16
Сря, Окт
4 New Articles

Украинската криза поставя на изпитание съществуващите геостратегически баланси и поражда опасения от глобален конфликт. Изненадващо за някои наблюдатели, подобни страхове остават чужди за масовото съзнание на балканските народи, въпреки усилията на големите медии. Ако не сме свидетели на инфантилна проява на тотално безразличие към геополитическите катаклизми, би следвало да търсим възможното обяснение в една по-различна гледна точка, която балканските общества и техните елити имат към събитията. Тя се изразява в наличието на специфични приоритети, при които включването на балканските страни в процеса на европейска интеграция се съчетават с финансовата и културна обвързаност с Русия. Сърбия представлява, може би най-характерният пример за такова съчетание.

Смяната на властта в Киев и отделянето на Крим, които белязаха разгара на кризата в Украйна, съвпаднаха с разгара на изборната кампания в Сърбия. Повече от всякога след промените през 2000, изборната дискусия в Белград бе съсредоточена върху вътрешнополитически теми, свързани със икономическите и социални проблеми в страната. Предстоят тежки финансови и структурни реформи. Сръбската прогресивна партия и Сръбската социалистическата партия, които управляват от 2012, имаха нужда от препотвърждаване подкрепата на избирателите. Силният човек в правителството – вицепремиерът Александър Вучич, който е и председател на Сръбската прогресивна партия, демонстрира в кампанията категоричното намерение да спечели пълно мнозинство и да получи цялата отговорност за формиране на новото правителство (както и стана). Сред най-значимите аргументи, че неговата партия заслужава да получи доверието на избирателите се посочваше и успешното начало на преговорите за присъединяване към ЕС, започнали през януари 2014. Това се оценява като исторически успех за сръбското общество и по тази причина моментът бе използван за насрочване на извънредни парламентарни избори. Посланието беше, че интеграцията в ЕС е моделът за спасение и благоденствие на страната.

Тезата се споделя и от основните политически партии. Единствено Демократическата партия на Сърбия на бившия президент и премиер Воислав Кощуница пропагандира прекъсване на преговорите с ЕС и по-тясно обвързване с Русия. Всъщност, по-тясното обвързване с Русия се подразбира от само себе си в сръбското обществено мнение. Съвместните икономически проекти и особено строителството на газопровода „Южен поток“ се възприемат като важен инструмент за създаване на работни места. Руските заеми са един от основните канали, по които в държавата влизат свежи пари.

Реакцията на украинската криза

На този фон, развитието на кризата в Украйна се следи от сръбската преса, без да влиза сериозно във вътрешнополитическия дебат. Коментарите се ограничават до „Сърбия не е Украйна”, като обществото много повече се притеснява от социалните вълнения в Босна и Херцеговина и възможността те да се прехвърлят през границата.

Безредиците в Босна и Херцеговина обаче постепенно затихнаха през февруари, а в края на месеца в Лондон дори се обсъждаше необходимостта да бъде създаден нов „План Маршал“ на ЕС за Босна[1]. Темата бързо бе забравена, когато през последните дни на февруари започна отделянето на Крим от Украйна. На 3 март беше свикано извънредно заседание на Съвета на ЕС. То оцени действията на Русия като агресивен акт на нарушаване суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Решението е важно за държавите кандидат-членките на ЕС, защото всяка от тях има подписано споразумение за сътрудничество и асоциация със Съюза, което ги задължава да съгласуват външната си политика с тази на ЕС.

Задължението е в сила и за Сърбия. На следващия ден беше публикувано изявление на сръбското Външно министерство. То набляга на подкрепата за политическите усилия за изход от тежката ситуация и се въздържа от осъждане на Русия. Препоръчва се на сръбските граждани да не пътуват до Украйна, а на тези, които са там – да поддържат връзка с посолството. Към него трябва да се обръщат и пребиваващите в Украйна граждани на Босна и Херцеговина и на Черна гора, които нямат собствени посолства[2]. Интересно е сравнението с Черна гора, където на 5 март правителството в Подгорица осъди „откритото нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и агресията на руските въоръжени сили“.

