06
Чет, Авг
4 New Articles

Саудитската геополитика: между грандоманията и реалността

брой 1 2016
Typography

През ноември 2015, в едно свое интервю за френското издание Le quotidien d’Oran, известният алжирски писател и външнополитически анализатор Камел Дауд посочи, че "Ислямска държава си има майка и това е американската военна интервенция в Ирак, но тя си има и баща в лицето на Саудитска Арабия. И докато не осъзнаем напълно това, можем да печелим отделни битки, но няма как да спечелим войната. Можем да избием, колкото си искаме джихадисти, но те ще възкръсват отново и отново в бъдещите поколения, вдъхновявайки се от същите книги".  Малко по-късно, интервюто на Дауд беше препечатано в New York Times, пораждайки силен резонанс в Съединените щати.

Разбира се, на Запад, включително в САЩ, са наясно (най-малкото на експертно-политическо равнище) за истинската същност на саудитския режим и драстичното му несъответствие с демократичните стандарти, според които Вашингтон оценява другите страни от региона на Близкия Изток и извън него, както и за връзките на Рияд с редица групировки, смятани за терористични в много западни държави. Въпреки това, в рамките на своето почти седемдесетгодишно партньорство със Саудитите, Вашингтон предпочиташе да се концентрира върху чисто прагматичните му аспекти. В сложната регионална система, която функционира по свои собствени сурови, но достатъчно ясни закони, този подход беше изгоден и за двете страни в течение на дълги десетилетия. След т.нар. "арабска пролет" обаче, в Близкия Изток се очертаха нови политически тенденции и се появиха нови играчи. Съответно, отношенията между САЩ и техните регионални съюзници станаха досто по-нюансирани, като това не важи само за тези между Вашингтон и Рияд.

Промените в отношенията по оста Вашингтон-Рияд

Впрочем, и след "арабската пролет" очакванията на американските регионални съюзници по отношение на САЩ не са се променили особено - те продължават да разчитат на гаранции за собствената си сигурност, както и на по-агресивна политическа и военна подкрепа за своите интереси и инциативи от страна на Вашингтон. САЩ обаче изглеждат склонни да удовлетворят само първото от тези очаквания - отчасти защото американците до голяма степен загубиха контрола върху развитието на ситуацията в Близкия Изток и инструментариума, с който го осъществяваха, а отчасти заради преосмислянето на ролята на Съединените щати в региона от сегашната администрация в Белия дом.

Така, от 2010 насам, в рамките на военното сътрудничество с Рияд, САЩ са продали на Саудитското кралство изтребители F-15 за 29,4 млрд. долара, самолети за зареждане във въздуха за 6,7 млрд., бойни хеликоптери за 31,1 млрд., ракети и авиобомби за 10,2 млрд., бронетранспортьори за 1,5 млрд., патрулни катери за 1,2 млрд., както и друго въоръжение за още 8,4 млрд. долара. Само през 2015, обемът на американските оръжейни доставки за Рияд достигна 9,8 млрд. долара (ръст с 52%, спрямо 2014). Въпреки това обаче, Саудитска Арабия се безспокои, че близкоизточната политика на администрацията на Барак Обама не решава задачите, които Рияд си поставя в региона, или поне не и с очакваните от Кралството мащаби и скорост.

И тъй като са наясно за правилата, с които се съобразява Вашингтон при реализацията на американската външна политика, Саудитите взеха решение да активизират значително лобистките си действия сред онези кръгове, които са ангажирани с формулирането и вземането на решенията в Съединените щати - университетските центрове, експертната общност, правителствените структури и, разбира се, Конгреса. Смята се, че през 2014 Рияд е изразходвал за целта не по-малко от 3,66 млн. долара, а сумата, похарчена за лобистка активност през миналата 2015, вероятно ше се окаже още по-голяма. В тези свои усилия Саудитското кралство е ангажирало (чрез посолството си във Вашингтон) четири големи американски лобистки компании: Qorvis/MSLGroup, Hogan LovellsSquire Patton Boggs и Pillsbury Winthrop Shaw Pittman. Пропагандата на саудитските интереси в социалните мрежи пък е възложена на Targeted Victory и Zignal Labs.

