23
Пет, Окт
5 New Articles

Македония в балканския геополитически фокус

брой 2 2004
Typography

През последната четвърт на ХІХ и началото на ХХ век борбата за доминация на Балканите до голяма степен се свеждаше до борба за контрол над Македония – геополитически най-важното място на полуострова. В началото на ХХІ век обстановката в региона е коренно различна, но контролът над Република Македония е все така важен. Голямата разлика е, че в годините, предшестващи Балканските войни, битката се е водила за контрол над македонската територия, а сега най-важен е контролът над политическите процеси, протичащи край Вардар. Ако в началото на ХХ век Гърция, Сърбия и България бяха готови да пролеят кръвта на хиляди свои войници, за да включат в пределите си ключовата област, то днес Западът е готов да инвестира милиони долари и от време на време да отправя строги заплахи, за да укрепи етнополитическата стабилност в Република Македония. През първите години на ХХІ век България, Гърция и Сърбия пак са там, където са били 100 години по-рано, но вече нямат толкова самостоятелност да решават сами съдбата на Македония.

Водоразделното събитие, определящо днешната геополитическа важност на Република Македония, бе войната между албанските бунтовници и силите за сигурност от 2001. Тя приключи след решителната намеса на САЩ и Европейския съюз, наложили подписването на Охридското споразумение. На практика мирът бе наложен от фактори, които в чисто географски план не принадлежат към балканския регион. Така САЩ и ЕС се утвърдиха като основни играчи на балканската геополитическа сцена за сметка на старите национални държави, съседни на Република Македония.

В тази схема веднага се набива на очи едно противоречие, породено от двойнственото положение на Гърция – тя е едновременно балканска държава и член на Евросъюза. Би могло да се предположи, че Атина ще играе ролята на мост между Брюксел (тук и по-нататък Брюксел се употребява като синоним на ЕС, а не на Белгия) и размирната част на полуострова, означавана с новият географски термин Западни Балкани. До известна степен това предположение се оправдава от активната гръцка политика в региона и от менторската роля, която Гърция се опитва да играе спрямо балканските кандидат-членки на ЕС. В посолствата на Евросъюза в София и Скопие, например, преобладават гръцките дипломати. През 2002 парламентът в Атина одобри документ под името “Гръцки план за икономическо възстановяване на Балканите”. Той предвижда за период от пет години да бъдат изразходвани 550 милиона евро за инфраструктурни проекти, укрепване на демокрацията и върховенството на закона, обучение на административни кадри и други подобни дейности в шест балкански държави – България, Сърбия и Черна гора, Румъния, Република Македония, Албания и Босна и Херцеговина. Разпределението на посочената сума подсказва какви са приоритетите в балканската политика на Атина. Почти половината от отпуснатите пари (265 млн. евро) отиват за традиционния гръцки съюзник Сърбия и Черна гора, а на второ място е Република Македония, която получава 74,84 млн. евро.

През последните години гръцки инвеститори успяха да купят редица ключови за македонската икономика компании. На първо място, това е петролната рафинерия ОКТА в Скопие, която стана собственост на Хеленик Петролиъм. Силно е гръцкото присъствие в банковия сектор на Република Македония. Най-голямата финансова институция в Скопие – Стопанска банка бе купена от Националната банка на Гърция, а Кредитна банка бе придобита от гръцката Алфа банк. Компании от южната македонска съседка имат силни позиции и в пивоварния, циментовия, тютюнопреработвателния и телекомуникационния сектор на македонската икономика. Общият размер на гръцките инвестиции в Република Македония се изчислява на около 460 милиона долара. На фона на интензивните икономически връзки между двете съседни държави обаче правят впечатление проблемите в политическите отношения между Атина и Скопие. Основна причина за това е странното упорство, с което Гърция отказва да признае името Република Македония. Мотивът на гърците е, че те вече имат на своя територия област с такова име и ако една съседна държава също се казва Македония, тя би могла да предяви териториални претенции към Гърция. Разбира се, официалната скопска историография твърди, че историята на Егейска Македония е неразделна част от историята на „македонския народ”, но това не би трябвало да доведе до политически усложнения, защото на Балканите има безброй зони, обхванати от припокриващи се исторически претенции. Гърция обаче се възползва от силните си международни позиции и успя да блокира признаването на името на Република Македония от страна на ООН и Европейския съюз.

До 2001 Европейският съюз действително бе склонен до известна степен да делегира на Атина ролята на свой пълномощник на Балканите, особено що се отнася до гръцките съседи Албания, Македония и България. По това време ЕС не бе решаващ фактор на геополитическата сцена на полуострова като същевременно водеше преговори за присъединяване с 10-те държави, влезли в Съюза през май 2004. Формално една от тях - Словения би могла да се определи като балканска, но в действителност тя отдавна се е дистанцирала от проблемите на полуострова и е по-скоро централноевропейска. Освен това агресивната намеса в босненския и косовския конфликт превърнаха САЩ в далеч по-важен фактор на Балканите отколкото Евросъюза.

След 2001 обстановката се промени. Гражданската война в Македония бе първия конфликт в региона от разпадането на бивша Югославия насам, в който ЕС пое роля, равностойна на американската. Ударени тежко на 11 септември, САЩ фокусираха външнополитическата си активност върху борбата със световния тероризъм и започнаха постепенно да се дезангажират от Югоизточна Европа. Поемайки повече отговорности на Балканите, ЕС вече трябваше да присъства пряко на регионалната геополитическа сцена, а не да възлага тази задача на Гърция. В първите години на ХХІ век абсолютно всички балкански държави възприеха еворинтеграцията като магистрален път за бъдещото си развитие. България и Румъния вече са много напред в този процес и през 2007 ще станат пълноправни членки на ЕС. С малко закъснение ще ги последва и Хърватия. Република Македония вече има влязло в сила Споразумение за асоцииране и стабилизиране с ЕС, към същото се стремят и Сърбия и ...

{rt}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн