24
Съб, Авг
4 New Articles

Глобалната икономика и нейните отрасли през 2014

брой 2 2014
Typography

Най-големите промени през настоящата 2014 ще бъдат свързани с Европа, която най-сетне демонстрира тенденция към икономическо възстановяване. За автомобилната индустрия това ще означава край на петгодишната криза на продажбите в тази част на света. Очаква се и  ръст в продажбите на потребителски стоки, както и по-голяма стабилност на финансовия сектор. В Северна Америка икономическият растеж вече е факт в редица отрасли. В енергийния сектор например, САЩ вече са сред водещите производители на енергоносители, благодарение на бума в производството на шистов газ.

Развиващите се пазари, напротив, демонстрират известно забавяне в темповете си на растеж. Развитието на Китай ще продължи да бъде критично важен фактор за глобалните икономически сектори, като се очаква той да покаже достатъчно висок ръстеж - от порядъка на 7%. През тази година индийската икономика също ще се развива със сравнително високи темпове, докато за Бразилия и Русия прогнозата за 2014 и 2015 не е много добра (виж таблица 1).

 

Таблица 1. Темпове на нарастване на БВП, %

 

2009

2010

2011

2012

2013

2014*

Светът като цяло

-2,3

4,0

2,6

2,2

2,0

2,7

САЩ

-2,8

2,5

1,8

2,8

1,7

2,6

Япония

-5,5

4,7

-0,6

2,0

1,9

1,7

Държави от зоната на еврото

-4,4

1,9

1,6

-0,6

-0,5

0,9

Китай

9,2

10,4

9,3

7,7

7,7

7,3

Латинска Америка

-1,5

5,8

4,4

2,9

2,7

3,2

Средният Изток

1,8

5,4

2,7

3,6

2,6

3,8

Русия

-7,8

4,3

4,3

3,6

1,3

2,2

*Прогнозни данни

Източник: World Bank; EUI global forecast, 20th November, 2013.

 

През тази година ще се очертаят региони и държави с особено благоприятни перспективи за икономически растеж. Според резултатите от анкетите на списание Economist, сред водещите глобални компании, като най-перспективни за инвеститорите държави (освен тези от BRICS) се посочват Индонезия и Мексико, а сред отделните икономически сектори - телекомуникациите и финансовите услуги.

Автомобилната индустрия: годината на европейското възраждане?

За автомобилната индустрия 2014 ще бъде годината на края на продължителната рецесия и връщането на държавите от ЕС на траекторията на положителните темпове на растеж. Белезите за това бяха ясни още през последните месеци на миналата 2013. Във Франция ръстът на продажбите на нови автомобили вероятно ще надхвърли 2%, в Италия - 4%, а във Великобритания ще е около 5%.

Разбира се, автопроизводителите ще продължат да се сблъскват с редица предизвикателства, включително с дългосрочната тенденция за прехвърляне на производството от развитите към развиващите се страни. През 2014 азиатските държави ще контролират 43% от глобалния пазар на автомобилни продажби (преди шест години делът им беше 30%), а Латинска Амерека и другите развиващи се пазари - още 15%. Тази тенденция ще ограничи дела на Северна Америка до 25%, а делът на Западна Европа ще падне до 17% (срещу 26% през 2009).

Доскоро инвестициите в нови мощности на бързоразвиващите се пазари изпреварваха съкращаването на мощностите на традиционните автомобилни пазари. Въпреки затварянето на немалко заводи в Европа и Северна Америка, основните автопроизводители ще бъдат принудени да се занимават с проблема с излишните мощности и през 2014. Формираните в последно време международни алианси, като този между френската PSA PeugeotCitroen и китайската Dinfeng Motor, няма да защитят Европа от загубата на работни места.

Впрочем, проблемът с излишните мощности може да се изостри и в някои развиващи се държави - особено, когато заводите, чието изграждане е стартирало по време на бума, достигнат проектната си мощност. Китайските заводи например, съвсем скоро ще могат да произвеждат до 30 млн. автомобили годишно, при положение, че подобно ниво на продажби в страната ще бъде достигнато едва след няколко години. Пред аналогичен проблем са изправени и страните от АСЕАН: така производствените мощности във Виетнам са натоварени едва на 30%. Инвестициите, направени в Русия и Украйна преди пет години, също ще изискват определено време преди да започнат да се изплащат, тъй като конюнктурата в тези страни все още не е достатъчно стабилна. В Китай, Индонезия, както и в редица други държави, се запазва възможността от по-стриктно регулиране на пазарите поради необходимостта да се реши проблема със замърсяването на околната среда.

