамика. Държавата-система Русия се консолидира. Ако на този комплекс от мерки се противопоставят процесите на европейска дезинтеграция, енергийната зависимост на ЕС и икономическата нестабилност на болшинството членки на ЕС, налага се изводът, че едва ли има по-добър момент за държавата-система Русия за водене на междусистемен конфликт в противопоставянето Русия-Европейски съюз.

Високата централизация и консолидация на националните ресурси на Русия не бива да се пренебрегва. Попаднали в клопката на панацеята за мрежовото общество, редица изследователи напълно погрешно приемат централизираните системи за анахронизъм и символ на ретроградност. Всъщност „добрата стара централизация“ не е за подценяване. Тя реагира с ниска прецизност, но бързо. Тя консолидира ресурси, тя дава целенасоченост и в крайна сметка – печели високоскални конфликти.

Тази опция напълно бе осъзната от другата водеща система-държава – САЩ. Погледнати в контекста на системологията, посланията на новоизбрания президент Доналд Тръмп „да направим Америка отново велика“ (Let’s Make America Great Again)[9] чрез своеобразно „затваряне на държавата“ са напълно съизмерими с политиката на Русия за вътрешносистемна интеграция.

Връщайки се малко назад в изложението, следва да се отчете, че Европа се изправя пред интересна ситуация, която най-общо може да се представи от въпроса: „Как модерният, мрежовоорганизиран Европейски съюз да устои на дезинтеграционните процеси и центробежните сили, предизвикани от наличието на два световни централизирани (или, по-скоро – централизиращи се) колоса – САЩ и Русия?“. Няма ли притеглянето на тези центрове да „разкъса“ европейското единство по една току-що запълнена бразда на разделение, съвпадаща с Берлинската стена?

Всъщност, решение на проблема има и то е засилване на вътрешносистемния интегритет на ЕС. За съжаление, подобен процес налага, дори и малка, но неизбежна, степен на централизация на управлението вътре в системата. Подобно засилване на централизацията в рамките на Съюза не е нещо невъзможно. Напоследък се наблюдава все по-висока толерантност в държавите-членки към по-авторитарните режими. Но, като цяло, проблемът с вътрешносистемната интеграция чрез повишаване на централизацията стои на дневен ред и налага преосмисляне на същността на суверенитета на държавите - членки.

Системната периферия

Доколкото този въпрос, макар и атрактивен, остава встрани от темата на настоящата разработка, нека се върнем към проблемите на проявяването на системните принципи в глобален комплекс. И нека този път отправната ни точка е друга – системната периферия. За представянето на този въпрос едва ли има по-подходящ пример от постсъветското пространство.

По една или друга причина, след разпадането на Съветския съюз, в Европа и Азия се образува „географски пояс“ от държави - бивши членки на СССР. Класиците на геополитическата школа адресират тези държави по различни начини: „зона на съприкосновение”[10], „зони за борба на влияние”[11], „буферна зона“[12] и др. Налице са дори публикации, които директно адресират постсъветското пространство като „периферия“[13], но за жалост – не в системен контекст. Всъщност идеята за изграждането и поддържането на периферни – буферни, държави изобщо не е нова[14]. За настоящата разработката обаче, интерес представлява не процесът на изграждане на подобни държави, а тяхната роля и контрол.

Във военно отношение, ролята на периферията е на зона, в която се посреща първият удар на противника с цел осигуряване на развръщането на собствените сили.

В политическия контекст, периферията е зоната, в която чрез икономически и социален инструментариум се поддържат „приятелски настроени“ режими или политически групировки, с цел създаване на относителен комфорт в условията на геополитическо противопоставяне.

Интересна е ролята на периферията в системен смисъл. На първо място, това е зоната, през и чрез която системата контактува с обкръжаващата среда. Следва да се посочи, че както навлизащите външни модели и материални потоци преминават през периферията, така и проникването на аналогични потоци в средата става чрез нея. В този смисъл периферията е важно средище на информационен и материален обмен със средата.

На второ място, периферията е подходящ център за подготовка на модели за системна реновация. Явявайки се плацдарм на информационен обмен със средата, периферията създава идеални условия за генериране на нови управленски и функционални модели, тяхното тестване и въвеждане в условния „център“ на системата.

Развивайки тази идея, не на последно място по важност е фактът, че периферията може да предоставя чудесни условия за обучение на системни компоненти в условия на съприкосновение с външната среда, когато подобни условия не могат да се осигурят в централните за системата райони, както и извън нея.

