17
Пет, Сеп
19 Нови статии

Възможният алианс срещу хаоса

брой 4 2016
Typography

Вълната от насилие, конфликти и хаос, заливаща от доста време насам Близкия Изток, нанесе колосална вреда на държавите в него, чиито мащаби трудно могат да бъдат осъзнати. Сегашната ситуация в региона е нестабилна и крие множества заплахи. Запазването на тази нестабилност и в обозримо бъдеще изглежда повече от вероятно.

В същото време крехкото примирие между участниците в сирийската гражданска война дава известна надежда за подобряване на ситуацията. Поне така смятат авторите на един интересен документ, появил се през май 2016 от името на т.нар. Работна група за създаването на Голяма Европа. Участниците в нея са изключително авторитетни фигури като бившите външни министри на Великобритания – Майкъл Рифкинд, Русия – Игор Иванов, Полша – Адам Ротфелд, Турция – Хикмет Четин, и Украйна – Борис Тарасюк или бившите министри на отбраната на Великобритания и Франция – Дезмънд Браун и Пол Килес, като в нея влизат и много бивши посланици и евродепутати. Въпреки, че се придържат към различни гледни точки относно едни или други събития и политиката на основните играчи в региона, в този документ те декларират, че сериозността на ситуацията изисква разногласията помежду им да останат на заден план и се обединяват около необходимостта да бъде формулиран конструктивен дневен ред за по-нататъшно сътрудничество, основаващ се на общото им разбиране по редица ключови моменти.

Участниците в Работната група са единодушни, че конфликтът в Близкия Изток и рисковете, които регионът генерира, представляват сериозна заплаха за всички европейски (и не само) държави и техните граждани. Още повече, че вече сме свидетели на разширяването на близкоизточното огнище на нестабилност към Евразия и в още по-отдалечени части на света. Последиците от гражданските войни и политическите кризи в редица близкоизточни държави, както и общата ерозия на държавността в региона, касае съвсем пряко и страните, разположени в непосредствена близост до него. Днес всички те, включително и България, се сблъскват с масовата миграция, нарастващия радикализъм, тероризма и междуконфесионалното напрежение.

Основен източник на терористична заплаха в момента представлява т.нар. Ислямска държава (ИД) и нейните съюзници и филиали, но той в никакъв случай не е единствен, доколкото терорът масово се практикува и от други регионални организации, като Кюрдската работническа партия (PKK) например. Според експертите от Работната група, урегулирането на близкоизточната криза е първостепенна задача, за чието решаване се налага незабавното възстановяване на формата на многостранната дипломация. Отличен пример за резултатността на този подход е разрешаването на проблема с иранската ядрена програма. До момента близкоизточната политика на всички големи външни играчи не носеше съществени положителни резултати, именно защото липсваше реалното сътрудничество между тях.

Предотвратяването на междудържавните конфликти в контекста на сирийската криза

Според публикувания наскоро доклад на Независимата международна анкетна комисия относно сирийската криза, действаща с мандат на ООН, конфликтът в Сирия се е трансформирал в „многостранна опосредствана война, направлявана отвън чрез сложна мрежа от алианси” (1). При това събитията през последните месеци доведоха до това, че опасността от прерастването на тази „опосредствена” война в пряк междудържавен конфликт значително нарасна. Неколцина външни играчи, активизираха намесата си в сирийския конфликт, в отговор на определени събития, които според тях представляват пряка опасност за жизнените им национални интереси. Инцидентът с руския самолет Су-24, свален от турските ВВС през ноември 2015, нагледно демонстрира, че пряката военна конфронтация между тях вече не може да се изключва, въпреки потенциално катастрофалните последици от реализацията на подобен сценарий.

