20
Вт, Окт
5 New Articles

Предстоящото приемане на България в Европейския съюз (ЕС) и интегрирането на транспортната ни система в трансевропейската транспортна мрежа поставят нови изисквания към транспортната политика. След затварянето на главата “Транспортна политика”, либерализацията на транспортните услуги, хармонизацията на българското транспортно законодателство с европейското транспортно право, непосредствената задача сега е повишаването на конкурентноспособността на транспорта.

Транспортът изигра важна роля за ускоряване и успеха на интеграционните процеси в Европа. В страните членки на ЕС транспортът формира 10 % от БВП. Изпреварващото развитие на транспортната инфраструктура и технологиите за превоз са в основата на икономическия растеж. Освен, че материализира търговско–икономическите връзки на страната, той е част от социалната политика, националната сигурност, националната екологична програма. Развитието на такива важни за бизнеса на страната сектори, като туризма, достъпа на българските стоки до международните пазари и други са в непосредствена зависимост от състоянието на българския транспорт. Ако България желае да използва географското си положение и да привлече повече транзитен транспортен поток, като приоритет през следващите години трябва да бъде повишаването конкурентноспособността на транспортната мрежа. Това е основен момент и в Европейската транспортна стратегия до 2010, в която като приоритети са изведени съживяването на железниците и железопътните транспортни услуги, по-нататъшната модернизация на транспортната инфраструктура и прилагането на екологични транспортни технологии.

През следващите години транспортната политика на България ще се основава преди всичко на следните приоритети:

интегриране на транспортната система в трансевропейската транспортна мрежа, повишаване на нейната конкурентоспособност на базата на модернизацията на транспортната инфраструктура по европейски стандарти и по – широко прилагане на екологичните транспортни технологии;

по–добро използване на европейските фондове (пред и следприсъединителните) на базата на дългосрочна Програма за развитието на транспортната инфраструктура;

реформа в транспортното образование, съобразно потребностите на транспортния бизнес.

Основните задачи в областта на транспорта, свързани с хармонизацията на законодателството с европейското транспортно право може да се считат за приети. Това, което предстои пред следващите години е свързано с тяхното прилагане. Основните положения на транспортното право са дефинирани в няколко закона, а именно:

Закон за железопътния транспорт;

Закон за автомобилните превози;

Кодекс на търговското корабоплаване;

Закон за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанища на Република България;

Закон за пътищата;

Закон за движение по пътищата;

Закон за гражданското въздухоплаване;

Закон за далекосъобщенията.


 

В автомобилният транспорт от началото на 2004 беше въведена винетната система за ползване на пътната инфраструктура, като до 2007 таксите за превозните средства с българска и чуждестранна регистрация ще бъдат изравнени. С това, в определена степен, се поставя началото на известна равнопоставеност между автомобилните и железопътните превозвачи. Нерешени обаче остават такива важни въпроси, като премахването на съществуващите трудности, които възпрепятстват преминаването на пътници и товари при граничните преходи и територията на сраната. Необходими са по–високи изисквания по отношение на издаването на лицензии и разрешителни за достъп до пазара на транспортни услуги. Недостатъчно ефективна е и транспортната схема, по която се разпределя участието на републиканските, областните и общинските автомобилни превозвачи. По определени направления либерализацията на транспортната услуга не е в интерес на транспорта като цяло, защото се създават успоредни направления където едновременно се предлага на обществото транспортна услуга от железопътните и автомобилните превозвачи, това натоварва допълнително и бюджета на страната от субсидии и компенсации. Регулирането на този процес на национално и регионално ниво по отношение на пътническите превози е необходимо да се осъществи на базата на един бъдещ Закон за транспорта, в основата, на който да бъде взаимодействието между видовете транспорт. Това е необходимо и от гледна точка на развитието на екологичните комбинирани транспортни технологии за товарни превози, в основата на които е взаимодействието между всички видове транспорт. В тази посока европейската транспортна политика предвижда и със законодателни действия да се пренасочат товари от шосеен на железопътен, речен и морски транспорт.

Програмата “Марко Поло” например, предвижда финансиране на нови решения в областта на международните товарни превози. Наред с недостатъчния капацитет на пътната инфраструктура, в т.ч. и по международните транспортни коридори, сериозен проблем ще бъде състоянието на автомобилния парк, който е далеч от изискванията на европейските норми и правила. Лавинообразното нарастване на моторни превозни средства втора употреба ще постави през следващите две – три години пред транспортната система сериозен проблем.