Добре би било да погледнем на постсъветското пространство именно в този контекст.

Развивайки тезата за периферията като място за информационен и материален обмен, се налагат няколко идеи. Централно място сред тях има схващането, че в рамките на буферните държави е значително по-лесно заимстването на модели и информация от обкръжаващия свят, без това да налага специални усилия на централната държава. Достъпът до технологии и до материални ресурси в периферните държави е облекчен и значително по-бърз. Въпрос на организация е последващото им пренасяне в „централата“. Темата е особено актуална, когато тези технологии и ресурси са рестриктирани за директен износ в Руската Федерация. Но интерес представлява и обратният процес - на проникване в средата, най-вече в Европейския съюз. В настоящата политическа ситуация директният износ на капитали, услуги и суровини от Русия към ЕС е обект на открит негативизъм и дава възможности за въвеждане на санкции срещу Руската Федерация. Не така обаче стои въпросът, когато на същите тези капитали, услуги и суровини се постави етикетът „украински“. Особено когато на този подход се наложи познатата политическа истерика от типа „да помогнем на братска Украйна да се отскубне от руската орбита“ и въпросът с износа на влияние е решен. В този смисъл периферията е изключително важна за реализирането на амбиции за политическо и икономическо влияние на „центъра“ върху средата, пречупено през моделите на joint venture- инициативите.

На трето място е въпросът за периферията като място за информационен обмен. По редица причини процесът на функциониране на системата-държава е процес на непрекъсната адаптация. При това, в този процес се налага подготовката на алтернативни модели. Много често подобни модели се заимстват от средата, което, както вече бе споменато, е облекчено в условията на периферията. По-важен обаче е моментът на тестване на подобни модели. Тестът в централата рискува да се загуби контрол и да „се изпусне“ управлението. Когато става дума за социални и политически модели, подобна загуба на контрол може да се окаже пагубна за системата. Нещо, което Михаил Горбачов прекрасно доказа през деветдесетте години на миналия век. Докато в периферията въпросът с теста е облекчен. Макар и много условно, може да се твърди, че подобни социални и политически тестове се извършват в периферията на руската зона на влияние, като в тази връзка случаят с Беларус навява определени аналогии. Тази условност обаче изчезва, когато стане дума за военната подготовка.

По принцип, идеята на армията е да се готви за конфликт с противника, затова колкото условията за тази подготовка са по-близки до реалните, толкова по-добре. Понастоящем за Русия са актуални два конфликта: със силите на НАТО и със силите на вътрешни паравоенни сепаратистки режими. Без да се влиза в подробности, може да се спомене, че в Украйна са налице моделни условия и за двата вида конфликти. От една страна, е налице сблъсък с армия, въоръжаваща се по технологиите на Северноатлантическия пакт, а от друга – налице са множество паравоенни противници. Аналогично стои въпросът и с други замразени и частично замразени конфликти в периферията. Ако се добавят и „полигоните“ Сирия и Северен Ирак, налице са идеални условия за подготовка на „силовите“ системни компоненти на Руската Федерация.

Очевидно е, че подобен поглед върху периферията на Русия дава интересна алтернатива за възприемане на геополитическите реалности, но заслужава внимание още един въпрос – как да се поддържа и контролира периферията.

На първо място, това става чрез вече описания процес на „неосъзната“ системна формация посредством икономическо обвързване. Механизмът е класически - създава се и се поддържа икономическа специализация на държавите в периферията, което на практика представлява функционална специализация на компонентите на метасистемата. Тази специализация изключително много усилва взаимната зависимост и чувството за системна принадлежност. В подобен контекст изобщо не са необходими договори и пактове, още повече, че те често водят до политическа резистентност и излишно напрежение. Спойката на многодържавната метасистема се осигурява от „невидимите“ сили на взаимната икономическа обвързаност. Особено, когато в тези процеси „централата“ контролира критичноважните ресурси, а новата система - освен че е факт, е и с висока степен на централизация и обвързаност със системния център[15]. Точно такъв ресурс в Руската Федерация са енергийните суровини. Когато те не са „обменната монета“ в отношенията между Русия и периферните държави, икономически „гиганти“ от центъра на системата застават на „входа и изхода“ на суровинния добив, какъвто е случаят с „Газпром“ в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан[16]. Следва да се отбележи, че специализацията на компонентите (държавите от периферийното постсъветско пространство) се изгражда в широк спектър, вариращ от наука и технологии, до селско стопанство.

Организационната култура

Независимо от системната интегрираща сила на икономическата обвързаност, сама по себе си тя не е достатъчна спойка за метасистемата. Необходими са и обвързващите сили на системните фактори от, условно да го наречем, „втори порядък“. Подобен феномен е организационната култура. Тя се явява производна на структурата и функцията и има изключително мощна интеграционна роля. Без да влизаме в подробности, можем да посочим някои от конкретните инструменти: православие, славянска принадлежност и други подобни. Особено силен напоследък е носталгичният мотив за Съветския съюз. Сработва една отдавна известна концепция – за гражданство на империята. Още в римско време е експлоатирана идеята за мултиетническо и религиозно съжителство на базата на придобиване статут на „римски гражданин“[17]. В разглеждания в настоящата разработка случай този модел е развит изключително силно във всеки пласт на изграждане на метасистемата, но най-вече в сферата на масовата култура[18].

Доколкото става дума за формиране на влияние, следва да се разкрие физическият носител на това влияние. Класическият отговор е „руската диаспора“[19]. Всъщност отговорът не е толкова лесен. Картината на текущото състояние на руската диаспора в държавите от постсъветското пространство е представена в таблица 1[20].

 

Таблица 1. Състояние на руската диаспора в бившите съветски републики като процент от населението

Държава

Процент на етническите руснаци от общото население към 1989

(%)

Процент на етническите руснаци от общото население към 2015

(%)

Украйна

22,1

17,3

Беларус

13,3

11,4

Молдова

13,8

5,9

Азербайджан

5,6

1,8

Грузия

8,1

1,5

Армения

2,6

0,5

Казахстан

37,8

30

Киргизтан

31,5

10,3

Узбекистан

8,3

6

Таджикистан

23,5

1,1

Естония

30,3

25,6

Латвия

34

28,8

Литва

9,4

6,3

 

Тази диаспора може да се използва както за „директно влияние”, така и за „индиректно”. И двата подхода заслужават внимание.

„Директното влияние” се свързва с „парадокса 80/20“, най-общо познат като „принцип на Парето 80/20“[21]. Какво най-общо твърди този парадокс?

Според него, във всяка популация някои неща са значително по-важни от други. Малко усилия на входа (около 20% от общите усилия) дават по-голямата част от резултата – около 80% от общия резултат. Около 20% от причините водят до около 80% от следствията. 20% от икономиката дават 80% от продукцията и т.н. Релацията 80/20 не следва да се разбира догматично. Тя може да е друга, например – 70/30 или, казано по-общо - „много“ към „малко“. Този парадокс има широка практическа употреба. За настоящата разработка е важно социологическото му тълкуване, според което за формиране на тенденция, доминираща обществото, са достатъчни около 20% от населението.

В този контекст, за „директно влияние“ на диаспората могат да се приемат всички онези случаи, когато руското етническо население е около 20% и повече. В подобна ситуация може директно да се ползват нагласите на етническата група с цел оказване на съществено влияние в обществото. В този смисъл ситуацията в Украйна е отличен пример за активация на етническата група с цел директното формиране на подходящи за Руската Федерация обществени нагласи и тенденции в развитието.

Като „индиректно влияние“ се разбират случаите, когато по-малочислената (значително под 20%) диаспора се ползва като своеобразно ядро, около което се формират икономически групи и политически обкръжения, включително и на етнически и/или религиозен признак на общност, с достатъчно критична маса за директен натиск – 20% и повече.

Отчитайки, че руската етническа диаспора намалява в исторически план, може много добре да се проследи как през годините „директното влияние“, постепенно е замествано с „индиректно влияние“ и икономически инструментариум в контекста на намаляващо физическо присъствие на етнически руското население.

Интерес представлява въпросът, дали в системния инструментариум се ползва само влияние чрез диаспората и икономиката? Разбира се, че не. Има и силови инструменти – популярно познати в нашия случай като „замразени конфликти”.

Колкото и парадоксално да звучи, отново е налице системен принцип, популярно познат като правилото, че системните конфликти не се разрешават на нивото, на което възникват, а най-малко на едно ниво по-високо[22]. Водени в рамките на метасистемата на постсъветските държави, конфликтите не могат да намерят разрешение без намесата на по-високото в системата ниво – това на централата (Руската Федерация). Освен като средство за контрол, тези конфликти, чрез начина си разрешаване, колкото и да е парадоксално, допринасят за интегритета на системата.