 

Разположение на силите в Сирия и Ирак в края на март 2016

Разположение на силите в Сирия и Ирак в края на март 2016

Легенда:

Зони, контролирани от ИД

Зони на действие на ИД

 

Според  членовете на Работната група, след споразумението за примирие в Сирия опасността от непреднамерен конфликт е намаляла, най-вече благодарение на съвместните усилия на САЩ и Русия, както и след решението на президента Путин от 14 март 2016 за съкращаване на руското военно присъствие в тази страна. Те обаче напомнят, че текущата ситуация продължава да е изключително опасна, доколкото редица държави смятат, че сега пред тях се отваря пространство за решителни едностранни действия в Сирия, разчитайки, че „противникът” им ще избягва реалната конфронтацция за да не наруши договореното примирие. Много е вероятно обаче, тяхното предположение да се окаже погрешно. Освен това реалностите на сирийската гражданска война са такива, че възможностите на държави, които по един или друг начин са ангажирани в конфликта, да влияят върху действията на своите съюзници, партньори и протежета са доста ограничени - още повече, че някои от последните може да са заинтересовани от въвличането на своите „спонсори” в пряк междудържавен сблъсък. Накрая, съществува реална опасност, някое непредвидено обстоятество, военен инцидент или несанкционирани действия да провокират сериозен конфликт, особено при липсата на ефективни канали за комуникация.

Ето защо експертите препоръчват на всички ангажирани в конфликта държави да действат изключително предпазлио, избягвайки каквито и да било агресивни действия или такива, които могат да бъдат интерпретирани погрешно като пряка атака срещу други държави или техни представители. Затова, при възникването на евентуални инциденти, те следва да бъдат урегулирани чрез преки контакти между ръководителите на въпросните държави, висши представители на техните правителства или представители на военните им командвания за да се избегне по-нататъшната ескалация, а също в решаването на проблема незабавно да бъде ангажиран и Съветът за сигурност  на ООН, в качеството му на основната международна структура, отговорна за поддържането на мира и сигурността в света.

В същото време, развитието на събития в и около Сирия потвърждава необходимостта от спешното изготвяне на меморандум за разбирателство между НАТО и Руската Федерация относно правилата на поведение, гарантиращи безопасното им взаимодействиет във въздушното и морското пространства.

Според експертите,  намаляването на сегашното напрежение в отношенията между Турция и Русия, освен че би съдействало за възобновяването на двустранното сътрудничество, със сигурно ще окаже положително въздействие върху развитието на ситуацията в региона. Затова те призовават политическите ръководства на двете страни да предприемат необходимите стъпки за установяване на диалог помежду им.

Борбата срещу Ислямска държава

Участниците в Работната група акцентират върху необходимостта от усилване на борбата срещу ИД и предотвратяването на по-нататъшната и експанзия. В тази връзка те посочват, че мнозина граждани на техните страни също са станали жертва на терористичните нападения, осъществени от ислямистите в Анкара, Париж, Истанбул, Брюксел и Дагестан, и свалянето на руския пътнически самолен в Египет. Заплахата от радикалните и терористични организации и техните вдъхновители продължава да е актуална за целия регион на Голяма Европа. Затова разгромът на ИД е първостепенна обща задача на ЕС и Русия.

За съжаление обаче, общите интереси на държавите от Голяма Европа в Близкия Изток, а именно ликвидирането на ИД и изкореняването на идеологията на радикалния ислямизъм, напоследък постепенно биват оставени на заден план, отстъпвайки място на други задачи и цели, които нерядко са във вреда на общите европейски интереси. В настоящия момент отслабването на натиска върху ИД би било огромна грешка. Въпреки че през последните месеци ислямистите загубиха контрола си върху част от овладените от тях територии в Сирия и Ирак и, че действията на Русия и Запада водят до постепенното отслабване на военната и мощ и ограничават източниците и на финансиране, Ислямска държава съумява да се приспособи към променящите се условия, да се прегрупира и да възприеме нова тактика. Бойците на ИД са в състояние да стартират военни действия и в други региони и продължават да са способни да осъществяват мащабни терористични нападения.

За да разгромят ИД, Русия и Западът следва да разработят реалистична и ефективна стратегия, отчитаща всички направления на активността на тази организация. На първо място, те трябва да оказват колективна подкрепа на своите съюзници в Близкоизточния регион в усилията им да си върнат териториите, оказали се под контрола на ИД в Сирия и Ирак и, паралелно с това, да предотвратят със сила опитите за създаване на „провинции” на Ислямска държава в други райони (Либия, Йемен, Кавказ, Синайският полуостров).

На второ място, западните държави и Москва трябва да продължат ефективно да подкрепя Ирак и другите държави от региона, съдействайки за укрепването на техния потенциал и формирането на мащабни вътрешни коалиции за борба срещу ИД, заинтересовани от запазването на териториалната цялост на всички държави в Близкия Изток.

На трето място, те трябва със съвместни усилия да ликвидират терористичната мрежа на ИД, чиято активност се осъществява далеч отвъд рамките на Близкоизточния регион, потвърждение за което са серията терористични нападения, организирани от тази мрежа през последните месеци. В случая най-голяма опасност предсталява използването от ИД на радикално настроени граждани и временно пребиваващи лица на територията на западните държави и Русия, натрупали опит от участието си в бойните действия в района на Близкия Изток. Освен това, пропагандата и примерът на ИД са в състояние да вдъхновят голям брой от т.нар. „вълци единаци” да осъществят терористични акции в различни части на Европа.

Очевидно е също, че Западът и Русия следва да преминат от задължителното недопускане на конфликни ситуции в хода на осъществяваните от тях антитерористични операции в сирийското въздушно пространство към координиране на военните си действия в региона. Освен това трябва да бъдат създадени надеждни канали за обмен на важна за осъществяването на антитерористичната активност информация между службите за сигурност и разузнавателните служби, да стартира реализацията на съвместни операции срещу финансовите мрежи и източниците на фиинансиране на ИД, както и да се засили сътруднчеството в рамките на ООН и другите международни организации с цел усъвършенстване на антитерористичната нормативно-правна база. Накрая, Москва и Западът следва съвместно да се противопоставят на разпространението на идеологията на ИД. Както е известно тази организация представлява квазирелигиозно движение, обявяващо за своя основна цел създаването на ислямски халифат и прочистването на мюсюлманските територии от „неверниците”. В момента тази идеология се транслира по най-различни канали, включително Интернет-пространството, намирайки отклик и сред отделни граждани и прослойки в западните държави и Русия. Протестните настроениея сред сунитските общности в Ирак и Сирия също съдействат за попълване редовете на ИД.

Обединявайки усилията си, Западът и Москва ще могат по-успешно да се противопооставят на екстремистката идеология и пропаганда н ИД. Подобно сътрудничество може да включва обмен на опит в привличането към борбата с пропагандата на ИД на мюсюлманските общности и експертите по исляма, а също в противодействието на радикализацията, намирането на оптималните механизми за реабилитация и реинтеграция в обществения живот на бившите екстремисти, както и за планирането и реализацията на съвместни действия за противопоставяне на пропагандата на ИД в Интернет-пространството.

Постигайки отслабването и, в крайна сметка, ликвидирането на ИД, Западът и Русия не бива обаче да допуснат мястото и да бъде заето от други терористични организации като Джабхат ан-Нусра и подобни на нея филиали и съюзници на Ал Кайда. А това означава, че те трябва да съчетаят противодействието на ИД със съвместни усилия за разрешаването на сирийския конфликт и постконфликтното възстановяване на региона.

Разрешаването на сирийската криза

Както изглежда, пет години след началото на кръвопролитната гражданска война, сирийското правителство съумя да затвърди позициите си по редица въпроси. Но, дори ако правителствените войски и техните съюзници съумеят да постигнат по-сериозни успехи, остават открити въпросите за механизмите на стабилизация и установяването на подходящата система на държавно управление в отвоюваните територии, за източниците на финансовата помощ, необходима за възстановяването на страната и връщането на сирийските преместени лица обратно в родината им. С други думи, дори ако конфликтът бъде разрешен по военен път и умерената опозицията бъде разгромена, заедно с ислямистите, това може да се окаже само началото на нова фаза в сирийската криза.