В настоящия момент над 85 % от моторните превозни средства са над 10 години. Изискванията пред международните автомобилни превозвачи стават все по – строги с въвеждането на Евро 3 през 2000. и Евро 4 през 2005 въпросът ще стане актуален и за вътрешните автомобилни превози. Регулирането на този процес чрез стандарти за безопасност и екологични норми, заедно с някои данъчни преференции, ще бъде неотложна и една от най-трудните задачи през следващите две - три години. Провеждането на специализирано обучение по ключови надзорни и контролни функции в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” с цел подобряване на административния капацитет ще бъде водеща задача.

Голямата задача и по–съществените действия са свързани преди всичко с подобряването на състоянието и рехабилитацията на републиканската пътна инфраструктура по основните транспортни направления, както и прилагането на безпроблемни транспортни технологии за преминаване на границите. Тези процеси трябва основно да се реализират до 2007 и са в непосредствена връзка с приемането на България в ЕС, както и от необходимостта от значително качествени промени в транспортната услуга.

В морския и речен транспорт и пристанищата, наред с подобряването на административния капацитет по отношение на безопасността и сигурността на корабоплаването, регламентирането на условията на труд, обучението на инспекторите, осъществяващи контрола на флота и пристанищата, предстоят най–важните действия по управлението на тази дейност. Тя е свързана, преди всичко, с предстоящата приватизация на основните превозвачи БМФ и БРП, както и отдаването на концесия на българските пристанища. Предстои да бъдат приети стратегии за приватизация на речния и морския превозвач, с цел да се намерят стратегически инвеститори, които да осъществят модернизацията на българския флот и да направят тези превозвачи конкурентни на пазара на транспортни услуги по море и река Дунав. Отдаването на концесия на пристанищната инфраструктура трябва да подобри значително капацитета и технологията на обработка на корабите и товарите в морските и речните пристанища, да ги направи по–привлекателни за международните товарни превози, преминаващи през България, да се създаде най–добрата технологична връзка през Черно море на европейската транспортна мрежа с Транс-азиатската транспортна система ТРАСЕКА и направлението Украйна – Русия.

{rt}

България

Й.Мирчев, За необходимостта от нова транспортна политика

К.Ангелов, Българската транспортна стратегия

А.Дерменджиев, България в транспортните схеми на Балканите

М.Деведжиев, Проблеми на трасето на Коридор №9 при старопланинското му пресичане

М.Русев, Етническият синдром на българската демографска политика

E.Казаков, Геополитическите модели в българската външна политика: Санстефанизмът

 

Балканите

П.Димитров, Македония в балканския геополитически фокус

А.Попович, Оста “Берлин-Белград-Анкара” и новата сръбска геополитика

 

Евразия

Б.Димитров, Регионалната геополитика на Иран

П.Георгиев, Близкият изток в китайската енергийна стратегия

А.Дьо Гросувр, Оста ”Париж-Берлин-Москва” - перспективи за евроазиатското сътрудничество

Р.Хейнбърг, САЩ и Евразия

 

Други гласове

К.Йокинен, Антиамериканизмът – геополитически корени и последици

Тенденции - Как да предначертаем картата на бъдещето

У.Лакьор, Терорът, който идва

П.Петров, Ислямът като геополитически фактор

С.Николов, Новите съседи на ЕС и общата сигурност

 

Геоикономика

П.Х.Лиота, Дж.Мискъл, Как да преначертаем картата на бъдещето

 

Основи на геополитиката

С.Лурие, Л.Казарян, Принципи на организация на геополитическото пространство (на примера на Източния въпрос)

 

История

Й.Циров, Транспортната мрежа на Римската империя и геополитическото и значение

Култура

Александър Тодоров, Пролетта на Новото Средновековие

М.Драганов, Модели на мирно съвместно съществуване между християнството и исляма

 

Книги

Г.Мирчев, Ислямска заплаха или заплаха за Исляма?

Т.Николов, Имперският проект “Евразия”

М.Стоянова, Тероризмът – предизвикателства и противодействие

Интервю:

Френсис Фукуяма за взаимоотношенията между властта и закона в глобалната епоха

 

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн