17
Пет, Сеп
19 Нови статии

Американският LNG и европейските енергийни войни

брой 4 2016
Typography

Според повечето експерти, конкуренцията на европейския газов пазар е на път да премине на качествено ново равнище. Руският Газпром последователно увеличава газовите си доставки за Европа и лансира планове за нови маршрути на тези доставки, при това не само по традиционното направление Изток-Запад, но и от Север на Юг. В същото време основният геополитически конкурент на руснаците - САЩ, противопоставя на техните тръбопроводни проекти доставките по море на американски втечнен природен газ (LNG).

Както е известно, първия танкер с LNG от Луизиана Creole Spirit пристигна на 26 април в португалското пристанище Синеш, като доставката му беше предназначена за местната компания Galp Energia. Пристигането на първия танкер с американски LNG в Европа породи множество коментари в медиите, макар че то се очакваше отдавна, особено след като през декември 2015 президентът Обама подписа закона за бюджета за 2016, отменящ забраната за износ на петрол и газ от САЩ. Трудно можеше да се предположи, че милиардните разходи на компании като Cheniere Energy и други за изграждането на заводи за LNG и терминали за връщането на газа в нормално състояние няма да доведат до активното им излизане на световните пазари. Всъщност, доставените с танкера Creole Spirit 98 000 тона LNG за португалската компания Galp Energia са втората американска доставка на европейския пазар. Преди това беше осъществена доставка на американски LNG за Швейцария, при това не става дума за метан, а за етан, който се използва само в химическата индустрия.

Сравнително доскоро, т.е. преди кризата от 2008-2009, САЩ се смятаха за огромен потенциален пазар от почти всички производители на LNG, включително от руския Газпром. В тази връзка по цялото източно крайбрежие на страната започнаха да се изграждат терминала за LNG. Американската "шистова революция" обаче драстично промени ситуацията. САЩ престанаха да се нуждаят от вносен газ, на газовия им пазар възникна профицит, а танкерите с LNG бяха принудени да се пренасочат към Европа. Което, естествено, доведе до свръхпредлагане на газ на Стария континент и спад на цените на LNG, а оттам и на тръбопроводния газ.

Така САЩ станаха част от групата на държавите-износителки на газ, макар че шестте танкера, които досега са напуснали страната, натоварени с американски LNG, не ги правят автоматично нетни износители. Не бива да забравяме също, че САЩ продължават да внасят конвенционален газ от Канада и Мексико.

Основният въпрос, който вълнува и европейските, и руските енергийни експерти несъмнено е, как ще се отрази вносът на американски LNG в Европа на интересите на Русия и позициите на Газпром на Стария континент. Въпреки че Cheniere Energy притежава солиден портфейл, съдържащ договори с различни европейски компании, на фона на сегашните цени на енергоносителите едва ли следва да очакваме наистина мащабни доставки.

Въпреки това, анализаторът на Société Générale Тиери Брос оценява появата на танкера  Creole Spirit в пристанището на Синеш като началото на "ценова война между американския LNG и тръбопроводния газ". На свой ред, полското специализирано издание Biznes Alert коментира, че "спорът за руските газопроводи е просто една от плоскостите на геополитическото съперничество между Москва и Вашингтон.

Всъщност, въпросната енергийна война се води отдавна, макар че е по-правилно да я наречем конкуренция между различните енергоносители". През миналата 2015 обемът на продажбите на LNG постави абсолютен рекорд, достигайки 245 млн. т. За това помогна спадът на цените на втечнения газ и появата на нови вносители. В същото време, през 2015 капацитетът на производителите на LNG нарасна с 14,4 млн. т, достигайки 308 млн. т. При продадени 245 млн. тона, това означава наличие на излишък от цели 63 млн.т. Тоест, недостатъчното търсене си остава най-голямото предизвикателство за сектора, където в съвсем близко бъдеще ще бъдат въведени в експлоатация (най-вече в САЩ и Австралия) нови заводи за LNG с общ капацитет 44 млн. т. Този над стомилионен капацитетен излишък несъмнено ще оказва все по-силно влияние върху цените, което няма да бъде компенсирано дори от появата на нови вносители.