В Сърбия подобно изявление не би получило подкрепата на населението, което реагира емоционално на страната на Русия. Емоционалната подкрепа беше продължена от практически действия. На 5 март група сръбски доброволци от организацията „Четническо движение” дадоха пресконференция в Севастопол, че са се притекли на помощ на „братята руси“. „Нашата цел е да изразим подкрепата от сръбския народ за руския народ, който се намира в същата ситуация, в която е била и Сърбия”. Ръководител на групата е Милутин Мишкович. Той и четиримата му сподвижници са участвали в боевете в Косово през 1999, като сътрудници на полицията. Групата беше включена в казашките части, охраняващи един от контролно-пропускателните пунктове към Севастопол. Сръбските медии отделиха голямо внимание на четниците, за разлика от руските, предпочитащи да показват подкрепящите ги политици от Западна Европа[3].

В същото време, за сръбските медии, по-важна е темата за икономическите контакти с Русия. На 6 март беше подписан анексът към договора за руския кредит за реконструкция на шест участъка от сръбските жп линии с обща дължина от 112 км. Кредитът е в размер от 89,9 млн долара. По този повод ръководителите на сръбските и руските железници дадоха съвместна пресконференция. Бе съобщено, че за проекта са привлечени и 25 млн евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Скритото послание е, че отпуснатите от Русия средства са повече, но на заден план се налага още един извод – че Сърбия се нуждае като от парите на Русия, така и от тези на Европа[4].

Икономиката обаче, не успява напълно да измести политиката. Повод стана интервюто на руския президент Владимир Путин от 3 март, в което той за първи път официално прокламира възможността Крим да бъде присъединен към Русия. Според него, гражданите на всяка територия могат имат право на самоопределение, както то е било признато на косовските албанци и на много други народи по света. Както е известно, до този момент Русия твърдеше, че косовската независимост е сериозно нарушение на международното право. Сега Путин се позова на Косовския прецедент, за да оправдае референдума в Крим. Сръбските официални лица се надяваха, че Русия няма да позволи Косово да се превърне в прецедент, макар че за подобна възможност се заговори още при проблемите с Абхазия и с Южна Осетия. Остава въпросът, дали Русия ще запази позицията си да не се допуска Косово да стане член на ООН. В Европа дори се появиха коментари, че се обсъжда сделка – международно признаване за връщането на Крим към Русия срещу руско признаване на косовската независимост[5]. Дилемата се отразява със смесени чувства от сръбската преса, а опозиционното консервативно движение „Двери“ обвинява управляващите социалисти и прогресисти, че са допуснали загубата на Косово[6]. Представители на Сръбската прогресивна партия пък отказаха да коментират изказването на руския президент, ограничавайки се с твърдението, че въпросът за отцепването на Крим е голяма геополитическа тема и в този момент Сърбия трябва да бъде неутрална.

Наложи се лично руският посланик в Белград да обяснява, че думите на Путин не означават признаване на Косово, а целят единствено да бъдат разобличени „двойните стандарти“ в международните отношения[7].

Все пак, косовският прецедент е важен за Русия, което пролича в изявлението на Външното министерство в Москва от 11 март, във връзка с декларацията за независимостта на Крим. В краткия текст, руските дипломати използват като основен аргумент именно заключението за Косово на Международния съд на ООН от 2010[8]. Посолството в Белград обаче отново направи спешно изявление, че няма промяна на руското становище за Косово.

Всичко това обаче не се отразява на сръбско-руските връзки. На 13 март сръбската агенция за чуждестранни инвестиции организира работна среща за насърчаване на взаимния износ между Русия и Сърбия, под мотото „Износ без ограничения“. Беше подчертано, че Сърбия е единствената страна, извън Митническия съюз Русия – Белорусия - Казахстан, която има подписано споразумение за свободна търговия с Москва. Срещата бе обявена за работна, но на нея, освен сръбски и руски бизнесмени, присъстваха премиерът Ивица Дачич, вицепремиерът Александър Вучич и председателят на вече разпуснатия парламент Небойша Стефанович. Присъствието им безспорно имаше предизборен характер, което още повече подчертава значението на Русия за външноикономическите отношения на Сърбия[9]. Събитието беше отразено и на официалната страница на сръбското правителство.

Сръбските избори и кримският референдум

На 16 март 2014 едновременно се проведоха извънредните парламентарни избори в Сърбия и  референдумът за независимост на Крим. Предният ден руският посланик в Сърбия Александър Чепурин изрази надежда, че на власт в Белград ще дойдат сили и партии, които са приятелски настроени спрямо Русия[10]. Както е известно, изборите бяха спечелени категорично от Сръбската прогресивна партия. На второ място са досегашните им коалиционни партньори от Социалистическата партия. Демократическата партия на Сърбия, която официално се възприема като най-проруската в Белград, не влезе в парламента, за първи път след политическата промяна през 2000.

Дебатите по съставянето на новото сръбско правителство съвпаднаха със задълбочаване на противоречията между ЕС и Русия. В дните около референдума в Крим (и изборите в Сърбия) течаха интензивни дискусии за налагане на санкции от страна на ЕС. Въпросът засяга пряко Сърбия, защото от страните с кандидат-членски статут се очаква да споделят общата външна политика на ЕС. На 17 март в Брюксел се проведе извънредна среща на върха, в резултат, на която стартира процедура по налагане на санкции на ЕС срещу Русия. На този етап, санкциите са ограничени и това позволява на сръбския политически елит да забави своята реакция. В Белград трябва да отчитат и случващото се в Москва. На 18 март президентът Путин обяви решението за присъединяване на Крим към Русия. В речта му отново бе споменат косовският прецедент и по-конкретно становището на САЩ, внесено в Международния съд на ООН през 2010.

Възниква и въпросът за отражението на Кримската криза върху териториалната цялост на Сърбия. Кметът на населената с албанци община Буяновац в Южна Сърбия Йониз Муслиу заявява, че те имат същото право като Крим да се присъединят към Косово, защото са провели референдум още през 1992. Муслиу е бивш политически лидер на т.нар. Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац по време на албанските бунтове през 2001[11].

Вътрешният натиск съвпада и с външен, при това от противоположни страни. На 19 март външният министър Иван Мркич бе посетен последователно от посланика на ЕС Майкъл Дейвънпорт и от руския му колега Александър Чепурин. В медиите проникна информация, че сръбски дипломати са канени за разговори в украинското Министерство на външните работи, където са изразили подкрепата на своята страна за териториалната цялост на Украйна. На 21 март сръбското Външно министерство заяви обаче, че няма да има официална позиция, защото държавата се ръководи от служебно правителство, а то не е разполага с капацитета да коментира актуални политически събития по света[12].

Очерта се и друга интрига. Два дни никой не знаеше, къде са лидерите на победилите на изборите партии - Александър Вучич и Ивица Дачич, които към момента бяха служебни вицепремиер и премиер. Появявиха се твърдения, че двамата са на посещение в Москва. На жълтата преса дори бе подхвърлена снимка на Вучич, който уж вечеря в ресторант в Белград, но никой не я прие за достоверна. Следващата информация бе, че Вучич е в Москва за контролен преглед, но и тя не беше потвърдена. Правят се предположения, че в Москва са водени разговори за състава на следващото сръбско правителство, но няма как да не е била обсъждана и темата за евентуални санкции срещу Русия. За Белград е важно да продължи да получава руски заеми, а за Москва – да продължи изграждането на газопровода „Южен поток“[13].

В крайна сметка, Александър Вучич се появи на 22 март при президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Първата официална среща на победителя в изборите е символична сама по себе си. На въпросите на журналистите към Вучич за случващото се в Крим, той отговори, че националната позиция по украинската криза не може да бъде формулирана от едно служебно правителство. Все пак, Вучич бе категоричен, че Сърбия ще изпълни задълженията си към ЕС, но няма да има враждебно поведение срещу Русия. Още по-многозначително бе изказването му: „Ние категорично зачитаме нормите на международното право и териториалната цялост на всички страни, но не приемам по този въпрос да бъда поучаван от тези, които са потъпкали териториалната цялост на Сърбия… Правителството не е нито руско, нито немско, а сръбско“[14]. Думите му бяха разпространени от всички основни медии. Бъдещият премиер гарантира, че официалната позиция ще бъде балансирана и отговорна и поясни, че не става дума за балансиране между Европа и Русия, въпреки че на практика нещата стоят точно така. Не бе коментирано отношението към САЩ, защото самата Западна и Централна Европа балансира между САЩ и Русия.

Същият ден избухна и друг скандал. Временният украински премиер Яценюк публикува видеообръщение, с което мотивира необходимостта Украйна да стане член на ЕС. В него бе включена карта на Европа, но Сърбия липсваше в нея. Скандалът бе раздухан  от хърватски медии, твърдящи, че става дума за умишлена украинска провокация заради „близките” отношения между Сърбия и Русия. Сръбският външен министър извика украинският посланик за обяснение.

Трудно може да се говори обаче за сръбски неутралитет, относно случващото се в Украйна, тъй като на 22-23 март в Белград на официално посещение беше делегация на въоръжените сили на Руската Федерация, начело с командващия на 106-та въздушно-десантна дивизия Дмитрий Глуженков. Делегацията се срещна с колеги от специалната бригада на Сърбия. Обсъдени бяха бъдещи съвместни учения на специалните части на двете страни. Датата не е уточнена, но бе съобщено, че учението ще се проведе в близост до границата с Косово. По същото време в Белград се проведе и международна конференция „Глобалният свят срещу глобалния интервенционизъм и интернационализъм“. Сред участниците беше руският професор Владимир Козин, главен съветник в Руския институт за стратегически изследвания (аналитично звено към администрацията на руския президент). В Белград Козин представи доклада „Главната цел на натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 и позицията на Русия“. Както  е известно на 26 март 2014 се навършиха 15 години от началото на конфликта между бившата Съюзна Република Югославия и НАТО. През 1999 СРЮ включваше Сърбия и Черна гора, но натовските бомбардировки бяха само срещу Сърбия. По този повод медиите припомниха за материалните щети понесени от страната, включително заради използването на боеприпаси с обеднен уран, които продължават да причиняват онкологични заболявания. Темата беше подета и от руската информационна агенция ИТАР-ТАСС. Президентът Томислав Николич положи венец пред паметника на пострадалите от бомбардировките, като повтори думите на Вучич, заменяйки германци с европейци: „Новото правителство няма да бъде нито проруско, нито проевропейско, а просръбско“.

На 25 март официално стартира началото на модернизацията на жп линията Белград – Панчево, финансирано с руски кредит. На церемонията присъстваха служебният премиер Ивица Дачич и руският транспортен министър Максим Соколов. Соколов се срещна и с бъдещия сръбски премиер Александър Вучич. Срещите бяха широко огласени от информационната служба на сръбското правителство, без някой да се притеснява, че се провеждат в момент, когато на много руски официални лица е забранено да посещават страните от ЕС[15].

Сръбският неутралитет

Най-старият белградски вестник „Политика” публикува на 26 март статията „В състояние ли сме да предложим титовски отговор на украинската криза”. Водещи сръбски политолози отбелязаха нуждата от решение, „по модела на тези, които изработваше Тито”. В тази връзка се предлага Сърбия да се присъедини декларативно към официалната позиция на ЕС, но да се придържа към политика на неутралитет. Споделя се опасението, че поради липса на ресурс да упражни сериозен натиск върху Русия, ЕС (както се оказва) може да притиска само по-малки страни, като използва подписаните Споразумения за стабилизиране и асоциация[16]. По този повод, се коментира, че най-добрият сценарий за Сърбия би бил „Тито да излезе от гроба”. Всъщност, това е послание не само към сръбската публика, но и към външните наблюдатели, на които се припомня модела на равноотдалеченост и ухажване от страна на двата враждуващи блока, който Тито успя да извоюва по време на студената война. Експертите предлагат да се балансира „по тънка линия” докато може, а след това Сърбия да подкрепи евентуалните санкции на ЕС срещу Русия, но само на „декларативно ниво“.

Сръбският неутралитет беше подложен на изпитание на 27 март 2014. Тогава Общото събрание на ООН прие резолюция, осъждаща Русия. Въпреки, че тя няма задължителен  характер, Сърбия и Босна и Херцеговина отказаха да участват в гласуването, докато по време на дискусиите изрично бе подчертано, че позициите на ЕС се споделят от Черна гора и Албания.

На 28 март повечето сръбски медии съобщиха, че върху Сърбия се упражнява натиск да наложи санкции срещу Русия, като бяха цитирани две ключови фигури от служебното правителство. Така, според външния министър Иван Мркич, Сърбия няма да предприема нищо против Русия и повечето страни от ЕС проявяват разбиране към спецификата на Сърбия и нейната история. На свой ред, главният сръбски преговарящ с ЕС, Таня Мишевич акцентира върху факта, че в ЕС няма изработена обща външнополитическа позиция към Русия.

Натискът се усили с наближаването на 31 март, за когато бе насрочен поредният кръг от преговорите в Брюксел по косовския въпрос. Реакциите в сръбското обществено мнение бяха доста бурни. В социалната мрежа Фейсбук се появи група, призоваваща руския президент Владимир Путин да присъедини и Сърбия. Само за няколко дни тя събра над 27 500 членове. Поддръжниците на противоположната теза опитаха да се включат в дискусиите с няколко статии, оценени като антируски и породили бурно недоволство. На 30 март представители на народното движение „Наши“ посетиха руския посланик в Белград и му предадоха списък на „30-те най-отявлени сърбофоби“, с настояване да се забрани влизането им на територията на Русия. В списъка са включени директорът на Радио Б-92 Веран Матич, директорът на Фонда за хуманитарно право Наташа Кандич, писателите Владир Арсениевич и Светислав Басара, журналистката Биляна Сърбиянович, политолозите Бранко Радун и Иван Вейвода.

На 31 март сръбска делегация начело с Александър Вучич посети Брюксел за поредния кръг по преговорите за Косово. Вучич се срещна и с европейския комисар по външните работи Катрин Аштън. Пред медиите той заяви, че има молба към европейските си съюзници: „не искайте от нас да станем врагове на Русия. За Сърбия е още по-тежко, защото същите, които днес защитават териториалната цялост на Украйна, нарушиха териториалната цялост на Сърбия. Сърбия не желае да бъде враг на Русия и западните страни трябва да се съобразят с това. Те трябва да го направят заради историята и заради позицията на Русия през 1999. Знае се от кои държави и каква подкрепа сме получавали през 1999, както и при някои други кризи. Затова извинете, Сърбия не застава на страната на Русия или на някои друг. Сърбия никога няма да въведе санкции срещу Русия и никога няма да участва в това“. Макар да нямаше официално възражение от страна на Аштън, същият ден радио „Дойче веле“ излезе с коментар на неназовани „дипломатически източници” от Брюксел, според които „ЕС разбира трудностите за Сърбия и за Босна и Херцеговина да вземат становище“.

На практика Сърбия все пак въведе санкции, но… срещу Украйна. На 3 април сръбската авиокомпания „Ер Сърбия”отложи за неопределен период началото на полетите си до Киев „заради нестабилната ситуация в страната”. Според генералния директор на компанията, безопасността на пътниците и екипажите е на първо място.

На 3 април германският и руският посланик в Белград дадоха две отделни пресконференции, в които подкрепиха Вучич. Според посланик Хайнц Вилхелм: „Германия е удовлетворена от позицията на Сърбия, че зачита териториалната цялост на всяка страна. Приемаме за сведение и позицията, че Сърбия няма да наложи санкции спрямо Русия. Не мога да го коментирам, но аз лично разбирам тази позиция, още повече че ЕС също не е наложил такива санкции“. Няколко дни по-късно германският посланик присъства, редом до Александър Вучич, при първата копка за изграждането на фабрика на германската компания „Доктор Йоткер“ в Шимановце, край Белград. Компанията инвестира собствени 9,5 милиона евро, което показва, че германският бизнес не очаква бъдещи усложнения в отношенията между Сърбия и ЕС.