Тази стратегия вече дава  определени резултати, като сред основните са обещанието на САЩ да гарантират на Саудитска Арабия  американски "военен щит" срещу евентуални ирански ракетни атаки, приетият от Конгреса пакет от санкции срещу близкоизточните съюзници на Техеран, както и декларираната от Вашингтон подкрепа за саудитските военни действия срещу бунтовниците "хуси" в Йемен. Впрочем, миналогодишното решение на Сената на САЩ за пресичане финансирането на ливанската организация Хизбула, чрез налагането на санкции на всички финансови институции, които съзнателно влизат в бизнес-отношения с нея, също следва да се разглежда в тази светлина.

Освен това, през ноември 2015 американският Държавен департамент одобри продажбата на Саудитска Арабия на повече от 19 хиляди "умни бомби" (т.е. авиационни бомби със система за управление и насочване) за 1,29 млрд. долара, които трябва да попълнят арсенала и, една част от който беше изразходван по време на въздушните удари срещу йеменските бунтовници.

Въпреки това, в самата Саудитска Арабия смятат, че тези стъпки на Вашингтон не представляват достатъчна гаранция за привързаността му към партньорството между двете държави. Според Рияд, те са по-скоро опит за балансиране на последните инициативи на администрацията на Обама по отношение на Иран (най-големия саудитски противник), които самите Саудити оценяват в най-добрия случай като "недалновидни", а в най-лошия - като "предателски". Саудитска Арабия вярва, че има достатъчно основания за недоволство. Така, въпреки официалните протести и скритото и противодействие, САЩ все пак реализираха ядрената сделка с Иран, освен това в Рияд смятат, че Вашингтон не действа толкова активно срещу режима на Асад, колкото би им се искало. Накрая, Съединените щати настояват за постигане на примирие в Йемен и търсене на политическо решение на конфликта, докато Саудитите очакват от тях безусловна подкрепа за военната си операция, целяща тоталния разгром на бунтовниците "хуси", пълната им политическа маргинализация и ограничаването на иранското влияние на Арабския полуостров.

В същото време, във Вашингтон са наясно, че не следва да очакват пълноценно съдействие от Рияд в борбата срещу Ислямска държава, поне докато Кралството не осъзнае и не усети на собствения си гръб, че тази организация е по-опасна (или поне също толкова опасна) за самото него, отколкото за неговите съперници, и не спре тайно да я подкрепя.

Разбира се, в публичното пространство, американската страна се стреми да внушава, че е искрено загрижена за сигурността на главния си съюзник в района на Персийския залив. В частност, последните оръжейни сделки с Рияд се представят като ключови за укрепването на отношенията между двете страни във военната сфера и повишаване ефективността на саудитската въоръжени сили в съвместните им действия с тези на САЩ, което ще им позволи да реагират по-адекватно на регионалните заплахи и да гарантират сигурността на най-големите петролни находища в света. При положение обаче, че реалната ситуация на повечето "фронтове" в непосредствена близост до границите на Кралството, както и вътре в него, очевидно не се развива в полза на Саудитите, а авторитетът на страната в региона е силно ерозиран, тази реторика на Вашингтон се възприема в Рияд по-скоро като "имитация на партньорство".

Всичко това не може да не тревожи саудитския елит. Което обяснява и периодичните му демарши към САЩ - от резките публични изказвания до отказа от мястото на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, мотивирано с неспособността на Световната организация реално да съдейства за разрешаването на военните конфликти. Вашингтон обаче, реагира спокойно на тези действия. Така Държавният департамент коментира, че "отказът на Саудитска Арабия от място в Съвета за сигурност си е нейна работа", а повечето американски експерти смятат, че истинската причина за него е невъзможността Рияд да продължи да провежда традиционната си задкулисна дипломация, ако страната стане член на Съвета за сигурност на ООН.

Нещо повече, мнозина политици и анализатори във Вашингтон квалифицират претенциите на Саудитите като "прекалено максималистични", посочвайки, че те ги лишават от по-широко пространство за маневриране. В тази връзка си струва да напомня, че привържениците на по-твърдата линия спрямо Иран и, като цяло, в Близкия Изток, в средите на американския политически елит възлагат сериозни надежди на саудитския престолонаследник и вътрешен министър Мохамед ибн Наиф и гледат твърде скептично на перспективата престолът да бъде зает от сина на сегашния крал Мохамед ибн Салман, който в момента е военен министър, оценявайки твърде критично компетентността му в сферата на държавното управление.

Между другото, по-тесните контакти между Саудитска Арабия и Русия, които започнаха да се формират през миналата 2015, но бяха силно усложнени и дори прекратени след началото на руската военна кампания в Сирия, също се вписват в логиката на саудитските демарши по отношение на САЩ. Би би грешка да смятаме, че тези инициатии на Рияд са някакви опити за "балансиране" между Вашингтон и Москва, защото действията на саудитските лидери бяха прекалено ситуативни и конюнктурни. Тоест, надеждите на някои руски анализатори, че Русия може да замени Съединените щати, ако не като основен, поне като равнопоставен извънрегионален партньор на Саудитска Арабия, очевидно са били илюзорни.

Грандоманската близкоизточна стратегия на Рияд

Напоследък все повече авторитетни външнополитически експерти признават, че доминираният от САЩ еднополюсен свят "се пука по шевовете". По редица въпроси на Съединените щати вече се налага да лавират, съобразявайки се с мнението на опонентите си. На този фон изглежда особено интересна хипотезата, че Саудитска Арабия се опитва (ни повече, ни по-малко) тихомълком да направлява политиката на Барак Обама, която наскоро лансира известният саудитски политолог (и шеф на телевизионния канал Al Arab News Channel) Джамал Хашоги в интервю за Azamil News. Причината е, че макар Хашоги да се позиционира като либерален и дори опозиционно настроен към режима медиен бос, мнозина в Саудитска Арабия смятат, че "той обикновено казва на глас това, което мислят в кралския дворец в Рияд".

И така, според Хашоги, най-важната стратегическа задача, която си поставя Кралството, е да си осигури транзитен коридор към Европа, за да може да доставя през Турция към ЕС енергоносители от държавите от Персийския залив и най-вече от Катар (между другото, този коридор е директен конкурент на планирания от Техеран "Ислямски тръбопровод" Иран-Ирак-Сирия-ЕС). В новата реалност на ниските петролни цени, това вече е въпрос на живот и смърт за арабските шейхове. По-нататък той лансира визията си за разрешаването на близкоизточния конфликт. Според него, е било планирано редът в региона да бъде възстановен от турско-катарския алианс под прикритието на американската авиация. Впрочем, САЩ е трябвало да гарантират и международната подкрепа за тази операция. Що се отнася до Саудитска Арабия, участиието и в нея е щяло да бъде "минимално".

 

Конкурентните тръбопроводни проекти на Рияд и Техеран

Конкурентните тръбопроводни проекти на Рияд и Техеран

 

Разбира се, реализацията на този сценарий би изисквало осъществяването на сухопътна операция, която да сложи точката в гражданската война между сунити и алауити. Съдейки по всичко, антисирийският алианс е изчаквал окончателното изтощаване на армията на Асад в сраженията срещу Ислямска държава и въоръжената опозиция. След очакваното падане на Дамаск, турско-катарската военна операция е щяла да бъде представена като "хуманитарна интервенция", целяща да спаси страната от жестокостите на уахабитите.

Според Хашоги обаче, руската военна намеса в Сирия през септември 2015 е объркала картите, при това до такава степен, че в напоследък в Рияд все по-често се обсъжда възможността за временно признаване на сегашния президент за държавен глава. "Башар Асад е легитимен, защото се подкрепя от Русия и Иран" - констатира в тази връзка самият Хашоги.

Впрочем, това по никакъв начин не променя общата стратегия на Саудитска Арабия. Защото за Рияд е без значение, как точно ще си отиде Асад: дали в резултат от военното си поражение, или по политически път, т.е. в резултат от избори. Тъй като алауитите в Сирия са малцинство (около 11% от населението), Саудитите смятат, че няма да имат проблем да поставят свое протеже начело на властта в Дамаск (по този повод Хашоги напомня, че "Мюсюлманските братя" са ключов фактор в Близкия Изток и това "религиозно оръжие" следва да бъде използвано). Като алтернативен сценарий се разглежда разделянето на Сирия на национална анклави, така че Саудитите да разполагат с контролирани от тях територии за прокарването на петролно-газовите си комуникации към турската граница.

Според мнозина анализатори, решенията, взети на международната среща за Сирия, провела се във Виена на 14 ноември 2015 (както и 9-те точки на комюникето от срещата на 30 октомври) са мъртвородени, поради прекалено противоречивите интереси на участниците. Според тях, постигнатото споразумение е било необходимо на Барак Обама за да може достойно да приключи президентския си мандат. Що се отнася до плана, за който говори Хашоги, от него не става ясно, какво ще се случи с Ислямска държава, ако той действително се реализира. Би било крайно наивно да смятаме, че тя просто ще се саморазпусне. Показателно е, че саудитският политолог не обелва и дума по този въпрос. В същото време, сраженията между частите на Ислямска държава и сирийската армия, шиитските опълчения в Ирак и иранския Корпус на стражите на ислямската революция демонстрираха способността на бившите офицери на Саддам Хюсеин (които формират гръбнака на ИД) да осъществяват успешни операции срещу значително превъзхождащ ги противник.

Впрочем, според Хашоги, след като Саудитска Арабия осъществи планирания "пробив" към турската граница, ще дойде реда на Иран, след него на Египет, където "Мюсюлманските братя" са подложени на репресии от режима на фелдмаршал Ас-Сиси, а накрая - разбира се - и на Израел. И макар че в интервюто си той не посочва, как точно ще стане това, в контекста на сирийския случай можем да предположим, че и тук Рияд отрежда на Ислямска държава ролята на "полезния разрушител" на статуквото в региона.

На свой ред професор Одри Кронин, директор на международната програма по сигурност към Университета "Джордж Мейсън" смята, че "САЩ не разполагат с военни варианти за борба с Ислямска държава". Според нея, евентуална американска сухопътна операция би приключила с провал, чиито последици ще са ужасяващи. Кронин твърди, че поражението на американците в Близкия Изток, драматично би променило отношението на света към сегашната хегемония на Вашингтон. Освен това, след масовото промиване на мозъците на Запада относно "злодейския режим на Асад", атаката на Пентагона срещу отмъстително настроената Ислямска държава би увеличила в пъти броя на привържениците и в мюсюманската общност на самите САЩ.

В тази връзка следва да разглеждаме и обявеното в средата на декември 2015 решение на Саудитска Арабия да създаде "международна ислямска коалиция" за борба с тероризма. Освен Рияд, в нея ще участват Йордания, ОАЕ, Пакистан, Бахрейн, Турция, Тунис, Судан, Сомалия, Палестина, Катар, Кувейт, Ливан, Либия, Малайзия, Египет, Нигерия, Йемен, Судан, Сенегал, Сиера Леоне, Того, Чад, Уганда, Мавритания, Гвинея, Габон, Коморските острови и Бенин. Според повечето експерти, създаването на коалицията, поне на този етап, е по-скоро политически, информационен или символичен проект. С него Саудитска Арабия потвърждава претенциите си да бъде лидер на сунитския свят. В същото време, Рияд демонстрира пред външните играчи в региона, че повечето мюсюлмански държави в него подкрепят Саудитите. На практика обаче, едва ли можем да очакваме от подобна гигантска коалиция някакви реални действия.

В същотно време изглежда, че Белият дом на практика е склонен да признае доминиращата роля на Саудитска Арабия в региона, в качеството и на сила, способна да упражнява реално влияние върху уахабитите от Ислямска държава, както впрочем твърди и споменатият по-горе Джамал Хашоги. Тук е мястото да напомня, че управляващата от 1924 насам династия в Саудитска Арабия също изповядва уахабизма. Огромният проблем за Вашингтон обаче е, че Ислямска държава, която е също такъв американско-саудитски проект, какъвто навремето беше и Ал Кайда, прогресивно излиза изпод контрола на своите създатели. Защото не можеш просто да кажеш на терористите, че вече са изпълнили задачата си и сега трябва да бъдат ликвидирани. Излишно е да градим хипотези, докъде може да доведе подобно развитие - достатъчно е да си припомним трагедията от 11 септември 2001.

Пукнатините в саудитския проект

Амбициозният саудитски проект се сблъсква обаче с едно изключително сериозно препятствие, което е на път да сложи кръст на мечтите на Рияд за регионална доминация. То има икономически характер, а както е известно именно икономиката определя мащабите на амбициите на държавите и гарантира финансовото им обезпечаване.

В тази връзка зле обмислената от саудитския елит политика за рязко понижаване цените на петрола, която цели да превърне страната в монополист на глобалния пазар, както и мощната финансова, политическа и пропагандна подкрепа за международния тероризъм не само в Сирия, но и в други държави, както и продължаващото затъване в блатото на гражданската война в Йемен, в комбинация с огромните средства, изразходвани за поддържането на международния имидж на Саудитска Арабия и безумното прахосничество, характерно за членовете на кралската фамилия, карат мнозина експерти да прогнозират не само скорошно "затягане на коланите" в страната, но и да говорят за предстоящия и икономически колапс.