Традиционният най-голям пазар на LNG - Североизточна Азия, демонстрира твърде вяло търсене на този енергоносител. Така, консумацията в Япония падна с 4,7%, а в Южна Корея - с 11,2%. И макар че в Китай тя нарасна с 5,5%, това очевидно не е достатъчно за една държава, която през последните години се смяташе за бъдещия световен лидер по внос на LNG. Общото търсене на газ в Китай, което през периода 2000-2013 нарастваше с 16% годишно, пред 2014 падна до 8%, а през 2015 - до 4%. Въпреки очакванията, Индия също демонстрира тенденция към намаляване на газовото си потребление.

Както сочи опитът от 2009 и 2015, в подобни ситуации допълнителните количества газ обикновено се насочват към европейския пазар, където има голям брой потенциални потребители и огромни свободни мощности за приемане и конвертиране на втечнения газ. В резултат от това, през миналата 2015 вносът на LNG в Eвропа нарасна с 15,8%, в сравнение с 2014, достигайки 37,57 млн. т (което се равнява на 47,5 млрд. куб. м).

Именно тази комбинация от различни фактори, в чиято основа (освен всичко друго) са ниските темпове на икономическия растеж в света, погрешните прогнози за търсенето, новите технологии и конкуренцията между различните енергоносители, започва да оказва все по-силен ценови натиск върху всички традиционни газови доставчици в Европа, най-големият от които е руския Газпром. Засега руският монополист реагира доста гъвкаво на променените условия, демонстрирайки нелоши резултати. Така, през 2016 компанията планира да изнесе на европейския пазар 160 млрд. куб м газ. Несъмнено обаче, финансовият и резултат ще бъде по-лош, отколкото в предишните години. В същото време, целите, които си поставя руският гигант, също се промениха. В момента най-важното за него е да удържи позициите си на европейския пазар, което Газпром се опитва да постигне, включително като намалява цените на доставяните от него енергоносители. Възможно е появата на американския LNG в Европа да принуди руската компания да действа максимално гъвкаво. Най-важното за Газпром в случая е, че развитието на събитията на газовите пазари все по-очевидно демонстрира необходимостта не само да се запазят пазарните позиции, но и да се диверсифицират самите пазари, например в източно (Китай) или южно (Индия) направление.

По правило, резултатът от всяка война, включително и ценовата, до голяма степен зависи не само от собствените ресурси на страните участници, но и от способността им да привлекат повече съюзници. В тази връзка си струва да се запитаме, какви са реалните шансове на САЩ и Русия в очертаващата се европейска енергийна война?

Възможностите на основните играчи

Несъмнено, основният коз на Москва в нея е способността и да увеличава неограничено и незабавно газовите си доставки за Европа. За това говорят и данните от първите месеци на 2016, които сочат постоянно увеличаване на обемите на продавания в държавите от ЕС руски газ. Така, според президента на Газпром Алексей Милер, през първите четири месеца на тази година съвкупният обем на газовия износ от Русия към Европа е нараснал с 22,6%, в сравнение със същия период на 2015. По отношение на Австрия този ръст е 24,3%, на Италия - 16%, на Холандия - 115%, на Полша - 35,7%, а на Франция - 50,2%. Най-показателни в случая са данните за Австрия, тъй като заради географското си положение и наличието на сериозни инфраструктурни мощности (включително разпределителния газов хъб в Баумгартен) страната има ключово място в европейската архитектура на газовите потоци. През януари 2016 в Австрия е внесен със 76,2% повече руски газ, отколкото през януари 2015, а да не забравяме, че и тогава беше налице ръст от 11,5%.