Руският посланик пък говори срещу използването на двойни стандарти и за пореден път обясни, че „при обявяване независимостта на Крим и неговото присъединяване към Русия напълно са спазени принципите на международното право и устава на ООН, докато тези принципи не бяха спазени в случай с Косово. От изказванията на някои западни представители, може да се остане с впечатление, че в Косово също е бил проведен референдум.“ В медийната кампания се включиха и представители на руското министерство на извънредните ситуации. Те напомниха, че руските специалисти са единствените, които помагат за разчистването на страната от неизбухнали бомби от бомбардировките от 1999, като от 2008 до 2013 е обработена площ от 369 хектара и са открити 12 344 експлозивни материала.

Подкрепата на сръбското обществено мнение за Русия може да се счита за спечелена, но сръбските елити искат още нещо. Според новия сръбски премиер Александър Вучич, не е правилно цялата печалба от дейността на националната петролна компания NIS, 56% от която се контролират от руския гигант „Газпром“, да отива в ръцете на руските партньори. Той смята за необходимо Сърбия да получи своята част от печалбата и да използва средствата за погасяване на многомилионния дълг, който националната газова компания „Сърбиягаз“ има към „Газпром“. Вучич анонсира, че преговорите по този повод още не са започнали, но предстоят. Показателно е изказването му: „Имаме добри и приятелски отношения с Русия, но това не означава, че не трябва да се грижим за собствените си пари и граждани“.

Значението на енергийната тема се открои и при посещенията на посланик Чепурин в сръбската провинция на 9 април в град Крушевац. Формалният повод бе обсъждането на сътрудничество с местните сръбски власти в областта на строителството, земеделието, енергетиката и културата. Чепурин отказа да коментира геополитически теми, включително и опасенията за блокиране изграждането на „Южен поток“, но не пропусна да отбележи, че ако Русия е по-силна, от това печели и Сърбия.

На газова тема беше и срещата на посланик Чепурин на 10 април. Той връчи на сръбския президент Николич писмото на Владимир Путин до всички европейски лидери,  в което се предлагат спешни преговори за гарантиране доставките на природен газ и решаване на въпроса с неразплатените задължения на Украйна към Русия. Николич използва случая да повтори сръбската позиция за неутралитет относно ситуацията в Украйна: „Искреното ни приятелство към Русия и личното ми уважение към президента Путин остават непроменени“. От своя страна, руският посланик заяви, че Русия цени приятелството и принципната позиция на Сърбия. На следващия ден ръководителят на Департамента за управление на проектите в „Газпром“ Леонид Чуганов съобщи, че началото на основните строително-монтажни работи по „Южен поток“ в Сърбия ще започне в края на второто тримесечие на 2014.

Заключение

Междувременно сръбско-руските връзки успешно преминаха и изпитанието на Съвета на Европа. На 11 април Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отне правото на глас на Русия до януари 2015 и не разреши на руските представители да участват в работата на органите на ПАСЕ. Сръбските парламентаристи от опозиционните Демократическа партия (ДП) и Обединени региони на Сърбия (ОРС) подкрепиха решението, но другата опозиционна Либерално демократическата партия, която традиционно се определя като най-прозападно и пронатовски ориентирана, изненадващо се въздържа. Двете, управляващи до изборите Прогресивна и Социалистическа партии гласуваха против. Стигна се до малка криза, защото сръбското Външно министерство бе препоръчало на всички да гласуват против, но някои от парламентаристите се съобразиха с ръководството на европейската политическа група, към която принадлежат. В Белград ръководството на  ОРС се разграничи от своя депутат, който гласува „за“, същото заявиха в по-мека форма и от ДП. Служебният министър-председател на Сърбия Ивица Дачич обяви, че гласуването на депутатите от управляващите досега партии „против“ е показало ясно позицията на сръбското правителство по отношение на санкциите.