Следва да се отбележи, че управлението на процесите в периферията на постсъветската метасистема еволюира. За свидетелите на процесите през последните 25-30 години не е трудно да се проследи, че ако за ранния етап бяха типични стратегиите на ползване на въоръжена сила и „директно влияние” чрез диаспората и симпатизанти, впоследствие се появиха стратегиите на „индиректно влияние” и икономическият инструментариум за „неосъзнато” системно формиране, а конфликтите бяха „замразени”, с цел използването им като резервен (авариен) инструмент.

Управлението на процесите в периферията е изключително сложно, но не е невъзможно. В контекста на системните парадокси следва да се отбележи, че управлението на глобалните процеси се осъществява чрез локални действия. При това се разчита изключително на каскадните ефекти на нискоскалните действия. Независимо от привидната си висока устойчивост, метасистемите в глобален план принадлежат към т. нар. „SIC[23]-системи” и са изключително чувствителни към въздействия. Популярният ефект на пеперудата е особено актуален в глобален контекст. Възниква логичният въпрос: „Възможно ли е управлението на глобалните процеси в хаоса на локалните взаимодействия?”. Всъщност, да - управлението е възможно. Това управление демонстрира валидността на още един системен принцип – че микроскопичната непредсказуемост изобщо не означава макроскопична неуправляемост[24].

Заключение

Горният принцип е изключително важен и подходящ за заключение на настоящата разработка. Експониран върху „геополитическия хаос“, принципът аргументира възможността за управление на сложните процеси в световното общество. В целия локален „безпорядък“ на регионални проблеми, междудържавни отношения, икономически процеси и социални тенденции може да се намери скрит „глобален“ порядък. Също както Буда в индийския митологичен епос е седнал в центъра на кръга и чрез съзерцание, сред вихъра на хаотичния свят, съзира хармонията. Очевидно въпросът е в наличието на подходящите „очила“. Настоящата разработка предлага този инструментариум да се търси в системния подход към света, явленията и процесите в него. Представените в публикацията разсъждения оставят впечатление за възможно случайно съвпадение между описаните процеси, допълнено с тенденциозно тълкуване. Не е изключено скептицизмът да надделее и светлината, която се вижда в „геополитическия хаос“, да се изтълкува като резултат от прекалено дългото взиране в „мрака“ на съвременния свят. Но все пак заслужава внимание въпросът „А какво, ако съвпаденията не са случайни?“. Не е ли възможно някои държави да градят политиката си не по до болка познатия ни меркантилен и популистки начин, а в резултат на .прилагане на систематизирано познание? И ако е така, т.е. ако приемем, че сме в условията на системно противопоставяне, какво от нашата стратегия ще противопоставим на подплатения с добра (в смисъл на работеща) теория противник?

Всичко това са въпроси, които заслужават внимание, защото управлението на глобалните процеси, дори привидно да изглежда просто, не е за прости държавници.

В този контекст е подходящо едно последно заключение, което е малко встрани от темата на разработката, но следва да се направи.

Беглият прочит оставя впечатление за привидно негативно отношение към политиката, водена от Руската Федерация. Това всъщност не е така. По-скоро става дума за безпристрастно отношение, още повече че аналогични примери могат да се приведат и за други държави – например за САЩ. Това, което е факт в разработката, е чисто професионалното уважение към държавниците, чиято стратегия не е ситуационно ориентиран низ от популярни мерки, а резултат от синтезиран научен подход, стъпил на сериозна теоретична основа.

Ползвана литература и източници:

  1. Електронен сайт на Европейския съюз, достъпен на адрес: https//europa.eu/european-union/about-eu/history_en, последно посетен на 01.11.2016.
  2. Сайт на Wikipedia, the free encyclopedia. Достъпен на адрес: https://en.wikipedia.org/wiki , последно посетен на 19.11.2016.
  3. Указ Президента РФ от 06.08.2014 N 560 (с изм. от 29.06.2016) "О применении отдельных специальных экономических мер в целях обеспечения безопасности Российской Федерации". Достъпен на адрес: http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_166922/#dst100007, последно посетен на 19.11.2016.
  4. Ayman, G. (1994). Dünün Efendileri Bugünün Azınlıkları: Eski Sovyet Topraklarındaki Ruslar, İ.Ü. Siyasal Bilgiler Fakültesi Dergisi, (9), 9-22, така, както е цитиран от Sencerman, Ö. Russian Diasporaas a Means of Russian Foreign Policy. RSP No. 49, 2016. pp. 97-107. Достъпна на адрес: http://cis01.central.ucv.ro/revistadestiintepolitice/files/numarul49_2016/10.pdf, последно посетен на 20.11.2016.
  5. Bertalanffy L. 1968, General Systemtheory: Foundations, Development, Applications, New York: George Braziller. Достъпна на адрес: https://monoskop.org/images/7/77/Von_Bertalanffy_Ludwig_General_System_Theory_1968.pdf, последно посетен на 01.11.2016.
  6. Chafetz, G. The Struggle for a National Identity in Post-Soviet Russia. Political Science Quarterly. Vol. 111, No. 4 (Winter, 1996-1997), pp. 661-688
  7. Dickel R., Hassanzadeh E., Henderson J., Honoré A., El-Katiri L., Pirani S., Rogers H., Stern J. & K. Yafimava. Reducing European Dependence on Russian Gas: distinguishing natural gas security from geopolitics. Oxford Institute for Energy Studies. 2014. Достъпна на адрес: https://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2014/10/NG-92.pdf, последно посетен на 19.11.2016.
  8. Gros D. And Mustilli F. The Economic Impact of Sanctions against Russia: Much ado about very little. Centre for European Policy Studies - CEPS. October 2015. Достъпна на адрес: https://www.ceps.eu/system/files/DGandFM_RussianSanctions.pdf, последно посетен на 19.11.2016.
  9. Hale, H. Regime Cycles. Democracy, Autocracy, and Revolution in Post-Soviet Eurasia. World Politics 58 (October 2005), 133–65. Достъпна на адрес: http://intersci.ss.uci.edu/wiki/eBooks/Articles/Regime%20Cycles%20Postco%20p%20138%20144%20Hale.pdf, последно посетен на 19.11.2016.
  10. Hong, Y., Velegol, D., Chaturvedic N. and A. Sen. Biomimetic behavior of synthetic particles: from microscopic randomness to macroscopic control. PERSPECTIVE www.rsc.org/pccp | PhysicalChemistry Chemical Physics. Достъпна на адрес: https://www.researchgate.net/profile/Ayusman_Sen/publication/41401752_Biomimetic_behavior_of_synthetic_particles_From_microscopic_randomness_to_macroscopic_control/links/00b7d5217bd4434f14000000.pdf, последно посетен на 20.11.2016.
  11. Koch, R. The 80/20 Principle. The Secret of Achieving More with Less. Nicolas Brealey Publishing. London. 1998. Достъпна на адрес: http://leadershipcoachingblog.com/wp-content/uploads/2012/03/the-80-20-principle-to-achieve-more-with-less-effort1.pdf, последно посетен на 20.11.2016.
  12. Kolstø, P. Political Construction Sites Nation-building in Russia and the post-Soviet states. West view press. Boulder, Colorado 2000. Достъпна на адрес: http://www.academia.edu/download/37322223/ch00title_and_contents.doc, последно посетен на 19.11.2016 г.
  13. Luong, P. Institutional change and political continuity in Post-Soviet Central Asia. Power, receptions and pacts. Cambridge University Press. 2002. Достъпна на адрес: http://assets.cambridge.org/97805218/01096/sample/9780521801096ws.pdf, последно посетен на 19.11.2016.
  14. Margolin E. ‘Make America Great Again' — Who Said It First?. Публикация на сайта на NBC News от 09.09.2016 г. Достъпна на адрес: http://www.nbcnews.com/politics/2016-election/make-america-great-again-who-said-it-first-n645716, последно посетен на 19.11.2016.
  15. Mearsheimer, J. "Getting Ukraine Wrong" New York Times 13 March 2014. Достъпна на адрес: http://www.nytimes.com/2014/03/14/opinion/getting-ukraine-wrong.html?_r=1, последно посетен на 19.11.2016.
  16. Minority Rights Group International (2015, May 11). Retrieved from: www.minorityrights.org/directory.html,така, както е цитиран от Sencerman, Ö. Russian Diasporaas a Means of Russian Foreign Policy. RSP No. 49, 2016. pp. 97-107. Достъпна на адрес: http://cis01.central.ucv.ro/revistadestiintepolitice/files/numarul49_2016/10.pdf, последно посетен на 20.11.2016.
  17. Paul Kolstoe. Russian sin the former soviet republics. London: Hurst&co/Indiana University press, 1995. Достъпна на адрес: http://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/13670050802271517, последно посетен на 20.11.2016.
  18. Prasad, B. Advances in Concurrent Engineering: CE00 Proceedings. Presented at seventh ISPE international conference on concurrent engineering: research and application. Lyon Claude Bernard University, France, July 17-20 2000. CRC Press. p. 168. Достъпна на адрес: https://books.google.bg/books?id=cubDyC7zsPwC&pg=PA168&lpg=PA168&dq=system+conflicts+are+solved+one+level+up&source=bl&ots=X3MYsEueGX&sig=iYi05Jkj1WxApTe8odu2k8JhnWw&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjz27LgjLfQAhXGEywKHYd-A30Q6AEIWDAI#v=onepage&q=system%20conflicts%20are%20solved%20one%20level%20up&f=false, последно посетен на 20.11.2016.
  19. Rubin, B. And Snyder, J. Post-Soviet Political Order: Conflict and State Building. Routledge. London 1998. Частично достъпна на адрес:http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.569.6131&rep=rep1&type=pdf, последно посетен на 19.11.2016.
  20. Rudolph, R. And Brade, I. Moscow: Processes of restructuring in the post-Soviet metropolitan periphery. Cities. Volume 22, Issue 2, April 2005, pp. 135–150
  21. Sencerman, Ö. Russian Diasporaas a Means of Russian Foreign Policy. RSP No. 49, 2016. pp. 97-107. Достъпна на адрес: http://cis01.central.ucv.ro/revistadestiintepolitice/files/numarul49_2016/10.pdf, последно посетен на 20.11.2016.
  22. Stern, J. The Future of Russian Gas and Gazprom. Oxford University Press. 2005. Частично достъпна на адрес: https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=31VHfqLz6AEC&oi=fnd&pg=PR9&dq=gazprom+role+in+caspian+region&ots=d5S9OAqoDh&sig=mMSDJE2ylnf3FPrkHi5GUJuu_nI&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false, последно посетен на 20.11.2016.
  23. Szczepański M. Economic impact on the EU of sanctions over Ukraine conflict. European Parliamentary Research Service – EPRS. Достъпна на адрес: http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2015/569020/EPRS_BRI(2015)569020_EN.pdf, последно посетен на 19.11.2016.
  24. Walt, S. "History Shows Caution Is the Best Approach for Foreign Action". New York Times. 15 May 2014. Достъпна на адрес: http://www.nytimes.com/roomfordebate/2014/09/02/is-dont-do-stupid-stuff-the-best-foreign-policy-30/history-shows-caution-is-the-best-approach-for-foreign-action, последно посетен на 19.11.2016.

 

*Преподавател във ВНВМУ „Никола Вапцаров”

 Бележки:


[1] Преводът е на автора. Оригинален текст: Invention, it must be humbly admitted, does not consist in creating out of void, but out of chaos.”, Mary Shelley, Introduction to Frankenstein (1818)

[2] Обща теория на системите често ползва принципи, имащи звучене на пръв поглед противоречащо на логиката и по тази причина голяма част от тях са популярно наричани „парадокси”. Без да се навлиза в подробности, удачно е да се посочи, че в настоящата публикация системни принципи и парадокси се ползват като синоними.

[3]Ползваното от Берталанфи определение е „elements in standing relationship“. Буквалният превод е „елементи в устойчива връзка“. Ludwig von Bertalanffy. 1968, General System theory: Foundations, Development, Applications, New York: George Braziller. Достъпна на адрес: https://monoskop.org/images/7/77/Von_Bertalanffy_Ludwig_General_System_Theory_1968.pdf, последно посетен на 01.11.2016.

[4]Подходяща информация за историята на Европейския съюз е дадена на официалния сайт на съюза, достъпен на адрес: https//europa.eu/european-union/about-eu/history_en, последно посетен на 01.11.2016.

[5]Зависимостта на европейската икономика ор руските газови доставки е задълбочено анализирана в следната публикация: Ralf Dickel, Elham Hassanzadeh, James Henderson, Anouk Honoré, Laura El-Katiri, Simon Pirani, Howard Rogers, Jonathan Stern & Katja Yafimava. Reducing European Dependence on Russian Gas: distinguishing natural gas security from geopolitics. Oxford Institute for Energy Studies. 2014. Достъпна на адрес: https://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2014/10/NG-92.pdf, последно посетен на 19.11.2016.

[6]Процесът на формиране на „евроатлантическа метасистема“ в определени случаи е дори по-осезаем. За да се приеме тази теза е достатъчно само да се погледне на „Brexit“ в подобен контекст.

[7] Подходящи доказателства за тезата, че ефектът от икономическите санкции срещу Русия има слабо влияние на икономиката на ЕС са следните: Marcin Szczepański. Economic impact on the EU of sanctions over Ukraine conflict. European Parliamentary Research Service – EPRS. Достъпна на адрес: http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2015/569020/EPRS_BRI(2015)569020_EN.pdf, последно посетен на 19.11.2016 и Daniel Gros and Federica Mustilli. The Economic Impact of Sanctions against Russia: Much ado about very little. Centre for European Policy Studies - CEPS. October 2015. Достъпна на адрес: https://www.ceps.eu/system/files/DGandFM_RussianSanctions.pdf, последно посетен на 19.11.2016.

[8]Именно в този дух е подписаният Указ N 560 на президента на Руската федерация от 6 август 2014 Указ Президента РФ от 06.08.2014 N 560 (с изм. от 29.06.2016) "О применении отдельных специальных экономических мер в целях обеспечения безопасности Российской Федерации". Достъпен на адрес: http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_166922/#dst100007, последно посетен на 19.11.2016.

[9] Всъщност посланието „Make America Great Again“ не е ново. То е използвано вече в предизборна кампания на републиканците от президента Роналд Рейгън през 1980. Emma Margolin.‘Make America Great Again' — Who Said It First?. Публикация на сайта на NBC News от 09.09.2016. Достъпна на адрес: http://www.nbcnews.com/politics/2016-election/make-america-great-again-who-said-it-first-n645716, последно посетен на 19.11.2016 .

[10]Това определение е особено характерно за представителите на военната школа. Поради специфичния характер на документите, в които се ползва това определение е удачно въздържане от цитиране.

[11]Подходящи източници в тази насока са: Glenn Chafetz. The Struggle for a National Identity in Post-Soviet Russia. Political Science Quarterly. Vol. 111, No. 4 (Winter, 1996-1997), pp. 661-688, Henry E. Hale. Regime Cycles. Democracy, Autocracy, and Revolution in Post-Soviet Eurasia. World Politics 58 (October 2005), 133–65. Достъпна на адрес: http://intersci.ss.uci.edu/wiki/eBooks/Articles/Regime%20Cycles%20Postco%20p%20138%20144%20Hale.pdf, последно посетен на 19.11.2016, Pål Kolstø. Political Construction Sites Nation-building in Russia and the post-Soviet states. West view press. Boulder, Colorado 2000. Достъпна на адрес: http://www.academia.edu/download/37322223/ch00title_and_contents.doc, последно посетен на 19.11.2016, Pauline Jones Luong. Institutional change and political continuity in Post-Soviet Central Asia. Power, receptions and pacts. Cambridge University Press. 2002. Достъпна на адрес: http://assets.cambridge.org/97805218/01096/sample/9780521801096ws.pdf, последно посетен на 19.11.2016.

[12] Подходящи са следните статии: Mearsheimer, John J. "Getting Ukraine Wrong" New York Times 13 March 2014; Walt, Stephen M. "History Shows Caution Is the Best Approach for Foreign Action". New York Times. 2 September 2014.

[13] Тази трактовка се ползва в множество източници, като подходящи представители са: Robert Rudolph and Isolde Brade. Moscow: Processes of restructuring in the post-Soviet metropolitan periphery. Cities. Volume 22, Issue 2, April 2005, pp. 135–150 и Barnett R. Rubinand Jack L. Snyder. Post-Soviet PoliticalO rder: Conflict and State Building. Routledge. London 1998. Частично достъпна на адрес: http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.569.6131&rep=rep1&type=pdf, последно посетен на 19.11.2016.

[14] Интерес представлява фактът, че понятието „буферни държави“ е възприето в политическия речник и се ползва с относителна популярност. Дори в сайта на Wikipedia, the free encyclopedia има специална страница, достъпна на адрес: https://en.wikipedia.org/wiki/Buffer_state, последно посетен на 19.11.2016 г.