Съчетаването на глобалното свръхпроизводство с понижаването на търговските бариери на много пазари означава усилване на международната конкуренция, оказваща натиск върху цените, и понижаване на нормата на печалба в сектора. Страните от региона на АСЕАН опитват да се борят за запазване на позициите си в условията на понижаване на тарифните бариери, докато усилването на натиска върху пазарите, кара държавите от Латинска Америка да се ориентират към протекционизма. Китайските компании пък реагират на влошаването на конюнктурата вътре в страната с активна експанзия на нови експортни пазари.

Досега Китай се ориентираше предимно към пазарите на Средния Изток и Африка, където изискванията за безопасност и екология са по-ниски. В перспектива обаче, подобрявайки качеството на собственото си производство, китайските компании планират да проникнат и на пазарите на развитите държави. През септемри 2013 автомобилът Qoros (произвеждан от китайско-израелска компания в Шанхай) стана първият произведен в Китай, който получи максималната оценка (пет звезди) от Европейската програма за оценка на новите автомобили (NCAP). Eдва ли е далеч денят, когато китайският износ реално ще застраши вътрешните пазари на САЩ и Европа. Ето защо европейските автопроизводители продължават активно да лобират за разследване на споразуменията за свободна търговия с Индия и Китай. Макар че са заинтересовани да получат по-свободен достъп до китайския и индийския автомобилни пазари, те са все по-притеснени от заплахата за бъдеща конкуренция в собствените си страни.

Огромният трафик, недостатъчно добрата инфраструктура и високото ниво на замърсяване от емисиите на въглероден двуокис, принуждават китайските мегаполиси да ограничават регистрацията на нови автомобили. Примера им се готвят да последват Индонезия и някои индийски градове. Другаде (например в Лондан) с борят със задръстванията с помощта на по-високи данъци и такси.

Макар че по пътищата все още не можем да видим автомобили, движещи се без шофьор, много компании увеличават инвестициите си за тяхната разработка. Така, компанията Nissan твърди, че ще пусне подобен автомобил през 2020. Още през 2014 обаче, някои модели на Mercedes ще разполагат със системи, позволяващи на водача да не държи кормилото при движение с малка скорост. Още по-голямо разпространение ще получат системите за автоматично паркиране и предотвратяване на аварии.

Очаква се, че през тази година ще бъдат сменени ръководствата на много автомобилни компании. Така, френската Peugeot вече обяви, че вместо Филип Варен президент на компанията става Карлос Таварес. През декември 2013 пък, ръководството на General Motors реши да замени 65-годишния си президент Дан Акерсън с Мери Бара. Упорито се говори и за предстоящо пенсиониране на председателят на борда на директорите на Ford Алан Мълъли (68-годишен) и президента на Volkswagen Фердинад Пиех (76). Сред малцината ключови фигури, които със сигурност ще запазят поста си и през 2014, е шефът на Renault-Nissan Карлос Гон.

Доскоро се смяташе, че водородният двигател едва ли ще стане факт в близко бъдеще. Още пред пролетта на тази година обаче, Hyundai възнамерява да пусне първата версия на своя джип Tucson с водороден двигател. На свой ред, през ноември 2013 Тoyota представи опитен образец на автомобил с водороден двигател като възнамерява да го пусне на пазара през 2015.

Производството и търговията с потребителски стоки: постепенно излизане от зоната на здрача

Основните тенденции, очертали се в този сегмент на глобалната икономика през последните години, ще се запазят и през 2014. Като цяло, глобалните пазари ще се върнат на траекторията на стабилното развитие. Обемите на продажбите на дребно в Западна Европа ще започнат да нарастват, а в другите региони този растеж ще се ускори (виж фиг.1).

Най-високи темпове на растеж ще има в държавите от Латинска Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион - 1,5 пъти по-високи от средните за света. Вниманието на компаниите, произвеждащи потребителски стоки, ще бъде приковано към Индия и Китай. Отварянето на сектора на търговията на дребно в Индия за преки чуждестранни инвестиции продължава да е изключително актуално. Докато процесът на либерализация на инвестициите с единични брандове се оказа сравнително успешен, условията за мултибрандови инвестиции все още не са добри. Въпреки че правителството даде одобрението си още през 2012, прилагането на съответното законодателство се стопира от опозицията, локалната бюрокрация и неработещите поправки и членове. В резултат глобалната компания WalMart вече излезе от играта, прекратявайки договора си с местната фирма Bharti. Очаква се изборите през май 2014 да сложат точка по този въпрос, тъй като редица опозиционни партии твърдят, че ако дойдат на власт ще преразгледат концесиите, вече дадени от сегашното правителство на чуждестранните компании.

В Китай, наличието на известен спад в потребителското търсене се усложнява от стартиралата кампания за борба с корупцията и демонстративното изтъкване на собственото богатство, както и от опасенията във връзка с държавното регулиране, поставящо под още по-стриктен контрол активността на  западните компании. Разбира се, това не означава, че в Китай този сектор преживява криза. Прогнозите сочат, че през 2014 търговията на дребно ще нарасне с 9%, включително благодарение развитието на Интернет-търговията и търсенето в бързо нарастващите провинциални градове (виж. фиг.2).

Компаниите, произвеждащи луксозни стоки, както и големите търговски компании, ще продължат да реализират в Китай амбициозните си планове за отваряне на нови търговски центрове и мощности, а производителите на потребителски стоки ще инвестират в производството и каналите за дистрибуция.

Наличието на известна несигурност по отношение на Китай и Индия дава възможност на други бързоразвиващи се пазари да излязат от зоната на здрача. Африка, която дълго време се разглеждаше от повечето търговски компании като инвестиционна периферия, сега се оказва сред лидерите. Макар че растежът в ЮАР, където WalMart погълна местния голям играч Massmart, е по-скоро умерен, страната се разглежда и използва като трамплин за проникване на северните пазари. Инвестициите на френската корпорация Carrefour в Западна Африка са част от подобна стратегия.

Нараства и значението на такива азиатски пазари, като Тайланд, Виетнам, Индонезия и Малайзия. По-нататъшният подем на развитите пазари ще актуализира характерния за периода преди кризата акцент върху качеството, аутсорсинга и стабилността, въпреки предпазливостта към разходите и цените. Населението ще продължи да икономисва от стоките за масово потребление и хранителните продукти за да поддържа отложеното търсене на по-скъпи и габаритни стоки и най-вече на битова техника.

За превръщането на Интернет-търговията в своеобразен "мейнстрийм" на този сегмент на икономиката ще съдейства нарастващата роля на мобилните устройства: смартфони, хибридни таблети и т.н. Паралелно с това ролята на традиционните настолни компютри в онлайн-търговията ще продължи да намалява. Ако 2013 беше годината на "шоуроуминга", 2014 обещава да стане година на "хибридните" технологии, съчетаващи онлайн и традиционните канали на търговия.

Търговските компании ще се постарят да изтискат максималното от използването на информационните технологии. На първо място, те ще акцентират върху предлагането на стоки съобразени с профила на купувача. Що се отнася да традиционните форми на търговия, там технологиите за анализ на големи информационни масиви ще помогнат например за определяне нивото на запасите. Всички инструменти за използване на наличната информация за потребителите могат обаче да се сблъскат със съпротивата на последните, силно притеснени от скандалите във връзка с глобалното следене на огромен брой физически лица.

Традиционните форми на търговия ще продължат битката за потребителите, използвайки мултимедийни технологии и експериментирайки с тях за да привлекат повече клиенти, както го прави компанията Louis Vuitton например, предлагаща истински театрални представления в прочутия лондонски универсален магазин Selfridge.

Персоналното обслужване си остава сфера, в която традиционните магазини имат предимство. В същото време онлайн-играчине активно се опитват да го ликвидират, използвайки уеб-обслужване на клиентите в реално време или възлагайки на постоянните си клиенти да консултират новите потребители. Възникването на социалните мрежи като средство за привличане на нови купувачи и предоставянето на последните на разнообразни услуги, вместо традиционните продажби, както и използването на електронни устройства от типа на Amazon Kindle (четец за електронни книги) отразяват стремежа да се използва личностният индивидуален подход и във виртуалното пространство. Традционните ритейлъри (търговски единици, които в едни случаи купуват готови стоки, а в други организират дизайна, производството, дистрибуцията и предлагането им на крайния потребител) отговарят на това като подобряват професионалната подготовка на своя персонал за да може да предоставя по-квалифицирани услуги и да поддържа по-тесни отношения с потребителите. Така, компанията Amazon инвестира значителни средства за разширяване на мрежата си от дистрибуторски центрове, позволяващи бърза доставка на стоките до определени региони. Корпорацията е-Bay пък купи компанията Shutl, разполагаща с ефективна куриерска система, която позволява съществено да се съкрати времето за доставка.

Енергийният сектор: неравномерна експанзия

През 2014 енергийното потребление ще продължи да нараства, тъй като търсенето в развиващите се държави ще надхвърли спада в развитите. В същото време, вътре в самия сектор, т.е. в различните му субсектори, ясно се очертават съвършено различни тенденции.

Добивът на петрол ще продължи да нараства на фона на високите цени и бързия ръст на автомобилния парк в развиващите се държави, който се нуждае от все по-големи количества гориво.

Доскоро природният газ оставаше по-малко търсен, но напоследък търсенето му бързо нараства, като паралелно с това нарастват и инвестициите в изграждането на газопроводи и заводи за втечняване на газа. Съществена роля в този процес играят ниските цени на газа в Северна Америка, както и политиката за преориентация на електроенергетиката от въглища към природен газ.

Впрочем, макар да са най-замърсяващия вид, въглищата се оказват достатъчно жизнеспособно гориво, тъй като развиващите се държави, като Китай (най-големия потребител на енергия) и Индия, се стараят максимално да разширят енергийните си мрежи. Както и през миналата 2013, най-бързи темпове на растеж се очакват в сегмента на възобновяемите енергийни източници (виж. фиг.3).

Макар някои анализатори да предупреждават, че петролният добив вече не може да нараства с предишните темпове, при цена на петрола сорт Брент от над 100 долара за барел, добивът през 2014 най-вероятно ще надхвърли този през 2013. Ръст на добива се очаква в САЩ, Канада, Бразилия и Ирак.

През 2014 САЩ вероятно ще изпреварят Русия по добив на енергоносители благодарение на шистовия петрол и газовия бум. През пролетта на 2014 добивът на шистовото находище Bakken в Северна Дакота вероятно ще достигне милион барела дневно. За САЩ това ще означава сериозен спад на зависимостта им от вноса (два пъти, в сравнение с максималното ниво от 60%, фиксирано през 2005). А когато бъде постигнат максималният добив от канадските петролни пясъци, Северна Америка буквално ще се къпе в петрол. Всичко това обаче ще се превърне в тежко бреме за съществуващата инфраструктура. Все пак, прогнозите сочат, че още през тази година ще се очертае известно смекчаване на ситуацията, с влизането в екплоатация на петролопроводите в щата Оклахома. Очаква се също, че президентът Барак Обама най-сетне ще вземе решение за изграждането на тръбопровода Keystone XL, по който в САЩ ще се доставя канадски петрол. Освен това, пред американския Конгрес стои нелеката задача да вземе отговорно решение за използване на шистовите запаси на страната за износ на втечнен газ в азиатските държави и капитализирането на натрупаното в тази сфера предимство.

Впрочем, експертите не очакват, че през 2014 ще станем свидетели на пълномащабна "шистова революция", въпреки че през март на търг ще бъде предложена експлоатацията на гигантското находище на шистов газ Vaca Muerta в Аржентина. Мнозина американски проекти все още чакат окончателно одобрение, тъй като регулиращите органи трябва да балансират експортните прогнози с възможния ръст на цените на вътрешния пазар (поради прекалено големия износ на енергоносители в чужбина). Що се отнася до Канада, макар че тя също възнамерява да се бори за азиатските потребители, нейната инфраструктура изостава от тази на САЩ.

На свой ред, през 2014 Австралия възнамеряда да отправи открито предизвикателство към Катар, който държи водещите позиции в износа на втечнен газ. Там ще влязат в експлоатация два гигантски обекта - «Queensland Curtis» и «Gordon», чиито общ капацитет е 24 млн. тона, което надхвърля годишното производство на Малайзия - друг голям световен доставчик на втечнен газ. Подобно на природния газ от Северна Америка, и австралийският ще се насочва към държавите от Азия, заради привлекателните цени, които предлагат.