Както посочва в интервю за Christian Science Monitor енергийният експерт на Института за икономически изследвания в Кьолн Хубертус Бардт, Европа няма да може да компенсира руските газови доставки от други източници, още повече, че според него "руснаците доказаха, че са надеждни партньори дори по време на студената война".

Вторият ключов фактор е способността на Русия да лансира различни схеми на тръбопроводни доставки, обхващащи Европа не само от Изток на Запад, но и от Север на Юг. Напоследък например, заинтересованите играчи активно разработват различни варианти за включването на Италия към газовите доставки от бъдещия газопровод "Северен поток-2", през Германия, Чехия и Австрия. Както напомнят в тази връзка редица експерти, италианците и в момента получават газ от хъба в Баумгартен, така че, ако Газпром успее да реализира идеята си за нов газовпровод до Баумгартен - този път от север, това ще бъде едновременно и диверсификация на маршрутите, и допълнителна възможност за Италия.

Обсъждането на този вариант не изключва руското участие в реализацията на мащабния проект "Посейдон", предвиждащ доставката на газ в Италия, от неназована засега балканска държава (най-вероятно България), през територията на Гърция и оттам по тръбопровод, положен на дъното на Йонийско море. Както е известно, през февруари 2014 Газпром подписа предварителен меморандум за практическото осъществяване на този проект с италианската компания Edison и гръцката DEPA.

Третият изключително важен фактор, улесняващ реализацията на руските проекти за газови доставки в Европа, е минимизирането на съпътстващите рискове, както от политически характер, така и чисто транзитните. Както посочва в тази връзка президентът на германската енергийна компания Wintershall Марио Мерен, "най-надеждната транзитна държава е Балтийско море". Според него, "заедно с руснаците, поемаме много сериозна отговорност, защото смятаме това за икономически целесъобразно. Нещо повече, то е необходимо за енергийната ни индустрия. Действително, този проект се сблъсква със сериозни критики в някои европейски държави, но ние се придържаме към принципа, че газовите доставки трябва да стават по най-прекия маршрут и на оптимална цена. Именно това е и задачата ни".

Впрочем, налице са определени признаци, че в близко бъдеще някои от критиците на руските газови проекти могат да променят позицията си, като това се отнася в частност за Полша. Във Варшава тайно се обсъжда възможността страната да се включи в проекта "Северен поток-2", макар че официално, тя твърдо се обявява против него. Според източници от Wintershall обаче, поляците вече планират увеличаване на газовите доставки за нуждите на местната индустрия и домакинствата, разчитайки именно на бъдещите възможности, свързани с реализацията на "Северен поток-2".

Накрая, струва си да посоча още един важен фактор и това е умората на повечето европейски държави (и особено на местния бизнес) от конфронтационната политика на Брюксел спрямо Москва. Ключова роля в това отношение изигра провалът на антируските санкции, като инструмент за въздействия върху руската външна и вътрешна политика. Статистиката сочи, че през първите десет месеца на 2015 обемът на търговията между ЕС и Русия и намалял с 38%, като европейският износ за Русия е паднал с 43% (износът на Германия е намалял с 40%, на Франция - с 48%, на Италия - с 38%, а на Финландия - с 45%). Неслучайно, от февруари 2016 насам, за отмяна на санкциите срещу Москва се обявиха последователно Словакия, Италия, Унгария, Франция и Австрия.

В така очерталата се ситуация, за повечето европейци увеличаването на натиска върху Русия в енергийната сфера изглежда безмислено упорство, което е изгодно най-вече за САЩ, които се чудят къде да пласират своя LNG, а не за самата Европа. Впрочем, ако в момента другите доставчици не представляват реална конкуренция на руския тръбопроводен газ, в близко бъдеще съперничеството между тях на европейския газов пазар само ще се изостря заради доставките на LNG от САЩ, Катар и Австралия. На този фон, конкурентоспособността на американския втечнен газ изглежда съмнителна. Несъмнен плюс за американските доставчици представляват мащабите на шистовата индустрия в САЩ, както и невероятната рекламна кампания, съпътстваща началото на доставките на американски LNG. Така, според Wall Street Journal, те "могат да взривят европейския пазар, на който традиционно доминират руснаците". В тази връзка вестникът цитира консултанта на британската компания Energy Aspects Тревър Сикорски, според който, доставките на LNG от САЩ започват да "променят всичко", тъй като "ще доведат до намаляване на цените, а съкращаването на газовите доставки и на цената на газа ще бъде горчиво хапче на Русия".

