Михаил ХАЗИН:Регионалната интеграция измества глобализацията

брой 5 2014
Typography

Известният руски икономист, експерт по статистика и публицист Михаил Хазин е роден през 1962 в Москва. Завършва статистика в Московския държавен университет. По-късно работи в Държавния комитет по статистика и е банков консултант. През 90-те години ръководи Отдела за кредитна политика на руското Министерство на икономиката и е зам. началник на Икономическото управление към Президента на Русия. От 2002 е президент на експертната консултантска компания Неокон, занимаваща се със стратегическо прогнозиране. Автор е на стотици публикации и на няколко книги, включително на появилия се през 2003 бесселър "Залезът на империята на долара и краят на Pax Americana", в който прогнозира глобалната финансово-икономическа криза, започнала през 2008. Член на Висшия съвет на Международното евразийско движение.

- Как бихте коментирали развитието на интеграционните процеси, довело да подписването в края на май на договора за създаването на Евразийския икономически съюз (ЕАИС)?

- Бих предложил следната гледна точка. Налице са процеси, които съвпадат с глобалните тенденции, както и такива, които се развиват в точно обратната посока. През 90-те години на ХХ век и дори през първата половина на периода 2000-2010 тази глобална тенденция беше насочена към усилване процеса на глобализация. В този смисъл всички регионални интеграционни процеси, на практика, работеха против основната глобална тенденция. Тоест, те бяха твърде скъпи и, като цяло, беше много трудно да продължат да се развиват и да не се допусне да бъдат прекратени. Илюстрация за това, колко скъпо е поддържането на тези процеси е Европейският съюз. Там се харчат луди пари само и само всички да са доволни, защото ако не са, няма да им е изгодно да останат в Съюза. Виждаме как малките страни-членки на ЕС, като тези от Балтика или Южна Европа, които бяха включени сравнително скоро, загубиха много от присъединяването си към Съюза. Разбира се, налице беше мощна пропаганднна кампания, прокарваща определена проевропейска идеология, налице е и елит, за който всичко това е изгодно. От гледна точка на обективните тенденции обаче, нещата изглеждат ясни. От 2008 насам тази ситуация започна да се променя. Защото механизмът за стимулиране на търсенето посредством емисията на долари престана да работи. Затова остават два варианта за развитие на събитията. Или европейците следва да се въоръжат с огромно търпение тъй като спадът на жизненото равнище на населението и, съответно, на икономиките е много голям (почти двукратен) и за Европейския съюз, и за САЩ, или пък трябва да се замени механизмът за поддържане на търсенето с помощта на емисията на долари с други, т.е. с регионални емисионни центрове. Така, след 2008 регионалната интеграция се очерта като водеща глобална тенденция, измествайки глобализацията. Пак по тази причина впрочем, всички опити през 90-те и началото на 2000-те да бъде създадено нещо на мястото на рухналия СССР не бяха успешни и обикновено се ограничаваха само с декларация на намерения. Сега обаче, нещата се промениха.

- Смятате че процесът на глобализация все повече остава в миналото?

- Глобализацията се разпада. Всичко, което се случва днес в Украйна, в Близкия Изток, в Северна Африка и на други места, са опити със сила да бъдат спрени тези процеси, които обективно няма как да бъдат преустановени. Тоест, САЩ, които бяха свикнали, че всички процеси в света се развиват в тяхна полза, а след разпадането на СССР бяха сигурни и, че вече никой не може да им попречи, внезапно откриха, че глобалните тенденции се променят. Американците не могат да осъзнаят, или по-скоро не са склонни да признаят факта, че дълбочинните механизми на кризата противоречат на тяхната фундаментална идея. Условно казано, концепцията, която е заложена в основата на теорията за кризата, се базира на идеята за края на капитализма. А Западът просто не приема тази идея.

- Тоест, смятате, че е дошъл и краят на теорията за цикличното развитие?

- Теорията за цикличното развитие вече не работи. Най-общо казано, тя работеше в рамките на глобалния цикъл, в рамките на глобалната тенденция. Само че тази тенденция се промени. Предстои началото на нови цикли, старите вече няма да функционират. Именно поради това е некоректно да определяме сегашната световна финансово-икономическа криза като "рецесия". Рецесията е цикличен термин, докато мащабите на сегашният спад и депресия са такива, че в никакъв случай не може да се говори за рецесия.

По тази причина, това, което се случва днес в рамките на развитието на Митническия съюз, представлява опит за създаване на такъв регионален емисионен център.  Тъкмо поради това възможността за присъединяване към Митническия съюз, освен от Армения, Киргизстан и някои други държави от ОНД, се обсъжда съвсем сериозно от страни, които никога не са били част от СССР. Това са Турция, Израел, Иран, Индия и Виетнам. Необходимо е обаче формирането на Митническия - Евразийския икономически съюз да става бавно и постепенно, защото ако този процес изкуствено се ускори, рискуваме да се окажем в същия капан, в който попадна Европейският съюз.

- Смятате че става дума за присъединяването на тези държави към Митническия съюз, или по-скоро за формирането на нов, алтернативен силов център?

- Разбира се, става дума за създаване на нов алтернативен център. Що се отнася до политическия елемент обаче, той не вълнува особено въпросните страни, той като в момента те дори не са регионални лидери. Турция например се опита да стане такъв лидер в рамките на пространството на някогашната Османска империя, но получи силен шамар от страна на исляма. Много ясно и беше показано, че плановете и няма как да се реализират. Това разбира се, няма да попречи на Анкара за заеме своята ниша, защото в икономически план, тя упражнява силно влияние върху немалко държави от региона. Макар че и тук не всичко върви гладко. Дори в Азербайджан идеята за евентуално обединение с Турция, под каквато и да било форма, поражда силни съмнения. В Баку се опасяват, че ако това се случи, те ще се превърнат в "господин Никой", а в Анкара се тревожат, че Азербайджан ще започне да "изсмуква" турските ресурси.

- Но нима и в Митническия съюз, поне в рамките на бившия СССР, не се очертава същата схема? Нали и там участват съвършено различни икономики - силно различаващи се в ресурсно отношение. Освен това, Москва, както показват преговорите в рамките на Съюза, също не е склонна да споделя ресурсите си.

- Не е така. Нещата са различни, защото в Митническия съюз съществуват определени схеми - т.е. определени договорености и, което е най-важното, има две държави, които разполагат с огромни природни ресурси, които те, на практика, могат да споделят с останалите. Това са Русия и Казахстан. Що се отнася до Армения, присъединяването и към Митническия съюз на практика означава следното. На фона на останалите участници, арменската икономика просто не се забелязва. Тя е много малка. Арменската диаспора обаче е втората след еврейската в света по своята сплотеност и влияние. Присъединяването на Армения към Митническия съюз означава, че тази диаспора (в по-голямата си част, разбира се) признава, че интеграционните процеси в рамките на ЕАИС са правилната стратегия, имаща голямо бъдеще. А тя е изключително мощен инструмент за влияние в света. Арменци живеят навсякъде: и в континентална Европа, и в близкоизточния регион, и в Америка. И тази диаспора притежава съвсем различна визия. Тези хора оценяват ситуацията отстрани, през друга призма и други параметри. Проблемът за споделянето на ресурси, както и други въпроси, по които в момента текат сериозни дискусии сред членовете и кандидатите за членство в Митническия съюз - всичко това са детайли. Ясно е, че всеки от участниците ще се опита да си извоюва по-добри позиции. Затова ще спорят и дори ще се карат по време на преговорите, но след това - в кулуарите, ще си стискат ръцете и ще декларират, че са постигнали голям пробив. Което, в общи линии, си е точно така.

- Как следва да се реши проблемът с конфликтните зони в рамките на новата (както твърдите вие) глобална тенденция за укрепване на регионалните интеграционни обединения?

- Да вземем например Балканите. Това е традиционна зона на руските интереси, затова следва да сме наясно, как да разговаряме с турците. Защото това е и традиционна зона на турските икономически интереси. В исторически план, Балканите са попадали в зоната на интереси на Персийската империя, на Рим и Византия, на Османската империя. Това е уникален регион, към който Турция не е равнодушна. Тя обаче не е в състояние да наложи политическата си доминация в него и затова се нуждае от руския политически чадър. Тоест, ще и се наложи да се споразумее с Москва и това споразумение може да бъде постигнато в рамките на Евразийската интеграция.

В Кавказкия регион се очертава подобна схема. Ако Армения влезе в Митническия съюз, Азербайджан вероятно ще я последва. В Баку просто не могат да допуснат Русия да действа изключително на арменска страна. Така поне мисля аз. Между другото, при подобно развитие доста бързо може да бъде решен и проблемът с Нагорни Карабах.

- Интересно, как може да стане това?

- Схемата е доста проста. Формално признаване на суверенитета на Азербайджан и широка автономия за арменското население в самия Карабах, както и освобождаване на азербайджанските райони, които бяха окупирани от арменците за да се гарантира зона на сигурност около областта, с последващото им демилитаризиране.

- Плюс предоставяне на мандат на Москва за гарантиране на сигурността в района?

- Струва ми се, че това няма да е необходимо, тъй като на практика малцина там са склонни да се сражават и ако съответните споразумения бъдат подписани, хората няма да воюват. Разбира се, всичко това няма как да стане факт още утре, но първите стъпки в тази посока могат да бъдат предприети достатъчно бързо.

- Свидетели сме на задълбочаваща се пропаст между (условно казано) Запада и Москва. Най-вероятно в Украйна няма да бъде осъществена истинска федерализация, макар да е възможно тя да получи статут на нечленуваща във военни блокове държава. На практика е налице процес на отдалечаване между Русия и Молдова, където изглежда все по-вероятно да бъде възродена идеята за обединяване с Румъния. Грузия пък е на подстъпите към НАТО. Как следва да действа Москва на фона на този разширяващ се тектоничен разлом?

- Всичко ще се решава в рамките на новите глобални тенденции, т.е. в рамките на регионалните интеграционни процеси. Именно поради това Грузия, макар и не толкова забележимо, вече се движи в обратната посока. Всяка държава от този регион или продава нащо на Север (т.е. на Русия), или не продава нищо. Грузия не може самостоятелно да изхрани собственото си население. Това е невъзможно, защото тази страна не произвежда нищо,           което да е по-евтино от турския внос. Затова грузинските пазари са на Север и това е факт. Трябва да сме наясно, че при евентуално глобално споразумение между Русия и Турция, всички проблеми в Южен Кавказ могат много лесно да бъдат решени. Разбира се, не бива да забравяме за Иран, макар, че и той не представлява кой знае какъв проблем. В този локален геополитически силов баланс Армения разчита на Иран, а Азербайджан - на Турция.

- Съгласете се обаче, че Иран е много труден партньор и постигането на споразумение с него няма да е лесно.

- Наясно съм с това. Иран и Турция също започват постепенно да се сближават, най-вече в рамките на антиамериканските си позиции. Тук обаче говоря най-вече за глобалните тенденции, затова нека оставим настрана локалните сблъсъци. Ако обаче доминираше някаква противоположна на регионалната интеграция глобална тенденция, независимо от всички опити за постигане на споразумения, те биха изглеждали малко вероятни. Но тъй като нещата са точно обратните, смятам, че в крайна сметка събитията в Украйна ще се развият по благоприятен от гледна точка на Евразийската интеграция начин и единствената част от нея, която ще се откъсне, е Галиция, която всъщност въобще не ни е необходима.

- И къде ще отиде тя?

- Ще отиде в сферата на влияние на Западна Европа. Всъщност, тя и е необходима, защото това, което се случва днес в тази част на континента е реализацията на един стратегически проект, представляващ втория опит на старите континентални елити на Европа, които са свързани със земята и чиито главен координатор е Ватиканът, да вземат реванш за разгрома си в Първата световна война. Именно тези елити заложиха навремето на Хитлер и отново загубиха, затова след това им се наложи прекалено дълго да останат в сянка, но напоследък започнаха отново да излизат на светло. Те обаче имат сериозен проблем - Холокостът и породеното от него законодателство, затова се нуждаят от някаква "свободна зона" в Европа, където биха могли да стартират възраждането на своята националистическа идея. Галиция е идеалното място за това, тя представлява своеобразна "сива зона". Там могат да се прокарват и разпространяват всякакви идеи, но тя трябва да бъде отделена от Киев, включително и защото засега той се контролира от американците.

{backbutton}