В сегмента на възобновяемите енергийни източници, през 2014 глобалните мощности ще надхвърлят 1500 гигавата. По-голямата част от този ръст ще се дължи на Китай - вследствие на последователно провежданата в тази страна борба срещу замърсяването на околната среда. В САЩ и Германия също ще има нарастване на мощностите, въпреки по-непредсказуемия им регулаторен режим. Сред стимулите за разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници е борбата с климатичните промени. Други такива стимули са спадът на цените на оборудването, необходимо за това производство, изтощаването на невъзобновяемите източници и т.н.

Аналогични мотиви ще стимулират нарастващото използване на неорганични енергоносители. Въпреки антиядрените настроения, залели редица държави след катастрофата в японската АЕЦ "Фукушима" през 2011, през 2014 глобалните мощности на ядрената енергетика ще нараснат, включително и благодарение изграждането на нови ядрени реактори в Русия и Индия. Основният играч тук обаче е Китай. През 2014 в тази страна трябва да влязат в екплоатация четири нови реактора, като се планира да стартира изграждането на още 6-7 реактора.

Затова пък в САЩ например, заради ниската цена на природния газ на вътрешния пазар се очаква да бъде затворена АЕЦ "Вермонт Янки". Производството на енергия от най-замърсяващия околната среда енергоносител - въглищата, също ще излезе от мода във втората по енергийно потребление държава в света. През 2014 в САЩ най-сетне ще бъдат наложени стриктни стандарти за емисиите на парникови газове от новите енергийни централи. Доскоро обаче тази тенденция, на практика, не оказваше сериозно влияние върху добива на въглища в САЩ поради голямото търсене в чужбина. Основна роля и тук играе Китай, на който се пада над половината от световното производство и потребление на въглища. През 2014 в Китай ще ще приключи реализацията на програмата за модернизация на железопътната инфраструктура, което ще улесни превозите на въглища на цялата територия на страната.

Причината за жизнеността на този енергоносител е достъпността и евтиния внос. Дори някои европейски държави консумират все повече въглища. Друга причина е недостатъчно високото данъчно облагане на енергийното производство от тази суровина. На този фон не бива да очакваме голям екологичен ефект от производството на енергия от възобновяеми източници, чиито дял в глобалното енергийно потребление няма да надхвърли 4%. В същото време емисиите от органичните енергоносители ще надхвърлят нивото от 1990 със 160%.

Секторът на финансовите услуги: розови перспективи

За играчите на финансовия пазар 2014 се очертава като много по-добра, в сравнение с мрачните посткризисни години. Като цяло обаче, секторът няма да се върне към предишните си форми. Финансовата активност вече ще се разпределя в света по-равномерно, доколкото беше преформатирана от новите регулации, технологии и бизнес модели.

Много компании вече трансформираха основния си капитал, възстановиха оказаната им извънредна държавна помощ и се върнаха към печелившата си активност. Дори онези, които продължават да са в "червената зона", имат шансове за пълно възстановяване през 2014. В основни линии проблемите с кредитната криза в САЩ и суверенния дълг в Европа могат да се смятат за решени.

В много държави финансовите компании спечелиха от ръста на цените на активите и най-вече на ценните книжа и недвижимите имоти, което укрепи балансовите им сметки и стимулира финансовата активност, като цяло. Тази тенденция, най-вероятно, ще се запази: централните банки ще продължат да подходжат предпазливо към съкращаването на монетарните стимули, а цените на основните активи ще продължат да нарастват.

Тъй като съдбата на финансовите компании е тясно свързана с икономическия цикъл, възходящата глобална тенденция ще подобри техните икономически показатели. През 2014 прирастът на световния БВП ще нарасне до 3,5% (от 2,9% през 2013). Развитите държави от ОИСР ще участват активно в този процес, макар че развиващите се пазари съществено ще ги изпреварват.

Постепенната промяна на политиката на Федералния резерв на САЩ, която се очерта в началото на 2014, може да доведе до ръст на лихвените проценти. Това ще се отрази положително на банките, които получават по-голямата част от приходите си от трансформацията на краткосрочните депозити в дългосрочни кредити. Високите лихви ще помогнат и на застрахователните компании и компаниите, управляващи активи, които традиционно инвестират в облигации.

Въпреки породения от нея хаос, икономическата криза генерира и някои полезни ефекти. Един от тях е по-равномерното географско разпределение на финансовите услуги. В много случаи западните компании се отказват от прекалено широкия спектър на своите операции с цел да оптимизират балансите и портфолиото си. На свой ред, компаниите от развиващите се държави разширяват своите операции за сметка на органичния си ръст или пък поглъщайки други фирми. Най-очевидната последица от икономическата криза стана възходът на китайските държавни банки, които бързо овладяха водещите позиции в сектора.

Въпреки това балансът между глобалното търсене и предлагането на финансови продуки за спестяване, кредитиране и инвестиране на средства си остава далеч от оптималния. В момента на развитите държави се падат около 54% от световния БВП, докато делът им в банковите активи е 77%, в капитализацията на фондовия пазар - 79%, в обема на застрахователните премии - 84%, а в недържавните инвестиционно фондове - 91%. Ще са необходими десетилетия преди това съотношение да се промени в полза на развиващите се държави. Междувременно "Глобалният Юг" страда от огромно и неудовлетворено търсене на банкови услуги, застраховане и търговия с ценни книжа.

През 2014 се очаква да продължи да се усилва държавното регулиране на финансовата активност. Международните банки ще бъдат принудени да вдигнат коефициента на достатъчност на капитала си в съответствие със стандартите Basel III. ЕС планира създаването на банков съюз който да упражнява определени централизирани функции за надзор на кредиторите, макар че конкретната му форма все още не е съвсем ясна.

Паралелно с това се усилва и регулирането на национално ниво. Мерки от типа на приетия в САЩ закон Дод-Франк (1) заплащват да превърнат финансовия сектор в аналог на регулираната инфраструктура.

Като цяло, финансовите компании имат по-стабилни позиции, отколкото в предходните години. Що се отнася до възстановяването на фондовия пазар, заслугата за него е не толкова на самия финансов сектор, колкото на информационните технологии, използвани в този отрасъл. Вълната от технологични иновации обещава сериозно да го трансформира. Финансовата активност се осъществява все повече не в банковите офиси, застрахователните агенции или консултантските компании, а с помощта на електронни устройства или в такива нестандартни места като офисите на банките в големите молове например.

Новите технологии промениха начина на плащане на сметките, сключването на застраховки, търговията с ценни книжа, паричните преводи, заплащането на стоките на продуктовите пазари и привличането на капитали за реализацията на венчърни проекти.

Здравеопазването: американската революция

За глобалния сектор на здравеопозването през последните години бяха характерни две различаващи се тенденции. От една страна, продължава ръстът на разходите за здравеопазване в световен мащаб, при което се съкращава разривът между развиващите се държави и развитите икономики. От друга, все повече се акцентира върху съкращаването на разходите, особено във фармацевтичната индустрия.

През 2014 развитието на тези тенденции ще продължи, като ще се допълни от друг важен фактор: стартът на знаковата реформа на здравния сектор в САЩ. От януари 2014 в тази страна действа система от индивидуални осигурителни сметки, които американците следва задължително да притежават, ако не искат да бъдат глобени и то доста сериозно. Макар че другите изисквания на реформата се отлагат във времето (включително осигурителните задължения за малките компании) администрацията във Вашингтон разчита, че до април 2014 системата на задължително здравно осигуряване ще обхване още седем милиона американци.

Ако всичко върви по план, реализацията на реформата ще доведе до нарастване на разходите за здравеопазване през 2014 с 5% и, паралелно с това, ще създаде редица проблеми за играчите на пазара (от застрахователните компании до болниците), опитващи се да променят стратегията си за да спечелят от новата конкурентна ситуация.

През 2014 глобалните разходи за здравеопазване ще достигнат максимума си не само заради американската реформа, но и благодарение на подобрения достъп до медицински услуги в развиващите се страни. За сметка на държавите с преходна икономика и другите развиващи се пазари, продукцията на фармацевтичната индустрия ще продължи да нараства дори още по-бързо. Този растеж е обусловен от увеличаващото се население, по-голямата продължителност на живота и подема на благосъстоянието. Важна роля обаче играе и държавната политика. През 2014 много развиващи се държави, включително Китай, Индия, ЮАР, Бразилия и ОАЕ, ще се стремят да разширят осигурителната си система, да гарантират по-голяма достъпност на лекарствените средства и дори да развият универсална здравна система. Някои страни искат да увеличат инвестициите в здравеопазването не само за покриване на вътрешните потребности, но и с цел стимулиране на "здравния туризъм".

Въпреки икономическото си възстановяване, Западна Европа ще изостава от другите региони по темпове на нарастване на разходите за здравеопазване. Макар че процесът на застаряване на населението ще увеличи търсенето на здравни услуги, правителствата на европейските държави ще продължат да се борят с бюджетния дефицит, а безработицата и високите данъци ще поддържат постоянно напрежение в здравната система.

Много страни вече приеха закони, целящи съкращаване на разходите. В това отношение, фармацевтичните компании често се оказват първия обект на държавното регулиране като продължава натискът върху тях да разширят производството и използването на генерични лекарства.

Смята се, че от гледна точка на патентната защита на произвежданите лекарства 2014 няма да се окаже толкова тежка за фармацевтичните компании, както миналата например. Измежду най-известните лекарства, изтичането на патентните срокове ще засегне препарата срещу разсеяна склероза Copaxone на компанията Teva и препарата за лечение на киселинен рефлукс Nexium на компанията AstraZeneca. В момента тези компании осъществяват много сериозно преструктуриране за да се подготвят за новата ситуация.

Други наукоемки компании също опитват да се приспособят към промените на пазара. Компанията Pfizer например, планира през 2014 да се раздели на три по-тясно специализирани фирми. Ще продължи процесът на консолидиране на отрасъла, характерен и за 2013. В някои случаи той е обусловен от желанието за производството на нови препарати, а в други - от стремежа за разширяване на присъствието на бързо разширяващите се пазари. Някои страни се опитват да ограничат този стремеж - като Китай например, докато Индия предпочете да игнорира призивите за ограничаване на чуждестранните инвестиции в местните фермацевтични компании.

Като цяло, фармацевтичните компании от развиващите се страни демонстрират все по-голяма активност на международните пазари. Растящото глобално търсене на генерични лекарства позволи на индийските компании да укрепят позициите си в държавите от Латинска Америка и Средния Изток. Индия увеличава и инвестициите в научни изследвания, стремейки се да разработва и произвежда по-конкурентни оригинални лекарства. По същия път вървят Китай и Бразилия, често с помощта на международните здравни организации, заинтересовани от диверсификацията на доставките на медикаменти на глобалните пазари.

Сред основните проблеми на компаниите от развиващите се страни (в хода на тяхната експанзия) ще продължат да са гарантирането на безопасността на лекарствата и регулиране правата на интелектуална собственост. Практически всички играчи на пазара за съгласни, че през 2014 конкуренцията ще нарасне, особено ако влязат в сила някои споразумения за международната търговия, като Транстихоокеанското партньорство например. Това доведе до понижаване на цените и ще позволи на повече хора да получават медицинска помощ. Обратна страна на този процес може да стане спадът на инвестициите в иновации, затова 2014 едва ли ще се характеризира с рязко нарастване на разходите за научно-изследователски и опитно-конструкторски работи.

През 2014 Европейската комисия ще трябва окончателно да утвърди процеса на модернизация на клиничните изпитания на новите лекарства с цел гарантиране на по-голяма прозрачност и минимизиране на рисковете. Фармацевтичните компании в Индия също разчитат, че правителството ще внесе по-голяма яснота относно новите правила за гарантиране безопасността на медикаментите.

През тази година ще се осъществят глобални клинични изпитания на новия медицински уред "Odon device", използващ се при усложнения по време на раждане. Създаден от аржентиския автомобилен конструктор Джордж Одон и подкрепен от Световната здравна организация, той трябва да докаже, че е по-ефективен от традиционния инструментариум.

Телекомуникациионният сектор: възстановяване на доверието

През 2014 операторите най-сетне ще видят, как инвестициите им в четвъртото поколение мобилни връзка и суперскоростни широколентови системи, започват да се изплащат.

Таблица 2. Основни показатели за развитието на глобалните телекомуникации

 

2013 г.

2014 г.

Рост в %

Брой на телефоните, млн.

780

750,6

-3,8

Брой телефони на 100 души от населението

14,7

14,1

-4,1

Брой на ползвателите на мобилна връзка, млн. души

5437

5754

5,8

Брой ползватели на 100 души от населението

102,7

107,7

4,9

Общ брой широколентови линии, млн.

678,8

739,6

9,3

Брой широколентови линии на 100 души от населението

12,8

13,8

7,8

Източник: The Economist Intelligence Unit.