Още през 2015 дефицитът в страната достигна 20% от БВП, а според икономистите на Фонда, тя би могла да разчита на бездефицитен бюджет само при цена от поне 106 долара за барел. Според шефа на мисията на МВФ в Рияд Тим Калън, "спадът на петролните цени провокира съществен спад на експортните и бюджетните приходи на държавата". В резултат, от юли 2015 насам Рияд разчита на държавните си финансови резерви. Междувременно обаче, по данни на Централната банка на Саудитска Арабия (Saudi Arabian Monetary Authority, SAMA), само за една година, т.е. между юли 2014 и юли 2015, те са намалели от 740 на 654,5 млрд. долара, което принуди режима за първи път от 2007 насам да пусне държавни облигации, чиито купувачи станаха банките в Кралството. До края на 2015 в Рияд разчитаха да получат по този начин до 27 млрд. долара. В същото време обаче, насочването към дълговия пазар не помага на страната да запази високото равнище на държавните разходи. Така, през септември 2015 Barclays прогнозира, че ако цените на петрола се задържат на ниво 50 долара (а те вече са по-ниски), златните запаси на Саудитска Арабия ще се изчерпат напълно още през 2019, ако сегашните бюджетни разходи на Кралството се запазят.

През септември саудитският финансов министър Ибрахим ал-Асаф призна, че страната му ще трябва да се откаже от много вече заложени проекти. Вече спря реализацията на мегапроекта за изграждането на гигантско пристанище на Червено море, в което (според подписания през 2013 меморандум) трябва да се проектират, строят и ремонтират морски платформи, търговски и обслужващи кораби. Проблемите с реализацията на проекта най-вероятно са свързани именно с огромната дупка в националния бюджет заради ниските цени на петрола. Според официалната статистика, бюджетният дефицит през 2015 е достигнал 39 млрд. долара. Тези данни обаче влизат в противоречие с оценките на МВФ, според които той вероятно е цели 130 млрд. долара.

В същото време министър Ал-Асаф изрази съжаление, че орязването на бюджетните разходи ще засегне предимно сферите на образованието, здравеопазването и инфраструктурните проекти.

В резултат от това Кралството рискува да изтърве инициативата в областта на офшорния петролен добив в региона. Наскоро Abu Dhabi National Oil Company (ADNOC) обяви, че планира да инвестира през следващите пет години 25 млрд. долара в развитието на петролния добив в континенталния шелф на ОАЕ. Така делът му в структурата на петролния добив на страната ще достигне 50% до 2018. Както е известно, в момента средният дял на това производство в другите държави износителки варира около 30%. Тоест, само след три години обемът на добивания от ОАЕ петрол ще нарасне от 2,8 до 3,5 млн. барела дневно.

В МВФ смятат, че другите държави от Персийския залив, които провеждат по-разумна политика от Саудитска Арабия и не са склонни да се ангажират в авантюри (като Кувейт и ОАЕ например), са по-добре защитени от ниските цени на петрола, най-вече, защото бюджетите им не са чак толкова зависими от стойността на енергоносителите. Кувейт, в частност, може да си гарантира бездефицитен бюджет и при 49 долара за барел петрол, а при ОАЕ този праг е 73 долара. Освен това, тези две страни разполагат с огромни държавни резерви. Според експертите от МВФ, Обединените арабски емирства например, могат да съществуват безпроблемно през следващите трийсет години при цена на петрола от 50 долара за барел.

Както изглежда, саудитското правителство вече сериозно обмисля, как да се измъкне от бюджетната криза, породена от ниските цени на петрола в света. Както съюбщи наскоро министърът на петрола Али ал-Наими, експертите в Кралството щателно анализират възможността да се повиши стойността на енергоносителите на вътрешния пазар. Както е известно, вътрешните цени на енергоносителите в Саудитска Арабия са сред най-ниските в света, тъй като се дотират от бюджета. Сега обаче, властите обмислят съкращаване на тези субсидии. Във всеки случай Ал-Наими потвърди, че се разглежда именно такъв вариант за повишаване на вътрешните цени. В момента Рияд изразходва около 86 млрд. долара годишно за субсидии на производителите на петролни продукти. Благодарение на това галон (3,79 литра) обикновен бензин в тази страна струва около 46 цента (т.е. под 90 стотинки). Така обаче Кралството се лишава от значителни потенциални приходи. В тази връзка възниква въпросът, дали саудитските власти са наясно, каква ще е реакцията на собствените им граждани при евентуалната отмяна (или значително съкращаване) на тези дотации и дали тъкмо това няма да се окаже искрата, която да подпали пожара на "саудитската пролет".