[15] Подобен е случаят с Украйна, Грузия, Армения, Белорусия в контекста на енергийната им зависимост от Руската Федерация.

[16]Подходящо описание за политиката и ролята на руския енергиен концерн „Газпром“ е дадено в Jonathan P. Stern. The Future of Russian Gas and Gazprom. Oxford University Press. 2005. Частично достъпна на адрес: https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=31VHfqLz6AEC&oi=fnd&pg=PR9&dq=gazprom+role+in+caspian+region&ots=d5S9OAqoDh&sig=mMSDJE2ylnf3FPrkHi5GUJuu_nI&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false, последно посетен на 20.11.2016.

[17]Следва да се отбележи, че този модел е ползван широко – от римската епоха, през арабските халифати, до наши дни в САЩ и СССР.

[18]Достатъчно е да припомним думите на две популярни песни: припевът на песента „Мой адрес – Советский Союз“ по текст на В. Харитонов - „Мой адрес не дом и не улица, мой адрес – Советский Союз“ и авторската песен на Олег Газманов „Сделан я в СССР“, където отново в припева се пее „Я рождён в Советском Союзе, сделан я в СССР!“. И двете песни се радват на голяма популярност в наши дни.

[19]Ролята на руската диаспора за формиране на политико-икономическия облик на държавите от постсъветското пространство е много подходящо представена в Paul Kolstoe. Russian sin the former soviet republics. London: Hurst&co/IndianaUniversitypress, 1995. Достъпна на адрес: http://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/13670050802271517, последно посетен на 20.11.2016.

[20]Таблицата е заимствана от Öncel Sencerman. Russian Diasporaas a Meansof Russian ForeignPolicy. RSP No. 49, 2016. pp. 97-107. Достъпна на адрес: http://cis01.central.ucv.ro/revistadestiintepolitice/files/numarul49_2016/10.pdf, последно посетен на 20.11.2016. Данните в таблицата са от следните източници: Ayman, G. (1994). Dünün Efendileri Bugünün Azınlıkları: Eski Sovyet Topraklarındaki Ruslar, İ. Ü. Siyasal Bilgiler Fakültesi Dergisi, (9), 9-22; MinorityRights Group International (2015, May 11). Retrievedfrom: www.minorityrights.org/directory.html, така, както са цитирани в публикацията. Статията представя добра картина на влиянието на руската диаспора върху политиката на съответните държави.

[21]Представянето на принципа на Парето е изцяло направено на базата на: Richard Koch. The 80/20 Principle. The Secret of Achieving More with Less. Nicolas Brealey Publishing. London. 1998. Достъпна на адрес: http://leadershipcoachingblog.com/wp-content/uploads/2012/03/the-80-20-principle-to-achieve-more-with-less-effort1.pdf, последно посетен на 20.11.2016.

[22]Biren Prasad. Advances in Concurrent Engineering: CE00 Proceedings. Presented at seventh ISPE international conference on concurrent engineering: research and application. Lyon Claude Bernard Universyty, France, July 17-20 2000. CRC Press. p. 168. Достъпна на адрес: https://books.google.bg/books?id=cubDyC7zsPwC&pg=PA168&lpg=PA168&dq=system+conflicts+are+solved+one+level+up&source=bl&ots=X3MYsEueGX&sig=iYi05Jkj1WxApTe8odu2k8JhnWw&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjz27LgjLfQAhXGEywKHYd-A30Q6AEIWDAI#v=onepage&q=system%20conflicts%20are%20solved%20one%20level%20up&f=false, последно посетен на 20.11.2016.

[23] Съкращението „SIC” означава „Sensitivity to Initial Conditions” (чувствителност към началното състояние). Това определение се отнася за един голям клас от системи, които демонстрират висока динамика вследствие на висока чувствителност към въздействия.

[24]За пълноценното възприемане на този парадокс е подходяща следната статия: Yiying Hong, Darrell Velegol, Neetu Chaturvedic and Ayusman Sen. Biomimeti cbehavior of synthetic particles: from microscopic randomness to macroscopic control. PERSPECTIVE www.rsc.org/pccp | Physical Chemistry Chemical Physics. Достъпна на адрес: https://www.researchgate.net/profile/Ayusman_Sen/publication/41401752_Biomimetic_behavior_of_synthetic_particles_From_microscopic_randomness_to_macroscopic_control/links/00b7d5217bd4434f14000000.pdf, последно посетен на 20.11.2016.