Ето защо е необходимо да бъдат подкрепени усилията за прекратяване на враждебните действия между правителствени войски и техните съюзници, от една страна, и формированията на въоръжената неислямистка опозиция, от друга, особено ако при това се гарантира възможността за доставка на хуманитарна помощ в региона. Прекратяването на военните действия, инициирано от САЩ и Русия, позволява да продължат преговорите между правителството и опозицията, под егидата на ООН и Международната група за подкрепа за Сирия, както и – за първи път от няколко години насам, страните в конфликта да получат реален шанс да постигнат прекратяването му. Въпреки това, експертите от Работната група изразяват сериозни съмнение и дълбока загриженост относно възможността примирието в Сирия да се спазва достатъчно дълго време. Много е вероятно то да бъде използвано от противостоящите си страни за попълване и прегрупиране на силите в рамките на подготовката им за следващата фаза на конфликта.

Необходимо е също да се формулира реалистично решение, способно да сложи край на страданията на сирийците, да създаде условия за възстановяването на страната, да изправи на съд виновните за жестокостите и грубите нарушения на човешките права и да се гарантира запазването на унитарната сирийска държава, в съответстие с изискванията на резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН. И макар че водеща роля в този процес следва да изиграят самите сирийци, очевидно е, че ключовите външни играчи трябва да постигнат съгласие относно основните елементи на този процес и неговите крайна цели. При това не става дума да се приема желаното за действително, а за реалното определяне на параметрите за подготовката на новите конституционни основи на страната.

Според членовете на Работната група преходният план за Сирия следва да включва основните елементи на сегашното управление и пълномощията на държавния апарат и паралелното изготвяне на приемливо споразумение за подялба на властта в страната между правителството и умерената опозиция, гарантиране правата на малцинствата, както и предоставяне на гаранции за сигурността и отказа от преследване на участниците във въоръжените сблъсъци (с изключение на извършителите на терористични действия и военни престъпления). Освен това, в хода на подготовката на новата сирийска конституция трябва да се постигне и приемливо споразумение за статута на провинциите в страната, населени предимно с кюрди, без обаче това да поставя под въпрос териториалната цялост на страната.

Напоследък за все по-голям брой европейски държави свалянето на президента Асад отива на втори план в списъка на приоритетите им, но те продължават да смятат, че евентуалното му оставане на власт след края на преходния период е абсолютно неприемливо. Ето защо, вместо решаването на този проблем постоянно да се отлага, както е сега, би следвало да се обсъди възможността на определен етап от преходния период Асад да гарантира напускането на президентския пост и „доброволния” си отказ от по-нататъшно участие в политическия живот на страната. Подобно решение обаче следва да е обвързано с изборите на нов президент, което би гарантирало на сирийците възможността сами да изберат новото ръководство на страната.

Необходимостта от създаването на нова система за сигурност в Близкия Изток

Експертите от Работната група за създаването на Голяма Европа са убедени, че очертаните по-горе три основни проблема се нуждаят от максимално бързо решение. Според тях, оптималният начин за гарантиране на стабилността в региона в дългосрочна перспектива е формирането на комплексна система за сигурност в Близкия Изток. Те не споделят идеята, лансирана от редица техни американски колеги, за радикалната промяна на държавните граници в региона по етнически признак, или съобразно териториите, населени предимно със сунити или със шиити.

Множеството предишни опити за прокарването на подобно решение претърпяха провал, което означава, че подобна система трудно би могла да бъде наложена отвън. В тази връзка, участниците в Работната група препоръчват на регионалните играчи, които въпреки всичко биха се ангажирали с нейната практическа реализация, да се опрат на опита от Хелзинкския процес и методите, използвани от ОССЕ.

 

Бележки:

 

1.. http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/CoISyria/A-HRC-31-68.pdf

2. http://www.europeanleadershipnetwork.org/medialibrary/2015/08/18/2f868dfd/Task%20Force%20Position%20Paper%20III%20July%202015%20-%20English.pdf

 

* Българско геополитическо дружество

 

 

Поръчай онлайн бр.4 2021