06
Пет, Дек
5 New Articles

Хамед АБДЕЛ-САМАД: Очаква ни апокалиптична битка

брой 4 2014
Typography

Египтянинът Хамед Абдел-Самад е роден през 1972 в Гиза (един от сателитните градове на Кайро), в семейството на имам. Учи английски и френски в Кайро, а през 1995 започва да изучава политически науки в университета на Аугсбург, Германия, където живее и днес. През 2009 защитава докторска степен в Мюнхенския университет. Автор е на няколко книги, в които подлага на остра критика радикалния ислямизъм и "джихадизма" и призовава за "ислямско просвещение" в Европа, което да доведе до отхвърляне законите на шариата, неравенството между половете, прозелитизма и агресивността спрямо останалите религии.  Абдел-Самад критикува западноевропейските правителства заради "прекалено мекото" им отношение към радикалните ислямисти и игнориране опасенията на коренните европейци. Сред по-известните му творби са "Сбогуването ми с небето" и "Залезът на ислямския свят", които пораждат изключително остра реакция сред радикално-ислямистките кръгове в Близкия Изток и Европа, като един от техните представители - професорът от Ислямския университет "Ал-Азхар" в Кайро Махмуд Шаабан го обявява за "еретик, който трябва да бъде убит". В резултат той е поставен под закрилата на немската полиция. В началото на април 2014 се появи поредната книга на Абдел-Самад "Ислямският фашизъм", превърнала се в бестселър в Германия.

Интервюто публикуваме с любезното съдействие на Дитрих Александър и "Ди Велт"

 

- Сравнително наскоро в Египет 529 членове на организацията "Мюсюлмански братя" бяха осъдени на смърт в резултат от ускорен съдебен процес, чиято законност поражда съмнения. Други 683-ма обвиняеми са застрашени от същата участ. Какво мислите за тези процеси?

- Без съмнение, това не е най-добрия начин за сдържане на терористите, той води само до появата на нови мъченици, които да се превърнат в пример за новото поколение джихадисти. От тази присъда печелят най-много именно "Мюсюлманските братя", защото светът вече не дискутира продължаващите терористични нападения, тъй като вниманието му е привлечено от тази несправедливост по отношения на тях. По този начин няма как да бъде прекратено насилието, а разделението и поляризацията на обществото в страната се задълбочават.

- Тоест, смятате, че тези процеси ще породят проблеми на бъдещия Египет, включително и на новия президент и върховен главнокомандващ маршал Абдул-Фатах Ас-Сиси?

- Мнозина египтяни смятат Ас-Сиси за месия и му възлагат огромни надежди. Той обаче е наясно, че страната е изправена пред много сериозни проблеми, които президентът не може да реши. Знае и, че същата тази тълпа, която толкова бурно го приветства в момента, ще излезе на протести срещу него, както излезе да протестира срещу Хосни Мубарак и Мохамед Морси, тъй като те не постигнаха толкова желаните от народа стабилност и просперитет. Ерата на диктатурата в Египет приключи, но липсата на диктатура не означава, че тя автоматично ще бъде заменена от демокрация.

- Очевидно сте силно песимистично настроен относно бъдещето на арабско-ислямския свят, като цяло. Това се вижда и в най-новата ви, четвърта поред книга. Струва ми се, че тезите ви стават все по-радикални. Така ли е наистина?

- Не е вярно! Често чувам, че съм радикален и обичам да споря. Всъщност, просто съм рационален човек, който нарича нещата с истинските им имена. Винаги съм бил такъв. И когато твърдя, че на исляма са присъщи някои фашистки признаци, това не е просто провокация.

- В чисто семантичен план обаче, подобно твърдение звучи много по-остро от всичко, което сте писали или казвали досега. Използването на термина "фашизъм" по отношение на политическия ислям със сигурност е нещо ново.

- За европейците и особено за германците това може да звучи остро и провокационно. Но, какво представлява фашизмът? Това е политическа религия, със своите догми, пророци и харизматичен водач, който уж има свещената мисия да обедини нацията и да победи всичките и врагове. Именно това представлява и ислямът. Фашизмът разделя света на приятели и врагове. В исляма светът се дели на вярващи и неверници. Теорията за заговора във фашизма, усещането за унижение и драматичен упадък, неистовото желание да отмъстиш, както и лишаването на противника от всички човешки черти - всичко това го има и в исляма и особено в езика, използван от политическия ислям. Смесицата от комплекса за непълноценност и желанието за световно господство, както и илюзията за безсилие и всемогъщество, обединяват ислямизма и фашизма. В книгата си споменавам 14-те тезиса на Умберто Еко за т.нар. "ур-фашизъм" (т.е. вечният фашизъм). И в ислямизма виждаме същото: култът към традицията, отношението към съвременността и контрареволюцията срещу Просвещението, теорията за заговора и махизма. Всъщност, на ислямистите им липсва само едно нещо - машина за масово унищожение на хора, с каквато са разполагали сталинистите и нацистите. Ислямизмът на няколко пъти търпи поражение, но никога не е бил наказван, за разлика от нацизма в Германия или фашизма в Италия. Това е и причината съществуването на ислямския фашизъм да се проточи толкова.

- Бихте ли стигнали дотам да твърдите, че политическият "фашистки" ислям може да вкара света в Трета световна война, ако се сдобие с достатъчно разрушително оръжие?

- Може би няма да е точно Трета световна война, но ще станем свидетели на битка с апокалиптични мащаби. Ислямистите ще започнат да отмъщават на неверниците. В по-ограничени размери това може да се види в онези сирийски градове, които се контролират от бунтовниците-ислямисти. Там хората биват убивани просто защото са християни, дори и децата. Да екзекутираш някого само заради религиозната или националната му принадлежност си е чиста проба фашизъм. И можем да го видим навсякъде, където ислямистите вземат властта: в Ирак, Афганистан, Сомали, Судан, Нигерия - без значение къде точно.

- А какво мислите за т.нар. "умерен ислям"? Наистина ли има такъв?

- От доста време насам пред очите ни е един отличен пример, какъвто е уж умереният ислям в Турция, управлявана от Реджеп Тайип Ердоган. Политическият опортюнизъм на Запада не позволяваше на тази система да покаже истинското си лице. Едва сега, по време на кризата, т.е. когато тя трябваше да премине през истинска политически и демократическа проверка, видяхме, че и там са налице същите фашистки тенденции.

- Тоест, става дума за вълк в овча кожа, или, както твърдите в последната си книга, за "демокрацията като Троянски кон"?

- Точно така. Ислямистът, стремящ се към властта, не е заинтересован от демокрацията. Той просто не вярва в нея, той вярва само в господството на Бога. Той не е заинтересован от борбата с безработицата, а иска да наложи определен морален ред в обществото, а след това и в целия останал свят.

- Нещо като Божие царство на земята?

- Да, и това е единственото, което го мотивира да участва в политиката. Той не уважава създадените от обществото институции, като парламентите и съдебните органи, тъй като според него Бог вече е дал на хората своите закони още преди 1400 години и те просто следва стриктно да се прилагат.

- Това означава, че диалогът с подобни хора е невъзможен...

- В този случай диалогът е просто загуба на време. Западът дълго време поддържаше диалога с Ердоган, но в крайна сметка се оказа излъган.  Т.нар. реформи, осъществявани от турския лидер, повече приличат на закони за укрепване на собственото му влияние. "Умереният ислям" е измислица на западните експерти по исляма. Съчетаването на умереността и исляма е парадокс, тези понятия не се пресичат. Истината за ислямистите е зададена веднъж завинаги още преди много столетия. Което също е ключова характеристика на фашизма.

- Това, което казвате, очевидно е опасно. Заплашват да ви убият, полицията ви пази постоянно, семейството и приятелите ви са в опасност. Тоест, рискувате живота си заради своите убеждения. Смятате ли се за мъченик?

- Не. Не ми харесва тази дума, нито мирогледът, стоящ зад нея. Много обичам живота, въпреки всички трудности и проблеми, с които се сблъсквам. Наложи ми се дълго да търся подход към този начин на живот, много неща пожертвах и много изгубих за да стигна дотук. Този подход към живота се нарича свобода. Това означава, че никой не може да ограничава моите морални принципи, това, което мисля и говоря. Фактът, че в нашия свят има хора, които не могат да го приемат, не е мой проблем. Никого не съм убивал, нито смятам да го правя. Никога не съм подлагал на съмнение правото на живот на всеки човек. Не мисля, че има нещо, за което си струва да умреш. Но не мисля и да смекчавам или ограничавам своите мисли и думи, просто защото на някои не се харесва това, което казвам. Не искам и нямам нужда от такъв живот.

- Да се върнем отново към въпроса за исляма и демокрацията. Президентът на Египет от средите на "Мюсюлманските братя" Мохамед Морси беше избран по демократичен начин, но след това бе свален с откровено недемократични средства. Какво куцаше в управлението на Морси?

- Морси нямаше план за Египет. "Мюсюлманските братя" разполагаха само с голи лозунги. Неочаквано обаче им се наложи да управляват икономиката, външната политика и туризма. Те го правеха изключително непрофесионално, концентрирайки се единствено върху обществения морал. Ислямистите нямаха план, имаха само морални ограничания. Ето защо, инфилтрирайки се в органите на властта, те ограничиха свободата, особено на жените.

- Смятате ли, че новият военен режим, който мнозина сравняват с този на Мубарак, е просто по-малкото зло?

- Със сигурност това е по-малкото зло. Макар че не става дума за точно повторение на модела на Мубарак, а на една по-либерална негова версия. Този режим също не е демократичен, защото демокрацията не възниква във вакуум. Арабско-ислямският свят, като цяло, още не е узрял за демократичните структури. Все пак, военният режим, икономиката и обществото се обединени от един общ знаменател. Бизнесът, индустрията, туризмът са онези сфери, в които може да се дискутира и да се постигат компромиси. "Мюсюлманските братя" живееха в съвършено различен свят. Те допуснаха почти фаталната грешка да повярват, че могат да превърнат Египет във втори Иран. Победата на демократични избори не дава карт-бланш за подобни трансформации.

- Това е вярно. Демокрацията трябва да бъде изпълнена с реално съдържание. В този смисъл, способна ли е някоя държава от арабско-ислямския свят да се нагърби с ролята на пионер в тази сфера?

- Не мисля. Все пак, възможно е в обозримо бъдеще нещо подобно да се опита да стори Тунис - това е малка държава, където гражданското общество е нелошо организирано, а Западът подкрепя развитието на обществените и демократични структури.

- В последната си книга се обръщате към едно момче, което ви пише, че благодарение на заплахите на ислямистите към вас е разбрало за вашите идеи. Смятате ли, че заплахите за разправа са се оказали полезни за популяризирането на възгледите ви?

- Като цяло, да и това илюстрира глупостта на фанатиците. Те не разбират, че ако забранят някоя книга или принудят автора и да млъкне, това обикновено има обратен ефект. Те казват: трябва да го убием! Хората обаче започват да се питат: защо? Какво твърди този човек? Само защото ислямистите живеят в свой, собствен затворен свят и общуват единствено помежду си, те смятат, че заплахите им могат да принудят хората да млъкнат. Това е смешно и наивно.

- Твърдите, че с книгата си сте бръкнали в гнездо на оси. Обикновено, подобни гнезда се изгарят. Каква е вашата стратегия за борба с политическия ислям? Има ли средство за това - може ли например да се използва икономическият успех на съперничещата му - демократична - система?

- Болестта трябва да е правилно диагностицирана. Доскоро нямаше възможност да се постави точна диагноза. В този смисъл се смятам за диагностик. Карл Краус беше казал: "Не мога да сортирам яйца, но разбирам, кога едно яйце е развалено". Става дума за хроничните болести на арабските общества: недостатъчно образование, недостиг на икономически структури, корупция, патернализъм... списъкът е дълъг. Това е блатото, в което фашизоидният ислямизъм се опитва да вкара хората, затънали в тресавището на разочарованията. Ислямистите са безкрайно далеч от съвременния свят. За техните последователи е много по-лесно да се занимават с идеологии, а не с реалните проблеми. Един проповедник, когото на Запад кой знае защо смятат за умерен, убедено твърди, че икономическият упадък е започнал именно, когато сме престанали да гледаме сериозно на джихада. На практика, той предлага нови завоевателни войни против християнските държави, налагане на данък върху християните и евреите и поробване на враговете на "правата вяра". Паралелите с фашизма са плашещо очевидни, това е антихуманно. Всички тези неща подхранват ислямистките митове и са безкрайно далеч от реалността. Те обаче формират изкривена и невярна визия за света, от която човек понякога просто не може да се измъкне.

- Тоест, ислямът и демокрацията са несъвместими?

- Не, разбира се. Твърдейки, че те са несъвместими само задълбочаваме заболяването и отлагаме лечението му. Истинският ислям е като "истинския социализъм", т.е. нещо прекрасно, което за съжаление не съществува никъде по света. Мюсюлманският свят се самозаблуждава, смятайки, че ислямската система може да бъде демократична. Демокрацията означава, че хората вземат решенията. Ислямът смята, че това право принадлежи единствено на Бога.

- Това звучи безнадеждно и едва ли е вдъхновяващо за милиард и половина мюсюлмани по света...

-  Арабско-ислямските общества искат да са модерни и успешни. Но, ако искам да конструирам един автомобил например, трябва първо да познавам законите на физиката, механиката и дори правилата за защита на околната среда, действащи в съвременния свят. След това трябва да видя, с какви материали разполагам. При това не ми е необходимо отново да изобретявам колелото. Достатъчно е да съм наясно, кои материали са подходящи за автомобилостроенето, и кои - не. Говеждата тор и автомобилът не си подхождат. Да се настоява, че говеждата тор следва да се използва при създаването на автомобила е фатална грешка. По отношение на въпроса за исляма и демокрацията: на Запад има интелектуалци, които твърдят, че има начин автомобилът да тръгне и с говежда тор. Това обаче няма да помогне за самоусъвършенстването, това е просто анестезия, т.е. упойка. Мюсюлманите не конструират автомобили, но ги купуват. Защо това да не е възможно и по отношение на демокрацията? Трябва да настояваме те да споделят нашите културни ценности, дори това да се оказва понякога преграда.

- Наричате исляма "остаряла религия", спряла да се развива някъде през ХV век и затова живееща в свое собствено Средновековие. Означава ли това, че ислямският свят ще трябва да премине през всичко това, което Европа е преживяла през средновековната епоха?

- Точно така. Очаква ни религиозна война с планетарни мащаби между сунити и шиити. И ни остава само да се надяваме, че след нея ще бъде осъществена Реформация, като тази в някогашна Европа. Не можем да си затваряме очите за това, но цената ще бъде висока. Огромни маси млади хора могат да бъдат привлечени и пожертвани в религиозните войни.

- Покойният Самюел Хънтингтън говореше за "цивилизационен сблъсък", имайки предвид исляма и западната цивилизация. Вие пък говорите за "вътрешноцивилизационен сблъсък", за вътрешноарабска война. За какво става дума?

- Свидетели сме на разгаряща се идеологическа война между съвременната, ориентирана към Запада, класа, която частично престана да е зависима от официалната гледна точка и религиозното господство на исляма, и традиционните сили, които се боят от свободата. Фашизмът винаги е черпел сили от този страх. Войната се възприема от фашистите, както и от ислямистите, като шанс за прераждане. Според тях, мирът в света може да бъде възстановен само ако всички хора приемат исляма. И това не е просто ислямизъм, така пише в Корана. Можем да противодействаме на това, само ако се обърнем към корените на тази идеология, без да бъдем ограничавани от каквито и да било табута, и ги изтръгнем. Който смята, че подобен подход е прекалено радикален, просто подценява проблема.

- Когато, през ноември 2013, изчезнахте за два дни в Кайро, мнозина се опасявяаха за живота ви. Какво всъщност се случи тогава?

- Четирима души ме качиха насила в колата си и ме откараха в някаква къща. Държаха се зле, биеха ме и с опрян в главата ми пистолет ме принудиха да подпиша някакви документи, чието съдържание не можах да видя. Когато все пак ме пуснаха, попаднах на най-глупавия полицай в света. Всъщност, единственото, което искаше египетската полиция беше да докаже, че е действала по правилата. Истината обаче е, че властите не успяха да гарантират личната ми сигурност. Сега ги съдя, но тъй като за това разследване отговаря същият отдел в полицията, срещу който водя дело, няма да се случи нищо.

- Този случай беше ли свързан със заплахите на ислямистите, че ще бъдете убит?

- Не, тук ставаше дума просто за пари. Това бяха криминални елементи, действащи по поръчка. След революцията и свалянето на Мубарак бях изпълнен с оптимизъм и вложих всичките си спестявания в една египетска компания. Днес в нея работят сто души, а брат ми заемаше важен пост в ръководството и. Постепенно обаче, съдружниците му я превърнаха в семейна фирма и започнаха да се занимават с откровено криминален и опасен бизнес. Затова брат ми напусна управлението на компанията, а аз поисках да ми върнат инвестициите. Трябваше да ми изплатят първия транш от 27 хиляди евро и тъкмо тогава бях отвлечен. Делото срещу тях продължава и днес.

- Това сигурно ви се е отразило много зле?

- Така е. След като се прибрах в Германия, цяла седмица се лекувах при един известен психиатър. Беше ми трудно да се върна към ежедневните си задължения, загубих увереността си. Мислех си, че опасността да бъда убит е най-лошото, което би могло да ми се случи в Египет, но бърках. Египетското правителство губи контрола си над хората, а и те започват да губят контрол над себе си. В същото време висшето мюсюлманско духовенство се вълнува от въпроси като този, дали Пророкът може да показван в някой филм или не. Всичко това е безкрайно далеч от реалността, затова се опасявам, че един ден ще се появи някой и ще каже: "Знам как да се оправя с проблемите". И тогава на сцената ще излезе фашизмът.

{backbutton}