24
Съб, Авг
4 New Articles

Обединителните процеси в Европа имат много измерения. Сред тях е и общата политика за сигурност. Неотменна част от сигурността на всяка държавна и военна структура е наличието и ефикасното действие не само на собствените въоръжени сили, но и на службите за сигурност и особено тези с информационно-аналитичен характер.

През май 2016 се навършиха сто години от подписването на документа, влязъл в историята като "споразумението Сайкс - Пико" (по името на двама дипломати - французинът Франсоа Жорж-Пико и британецът Марк Сайкс). То очертава зоните на следвоенната подялба на азиатските територии на Османската империя.

Handbook of international security and development, edited by Paul Jackson, 475 p., Cheltneham: Edward Elgar, 2015

 "Не можем да гарантираме развитие, без да гарантираме сигурност и не можем да гарантираме сигурност, ако не гарантираме развитие".

Междудържавните граници и пригранични територии са обект на десетилетни интердисциплинарни предметни изследвания, в които участват представители на редица обществени науки. Концептуалната им същност търпи еволюционно аналитично развитие след появата на труда на Turner (1935) „Границата в американската история”.

След разпадането на Съветския съюз и налагането на еднополюсния модел, външната политика на САЩ се ориентира към налагането на глобална американска доминация във всички сфери - от политиката до културата. През 90-те и началото на 2000-те години, освободени от сдържащото влиянние на комунистическия блок,  Съединените щати постепенно наложиха на много държави по света своите правила на играта, включително собствените си западни ценности, ерозирайки в същото време техните икономики, превръщайки ги в свой суровинен придатък и демонстрирайки откровено пренебрежително отношение към културните и конфесионални особености на съответния регион.

Отношенията между Турция и Русия винаги са се характеризирали със силна динамика, зависеща от техните интереси и положение на международната геополитическа сцена в конкретния исторически период. В началото на ХХI век, от силно антагонистични държави, борещи се за регионално надмощие, те се превърнаха в зависими един от друг партньори, които имат общи интереси и си сътрудничат в множество проекти.

 Очевидно е, че съвкупната геополитическа тежест на Европа в света непрекъснато намалява. И евентуалното възникване на конфликт вътре в самата Европа може само да ускори този процес. Освен това, не бива да допуснем континентът, който преживя толкова войни в миналото, отново да бъде лишен от стабилност и дори да се превърне в бойно поле на Трета световна война. Ето защо идеята за Голяма Европа изглежда по-важна и значима от всякога.

Още статии ...

Поръчай онлайн бр.4/2017