 

2014 обещава да стане година за по-нататъшна консолидация, тласък за която ще бъде стремежът към максимизиране на приходите и оптимизиране на разходите. Ролята на тези фактори ще нарасне на фона на увеличаващия се глобален БВП. През 2013 стойността на сделките по сливане и поглъщане в телекомуникационния сектор достигна 340 млрд. долара (срещу 160 млрд. през 2012). Този скок до голяма степен беше обусловен от покупката от компанията Verozon на 45% от конкурента и Vodafone, което е най-голямата корпоративна сделка от този тип в историята на телекомуникационния сектор. Но дори и без нея, обемът на сливанията и поглъщанията, осъществени през 2013, се оказа с 30% по-голям, отколкото през 2012. Процесът на консолидация ще продължи и на национално равнище в европейските държави. ЕС смята сливанията и поглъщанията за полезни за привличането на инвестиции в новите мрежи. През 2014 приходите на компаниите от един ползвател ще нараснат средно с 10-30%.

В същото време обаче, мрежите от четвърто поколение все още не са широко разпространени. С течение на времето изострящата се конкуренция неизбежно ще доведе до спад в цените. Така, ако благоприятните лицензионни споразумения позволиха на компанията ЕЕ да изпревари конкурентите си в сферата на 4G-връзката и да привлече 1,2 милиона нови клиенти само през октомври 2013, тази ситуация може да се промени с появата на пазара на трима нови конкуренти в лицето на Vodafone, O2 и Three.

През 2014 ще стартира широкото разпространение на четвъртото поколение мобилна връзка сред китайското население. Очевидно е, че лидер в това отношение ще бъде най-голямата китайска телекомуникационна компания China Mobile, която има 450 млн. клиенти. Тя вече е инвестирала в 4G-мрежите около 2,3 млрд. долара. Макар че China Mobile ще трябва да реши редица проблеми, свързани с предоставяните от нея услуги от трето поколение (като ниската скорост и недостатъчния пространствен обхват вътре в помещенията), експертите я смятат за вероятния лидер в сферата на LTE-технологиите. На свой ред China Telecom и China Unicom (втората и третата най-големи китайски компении) ще съсредоточат вниманието си върху хибридните мрежи използващи технологиите TDD и FDD.

Според прогнозите, на Китай, заедно с Индия и Бразилия, ще се падне основния дял от растежа на приходите в телекомуникационния сектор през следващите пет години, а развиващите се държави, като цяло, ще осигуряват по-добри възможности за развитието на телекомуникациите, отколкото развитите.

Прогнозите са, че мобилните оператори ще отделят по-голямо внимание на усвояването на специфични сектори, следвайки примера на British Telecom, извоювала си ключови позиции в спортните телевизии. През ноември 2013 тази компания обяви, че е привлякла 2 млн. абонати на своите спортни канали. По-късно тя купи за три години ексклузивните права върху предаването на футболните мачове от Лига Европа и Шампионската лига срещу сумата от 1,4 млрд. долара. На свой ред, компанията Vodafone демонстрира интерес към пазара на британските платени телевизионни канали и е склонна на инвестира в подобни канали и в други държави.

През 2014 ще се изостри битката за неутралитета на мобилните мрежи в САЩ. През 2010 националният регулатор в лицето на Федералната комисия по телекомуникации въведе определени правила за неутралитета на мрежите с цел да се блокират действията на такива оператори, като АТ&Т, Comcast и Verison за създаване на изкуствени препятствия пред конкурентите си.

Мобилните оператори ще се стремят да използват в свой интерес натрупаните бази данни за клиентите, конкурирайки се с такива гиганти като Facebook и Googlе, предоставяйки на абонатите на LBS (local based service) различни информационни и развлекателни услуги, базиращи се на определяне текущото местоположение на мобилния телефон на ползвателя.

 

Бележки:

1. Законът е приет в САЩ на 21 юли 2010 с цел намаляване на рисковете в американската финансова система. Смята се за най-мащабната промяна в сферата на финансовото управление в страната от Голямата депресия насам. Законът съществено промени начина на действие на федералните органи, регулиращи реда за оказване на финансови услуги и създаде допълнителен регулиращ орган - Съвет за надзор на финансовата стабилност (Financial Stability Oversight Council, FSOC).

* Ръководител на Центъра за индустриални и инвестиционни изследвания на Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017