Защо американският LNG едва ли ше измести руския газ

Според повечето (включително и западни) експерти обаче, съществуват редица фактори, поради които танкерните доставки на LNG едва ли ще могат да заменят руския тръбопроводен газ, поне в икономически значима перспектива.

Първият такъв фактор е, че доставките от САЩ се осъществяват от частни компании и се пласират там, където могат да гарантират по-голяма печалба, а не там, където биха искали във Вашингтон, така че да могат да ограничат драстично европейския газов пазар на Русия и по този начин да ерозират сериозно руския държавен бюджет. Така например, през февруари 2016 енергийната компания Cheniere Energy от Хюстън предпочете да изпрати първия си танкер с LNG не в Европа, а в Бразилия. Както посочва в тази връзка Foreign Policy: "най-важното за компаниите, ангажирани с добива, втечняването и продажбата на природен газ, е да го продават на онези, които са склонни да платят най-много за него, а не да се съобразяват със стратегическите задачи, които си е поставил Вашингтон".

Вторият фактор е свързан със специфичния характер на механизмите, чрез които се реализират доставките на LNG. Американските компании не го продават директно, а ползват посредници. Според Foreign Policy например, около 90% от потенциалните обеми на предназначения за износ LNG в терминала Sabine Pass (разположен на границата между Тексас и Луизиана) вече са резервирани от британски, испански, индийски и корейски частни компании. Cheniere Energy има дългосрочни договори с британската BG Group, която тази година купи Royal Dutch Shell PLC, както и с испанската Gas Natural и португалската Galp Energia. Всички те обаче, са участници в руските проекти за доставка на тръбопроводен газ за Европа. Royal Dutch Shell PLC например, е сред акционерите на "Северен поток-2". Тоест, трудно можем да очакваме, че те ще позволят на американския LNG да подкопае собствения им бизнес.

Третият фактор е свързан със силната уязвимост на американската шистова индустрия от различни геополитически рискове и зависимостта и от динамиката на петролните цени на световния пазар. Наскоро например, една от водещите компании в шистовия сектор на САЩ Chesapeake Energy (чиято централа е в Оклахома) беше принудена да заложи почти всичките си активи за да получи необходимия и кредит. Според американската Комисия по ценните книжа и борсите (SEC), компанията е на ръба на фалита заради резкия спад на цените на петрола. В рамките на въпросното кредитно споразумение Chesapeake Energy прехвърли като гаранция на кредиторите си - банките MUFG Union Bank N.A. и Wells Fargo Bank Securities, 90% от принадлежащите и доказани запаси на шистов петрол и газ, както и по-голямата част от недвижимите си активи, производни финансови инструменти и инвестиции в ценни книжа. През февруари 2016 компанията дори нае юристи, които да подготвят иск за обяваването и във фалит, тъй като едва успя да намери необходимите средства за да покрие поредното плащане по кредитите си в размер на 500 млн. долара.

Четвъртият фактор е реакцията на руските газови компании на промяната на ситуацията с LNG. Както е известно, руската компания "Новатэк" изгражда завод за втечнен природен газ "Ямал LNG" с капацитет 16,5 млн. т LNG годишно. Първите доставки следва да стартират през 2017, но почти целият газ, който ще произведе заводът, е продаден предварително. Компанията планира да изгради още един такъв завод на един от полуостровите в Карско море. Сред потенциалните купувачи на руския LNG са дори арабските монархии в Персийския залив и в частност Кувейт. Според зам. управляващия директор на националната компания Kuwait Petroleum Corporation Насър Абдула ал-Салех, страната му планира да купува от руснаците до 1,5 млн. т LNG годишно. В края на 2015 Kuwait Petroleum Corporation подписа споразумение за сътрудничество в сферата на доставките на LNG от Русия с Газпром.

Петият фактор пък е чисто ценови. Според базираната в Лондон независима международна ценова агенция Argus Media Ltd, която предлага информация за цените и конюнктурата на пазарите на енергоносители, ако сегашните световни цени на петрола се запазят, американският LNG ще струва на европейците около 4,3 долара за милион BTU (британски топлинни единици). Експертите на агенцията посочват, че в момента руснаците продават своя газ в Европа на по-висока цена - средно за 5,8 долара за милион BTU, но подчертават, че тъй като те не са обвързани толкова силно с конюнктурата на глобалните петролни пазари, могат без да допуснат сериозни загуби, да намалят цените на руския газ до по-малко от 3 долара за милион BTU. За американските шистови компании обаче, подобни цени биха означавали сигурен фалит.

ТПТИ като инструмент за прокарване на американските енергийни интереси

На фона на всичко казано по-горе, мнозина експерти си задават въпроса, какво все пак би позволило на САЩ да наводнят със своя LNG европейския газов пазар, като най-популярната хипотеза в тази връзка е, че това може да стане само с помощта на някакъв изключително мощен и ефективен инструмент, като прословутото Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) например, което САЩ упорито се опитват да наложат на ЕС, въпреки нарастващата съпротива срещу него в Европа.

Както вече посочих, поне засега американският LNG не е в състояние да предложи честна ценова конкуренция на руския тръбопроводен газ. В момента Газпром го доставя на големите си европейски партньори за около 180 долара за хиляда кубически метра, като тенденцията е тази цена да намалее, тъй като договорната цена на газа е обвързана със стойността на петрола (с известно закъснение във времето, разбира се). Според изчисленията на някои анализатори, при сегашните цени на американския LNG, за Европа ще бъде по-изгодно да продължи да купува руския газ, дори ако цената на петрола надхвърли 65 долара за барел.

В същото време обаче, европейският газов пазар е жизнено необходим на САЩ. Благодарение на "шистовата революция", в момента потенциалът на САЩ в газовия добив многократно надхвърля възможностите на американските компании да пласират наличния газ в страната или извън нея. В средата на април 2016, съвкупният капацитет на експортните терминали, одобрени от федералните власти и изграждащи се в момента, надхвърля 11 млрд. куб. фута на денонощие, т.е. около 80 млн. куб. м LNG годишно. Това е почти една трета от целия втечнен газ, произведен в света през миналата 2015 (250 млн. т). Тоест, ако планираните и вече строящи се в САЩ LNG-терминали влязат в експлоатация, всички тези огромни количества газ ще трябва да бъдат пласирани някъде.

В подобна ситуация ТПТИ се оказва наистина изключително подходящ инструмент. Както посочват мнозина експерти, на практика неговият основополагащ принцип е Buy American ("купувай американското"), т.е. той гарантира привилегированите позиции на американските стоки при реализацията на различни държавни поръчки в рамките на Трансатлантическото партньорство. Този принцип спокойно би могъл да засегне и газовите сделки в рамките на ЕС. Неслучайно проамериканското лоби в Брюксел вече се опитва да отмени двустранните договори между отделните компании и да премине към централизирано закупуване на енергоносители и най-вече на газ. Ако договорът за ТПТИ все пак бъде подписан, американските енергийни компании ще убият с един куршум два заека: ще подкрепят производителите на шистов газ в САЩ и ще намалят значително конкурентоспособността на европейците. При подобно развитие, американските производители ще получат възможност да пласират по-скъпия си газ на европейския пазар. Просто защото достъпът на Газпром до него може да бъде ограничен или дори спрян с помощта на чисто административни мерки. При подобен подход, цената на газа престава да играе първостепенна роля.