Междувременно, ниските цени на петрола и намаляващите бюджетни постъпления принуждават Саудитска Арабия да бави плащанията на компаниите, работещи по държавните проекти. Така, според агенция Bloomberg, на много строителни компании, ангажирани с различни инфраструктурни проекти, не е плащано вече половин година. В същото време властите се опитват да предоговорят с тях финансовите условия по тези проекти. Експертите посочват, че финансовите трудности могат да забавят реализацията на редица значими проекти, включително на метрото в столицата Рияд. Стойността му се оценява на 22 млрд. долара. Впрочем, недостигът на средства може да повлияе негативно и върху разкриването на нови работни места. Както посочва в тази връзка старшият икономист на HSBC Holdings Саймън Уйлямс: "Трудно е да не харчиш, когато получаваш много средства от скъпия петрол, но съкрашаването на инвестициите, когато петролните цени падат, също не е никак лесно. Въпреки това то трябва да бъде направено, защото бюджетният дефицит е прекалено голям за да се правиш, че не го забелязваш и да твърдиш, че всичко е наред".

В тази връзка МВФ настоятелно съветва Рияд да престане да зависи изцяло от петрола. За това в частност заяви изпълнителният директор на Фонда Кристин Лагард след разговорите си с крал Салман бин Абдел Азис ал Сауд и финансовия министър Ибрахим ал-Асаф. Според Лагард, правителството на Кралството следва колкото се може по-бързо да диверсифицира икономиката. За целта МВФ предлага да бъдат ускорени реформите, стимулиращи населението да работи в частния сектор. Тя смята, че засега Саудитска Арабия съумява да се справя с финансовите проблеми, благодарение на големия си валутен резерв, но това не може да трае вечно.

Ситуацията само се влоши след последната среща на ОПЕК през декември 2015, на която Саудитите потвърдиха намерението си да следват своята досегашна стратегия за поддържане на ниски цени на петрола, въпреки призивите на редица други членове на организацията, като Венецуела и Алжир например, за съкращаване на добива с цел повищаване на цените. Неслучайно още в навечерието на форума петролният министър на Оман Мохамед бин Хамас ал-Румхи обвини ОПЕК и Саудитска Арабия (която, както е известно на практика определя политиката на организацията), че ниските цени на петрола на световния пазар се дължат именно на провежданата от тях политика. Той характеризира сегашните нива на петролния добив като "безотговорни" и обвини Саудитите, че изкуствено поддържат ниските цени на този енергоносител. "Това е пазар и ако на този пазар се пускат допълнително по милион барела дневно, това просто го разрушава - заяви оманският министър, чиято страна не влиза в ОПЕК - Ние сме уязвими, сблъскваме се със сериозни проблеми, а ни казват, че всичко е "Божа работа". Не вярвам в това, защото мисля, че е работа на хората и то на определени хора".

На фона на изброеното дотук, мнозина си задават въпроса, какво бъдеще очаква Саудитска Арабия, която доскоро се смяташе за най-богатата държава на планетата, а с политиката на Кралството се съобразяваха и най-големите световни играчи. Днес обаче ситуацията е съвършено различна, а сред причините за това са и зле обмислените стъпки на сегашните управляващи в Рияд, които, както изглежда, са загубили основните ориентири за управление на държавата и нямат ясна представа за истинския смисъл на случващото се на световната сцена. Неслучайни големите медии толкова упорито коментират борбата за власт вътре в самата кралска фамилия. В рамките на тази борба, радикалното крило открито призовава ресурсите на страната да се използват още по-активно за "джихада" срещу неверниците, като тези призиви печелят почва на фона на растящото напрежение между представителите на различните поколения в династията Ал-Сауд, чиито сблъсък, в комбинация със сриващата се национална икономика, може да има непредсказуеми последици за бъдещето както на самата Саудитска Арабия, така и на региона като цяло.

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}


Поръчай онлайн бр.3 2020