Така, от анализа на сръбската позиция относно присъединяването на Крим към Русия може да се направи изводът, че финансовата и културна обвързаност на страната с Русия определят и нейното нежелание да подкрепи каквито и да е санкции. На този етап, подобна позиция не влиза в противоречие с реалната политика на ЕС, която огласява „политически санкции“ от съображения за престиж, но се въздържа да прекъсне огромните си икономически връзки с Русия. Известен проблем за сръбското обществено мнение представлява включването на косовския прецедент в аргументацията на Москва, но истината е, че мнозинството от сърбите вече са се примирили със загубата на Косово. Освен това сръбското национално самочувствие беше зачетено със заявленията на Русия, че ситуацията в Косово и Крим е била коренно различна. За сръбския политически елит се предлага и друго удовлетворение. Той ще получи своята част от баницата при изграждането на новите европейски газови коридори.

 

* Институт по балканистика при БАН

 

 

 


[1] Вълненията в Босна са местен „пожар“, който може да бъде угасен с повишаване на жизнения стандарт, заяви босненският премиер: БТА-Балкански новини – Лондон, 24 февруари 2014; Сараево, 25 февруари 2014; Сараево 26 февруари 2014.
[2] Саопштење Министарства спољних послова Републике Србије поводом ситуације у Украјини, 04. март 2014 - http://www.mfa.gov.rs/sr/index.php/pres-servis/saopstenja/12198-2014-03-04-13-09-00?lang=cyr
[3] Српски добровољци у Севастопољу, Танјуг - 05.03.2014
[4] Потпис на уговор за реконструкциjу 112 километара пруге, Танјуг- 06.03.2014
[5] Eric Frey, Realpolitische Antworten auf Putin, Der Standard, 04.03.2014.
[6] Путин: Ако може КиМ, може и Крим, Политика, 05.03.2014; Издајници Србије се не могу сакрити иза Путина: Јавни сервиси тајних налога натократије, 06.03.2014 - http://www.dverisrpske.com/sr/za-dveri-pisu/saradnici/114-vladimir-dimitrijevic/5030-izdajnici-se-ne-mogu-sakriti-iza-putina.html
[7] Александар Чепурин: Русија није мењала и неће мењати свој став о питању Косова, Политика, 08.03.2014
[8] Заявление МИД Российской Федерации о принятии Декларации о независимости Автономной Республики Крым и г.Севастополя, Москва, 11.03.2014 - http://www.mid.ru/brp_4.nsf/newsline/D0970B9343D2FD9644257C98004F470A
[9] Велике могућности за српске компаније на руском тржишту - http://www.srbija.gov.rs/vesti/vest.php?id=206702
[10] Чепурин: Нова влада да реализуjе оно што jе потребно Србиjи: Танјуг - 16.03.2014
[11] Албанците от Южна Сърбия смятат, че щом Крим се е присъединил към Русия, те могат да се присъединят към Косово – БТА, Балкански новини, 18 март 2014
[12] Саопштење Министарство спољних послова поводом писања извесних медија о ставу Р. Србије око Украјине, петак, 21. март 2014 - http://www.mfa.gov.rs/sr/index.php/pres-servis/saopstenja/12237-2014-03-21-17-02-08?lang=cyr:
[13] V. N. Vučić u Moskvi zbog pregleda, 21. mart 2014 - http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/politika/aktuelno.289.html:483750-Vucic-u-Moskvi-zbog-pregleda
[14] Србија ће увек штитити стабилност и опстанак Републике Српске - http://www.srbija.gov.rs/vesti/vest.php?id=207040
[15] Развој железнице важан фактор даљег економског раста Србије - http://www.srbija.gov.rs/vesti/vest.php?id=207105; Инфраструктурни пројекти окосница развоја Србије
http://www.srbija.gov.rs/vesti/vest.php?id=207136
[16] Ј. Церовина, Б. Баковић, Имамо ли титовски одговор на украјинску кризу, Политика, 26.03.2014 - http://www.politika.rs/rubrike/Politika/Imamo-li-titovski-odgovor-na-ukrajinsku-krizu.sr.html

 

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5/2019