Именно в този ключов момент обаче, избухна скандалът с изнесените в германския вестник Süddeutsche Zeitung документи (станали известни като TTIPleaks, по аналогия с Wikileaks), предоставени от международната организация Greenpeace, от които следва, че САЩ оказват изключително силно влияние върху ЕС на преговорите за споразумението за ТПТИ. От тях става ясно например, че Вашингтон заплашва да създаде сериозни пречки пред износа на автомобили от ЕС в САЩ, ако Брюксел откаже да купува повече американска селскостопанска продукция. Американците отказват да отстъпят пред Евросъюза и по въпроса за замяната на частните арбитражни съдилища с далеч по-прозрачните национални търговски съдилища, при разрешаването на търговски и инвестиционни спорове. И накрая, което е най-важното: САЩ се обявяват против европейския принцип, че даден продукт може да получи разрешение за продажба само, ако е доказано, че не вреди на човешкото здраве и околната среда. Вместо това американците се опитват да наложат собствената си практика, което според мнозина експерти може да доведе до разпространявнето в Европа на генетично модифицирани продукти и растения.

Първата европейска реакция на TTPILeaks беше обявеното в началото на май 2016 от френския президент Франсоа Оланд решение на страната му да не подкрепи проекта за икономическото споразумение за ТПТИ на сегашния етап от преговорите, тъй като "Франция е против нерегулираната свободна търговия".  Според Оланд: "никога не бихме се съгласили да ерозираме ключовите за нашето селско стопанство и нашата култура принципи".

Малко преди това френският министър на външната търговия Матиас Фекл прогнозира, че след публикуването на данните от TTPILeaks спирането на преговорите за Трансатлантическото споразумение изглежда "най-вероятния вариант".

В самата Германия, чиито най-голям вестник първи публикува скандалния документ на Greenpeace, реакцията беше доста по-сдържава, вероятно заради открито проамериканските позиции на канцлера Меркел. В Бундестага просто заявиха, че ще имат предвид тази информация при вземането на решение относно преговорите за ТПТИ.
На свой ред, в Брюксел се опитаха да потушат, доколкото е възможно, скандала и да успокоят нарастващото възмушение сред обикновените европейци. Така, главният европейски преговарящ по търговското споразумение със САЩ Игнасио Гарсия Берсеро обяви за "некоректно" твърдението, че Вашингтон оказва натиск за понижаване стандартите за защита в ЕС и обеща, че Съюзът никога няма да се съгласи с исканията на САЩ за промяна на неговия регулиращ режим по отношение на генетично модифицираните организми (ГМО). Европейският комисар по търговия Сесилия Малмстрьом също увери, че ЕС в никакъв случай няма да склони на отстъпки в сферата на защитата на потребителите: "Искам отново да повторя, че никакво търговско споразумение няма да понижи нивото на защита на потребителите в ЕС, безопасността на хранителните продукти или околната среда. Търговските споразумения няма да променят законодателството ни по отношение на ГМО, производството на безопасно говеждо месо или екологията".

Естествено, в самите САЩ напълно се отрича достоверността на сведенията, предоставени от Greenpeace и публикувани в европейските медии. Между другото в тях се твърди, че представителите на САЩ и ЕС са планирали да постигнат споразумение относно ТПТИ още преди да приключи мандата на сегашния американски президент Обама през януари 2017. След избухналия скандал обаче, това едва ли ще се случи. Подписването на ТПТИ вероятно ще се забави, което се отнася и за американската газова експанзия в Европа. Само въпрос на време е обаче, възобновяването на преговорите за Трансатлантическото партньорство, а това означава - и на провокираните от САЩ европейски енергийни войни.

 

* Център за енергийни анализи и прогнози

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4 2021